Saturday, February 17, 2007

Заколих Иванка


Този с ножа съм аз. Това издъхващо прасе много време му се разминаваше ножа... понеже с баща ми (най вляво) бяхме решили да го колим като завали сняг (имаме подозрения че прасето се е молело ден и нощ цяла зима да не вали сняг). И след като стана средата на февруари и шансовете да завали сняг взеха да се изпаряват, и след като прасето взе да става доста дебеличко... решихме че тая събота е крайно време да го заколим. Аз преди месец-два присъствах на едно колене. На него само снимах. Тогава прасето квичеше ужасно, направо ми пронизваше мозъка. Клането ми се стори кръвожадничко, но в същото време реших че не е честно да похапвам прасешко пък да се правя на интелектуалец - реших че за да мога да ям с чиста съвест, то поне ще трябва да заколя едно собственоръчно. Не че изгарях от желание да заколя нещо, просто реших да пробвам дали ще мога. Все пак отдавна съм на принципа че от всичко трябва да се опита. Дори и от нещата които не харесваш... иначе как може да осъдиш нещо или някого ако лично не си се сбълсквал с него.
Та рано тая сутрин отидохме на село в къщата на овчаря Слави (втория от ляво на дясно). Той, по поръчка на баща ми, е отглеждал нашето прасе Иванка вече почти година. Хранил го е само с царевица както си му било реда (аз не съм много вещ в правилните прасешки диети). Така месото на прасето било по-вкусно. Изкараха прасето на двора. Квичеше. Събориха го. След това отидох до главата на прасето и ми обясниха как точно трябва да се заколи. Ножа се забива под ъгъл. Забиването става плавно... не е рязко мушкане. След като е забит ножа от едната страна на гръкляна, се завърта на другата страна така че да му се пререже гърлото. Справих се сравнително бързо. Което е добре. Щото имало случаи когато прасето след като било наръгано се изтръгвало и хуквало да бяга. След като му е прерязано гърлото, всички го държат за да му изтече кръвта. Докато стане това, то рита доста. Даже скъса едното въже с което бяхме вързали единия му крак. Но все пак всички го държаха здраво. След това го метнахме на една дървена табла и качихме на две крачета. Получи се нещо като маса на което после го пърлихме, стъргахме, поливахме с вода. И така 3 пъти. След това го загънахме с някакъв найлон (не помня точно какъв трябваше да е ефекта от това). Докато беше загънато, традиция било да се пие греяна ракия. Аз ракия не пия. Но ме принудиха... нали аз съм заколил прасето, трябвало да уважа традицията. Изпих точно една глътка и то с много голяма погнуса. След това почнахме да... разфасоваме прасето. Аз не вземах участие в рязането защото не му разбирам. Но все пак може да се каже че съм участвал в целия процес на колене на прасе. И ако не друго, то поне си беше интересно. Един път се живее, трябва да се опитва от всичко. Сигурно трябва да има някакви граници на това което трябва да опита човек, но все още не мога да ги формулирам точно. Супата със свински късчета беше готова съвсем скоро след приключването на разфасоването на прасето. Чалъма на тая супа ми казаха бил да се направи с половин доза вода и половин доза зелева чорба (вместо само с вода). Беше чудна. Второто ястие беше свинско със зеле. Имаше и съвсем прясно приготвено обезсолено сирене. И селски хляб, разбира се. И ракия за тия които употребяват (тоест за всички без мен). Хапвахме си около масата, приказвахме си и беше супер. Знам че след години ще си спомням за тоя ден прекаран със семейство и приятели.
Заколих прасе, мина ми мерака. Готов съм за ново предизвикателство... само трябва да го измисля.
ПП :) ще е добре от сега нататък никой да не ме ядосва.
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.