Американската Мечта

циганите на сапун

2011-09-27T14:38:00.000-04:00

Да обявим война на циганите. Циганите на сапун. Циганите са нетърпими и трябва да бъдат премахнати. Защо смятат така хората? Циганите крадат, циганите ги мързи, циганите не искат да се интегрират, не искат да се ограмотят, чакат на помощи, не си плащат сметките. Ок. Така е. Да речем, че питате един лондончанин за мнението му за българите, не очаквайте да чуете нищо хубаво. Ако щете вярвайте, но мнението на западноевропейци е, че българите са крадци, мързеливци, далавераджии, сводници/проститутки, чакат на помощи и ако не им се налага... няма да проговорят езика на държавата в която живеят.... и т.н. И ако не бяха толкова (понякога псевдо) културни западноевропейците.... можеше спокойно да кажат: българите на сапун. Нетърпими са и трябва да бъдат премахнати. Сещам се, че тая година по новините имаше случай, че някакъв русенец отсякъл главата на някаква жена на Канарските острови. Не биха ли били в правото си испанците да кажат, че българите трябва да бъдат премахнати? Аз ще ви кажа. Не са в правото си. Защото не можеш да обвиняваш цяла нация/етнос в нещо заради постъпката на един нейн представител. Защото българите не са тъпи. Защото българите са дали много на света. Защото са изобретателни. Защото са колоритни. Аз съм горд че съм българин. И бих заплюл всеки, който обижда българите. Така, че е идиотско да виниш цяла нация за постъпките на един нейн представител. Всички цигани ли са кофти. Всички ли са крадци. Няма ли един почтен или възпитан циганин? Няма ли циганин, който да прави нещо положително. Няма ли? Аз да не живея на Марс. Живея в България. И естествено имам контакти с цигани. Има цигани, които си работят и си изкарват прехраната с честен труд. Има възипитани и любезни цигани. Слушаме ли циганска музика. Слушаме. Азис, Илиян, и не знам си кой още. В Испания всичко що е фламенко... е циганско. певците, китаристите, танцьорите, танцьорките. Всичко е яко цигани. Музиката е първична и емоционална. И хубава. Ето че могат да правят нещо циганите. Доколкото знам и футболисти цигани има. Обаче като кажат по бТВ... циганите такова онакова. И всички почват да пеят в хор "циганите на сапун". Аз честно се чудя как въобще са останали цигани, които да работят за прехраната си. И такива любезни цигани има. При положение, че цял живот се намират българи да им викат "ей мангал. ще те спукам от бой ако те видя да минаваш от тук пак." - нещо което чух миналата седмица по главната улица. Или един приятел дето ми се хвали как викал на един мангал "ей мангал, що аз като мина по улицата, кучетата не ме лаят?". Някой ако на мен ми каже нещо такова... ще го мразя до края на живота си. Ще му правя сечено и ако мога и пари да взема от него... с кеф ще го направя. Замествах като учител по английски в едно гимназия. Имаше в класа една циганка. Седеше отделена от всички други в класа. Другите я обиждаха в час. Даже не знаех как да реагирам. Това момиче си беше кротко и нищо не правеше на никого. Но това нямаше значение. Обиждаха я с всичката злоба която имаха в себе си. Злоба събрана най-вероятно от родителите им които също мразят циганите. Това момиче как изтърпя... не знам. Ако мен бяха обиждали... щях да хвана нещо и да почна да замахвам. Айде искай после да интегрираш циганите. Ще интегрираш един хуй. Плюй, мачкай и обиждай някой и после искай от него да се интегрира. Ще стане. На върба. Насилието просто води до още насилие. Омразата води до още омраза. И става един омагьосан кръг. И докато по-умния не отстъпи и не направи някакъв компромис и не направи добро, тогава как може да очаква другия да съдейства за каквото и да е. Медиите в България (а и по целия свят) са сеирджии. Освен че са сеирджии, са и подкупни. Дай някой лев и могат да излъчат по телевизията каквото си пожелаеш. И във вестника могат да напишат каквото искаш. Само дай някой лев. Всички знаем, че можеш да си платиш и да ти излезе какъвто материал искаш. При това положение... защо вярват хората на новините. Защо по дяволите някой смята, че това което дават по новините не е начин да се манипулират хората за да направят нещо. Аз искам да знам (или май не искам да знам) защо баш по време на изборите става такъв скандал. Дали не е имало подобен случай и преди? Дали няма да е удобно за някои хора да има такъв конфликт точно сега? Дали тези хора които биха могли да извлекат някаква облага от тоя конфликт нарочно не са раздухали нещата повече в медиите? Това са неща, които никога няма да разбера. И които най-вероятно повечето от телевизионните зрители никога няма да разберат. Има много случаи когато чак след години излиза наяве истинската причина за някакъв медиен скандал. Но това е друга тема. Циганите създават проблеми. Съгласен съм. Но сигурно има начин да се справим с тях. 100% има начин. Не знам какъв, но съм сигурен, че има. Също така знам, че не е насилствен. Американското правителство как манипулира хората.... с пари. Финансови облекчения ако се преместиш да живееш еди къде си. По-ниски данъци ако правиш еди какво си. Заробили са хората си чрез парите (и не само). Има начини да се манипулират хората. Има начини да накараш хората да направят нещо. Психологията е велико нещо. Вчера видях хора да скандират "българи юнаци" с лозунги. И бяха много. И викаха силно. Циганите им виновни. Хора, които винят други хора за техните проблеми. И честно... ако има протест срещу съдебната система. Срещу калпавите политици. Срещу корупцията. Ще викам с цяло гърло. Защото това е проблема. Как един път няма да има протест срещу това? Ще взема да организирам един. Защото проблема е че в България (все още) няма добре функционираща съдебна система. И политическа също. И това ще стане. Аз съм оптимист. България ще се оправи.

Bear Grylls

2010-11-03T20:22:00.002-04:00

Тук в Лондон се записах кварталната библиотека. Днеска взех 2 книги и 2 CD-та с музика (блус). Едната книга е фотографска... как се правят портрети. FACES Photography and the art of portraiture Много е ценна. Препоръчвам я на всеки, който го интересува фотографията.
Другата книга я отворих преди малко. Казва се Living Wild и е от Bear Grylls. Той има някакво предаване за това как да се оцелява в различни условия, в пустинята, в планините, в снега и какви ли не още "скаутски" неща. Един път случайно видях част от негово предаване, но нали не гледам телевизия.... не му следя предаването. Знам че има неговите предавания в нета и мисля да си ги смъкна.
Това което ми направи впечатление е още в уводната статия на книгата. Може би не е написано от Bear Grylls или от редактора му или някой друг, но ми направи впечатление. Everything worthwhile in life comes from reaching beyond that point of comfort; daring to risk it all; following our dreams despite the cost; loving despite the pain; hoping despite the doubts; and living boldly despite the fear.
Струва ми се че е прав човека :)

Nobody

2010-10-21T21:58:00.001-04:00

какъв е проблема на чужбина. защо се връщат хората от чужбина. защо по дяволите се връщат в тая гадна, мръсна, корумпирана, бедна държава България. защо въпреки че изкарват сносни пари, идват да живеят в българия и да изкарват 5 пъти по малко. защото в чуждата държава си никой. първо си никой като се събудиш в квартирата си, след това си никой на работа, след това си никой в супермаркета, след това си никой у вас пред телевизора докато ядеш боклуците на промоция от магазина. след това си никой в стаята си (ако си късметлия да си сам в стая). вземаш заплата, търпиш. имаш приятели, но те са по скоро хора които да помолиш да ти помогнат в емигрантския живот. И хора на които ти ще помогнеш когато се наложи защото знаеш колко е гадно да няма кой да ти помогне в чужбина. Добре че е телевизията която да те зомбира до такава степен че да не мислиш за това че си никой. Да ти даде емоциите които са нужни за да се чувстваш човек. Търпиш и събираш пари, пращаш в България. Търпиш и събираш пари, пращаш. Връщаш се в България за малко. Кеф. Хубава храна, внимание, семейство, приятели, пиене. Обръща ти се внимание. Нямаш време да се видиш с всички. Пак в чужбината. пак в матрицата. Опитваш се да си го направиш все едно си в България. Събиранията, ракийката, цигарите. Не е същото. И ако продължаваш да търпиш години наред има опасност приятелите ти в България да те забравят. И като се върнеш в България пак да си никой. И тогава навсякъде си никой. Ти си се променил, приятелите ти се променили. Осъзнал си доста неща в чужбина. В България не разбират защо се радваш на малките неща. На естествените неща.
Има и по-лошо обаче. Да си чужденец. Да си чужденец и да си никой в собствената си държава. Работа. Вкъщи. Работа. Вкъщи. Има и такива нещастници. Знае че му липсва нещо, но не може да го коригира. Само се усмихват тъпо и вежливо правейки се че всичко разбират.
Аз бях никой много години. Не искам повече. Но е много трудно да си някой. Не е невъзможно. Има хора на които им се отдава да са някой... и да стават някой бързо на чуждо място. Ама... не съм от тях.
Или е много късно или всяко начало е трудно или разговорите по-рано тази вечер са ме депресирали.

You know... fish, chips, cup o'tea, bad food, worse weather, Mary fucking Poppins, London!

2010-10-19T19:39:00.002-04:00

Подновявам писането в блога. От вчера съм в Лондон. Возенето в кола в Лондон беше леко ужасяващо. Постоянно имах чувството че ще се блъснем в някоя нарещна кола, че завиваме в погрешната лента и че караме срещу движението. Вече с 10 години стаж като шофьор, много ми е трудно тутакси да възприема обратното движение и десния волан. След час и нещо по "обратните" магистрали пристигнахме на адреса на който ще живея в съвсем краткото близко бъдеще. Адреса е 15 torrens road, stratford, London.
След като спах до обяд, трябваше да се изпълни мисията да се отвори банкова сметка. Ходихме в един търговски център на близо в който имало разни малки клонове на банки. На една пешеходна пътека видях написано "Look Right". Нормално да има такива знаци. Аз като пресичам първо се оглеждам на ляво. Да ама не... в англия се оглеждаш първо на дясно.
Не съм очаквал че ще е такава навалица в банките. Имаше опашки и любезните банкови служители едвам насмогваха. Повечето клиенти бяха чужденци... има доста индийци тука. Имаше и доста чудестранни банкови служители също. Не можаха да ме приемат в момента за да ми направят банкова сметка и ми казаха да се върна след час. ОК. Пошляхме се с братчедката в изключително оживения търговски център. След час се върнахме. Много приятно си почна разговора... тоя моя американския акцент, фотографията много интерсно нещо и други такива безсмислени разговори. След това ми зададоха един милион въпроси: С какво се занимаваш, какъв ти е месечния доход, какви+колко разходи имаш месечно за телефон, транспорт, лични покупки, данъци, наем и други, имаш ли доказателство че живееш на адреса си. След това вкара въпросната информация и каза че системата е отказала заявката за банкова сметка защото не ми одобрена кредитната история. Да ги шибам. Ок. След това ходихме в една друга банка. Там ми записаха името и казаха да се върна след час (пак имаше ужасно много хора в банката). Върнах се след час. Говорих с една доста закръглена и любезна англичанка която не беше много в час. Оказа се че за най-обикновения тип сметка който искам, трябва да се попълня някакъв формуляр който те пращат по пощата и ще се получи одобрение чак след 2 седмици. Не ме питаха толкова неща колкото в Barclay ама на формуляра имаше доста от същите въпроси. Попълних формуляра, дадох го и си тръгнах. Ходихме и в трета банка. Там ми казаха че не могат да ме приемат днес защото им е пълен графика. Да отида утре сутринта за да си взема евентуално час за да ми отворят сметка. Ще отида. Ще отида и до още няколко сигурно. Нямах представа че е толкова проблематично отварянето на банкова сметка в Англия. На връщане ме валя дъжд. Бягах до вкъщи. Почувствах се жив. Нова държава, нова обстановка, нещо различно. Вече взех да забивам в България. Едно и също едно и също. Имах нужда от нещо различно. Ще видим кога ще почна да забивам в Англия :).
До преди малко работих над автобиографията си на фотограф. Утре освен да ходя до банките се надявам да направя някоя снимка. В другиден ще почвам да кандидатствам за фотографските обяви. Фотограф в Лондон звучи добре. Дето един приятел вика, трябва човек да отиде в чужбина че да го признаят в България.

Скално катерене в Търново

2008-07-14T08:14:00.001-04:00

Катеренето по скали е интересно нещо. Страх ме е като се качвам на високо. И ме е страх като знам че се задържам едвам едвам със връхчетата на пръстите си. И все пак го правя. Може би по същата причина поради която хората гледат филми на ужасите... хем те е страх хем продължаваш да го правиш.
И оня ден ходих в Търново да се катеря с Йонко и Даката. Йонко е на 65 години. Той се катери по добре от всички катерачи които познавам. Не се напъва... няма да пъшка, да охка и т.н. Абе слага ни всички в джоба си. А Даката е един ухилен, оптимистичен и енергичен младеж.
Като пристигнахме и като видях по какви скали ще се катерим... се стъписах от размера на скалите по които ще се качваме. Даката също. Въпреки че реално какво друго можеше да очакваме... нищо друго освен това което видяхме. Йонко тръгна нагоре по скалите докато го осгурявах с въжето. Но маршрута беше такъв че 5 метра по нагоре се скрива човека и не го виждаш като се катери. Трябваше с викане да се разбираме. А то точно там се чуваше ехо от тирове, коли и мотори и викането някога не помагаше. След това беше мой ред да се катеря, Йонко ме чакаше горе и осигуряваше от някъде без да го виждам. Беше ме инструктирал да си сложа каската и да взема раница в която да сложа обувките ни. Като се изкатерих около 20 метра... вече взе да ми се свива лайното от страх. Като погледнеш надолу се вижда цялата долина, пътя, Търново и хоризонта беше много много надалече. Бях толкова шашардисан че забравях да откачам примките (което не е някаква опасност). Също така ми трепереха краката от време на време. Луда работа. Страх. Паника. Всеки път когато намирах удобни места за хващане се радвах като животно... имаше едно успокоение макар и за няколко секунди. И после се търсех следващото място за хващане. Опипвам... и няма хватка. Опипвам още и по-надалече... и пак няма. Опипвам толкова надалече че ако се пресегна още малко и ще падна... и пак няма. После има малко паника. После се сещам че няма смисъл от паника. Опитвам да дишам по-нормално. И пак почвам да търся къде да се хвана. Колкото повече търся с едната ръка... толкова повече се измаря другата да държи. В скоро време ще й свършат силите на дръшащата ръка. И трябва да се намери хватка. Всичко това трае секунди. И когато вече намеря хватка и се кача малко по-нагоре. Почва пак същото. А като трябва да погледна в краката си за да избера къде да стъпя, тогава вече е трудно. Трудно, но не физически. Поглеждам си краката обаче ща не ща... фокусирам короните на дърветата под мен. Които са на разстояние... около 4 пъти по голямо от нужното да се претрепи човек ако падне. А знам че съм се хванал на едно ръбче издадено от скалата което е само 2-3 сантиметра в добрия случай. Опитвам се да концентрирам пак върху това къде да стъпя. И когато намеря, веднага поглеждам пак нагоре. Когато гледам нагоре... не е толкова страшно. Знам че ако падна, нищо няма да се случи. Само ще увисна на въжето и ще трябва да тръгна пак нагоре само че от 1-2 метра по отдолу и пак ще трябва да ги качвам тия 1-2 метра. Няма какво да се прави. Единствения път е нагоре. И толкова. На всичкото отгоре почна да се свечерява. А мръкне ли се... даже не знам какво става. На половината на изкачването вече можех да си почина на една издадена "тераса". И си мислех че прекалено много ме е страх за да изпитвам кеф от катеренето. Изкачването на маршрута който беше около 50 метра висок, трая около 2 часа. Такова облекчение. Покатерил си се, справил си се и се стигнал там където не си вярвал че ще стигнеш. Все още трепериш. Тялото трепери, но пък се усмихваш и се радваш. И нищо и никой не може да засенчи това. Отворихме раницата с обувките, събухме си стискащите еспадрили и си обухме обувките. Като стигнах на безопасно разстояние от скалата се изправих, погледнах бездната, панорамата и единственото което може да си мисли човек в такъв момент е "Ебаси. Успях"
Тръгнахме да слизаме по пътечката към мястото където ще разпънем палатките.

* снимката всъщност е от един по-малък маршрут който правихме на следващия ден

www.kartchinski.com

2008-06-18T02:39:00.003-04:00

Ами вече си имам сайт-портфолио www.kartchinski.com
Аз лично си го харесвам. Сам си измислих визията и навигацията. Само че едно е да го измислиш, друго е да го направиш. Добре че беше адаша да материализира идеите. Ако все още е останал някой да чете тоя блог... дано погледне сайта :)
Мен това което ме вълнува е
1. дали ви харесват снимките?
2. дали ви харесва визията и навигацията на сайта?
3. много бавно ли се зарежда сайта според вас?
4. има ли нещо което не работи добре в сайта?
5. то няма как да се хареса на всички, но все пак ако има някакви предложения?
Май много станаха въпросите :). Не стига че не пиша в блога, а сега и да тормозя хорате които го четат. Не е честно ама какво да направя.
Похвалих се. Олекна ми.
:)
А да, и ако някой линкне www.kartchinski.com нейде... ще съм много благодарен

Найлонови торбички

2008-05-05T19:15:00.000-04:00

четох в Капитал за найлоновите торбички и за това колко е кофти да висят по дърветата и въобще навсякъде където погледне човек. Има някаква статистика че българина ползва по 1,25 найлонови торбички на ден. Аз не знам колко ползвам, но си мисля да си направя някакъв календар. С цел да ги намалям от месец на месец. Дали ще стане е божа работа, но поне тая вечер ще си легна с намерението да опитам. Не знам как да си отбелязвам само... може би в календарната функция на телефона.
Бях намерил вкъщи някаква платнена чанта с цел като ходя на магазина да си слагам покупките в нея. Но това нямаше никакъв успех защото постоянно я забравях в колата.
Причини да намаля торбичките:
- не се чувствам виновен като хвърля торбичката с която преди малко съм купил нещо от магазина
- ще се чувствам малко по-добре когато покрай пътя видя веещи се от вятъра торбички защото си мисля че правя нещо по въпроса
- да носиш нещата в ръка идва с риска да ги изпуснеш... това винаги ми е било приятно предизвикателство
- да учудиш продавачката... барем и тя се замисли
- илюзията че правя нещо добро за света и екологията
- надежда да зарибя някой друг да прави като мен
За други май не се сещам.

Да не засадим дърво

2008-04-17T03:19:00.000-04:00

Вчера давали по телевизията че има някаква инициатива за озеленяване/садене на дръвчета из цялата страна. Аз не съм го гледал но така ми казаха. За повече информация да сме се обърнели към съответната община. Аз понеже се имам за природолюбител... обаждам се в службата по озеленяване. И казвам нещо в духа на "По телевизията казаха че има някаква инициатива за озеленяване и садене на дръвчета. Аз имам желание дори и със собствени материали да засадя дръвчета. Има ли някакви места в Русе предназначени за тази инициатива?"
Отговора беше "Не. Такава инициатива няма. Такива места за садене няма. Освен това дръвчета трябва да се съдят от някои който разбира. Не могат да се съдят безразборно... след няколко години ще се запуши някой канал, ще се спука някоя тръба. Освен това той сезона за садене на дръвчета е вече към края си". Не ми се спореше с инж. Марин Койнов. То си личи че няма желание да помогне. Аз мислех да ангажирам всички колеги от офиса и приятели след като се разбере каква е организацията за едно такова мероприятие.
Това става преди около 5 минути. А преди около месец пишеше в ruseinfo.net следното:
От утре започва акция "Да засадим дърво" и в Русенска област
18 Март 2008 21:54:23

От утре започва кампанията "Да засадим дърво" и в Русенска област. Регионалното управление по горите ще осигури залесителен материал на желаещите хора, които искат да се включат в акцията. Общо 15 декара гори ще бъдат засадени на територията на Държавна дивечовъдна станция "Дунав" и община Борово - предимно в Борисово и Екзарх Йосиф. По утвърдена традиция , Комисията по околната среда и води в Народното събрание е инициатор за празнично отбелязване на първия пролетен ден. Инициативата е адресирана към .студенти ,ученици ,природозащитници и всички ,които обичат природата.

Техническа информация: За контакти тел. 82 02 17 в ДДС "Дунав".

Обаждах се в "Дунав" където никой нищо не знаеше за тази инициатива. Обаждах се и в общината където пак никой нищо не знаеше. В крайна сметка се отказах поне на него време. Даже говорих с редактора на ruseinfo.net който е написал новината. Човека каза че такава информация са му дали и това пише. Вината не е негова. Той се опита да ми помогне и най-накрая след като му се обадих да му кажа че такава инициатива за дръвчета няма, той ми се извини че ме е подвел.
В крайна сметка аз смятам да посадя дръвче. И не само едно. Все още не съм измислил къде да го направя. Имам един познат който разбира от садене на дръвчета. След като реша къде ще стане... ще отидем и ще засадим. Независимо дали имам разрешение или не.
Това което искам да направя освен да засадя дърво, е да кажа и на други хора как и къде могат да го направят и те... но за сега това май няма да стане.
Някой ако може да ме посъветва каквото и да е относно постигането на моите цели... ще съм много благодарен :)
Някои казват че ако не посадиш поне едно дръвче през живота си, значи живота ти е минал на празно. Аз съм напълно съгласен. Не ми е за цел да се оплаквам и да съдя който и да е относно невъзможността да засадя дръвчета... просто искам да направя нещо по върпоса.
Благодаря за вниманието :)

Яздих

2008-04-13T06:15:00.000-04:00

Яздих кон вчера за първи път. Яздих е силно казано, по скоро се качих на кон за първи път. Конете всъщност се оказаха доста по внушителни на живо... не знам защо си мислех че са по-малки. Сложиха ми каска, сложих си фотоапарата на врата, единия крак в едното стремено, ръката за гривата и хоп... на гърба на коня. Коня беше бял (остава само едни рицарски дуспехи да си намеря :). Тръгнахме в редичка. Най отпред беше дъщерята на собственичката на конюшнята с един бял кон, след това баща ми с един тъмно кафяв и аз последен. И се почна една разходка из едни каменисти пътечки. Понеже на мен ми е за първи път коня беше инструктиран само да ходи. Което не натоварва задника като тръса и галопа. По пътечката имаше страхотни кактуси... изобщо природата на Канарските острови си е доста по-различна.

След това минахме през едно село. Грозничко беше селото... изглежда не навсякъде по острова изглежда като за снимка. След това пак по някаква пътечка поехме. След това баща ми поиска да позабъраме малко (той е яздил доста пъти преди). И се почна един тръс. Ебах му майката... такова друсане моя задник не беше преживявал. И фотоапарата почна да се мятка насам натам (а той не е много малък). Добре че не продължи тоя тръс много. Лошото беше че никой не ми казва как всъщност трябва да се стои на тоз кон. После пак ходене. След това пак тръс. И после лек галоп пробвахме... тогава разбрах какво му е хубавото на ездата. Може би добих лека представа какво е да препускаш с кон. След това пак малко тръс и после пак ходене. И стигнахме обратно в конюшнята. Слязох от коня като вече бях с малко по-плосък гъз от колкото когато се качих. Но си струваше. След това направих малко снимки на няколко от конете в конюшнята и ни закараха обратно в хотела.

Ако не сте яздили кон... препоръчвам го :)

We could all use a little less

2008-01-06T16:56:00.000-05:00

"We could all use a little less" (Всички ние можем да използваме малко по-малко" Това беше посланието от една реклама която видях преди години. Рекламата беше няколко откъса от малки актове на разхищение - оставен пуснат маркуч на двора, пуснат телевизор и заспал пред него човек, капеща чешма, и други подобни.
От тогава насам все по често се чувствам виновен за малките разхищения. Пускането на водата в тоалетната например... знам че трябва но ми е мъка за изхабената на празно вода. Сега има казанчета които имат опцията да пускат и 1/2 от капацитета на казанчето. Като го ползвам след като пикая, се чувствам по-малко виновен за изхабената вода. Наскоро без да искам разбрах че и по голяма нужда да ходя, копчето за 1/2 пуска достатъчно вода.
С миенето на зъбите е същата работа. Гледам да спирам водата докато си търкам зъбите. Не че ме притеснява сметката за водата. 2 лева повече къде не съм ги дал.
Друго нещо което ме дразни са боклуците.Толкова много боклуци произвеждаме. Найлоновите кесийки са навсякъде. От около година насам се старая да ползвам по-малко торбички. Във всеки магазин ти опаковат дават торбичка, ако ще и пакетче дъвки да си купиш. Когато си купувам само едно или две неща... да речем кисело мляко и хляб - нося си ги в ръце. Продавачките ги слагат в торбичка, аз си ги изваждам, и си ги вземам в ръка. Ако ме загледат учудено казвам че гледам да пестя торбичките. В повечето случаи продължават да ме гледат учудено. Един приятел преди месец каза че по време на комунизма си мечтаел за пластмасови кофички за киселото мляко, а сега казва че си мечтаел за стъклените. И аз така.
Ползването на пластмасови чинии и прибори също не ми харесва.
Грандоманията и лакомията ни карат да искаме все повече и повече. Да печелим повече, да имаме повече, да изразходваме повече. Колко ли време ще отнеме на хората да се научат да изразходват толкова колкото им трябва. Може би никога няма да стане... май така сме устроени.
Забелях че когато спя на малко по хладно, на сутринте се чувствам по отпочинал от колкото когато спя на много топло.
Също така имам и нещо против химическите препарати които карат нещата да лъщят. По скоро нещата трябва да се създават от материали, които се почистват лесно и екологично. Всички тия химикали се оттичат някъде и кой знае на какво вредят.

А преди малко гледах един документален филм който твърдеше че войни се водят главно заради това че компаниите които произвеждат оръжие им харесва да им цъфти търговията. Филма се казва Why We Fight. Гледах го без субтитри... чудя се дали мога да го преведа и да направя такъв файл. Моля ако някой е наясно с въпроса за създаването на субтитри, да остави един коментар :)

Снежен човек

2008-01-04T03:32:00.000-05:00

Малко ме боли гърлото, така че се старая да не излизам. Но пък не ми се седи и вкъщи. В Русе вали сняг та се къса. Градски транспорт няма. По телефона ми казаха че обявили бедствено положение. За мен бедствие няма :)
Ето как си вдигнах малко настроението. С фараша (това е "лопатка за смет" за тия които не са от Русе :) в едно легенче се слага сняг. Снега не беше много подходящ за правене на топки защото не лепне. Но с малко повече усилия пак става. Направих 3 топки. С черен пипер направих копчета, очи и уста. С капачка от безалкохолно се прави шапка. С малка люта чушка се прави нос. и с ножицата се отрязва малко от метлата за да се направи мини-метличка :)
И после тиквате снежния човек в камерата.
Който е в лошо настроение, да пробва... смятам че може да помогне.

?!

2007-12-17T05:11:00.000-05:00

В последно време нямам време да осъзная какво ми се случва. Нямам време да преценя това което правя добре ли е, зле ли е, има ли смисъл, няма ли. Ще трябва да се спра за малко и да се уталожат нещата.

Червената кутийка

2007-10-06T07:14:00.000-04:00

Тази кутийка знае повече за живота ми от колкото аз самия. В нея е наблъскано толкова много от моя живот че чак ми се насълзяват очите. Не мога да преценя доколко живота ми е бил щастлив досега, но като се съберат интересните случки от живота и се извади пропиляното напразно време... става ми мъчно и си казвам "брей, какво нещо е живота". Невероятно е че в такава малка кутийка е натъпкан целия ми живот в Америка. Като я отворя, чувството е все едно разгръщам албум със стари снимки... само че доста по-силно. Историята на самата кутийка е следната:
Когато се преместих в Охайо, след първата година и половина в ужасната за мен Калифорния, си отворих банкова сметка в Second National Bank. Седмица след това ми пратиха тази червена кутийка с 50 чека. На всеки чек имаше моето име и адреса ми. Беше ме страх да ги ползвам и струва ми се че минаха години преди писането на чекове да стане нещо нормално за мен. Цифричката от 280 всъщност са били доларите които по някое време съм имал по банковата си сметка.
Не знам кога точно съм почнал да слагам в нея неща които означават нещо за мен. Вътре съм събрал над 90% от всички билети за кино които съм си купувал. Там е билета ми за концерта на ББ Кинг, билета за баскетболната среща на Cleveland Cavaliers vs. Milwaukee Bucks, билетчето за пропуск да се кача на Empire State Building, монетка за Ню Йоркското метро (то вече май не е с монетки), свидетелството ми за спасител... и много други неща. Малко ме е страх да не забравя всичко което ми се е случвало. Иска ми се да ги запиша и да си направя едно албумче с тия неща, но все още не съм измислил как точно да го направя.
Всъщност преди 2 дена се навършва 1 година от както съм се върнал в България. Струва ми се че трябва да го отпразнувам. Ще взема да поканя хора вкъщи.

Усмихнати

2007-09-07T06:17:00.000-04:00

Ебаси усмивките! Аз като погледна тази снимка и си мисля... защо пък да не приемаме нещата с усмивка (вместо да гледаме наборсучено като пенсионера в горния десен ъгъл на снимката :)

Пак на стоп

2007-07-24T10:14:00.000-04:00

Тая вечер се връщах от Несебър към Русе. Ходих по работа но бях взел и Гого за да може да скачаме с него с бънджи от Аспаруховия мост във Варна. На около 50км преди Русе, в тъмното се видяха 2ма стопаджии. С раници. След като ги подминах... спрях. Върнах се и ги взехме. 2ма младежи, единия каза със силен акцент че са за Русе. Сложиха си големите раници в багажника и потеглихме. И почнах да ги разпитвам... това си е най-интересната част от това да вземеш стопаджии. Те някакси са задължени да отговарят на всички въпроси зададени от шофьора след като той е бил така добър да ги вземе. Оказа се че младежите са от Чехия. Говорихме си на английски. Направо ме изумиха. Решили да отидат до Гърция и да поработят малко там. Да си нямерят някакъв готски плаж и да си прекарат добре. Купили си автобусни билети от Прага до Русе. От там до Гърция отишли на стоп. Имали много малко пари. Ядяли само спагети, ориз и хляб. Лошо няма. Евала за това че са решили да тръгнат да пътешестват без да имат пари. Единия се контузил в Гърция. Това което ме изуми е че хората спали където намерят. Хапвали възможно най-евтино. И се предвижват на стоп. Ебаси системата. То по-хаотично и несигурно от това не знам дали може. Според мен си трябва смелост да се юрнеш ей така. Обикаляли из Гърция и България цял месец. Ходили тук таме. Включително София, Бургас, Витоша и други. В Гърция също видяли разни интересни места. И така. Който накъдето ги хвърли. Казаха че никога не са чакали повече от половин час някой да ги вземе на стоп. Питах ги имат ли някакви съвети за това как точно да бъдеш добър стопаджия. Единия каза (той само той говореше... другия май не знаеше английски много добре) че винаги били с табелки на които пишело къде искат да отидат. Каза че било добре ако единия бил с раница на гърба, а другия се правел че чете карта на България. Каза също че било практика да вземат автобус до края на града и там да чакат някой да ги вземе на стоп. Май имаше още някой добър съвет, но не се сещам в момента. Приказвахме си и за други работи. Разпитваха ме за Щатите щото единия щял да ходи да учи там. Разказах му каквото искаше да знае. :)
Абе като цяло... ебаси пичовете. Евала. Жалко че не можах да им направя една снимка.

Бягането с бикове

2007-07-20T07:29:00.000-04:00

Бягах с биковете. Нещо което беше решено почти на майтап, взе че стана. Супер. Защо не.
В момента съм в самолета връщайки се от Испания. Най известното бягане с биковете се намира в град Памплона. Бягането е част от "фиестата". Фиеста до колкото го разбирам е "празненство/веселба" и всеки район си има фиеста свързана с името на някой светец. В Памплона фиестата се казва Сан Фермин... и трае една седмица. Май повечето фиести траят по една седмица. В Памплона откриването на фиестата беше на 7ми юли - събота. Свърши на 14ти юли. Всъщност аз бях в Памплона само за 2 дена. Бяха ме предупредили че на 7ми ще има прекалено много хора които да бягат с биковете и ще бъде ужасна гъчканица - нямало смисъл. Така че бягах на 10ти юли. А после и на 11ти. Бягането е безплатно и се осъществява всяка сутрин докато трае фиестата. Става по една отсечка която е дълга около 2 километра в централната част на града. Края на тая отсечка е арената на която се осъществява следобедната корида. Всяка сутрин около 6 часа из центъра плъзват хора които чистят улиците от боклуци... фиестата е съпроводена с неимоверно количество боклуци които се хвърлят ей така на улицата.

На мен ми се стори много странно. Всеки пие, вика, радва се, яде, танцува, пее, хвърля и не му пука. Това е напълно нормално. всяка сутрин се почиства и почти не си личи какво е ставало предната вечер. Пристигнах на 9ти следобеда в Памплона. Сутринта на следващия ден аз и Гого станахме в 5:30 и около 6 вече бяхме на центъра. По отсечката освен че се чисти усилено, се слага и коридора по който ще става бягането. Става чрез едни големи дървени греди които веднага след бягането се махат. Бая труд си е. Та в 6 вече тъкмо се е развиделило. Гого си търси място на един завой от двукилометровата отсечка за да може да направи супер снимки :) Аз се разходих малко колкото да разбера къде точно трябва да седя. Хора вече почнаха да се събират около изграждащите се дървени прегради.
Докато си чаках някъде по средата на двукилометровата отсечка се заприказвах с двама американци. Болшинството хора които бягат като че ли са американци. Поприказвахме си половин час общи приказки. След това се появиха полицаи и сгъчкаха хората. На около всеки 50 метра по трасето бяха сгъчкали по една голяма група хора... не разбрах смисъла на това. Също така се оглеждаха за много пияни/дрогирани които не изглеждат в състояние да бягат. То такива хора могат да са опасност не само за себе си, но и за хората около тях. Около 5 минути преди да пуснат биковете полицаите се разотиват и хората се разстилат сравнително равномерно по трасето. По това време вече се усеща паника в хората. Предполагам в съзнанието на всеки изплуват картинки от даваните по телевизията инциденти - настъпан от бикове, случайно закачен с рог, подхвърлен във въздуха, и други такива. Като се чуе залпа, с който се известява че биковете са пуснати, вече е трудно да се мисли. Всякакъв вид тактика се изпарява от мозъка. Намерения като "аз ще бягам от лявата им страна че като стигнат завоя биковете и се подхлъзнат, да не ме затиснат" или "Аз ще пипна един бик докато минава покрай мен"... изчезват безследно. Повечето хора обзети от тая паника почват да бягат веднага след като чуят залпа.
Тия които не са обзети от пълна паника... си стоят на мястото и чакат всъщност да видят бикове преди да се юрнат да бягат. За повечето от тях... паниката всъщност настъпва когато се появи едно стадо рога. Малко е трудно да се устои да тръгнеш в мига в който ги мернеш в далечината. Аз се опитах да изчакам докато ме приближат малко... и колкото можах остисках :) ... след това и аз се юрнах да бягам с всички сили (аз съм с моряшката фланелка).
Първия ден бягах до завоя (който беше десен), но като стигнах до него осъзнах че съм от лявата страна на биковете. А те на тоя завой често се пързалят и се блъскат в стената. Аз бях изрично предупреден предния ден да не вземам завоя от лявата страна на биковете защото да не се нататрузят всичките бикове в мен :). И за това спрях точно преди завоя. Биковете естествено се... нататрузиха в стената точно пред мен.

На втория ден взех завоя по вдясно. Но веднага след завоя се натъкнах на такава навалица хора че просто не можах да пробия през тях и биковете ме подминаха.
Но все пак успях да побягам пред биковете макар и за малко. Ако имаше по-малко хора, сигурно щях да бягам пред биковете по-продължително. А можеше и да ми се отдаде шанс да пипна бик. Първия път съвсем изключих за това. Като се замисля, от толкова превъзбуденост, почти не си спомням какво стана след като видях биковете. Втория път... бях много по-спокоен и успях да запазя достатъчно самообладание за да си спомня че трябва да взема завоя от вътрешната дясна страна. Но пак не успях да пипна бик. Като че ли просто не ми се отдаде възможност след като се сбълсках с тълпата след завоя. И след като биковете ме подминаха, се отказах да бягам. То е установено че повече от 100-150 метра е доста трудно да се бяга... заради навалицата.
Та така де. Ако ми се отдаде възможност... ще бягам и другата година. Стискайте палци :)

Не мъж, а изрод!

2007-06-15T11:32:00.000-04:00

И преди съм получавал заядливи коментари, но в последните няколко дни в коментарите на "Заколих Иванка" получих заплахи:
Anonymous said...
Убиец.
Anonymous said...
Дришняр, ако ми паднеш пукам ти тъпата глава с тупаници преди да си се сетил за какъвто и да било нож. Станал си мъж на баба ти вулвата заспала................
Anonymous said...
Повръща ми се от такива като тебе... Ето затова трябва да се чете блога ти! Четете братя българи и дано някой ден мъничко се отвратите от нашия селски бит и психология. Да заколиш прасе не те прави мъж, а изрод! Съжалявам те!

Хем ми се иска да отговарям на такива коментари, хем знам че няма смисъл. И се чудя дали ако се видя с автора на тия коментари, пак би я имало тая агресия. Може би единствения начин да разбера е да се видим.
Ако автора на тия коментари чете това, свържи се с мен по ICQ (номера ми е 329346266) или прати мейл на akartchinski79(маймунско А)yahoo.com
Ще си уредим една среща и ще поприказваме. Може да пием по една бира. Случва ми се да пътувам от време на време, така че ако не си в Русе - пак може да се видим някак.

Фасове и автомобилно "благодаря"

2007-05-05T10:27:00.000-04:00

Мръсничко си е в България и вместо да се спускам в анализи защо и кой е виновен просто смятам да предприема следното:
Когато някой от моите приятели си хвърли фаса на земята, ще отида мълчаливо да го вдигна и ще го хвърля в най-близкото кошче. Смятам че ще има ефект. Нямам намерение нито да се карам с хората, нито да им давам акъл. Просто ще го правя ей така междудругото... все едно не се случва.
Ако някой друг реши да пробва, да каже дали има някакъв резултат.
Моят приятел Гого ме светна как шофьорите кават "благодаря" помежду си. Искаш да изпревариш някой камион примерно.
камиона ти дава десен мигач за да го изпревариш.
изпреаварваш го.
sлед изпреварването, в знак на благодарност си пускаш аварийните светлиниза за секунда.
kамиона ти присветва с дългите светлини в знак на благодарност за това че си му благодарил.
И целия процес е нещо като "заповядай" (камиона дава мигач за да го изпревариш), "благодаря" (ти пускаш аварийните за секунда), "моля" (камиона ти присветва дълги).
Всеки път като благодаря на някой шофьор с аварийните, много се кефя. Хубаво е да има малко учтивост на пътя. Даже ми се иска да има повече начини за общуване по пътищата.
ПП Специални поздрави на Ренчо за това че ми позволи да направя този невероятен портрет и също така за създаването на култовата фраза "Карчински, сгъвай цирка".

2007-04-25T04:43:00.000-04:00

Блога като че ли ще трябва да му сложа един кръст. Хубав блог беше. Изживя пълноценно краткия си живот. Поживя почти 2 гоини. Вече не изпитвам нужда от блога. Не се чувствам самотен. Не ми се налага да се оплаквам от нищо. Всичко си върви по мед и масло.
Напоследък не ми остава много време за снимане. Но с идването на лятото смятам че ще поснимам повечко. Може би ще помествам разни снимки от време на време тук. А може пък да ми дойде музата по някое време и да почна да пиша пак.
До скоро :)

Мързела и тъпото zoto.com

2007-03-13T15:29:00.000-04:00

Какво седи между мен и мечтите ми. Мързела. Предполагам не съм единствен. Мечтая си колкото се може повече неща в бъдещия ми дом да са направени от мен. Аз бях писал за това отдавна - исках да си направя столове, маса, легло и т.н. Искам и да си личи че са правени от мен - тоест непрофесионални... какво разбирам аз от дърводелство. Но все знам че нищо не става хубаво от първия път (почти нищо). Смятам че ще е добре да имам поне малко опит преди да се наложи да си правя мебели. В събота се събудих и се обадих на един мой приятел който работи в мебелна фирма. Мислех си ще е добре да има някой с компетентно мнение около мен за тая работа. Обаче човека щял да ходи на мач и други такива... пък и аз не мога да очаквам като щракна с пръсти, да правим каквото ми е хрумнало. Тая събота и неделя като гледам също няма да правя стол. но пък знам ли... що да не е в някой делничен ден. Може би утре или понеделник. Ще видим какво против ще има мързела... ще го обмислим, и ще го решим някак. Сигурно направо ще отида в някой магазин и ще си купя разни дъски, тесла и гвоздеи. По добре така от колкото да умувам как точно ще трябва да го почна.
Аз писах около 5-6 поста досега за блога ама всичките са едни глупави. Друга причина да не пиша в блога е че много хваленто от мен Зото.ком ме прецака много гадно. Дошъл момента в който Зото решили "всички с тия безплатни акаунти е крайно време да почват да плащат". Аз толкова време ги ползвах и си мислех че ще си остане безплатна услуга. Но или съм се заблудил или те са ме заблудили. Писах им имейли... няма отговор. Новата версия на сайта им е много бъгава, махнали са ми снимките, и не ми отговарят... следователно няма да им плащам за услугите. Дано само да не си изгубя снимките. На всичкото отгоре ще трябва да ги кача на някой друг сайт, и в блога да сменя линка към всяка една снимка. Колко работа ми отварят тия, чак не ми се мисли.
Съжалявам че послените месеци не пиша нищо в блога. Да си призная чувствам се виновно защото тоя блог малко или много е променил живота ми.
Поздрави на всички :)
ПП Някой да има предложения за това с как да заместя зото.ком ?

Заколих Иванка

2007-02-17T19:31:00.000-05:00

Този с ножа съм аз. Това издъхващо прасе много време му се разминаваше ножа... понеже с баща ми (най вляво) бяхме решили да го колим като завали сняг (имаме подозрения че прасето се е молело ден и нощ цяла зима да не вали сняг). И след като стана средата на февруари и шансовете да завали сняг взеха да се изпаряват, и след като прасето взе да става доста дебеличко... решихме че тая събота е крайно време да го заколим. Аз преди месец-два присъствах на едно колене. На него само снимах. Тогава прасето квичеше ужасно, направо ми пронизваше мозъка. Клането ми се стори кръвожадничко, но в същото време реших че не е честно да похапвам прасешко пък да се правя на интелектуалец - реших че за да мога да ям с чиста съвест, то поне ще трябва да заколя едно собственоръчно. Не че изгарях от желание да заколя нещо, просто реших да пробвам дали ще мога. Все пак отдавна съм на принципа че от всичко трябва да се опита. Дори и от нещата които не харесваш... иначе как може да осъдиш нещо или някого ако лично не си се сбълсквал с него.
Та рано тая сутрин отидохме на село в къщата на овчаря Слави (втория от ляво на дясно). Той, по поръчка на баща ми, е отглеждал нашето прасе Иванка вече почти година. Хранил го е само с царевица както си му било реда (аз не съм много вещ в правилните прасешки диети). Така месото на прасето било по-вкусно. Изкараха прасето на двора. Квичеше. Събориха го. След това отидох до главата на прасето и ми обясниха как точно трябва да се заколи. Ножа се забива под ъгъл. Забиването става плавно... не е рязко мушкане. След като е забит ножа от едната страна на гръкляна, се завърта на другата страна така че да му се пререже гърлото. Справих се сравнително бързо. Което е добре. Щото имало случаи когато прасето след като било наръгано се изтръгвало и хуквало да бяга. След като му е прерязано гърлото, всички го държат за да му изтече кръвта. Докато стане това, то рита доста. Даже скъса едното въже с което бяхме вързали единия му крак. Но все пак всички го държаха здраво. След това го метнахме на една дървена табла и качихме на две крачета. Получи се нещо като маса на което после го пърлихме, стъргахме, поливахме с вода. И така 3 пъти. След това го загънахме с някакъв найлон (не помня точно какъв трябваше да е ефекта от това). Докато беше загънато, традиция било да се пие греяна ракия. Аз ракия не пия. Но ме принудиха... нали аз съм заколил прасето, трябвало да уважа традицията. Изпих точно една глътка и то с много голяма погнуса. След това почнахме да... разфасоваме прасето. Аз не вземах участие в рязането защото не му разбирам. Но все пак може да се каже че съм участвал в целия процес на колене на прасе. И ако не друго, то поне си беше интересно. Един път се живее, трябва да се опитва от всичко. Сигурно трябва да има някакви граници на това което трябва да опита човек, но все още не мога да ги формулирам точно. Супата със свински късчета беше готова съвсем скоро след приключването на разфасоването на прасето. Чалъма на тая супа ми казаха бил да се направи с половин доза вода и половин доза зелева чорба (вместо само с вода). Беше чудна. Второто ястие беше свинско със зеле. Имаше и съвсем прясно приготвено обезсолено сирене. И селски хляб, разбира се. И ракия за тия които употребяват (тоест за всички без мен). Хапвахме си около масата, приказвахме си и беше супер. Знам че след години ще си спомням за тоя ден прекаран със семейство и приятели.
Заколих прасе, мина ми мерака. Готов съм за ново предизвикателство... само трябва да го измисля.
ПП :) ще е добре от сега нататък никой да не ме ядосва.

2 месеца

2007-01-23T16:09:00.000-05:00

Ебаси. Станаха 2 месеца от както нищо не съм писал в тоя блог. Няколко пъти почвах да пиша нещо, но или бях прекъсван от нещо или написаното беше много тъпо. И няма от какво да се оплаквам. Хубаво си ми е. Пък и какво ново да кажа на хората... повечето хора които четат тук знаят как е в България. Няма какво толкова да се каже... общоизвестно е че България е най-хубавата държава (поне все още не съм открил по-хубава). Само дето ми се иска повече хора да осъзнават колко ни е хубава държавичката. С времето и това ще стане. Аз съм оптимист. Имаше разни коментари от предни постове от типа на "ще видиш ти колко е гадно в България, ще се върнеш в Америка, то с детски спомени не се живее..." и прочие. За сега всичко ми се струва супер. Вече съм си в Русе 4 месеца. Хапвам си банички, пия си биричка, и ... абе баничките са страшно нещо. Дори без да се броят другите преимущества на България мога да кажа че само заради тях си струваше да се върна в България. В скоро време се отдавам на биричка с приятели (обикновено не повече от 4), билярд, баскет, и все по рядко на снимане.
Мисля си да си намеря гадже ама като че ли не правя нищо по въпроса. Все пак се регистрирах в русенци.ком. Лошото е че средната възраст в тоя сайт е 15 години. А пък и нещо не ми върви в сайтовете за запознанства. Да си призная ако пиша на някого, предпочитам да ми отговорят :). Ден след като се регистрирах за сайта, получих мейл че не са ми приети снимките. Оказа се че изглеждали прекалено професионални и администратора не повярвал че наистина съм аз. Е убедих го след като му показах снимките си в http://akartchinski79.zoto.com
Междудругото се запознах в чата и с главния редактор на плейбой (в България естествено :). Поиска да напиша 2 статии за списанието. Написах ги. Едната даже е в януарския брой с тризначките. Малко ме е съмнявал някоя да я е чел, но все пак. Други статии в плейбой не знам дали ще има. Ще видим. Щеше ми се да поснимам някой модел покрай запознанството си с главния редактор ама лошото е че в Русе не са много моделките. Ако има желаещи моделки които да четат това... обаждайте се.
Друго друго... няма сняг и съответно не мога да покарам сноуборда. Дано следващата зима да завали сняг.
Друго друго... вече живота ми в Америка ми се струва като един сън. Нещо което може би не се е случило. струва ми се че и забравям да говоря английски. Добре че чета някои работи на английски в нета.
Друго друго... май няма.

Русе

2006-11-26T17:37:00.000-05:00

То се очакваше... ама вече все по рядко пиша в тоя блог. А и за какво да пише един доволен от живота човек. Няма за какво. Мога да се насиля да се оплаквам за нещо ама ще е грях направо.
Ходих на ОpenFest в Русе. интересно беше като цяло. Очаквах малко повече хора да присъстват... и от към лекции и от към посещаемост. Видях Богомил Шопов. Никой друг не познавах от хората там. Аз не че него го познавам много.
все по малко време ми остава за каквото и да е. Днеска поснимах малко за първи път от доста време насам.
Щях да скачам с бънджи, но не можах да намеря превоз до Писанския мост въпросния ден. Чак лятото ще скачам сигурно. Пък и искам във Варна да го направя че там поне се скача над вода. Някакси ми се струва че ако падна във вода има по голяма възможност да оцелея от колкото ако падна върху камъни.
Утре съм си записал час за масаж. Цял час ще ме масажират. Мен от край време ме кефят масажите, но ми е интересно да е от професионалистка.
Карам курс по испански в момента. Карам и шофьорски курс (въпреки че съм шофьор повече от 7 години). Моята американска шофьорска книжка важала само 3 месеца след като съм влязал в страната. Но не ми признават книжката и трябва всичко на ново. И курс, и листовки, и кормуване.

Русе е много хубав град. Направих снимки на някои от старите сгради по центъра. Щели да реставрират всички сгради по центъра. Лошо няма. Много си харесвам града. И го препоръчвам горещо на всички. Доста хора вече са махнали от Русе, но според мен от сега нататък Русе го очакват добри времена. Русе е град с богата история. Освен това е на много ключово място. Най големия мост между България и Румъния е тук. Освен това товарите които идват от западна европа и трябва да стигнат до морето, е по лесно да минат разстоянието Русе-Варна отколкото да продължат по Дунава докато се влее в морето. Най големия български град на Дунава. Тия примущества ще привлекат европейски (и не само) инвестиции. Вече има планове да се строят два завода. Един френски и един испански. Ще построят и още. Ще живне града... 100%. Моите приятели казват че съм бил оптимист. И са прави :) Първата железопътна линия е била Русе-Варна. Първата кинопрожекция е била тук. Първата книжарница май също.
Хайде всички в Русе.

На стоп

2006-11-11T04:52:00.000-05:00

В щатите съм вземал стопаджии един път. Там естествено е незаконно стопаджийството. Много рядко може да се види стопаджия в Америка... или поне аз не съм виждал много. Една хладна есенна вечер някаква млада двойка искаше да ги кача на стоп. Аз спрях. Бяха около 19-20 годишни момче и момиче. Казаха ми че тръгнали към магазина пеша, но им станало прекалено студено преди да стигнат до него. Не им повярвах, но пък все пак ги закарах до тях.
Миналата седмица за втори път взех стопаджии в България. Мъж - 32 годишен (ако не греша) и жена която въпреки че изглеждаше 20 и нещо, не пожела да сподели годините си. Оказа се не са двойка... само приятели. Искаха да отидат до село Басарбово където има някакъв скален манастир. Аз мислех че хората търсят да се качат на стоп само когато им се налага... не за спонтанен неделен туризъм. Оказа се че греша. Открехнаха ме и за някакъв български сайт (на който забравих името) чрез който може предварително да си намериш кой да те качи на стоп (или ти да услужиш на някого като го закараш накъдето имаш път). И Анатоли и Цвета се оказаха много печени. Беше удоволствие да им слушам разговора в колата. Аз бях безпричинно мълчалив. Което всъщност ми се случва често. Скалния манастир в Басарбово се намира близко до Русе, а аз не бях ходил там до сега. Реших че щом софиянец и търновчанка ще посещават манастира, то е редно и аз да го посетя че да не съм невеж. Пък и си падам по туризма. Смятам следващато лято да пообиколя из България. Дано да имам възможност. Оказа се че моите стопаджии са обикаляли доста из България. Също така и че не е скъпо да се обикаля родината за да я обикнеш. Цвета сподели че няма желание да ходи до Америка... също като доста хора с които съм приказвал напоследък. Та... не само ги закарах до Басарбово, но и отидох да видя въпросния манастир с тях. За съжаление нямаше кой да ни пусне в самия манастир... можеше само да се качим до него и да се разходим наоколо. Пак беше интересно. Сигурно ще трябва да отида пак там някой път, но когато е по-топло и когато има нещо като екскурзовод.
Мислех че вземането на стопаджии в България е законно, но моите стопаджии казаха че не е така. Ех... голям праз. Ако не ги бях взел на стоп, нямаше да се запозная с такива готени хора. Казах и на двамата че ако друг път имат намерение да идват в Русе, да ми се обадят. Ще им намеря къде да преспят, а ще разкажат дали са ходили на някое друго интересно място. Разменихме си телефоните. Ще трябва да им се обадя за да им пратя снимките.
Ако видя млади стопаджии(ки) сигурно пак ще спра. За вас не знам :)

Ако обичате, не ми сменяйте пепелника

2006-11-11T04:49:00.000-05:00

Аз съм непушач, но често се случва да съм на маса с пушачи. Това което ми прави впечатление по всички заведения е едно неудържимо подменяне на пепелници. Днес се видях с Крис за първи път в София и пихме по една бира в някаква пицария. Смениха ни пепелника 6 пъти. Не преувеличавам. След първото сменяне на пепелника, споделих с Крис моето наблюдение за фанатичното сменяне на пепелници в България. И сякаш за да докаже моята теория, нашата иначе не особено кадърна сервитьорка, смени пепелника още 5 пъти. Бяхме в заведението приблизително 2 часа и 15 минути.
По късно се срещнах със сестра ми в един ресторант в който го смениха само 2 пъти за 45 минути. Тя като веща в бизнеса, каза че сервитьорките просто запълвали така времето... един шеф не иска от сервитьорките да седят с кръстосани ръце на бара и за да не изглежда че седят на едно място, те ходят и сменят пепелници. Сигурно е права.
В Америка никога не съм виждал да сменят пепелника докато клиента е на масата. може да има и 10 фаса в него, но докато не си тръгнат клиентите пепелника не се сменя.
Толкова ли е важно сменянето на пепелници? Не може ли да се измисли някаква по смислена/полезна дейност с която сервитьорките да си уплътняват времето?
Не че имам за цел да критикувам сервитьорките... те общо взето правят каквото им се каже. Просто ми прави силно впечатление и го намирам за странно.
Да си призная некадърното обслужване все повече ме кефи. В Америка много се дразнех от свръхлюбезните сервитьорки. Май бях споменавал че сервитьорките в Америка като цяло са
- усмихнати сякаш за тях е удоволствие да задоволяват всички капризи на клиента
- безкрайно съчувствени към всички тревоги и терзания на клиента
- винаги готови да се засмеят с глас и на най-малкия опит на остроумност от страна на клиента
- изглежат винаги тъжни когато си тръгваш от заведението и очакват с трепет да се върнеш и за да могат да те обслужат пак
Не че ме е дразнело много всичко това, но просто сега ми е интересно да видя и другата крайност. Аз никога не се правя на капризен пред севитьорките, нито пък връщам храна, нито им правя забележки. Като цяло съм много хрисим клиент и рядко се оплаквам от лошо обслужване.
Чудя се дали следващият път да не кажа на някоя сервитьорка да не сменя пепелника на нашата маса. Може да опитам :)

И още малко за расизма

2006-10-25T18:56:00.000-04:00

Оказва се расизма срещу циганите и турците е интересна тема. Та да кажа какво още мисля. Струва ми се цигани има в доста страни в европа. Не че съм много информиран, но пък ми се струва че в тия страни се справят добре с циганите... поне не съм чувал някоя от страните в европейския съюз да има толкова голям проблем с тях. Значи се справят някак. Циганите едва ли са толкова различни в различните държави. Тогава къде може да лежи проблема? Майка ми не е най-надежния източник на информация но я питах (все пак е живяла в испания няколко години):
- има ли цигани в испания?
= има
- там циганите убиват ли, крадат ли релси и други такива подобни неща които се чуват по нашата телевизия?
= Не, испанците се разбират много добре с циганите
- испанците плюят ли циганите наляво и надясно?
= Не
Според мен кофти ситуацията идва от кофти управлението по време на комунизма и съответно некадърната работа на администрацията в държавата след падането на комунизма. Ако може циганите да експлоатират законите на държавата, тогава законите трябва да се променят. И ако не третираме циганите с такава злоба, може би циганите няма да крадат релсите на влаковете. Миналата седмица с баща ми спряхме в някакво циганско село. Баща ми си купи някакви камъни със странна форма за градината си. Циганката която ни продаде камъните беше много вежлива, учтива и прочие. Тя дали трябва да понесе същото отношение като тия които са откраднали релсите примерно? Виждал съм, или по скоро чувал, за цигани на които като направиш добро и ти остават предани приятели.

Еба ти телевизията... и кактуси

2006-10-25T18:49:00.000-04:00

Телевизията според мен е възможно най-лошия източник за сформиране на мнение по който и да е въпрос. Аз бойкотирам телевизията. Единственото изключение което правя е да гледам мач с приятели (и то главно когато играе националния отбор). Биг брадър, сървайвър, Слави, новините (новините най вече) и абсолютно всичко по телевизията което дават... да ми ядат плавките. Даже със затруднение седя в стая в която има пуснат телевизор. Телевизията малко по малко промива мозъка на хората. Не знам дали с всички е така но аз като седна с приятели или роднини на маса... в 100% от случаите става въпрос за нещо което са давали по телевизията. Това предаване, онова предаване, къде какво се случило, кой какво казал в кой сериал или предаване. И да си призная, плюя телевизията при всеки удобен случай. Вече съм надул главата на майка ми с това да я карам да не гледа телевизия. Тя горката вече е свикнала толкова с телевизора че хич не се заблуждавам че някога ще я откажа от това да гледа телевизия. Моите приятели Иво и Ицо вече са запознати с моето отношение към телевизията и дори не се опитват да ми разправят кой какво казал в биг брадър или сървайвър или в което и да е предаване. Случва се да почнат някое изречение с "ти гледа ли... а да... вярно, ти не гледаше телевизия". Аз дори не обичам да коментирам нещата които някой ми казва че са давали по телевизията. Каква сграда паднала, кой застреляли, кой политик какво казал. И не коментирам... опитвам се да сменя темата.
На медиите не мога да им вярвам. Те са жадни за сензации. И като се има това в предвид... не мога да вярвам на нищо по новините. Освен това по медиите някой отвори ли си устата за това когато "Труд" се гаври със сайта за незрящите. Не. Медиите могат да бъдат и пристрастни към най различни хора и политика. Което е още една причина да не им вярвам. Освен това всяка случка си има поне две страни. Новините обикновено отразяват само една. Вземат най драстичните факти за нещо и айде да направим сензационно и хващащо погледа заглавие. Сеир да има. "Цигани откраднали релсите за вторични суровини" или нещо такова. Конкретно за тая случка сигурно има куп неща които са довели до нейното сбъдване. Като го прочете това заглавие един човек, какво е първото нещо което би си казал: "ебахти циганите. ако може чума да ги натръшка всичките". Може кондуктори от някои влак да са ги били тия цигани миналата седмица. Всичко е възможно. И вместо да се подходи някак конструктивно към решаване на проблема и оправяне на случката... какво се получава - пишат едно заглавие колкото да създадат сеир; да продадат бройки на вестника. А последиците - какво ги ебе медиите за последиците.
Предпочитам да черпя информация от хора на които според мен могат да бъдат достоверни. И това са някои хора от блоговете главно. Хора които са достатъчно интелигентни да споделят едно добре обосновано мнение и хора които нямат интерес от това да рекламират това или онова.
Телевизор никога няма да си купя. Казват никога не казвай "никога". Но поне сега съм на това мнение. Майка ми я хванал някакъв грип. Убеждавах я че като гледа телевизия, мозъкът й работи и тялото и не може да си почине пълноценно. И ако иска да се излекува по бързо, да не гледа телевизия. "Ама ще дават Слави след малко". Излязох от стаята и сега пиша тоя пост.
И имам една недоказана теория че гледането на телевизия от децата е много вредно за тях. Виждали ли сте едно дете да играе, да е бурно, да прави бели... а като го шатнеш пред телевизора - млъква, гледа втрещено в телевизора и става като едно малко зомби. И ми се струва че децата които гледат телевизия са по сприхави, по глезени, по... абе знам ли... сигурно само така ми се струва защото не я понасям телевизията. Вярно че е крайно решение което съм приел. А по принцип не съм човек на крайностите.
И за да не е само негативен тоя пост... ето нещо положително - купих си кактуси днеска. Много обичам кактуси. Смятам да си направя някаква колекция от кактуси. Ще прочета тук таме за тях. Като бях малък, в дворчето на нашата убита къщичка имахме разни кактуси. Та си ги харесвам то малък. Днеска ходих до Несебър и баща ми ме заведи до някакви оранжерии от които си купува разни интересни растения. Аз отидох с единствената цел да си купя кактуси.
Имаше 3 оранжерии. В първата в която влязохме, мъжа който продаваше ми каза "кактуси не продаваме". Но жена му на тоя всъщност беше тая която е шефката там и разбира много от всяко разстение което се намираше в тоя огромен двор/оранжерия, се сприятелила с баща ми защото той я посещавал често. Тя по миналия път като ходил баща ми му подарила някакво растение. Той следващия път като ходил й подарил някакво дървено чуканче за поставка. И тя била трогната жената. Тогава ме заведоха в единия край в на оранжерията в която имаше кактуси. Аз питах дали мога да си купя един и тя каза "те не се продават, това ми е личната колекция от кактуси". И няколко минути след това ми натика 4 кактуса в ръцете и ми каза че са подарък. Даде ми на заем и една книга в която има картинки на почти всеки вид кактус. И на всичките снимки кактусите бяха цъфнали за да се види и това как цъфти кактуса. Единствения недостатък на книгата е че е на немски. Но пък за сметка на това под картинката на всеки кактус има името му на латински. Кактусите са супер растения. Не им трябват много грижи. Даже много малко. Много са интересни и красиви. И освен това някои от техните цветове са просто невероятно красиви. И е някак интересно сред бодилите на едно растение да порасне едно такова невероятно красиво цветче. Но да си довърша мисълта за жената. Тя за първи път ме вижда, но след като й казах че много обичам кактуси и имам намерението да си търся и отглеждам най различни видове, тя единствено заради моя тоя интерес ми подари кактусчета. Това се казва добра жена. Това се казва гостприемност. И ме кара да се гордея че има такива българи. само да вметна че ми прави впечатление че доста от доста от хората плюят не само циганите и турците, но и българите. Доста често се случва някой да каже "това само в българия може да се случи" или "в една нормална държава еди какво си не може да се случи" или "ние българите сме еди какви си и еди защо си". Аз гледам по положително на нещата и вярвам че българите сме хубави хора. И не почвам изречения с "ние българите сме ебати народа защото..." Хубави хора сме и това е. Иска ми се да го повярват повече хора.
ПП Кактусите ще ги снимам в скоро време.

Малко за расизма

2006-10-23T18:40:00.000-04:00

Аз съм много доволен от живота в България. Всичко ми е 6. Не мога да се оплаквам и да искам. Което се отразява и на блога в общи линии... няма за какво да се оплаквам и съответно не ми идва музата да пиша.
Намерих си какво да пиша все пак. И то е малко изсмукано от пръстите като се има предвид че не ме засяга толкова. Но все пак си имам мнение по въпроса. Аз бях писал за расизма в Америка. Сега се ми прави впечатление расизма в България.
Турците щели да ни завземат. Циганите щели да ни завземат. Чужденците щели да не завземат. Марсианците щели ни да завземат. Оказва се че много много хора мразят турците, циганите, англичаните, германците, и кой ли не още. Имам роднини, приятели, познати които са доста негативно настроени срещу турците. Навсякъде били, щели да завземат българия, да ни управляват, да ни направят част от турция, и какво ли не още. Мен политиката не ме вълнува така че се абстрахирам от нея. Не ме интересуват партии, партийни политики и интереси. Просто ми прави впечатление отношението на хора с които имам контакт. Живеели в българия турците... да говорели на български. Аз живях в америка и когато съм имал възможност да приказвам на български, съм приказвал на български. Слава богу американците не са ми правили забележки да говоря на английски че да не си мислят неразбиращите че говоря за тях. И ако някой ми беше направил забележка, едва ли щях да го послушам. Все пак аз съм българин и искам да комуникирам с други българи на български. Толкова рядко ми се отдаваше възможност да говоря на български... и ако някой ми беше казал да говоря с някой друг българин на английски само защото не разбирал, щях да му тегля една майна. Случвало се е българи да ме помолят да говорим на английски защото не е било учтиво да говориш на неразбираем език в някоя компания. Тия забележки ги уважавам макар и с нежелание. Така че смятам за неправилно да изисквам от други хора да приказват български само защото са в българия. Всеки да приказва на какъвто си иска език. Това че турците не приказват на български помежду си, не го смятам за неуважение. Тъпи и гадни хора има във всяка националност. Има тъпи турци, има и тъпи българи, има тъпи гърци, има тъпи американци. И това че на някой някой турчин му направил нещо, не означава че всички турци трябва да се мразят. Каквото повикало, такова се обадило. Не може да мразиш турците и да ги плюеш и да очакваш те да си говорят на български помежду си и да те обичат и да си ти благодарни. Как може да очакваме турците да са ни благодарни след като ги плюем толкова. Мога да мразя някой като личност, но като националност или раса... просто не бива.
Циганите са още по мразени от турците май. И мен са ме крали цигани. И аз си държа ръката в джоба с портомонето ако има циганчета наоколо. Но пък не смятам че трябва да ги правим на сапун или други подобни глупости. Ако някой се държи добре с мен, аз отговарям със същото. Не че разбирам от политика, но ми се струва че положението на държавата няма да е много по различно и без турците и циганите.
А чужденците щели да изкупят държавата. Според мен след като някой проявява достатъчно интерес да инвестира или живее в нашата красива държава, значи й се възхищава по някакъв начин, смята че има нещо добро в нея (дали е култура, или природа, или българската гостоприемност). Чужденците според мен даже предизвикват нашата култура да изпъква още повече. Искат да видят българската култура, занаяти, нрави, традиции. Поощряват българското в нас. Аз се гордея когато някой чужденец каже нещо хубаво за българия или българите. Дори самото присъствие на чужденците го смятам за комплимент. Ако един германец, англичанин, или испанец се възхищава на българия... значи наистина има с какво да се гордеем. А чужденците не са вчерашни... оценяват хубавото.

Гъби

2006-10-16T10:43:00.000-04:00

Оказва се че блога продължава и от България. Вече няма как да е свързан с Америка и американската мечта така че сигурно ще трябва да го прекръстя. Но това по късно. Сега не ми се мисли.
Трябва да призная че в България ми е много по-спокойно. Не е като да не ми се случва да съм в кофти настроение от време на време, но пък... едно кофти настроение заради някаква глупост - това са бели кахъри. На всеки се случва да го ядоса нещо от ежедневието. Важното е да ти мине. А на мен ми минава бързо. Събуждам се сутрин и няма помен от вчерашните ядове. Обикновено е така.
Няма капка съжаление в мен за това че съм напуснал Америка. Почти съм сигурен че и така ще си остане. Но пък ако ме е научил живота не нещо, то е че в нищо не може да си сто процента сигурен.
Днеска ходих със сестра ми и мъжа й за гъби. И това без никой да ни е казал "абе я варете да берете гъби в гората". Препоръчвам гъбарството на всички. Прияно занимание е. Разхождаш се из разни горички и полянки и търсиш гъби. Болшинството гъби се оказва не стават за ядене (както очаквах). Те се делят на разни семейства. Виреят по различни места. Познава се дали има по разни признаци. Тоест... наличието на някакъв тип гъби предполага че наоколо може да има и някакъв друг тип гъби които ти търсиш. Днеска за първи път ходих през живота си. Понеже не разбирам много, питах постоянно сестра ми коя гъба става и коя не. Чат пат се научих да различавам манатарките (които били много вкусни... скоро ще ги опитам). Сестра ми много се впечатляваше от тия с много дебели пънчета. Манатарките трудно се забелязват. Имаше някави други които бяха оранжево червени които също били хубави и се забелязваха от далече. Показаха ми и един вид бели гъби които били отровни... те бяха навсякъде. Сестра ми е един вид гъбен експерт :) Няма да е лошо и аз да стана. Хубавото на ходенето за гъби е че не вървиш по утъпкани пътечки, а се разхождаш където ти видят очите и където подозираш има голеееми гъби.

От няколко часовото обикаляне, резултата беше 3 пълни кофи с гъби. Сестра ми и мъжа й са ходили и предните няколко дена и вече имат разни замразени в едни кесийки, разни са сложили да се сушат в едно помещение... изобщо... опасна работа. Сестра ми се е вманиачила малко на тема гъби - което е хубаво. Утре може би ще отидем пак за гъби. Не е сигурно обаче.
Иска ми се да мога да помагам на близките си когато имат нужда. Малко се откланям от темата с гъбите. Но не е винаги е възможно да помогнеш на някого, колкото и да ти се иска. Някой път просто не знаеш какво може да направиш за да помогнеш. Както и да е.
ПП Имам си фоточадъри и разни обективи. Търся си фотомодел. Ама в Русе. Разбира се че в Русе.

В самолета

2006-10-11T02:43:00.000-04:00

Това го писах преди около седмица на път за България...
Умирам от скука на тоя самолет. А остават още 4 часа и 15 минути докато кацнем във Виена. Вчера не успях да заспя до 2:30, а станах в 5. По летищата и в самолета се спи трудно. Уморен съм, а не мога да заспя. Ще си наваксам на сън но сигурно ще е края на седмицата... нямам нищо конкретно за писане... просто ми е скучно. Бих могъл да пиша за доста работи. За това колко професионални са австрийските авиолинии - най-добрите с които съм летял до сега. Има си вградени екранчета в седалките пред теб и освен това може да си избереш кой филм да гледаш с едно дистанционно. Освен това храната на самолета беше супер (което рядко се случва). На мен по принцип не ми пука с какъв самолет пътувам, до кого седя, каква е храната на самолета, и прочие. Важното е да стигна в София... заедно с багажа си. Преди 5 години на идване за България ми загубиха багажа и никога не се намери. Дано да не се случи тоя път. Багажа ми може да не е много ценен за други хора, но за мен си е. Едната ми чанта не е чанта а един продълговат кашон в който има сноуборд и 3 чифта обувки. В куфара има фотосветкавици, фоточадъри, фотостойки, и фотообективи. Освен тия неща има баскетболна и волейболна топка, и ей тия фланелки. Всичкото това прави 50 паунда. А ако куфара тежи повече от това... се плаща доста отгоре. Майка ми ще ме убие... не си взех костюма, панталоните, дори чорапи и бельо не съм си взел. Като казах на майка ми по телефона че ще вземам сноуборда и няма да имам много място за дрехите, тя вика "ТИ акъл имаш ли бе? какво ще го правиш тоя сноуборд? ти в България работа идваш да вършиш... няма да имаш време за каране на сноуборд. Малко по-сериозно я карай. Стресни се." Милото майче :) ... ще трябва да завладея света за да е щастлива. Да могат хората да шушукат колко съм успял в живота и тя да е горда. Ама си е права жената... и аз ще искам това за моите деца. Може малко да я разочаровам жената, ама ще се страрая да е малко. Тя горката бере срам че сина й се връща от Америка - мястото от където сериозните и стреснатите хора не се връщат. Ама ще се реванширам някакси. Пък и моята майчица ме смята за малко шашав. Което е добре всъщност. Препоръчвам на всеки майка му да го смята за луд. По тоя начин си имам оправдание да върша глупости защото си имам оправдание. Следващия път като ми каже че съм луд, ще почна да лая като куче. Може и да не правилно от моя стана да се държа така, но пък за сметка на това си я обичам. То по принчип човек се разбира повече с родителите си като живее надалече. Сега след като ще живеем заедно за известно време, ще видим какви ще ги свършим. Стига толкова за майчето.
В момента не се сещам какво друго да пиша. Освен това тоя лаптоп взе да ми загрява краката. Ако се сетя нещо, ще пиша после пак.
ПП Снимката е от самолета... това на долу на снимката са облаците.
ПП2 Мерси на всички които са ми оставили пожелания в миналия пост :))

Чао на Америка

2006-10-03T23:27:00.000-04:00

Ами... това беше. Най-важната част от живота ми вече приключи. Утре летя за България. След почти 9 години престой си купих еднопосочен билет за България. Днеска се видях с моите си приятели като за последно. Симиън, Ерик, и Трой. Предполагам че ще ми липсват... но пък все храня надеждата че ще дойдат да ме посетят в България в близките 2 години. Днеска преди да отидем в Симиън... отскочихме до магазина да купим бира. Аз им казах че ще купя бирата ако направят каквото им кажа. Те викат "какво искаш?". Казах "сложете си дясната ръка на сърцето и повтаряйте след мен... през следващите две години аз ще намеря време да отида до България". Щом е за бира... изпълняват. Пък и обещанията нищо не струват (поне тяхните :)
Стомаха ми е малко свит... все едно имам класно утре. Но пък се чувствам все едно съм си научил всичко за класното и ще изкарам шестица. Не знам дали Амирика ми е взела повече от колкото аз съм взел от нея... но ми се струва че при всички положения заслужава благодарности.
Това е за сега... отивам да спя. От утре... нов живот.
ПП Тази снимка няма нищо общо с написаното... просто тествах фоточадърите които си купих. Осветлението ми се струва сполучливо...

Цвете и жабки

2006-09-22T05:50:00.000-04:00

Харесва ми да снимам цветя. Имат приятни цветове. Проявяват търпение докато ги снимам... вместо да стоят със замръзнала усмивка и да юркат през зъби "ами айде снимай де". Аз обикновено се туткам доста докато правя снимки. Първо трябва няколко тестови снимки за да направя настройките като хората... все пак цветовете и осветеността трябва да са на ниво. След това снимам докато уловя подходяща композиция... дали цветето да е в средата, дали в ъгъла, дали да са две цветенца на една снимка и т.н.

Гърците имат няколко статуйки. Тази е едната от тия които седят навън сред цветята. Аз по принцип никак не обичам керамичния кич с който присъства в американските холове и градини. Но пък стават за снимки :) Тия жабки много ме кефят. Изглеждат много над нещата.
Цветето и жабките са продукт на новата ми придобивка... втора ръка 50мм 1,4 Пентакс обектив. Обектива е на поне 20 години... но изглежда нов. Липсва му автоматичен фокус, но пък за сметка на това е евтин. Стига съм дрънкал за обективи... важното е че снимките биват :)

Ниагарския водопад

2006-09-19T00:56:00.000-04:00

От край време исках да посетя Ниагарския водопад. Вече толкова години съм тук, а не бях ходил. Бях споделил това в блога и Владо Георгиев ме покани на гости и съответно да ме заведе. Големи благодарности на Владо за отзивчивоста и гостоприемството. Ще има да му връщам някак :)
Обикаляхме с Владо над ниагарския водопад и щракахме снимки. Има няколко площадки за туристи над водопадите на които се подвизавахме. За съжаление снимките не могат да предизвикат и частица от чувството което човек изпитва на водопада. Щраках, щраках, но снимките не съответстваха с това което исках да покажа. Освен това пред водопадите има една мъгла от вода (на снимката), от която голяма част от водопада просто не може да се види. Също така имаше доста хора и всички имаха фотоапарати. Малко е трудно да се абстрахираш от навалицата и да се насладиш на гледката. Но дори и така пак си е супер преживяване. Обиколихме, гледахме, и щракахме. Знам че на такова място е по-добре да се възхищаваш на гледката от колкото само да щракаш. Но пък аз се опитах и от двете да правя. Владо каза че можело да се слезе долу и да видиш водата как пада до теб. Оказа се че за няколко долара човек може да си купи дъждобран, джапанки, и билет за да слезе с едно асансьорче долу. После се минава през един малък тунел. След това един тинейждърски екскурзовод скорострелно и монотонно разказва някакви факти за водопада. След това хората потеглят към дървените пътечки (на снимката) които са точно до водопада.

Дъждобраните не успяха да запазят хората сухи. Вървейки към водопада по тая дървена пътечка, пръска все повече и повече. Водната мъгла става все по плътна. Шума от падащата вода също става много силен (което помага за игнорирането на заобикалящите те щъкащи туристи). Малко трудно се гледа нагоре към водопада защото пръска малко в очите... обаче трябва да примижва човек и да продължава да си гледа... и оглушен от трясъка на водата да седи онемял от величието на водопада. Поне с мен беше така. За няколко минути само зяпах, загубил ума и дума. Пръските по лицето и мокрите дънки ме вкараха в някаква безтегловност (да не казвам транс). Струва ми се можех да прекарам цял ден без да мърдам. Но така или иначе Владо ме чакаше горе вече досатъчно време като се има предвид че чаках повече от час на опашка за да сляза долу.
След това се Владо ме закара с колата надолу по реката. Слязохме и се разходихме по едни пътечки. Отдадохме се главно на щракане. Красиво си беше наоколо. имаше разни стари каменни стълби, и някакви масички на едно място... сетих се за екскурзионните от училище в Бъглария. Природата има някакво пречистващо свойство. Иска ми се догодина да организирам с някои бивши съученици едно екскурзионно.

И пак реклама на Пентакс

2006-09-13T21:28:00.000-04:00

След около 2 месеца ще излезе новия модел на Пентакс. Той насочен към много сериозните аматьори и полупрофесионалистите... а май и към професионалистите. Фотоапарата се казва Pentax K10D. Ако се съди по описанието... ще е върха на сладоледа. Комбинацията от
- Shake Reduction/Image Stabilization - снимките в тъмното няма да са толкова размазани
- Dust removal - прах и боклуци няма да се събират върху матрицата (дългогодишен проблем при всички огледално рефлексни апарати
- weather sealing - може да снимате в дъжда без притеснение че на фотоапарата ще му стане нещо
- цената от $899. Не стига че фотоапарата предлага всичко което един фотограф може да желае, но го прави и на невероятна цена. Според мен тоя фотоапарат би трябвало да струва около $1600. Не мога да повярвам че цената наистина ще е толкова ниска.
Има и много други вълнуващи неща които си струва да си споменат за тоя фотоапарат. Но няма да се впускам в подробности. Жалко че си купих фотоапарат преди месец. Все пак може би края на другата година ще си купя този. Все пак обективите имат много по голям ефект върху качеството на снимката от колкото фотоапарата.
Пентакс ще става по голям играч във фотосферата. Искат да отхапят малко от клиентите на Канон и Никон. И ако фотоапарата няма някакви сериозни гафове... ще отхапят доста.

Бисквити приличащи на кравешки изпражнения

2006-09-06T22:37:00.000-04:00

Аз сигурно съм споменавал вече за бисквитите в Америка. Не помня вече. Така или иначе не се сещам нещо по-интересно. Та... и до ден днешен не мога да си обясня защо бисквитите в Америка приличат на кравешки изпражнения. Разбира се не всички, но една доста голяма част. Поне преди сблъсака с тоя вид бисквити, бях свикнал на бисквитки които са в правилен кръг (или правоъгълник) с разни орнаменти по тях. Все пак си мислех че след като конкуренцията е толкова голяма за каквото и да било тук, то най-малкото бисквитите трябва да изглеждат апетитно... или поне не-отблъскващо. Но изглежда американците не асоциират вида на бисквитите с лайна защото много си ги тачат. Умират си за chocolate chip cookies, macademia nut cookies, peanut butter cookies, M&M cookies и прочие. Те всичките видове имат тоя вид... само вместо кафяви точици в тях имат бонбонки М&М или нещо друго. Друг интересен факт относно тия бисквити е че са сравнително меки (не са хрупкави). Малко странно като опиташ за първи път, но все пак на вкус - биват. Повечето американци може би просто не са виждали кравешки изпражнения толкова и за това не ги притеснява вида. Аз имам следната непотвърдена теория:
На времето в Америка е имало само красиви бисквити с орнаменти по тях... и на някой новатор му е дошла гениалната идея да направи бисквити с такъв вид че всеки който ги види, да си каже "виж ги тия бисквити, приличат на изпражнения". А то най-важното нещо в един бизнес е да може да привлечеш вниманието на хората. В последствие хората са свикнали с формата и вече не им правело впечатление. И след като никой наоколо не му прави впечатление, вече се приемат за съвсем нормални.

Това е. Някой ако има друга теория за съществуването на бисквити с такав вид, моля да я сподели. Аз вече отдавна не си мисля за изпражнения когато ям такива бисквити и наистина не мога да отрека че наистина са вкусни (въпреки че не ям сладко често и съответно рядко ям бисквити). Имам един приятел който все ме пита за бизнес идеи. И за неща които са приложени в Америка, но още не са дошли в България... и ако ние сме първите които го направим - ще имаме небивал успех. Та... ето идея. Ако някой в България почне да произвежда бисквити във форма на кравешки изпражнения - би трябвало да има успех. Все пак е доказано :)
ПП А това е днескашния омлет...

То пак едно прозведние на изкуството се получи... как да не го снимам. Беше толкова вкусен колкото и изглеждаше.

Златни рибки и филми

2006-09-03T00:15:00.000-04:00

Гърците ме оставиха в къщата си със следните инструкции: "Моля, не забравяй да храниш кучето и рибите. Поливай цветята навън на всеки 2 дена, а цветята вътре на всеки 5 дена. Благодаря". До миналата седмица се справях успешно с всичките тия задачи. Хранех рибите и разхождах кучето преди и след работа. Хранех кучето след първата разходка. Миналат седмица се прибирам от работа... рибките до една обърнали тумбаците. Няма вече златни рибки. Поне се оттървах от едното от задълженията си. Изхвърлих рибките... оказва се били осем. След това изпразних и измих аквариума. Сега акварума си седи празен. Опитах се да им се обадя в Гърция да им кажа за трагедията ама те не си стоят вкъщи. Хората се веселят предполагам. 2-3 дена преди да се приберат, ще отида до прословутия Walmart и ще купя осем нови златни рибки. Все пак не искам да рискувам още едно измиране на рибите. Дано не са много скъпи златните рибки. Кучето слава богу още е живо. Щото ако уморя и него, не знам как ще мога да го подменя с друго че да не се усети разликата. Те май си го познават добре. Къщата все още е на същото място, при това невредима... нищо не съм счупил все още. Искаше ми се да вдигна някой друг купон, но моите приятели са неоткриваеми. Аз май ще взема да ги задраскам от списъка с приятелите. Не че ще ги задраскам, но като гледам... поне няма да ми липсват толкова много като се прибера в България.
Всъщност какво ли ще ми липсва от Америка. Не мога да преценя в момента. Като се прибера в България сигурно тогава ще се разбере. Обслужването в най-различни институции в Америка е перфектно. Евентуално това може да ми липсва. Сигурно ще ми отнеме малко време да свикна с бюрокрацията в България. Но пък това не ми е толкова важно и съответно хич не ме притеснява. В Америка до сега не ми се е налагало да подкупвам когото и да било. Аз и България не помня да ми се е налагало. Но... всеки казва че в Бъглария трябва да се бута някой друг лев на някого ако искаш нещо да се свърши. Тъпа работа, ще видим как ще се оправям.
Оня ден гледах Little Miss Sunshine. Той е леко странен филм и няма да е голям хит сред болшинството американска публика. На мен страшно ми хареса. Характерите в него са толкова типично американски. Филма е много добре съчетан с американските нрави и действителност. Всичко във филма ми беше толкова познато
- типичната съпруга и майка, домакинските й способности, главния механизъм в едно семейство, нещата които я вълнуват.
- Находчивият съпруг, който е толкова уверен в себе си и своя успех, жестокостта и нерационалността му.
- Перверзния и нетактичен дядо който пръска съвети наляво и надясно.
- Обратния брат на съпругата който е отчаян от живота.
- Сина който е странен и необщителен.
- и малката дъщеричка която всички обичат и която всички искат да упътят в правилната посока.
Въпреки че малко депресиращо го описвам филма, той е много забавен. Струва ми се не издадох нищо конкретно за това какво се случва във филма... само описах от моя гледна точка главните герои. Освен това има няколко фрази във филма които ме накараха да се замисля. Този филм бих го сложил в една графа с филма "Американски прелести". Хм, дано вземе някой Оскар.
Вчера пък гледах една много тъпа комедия с гнусни елементи. Голям смях се смях. Казва се Beerfest.
Неизвестно защо много ме кефят снимките които са на точки. Трябва повече такива да правя.

Тъпа снимка и блус

2006-08-26T07:43:00.000-04:00

Днес успях да осъществя мечтата си да яздя кон. Като ми липсва модел да снимам... ето какви глупости ми идват на акъла.
Сменяме темата... бившия ми учител по китара - Кевин е в някаква блус група сега. Та вчера ходих да гледам тяхното шоу в един много застрелян бар. Нямаше много хора. Обичайната обстановка. Билярд, овален барплот, 17 мъже и 2 жени. Входната врата сигурно е на 30 години... както и повечето неща в самия бар. Типичния охайовски бар. Това което групата свири... не беше точно блус. Песните бяха ставнително бързи и динамични... но имаше няколко страшни бавни блус парчета който си заслужаваха 35минутното шофиране. Кевин направо омагьосваше китарата. Останалите хора от групата бяха доста зле. Общо взето се изкефих. Музиката на живо си е хубаво нещо. Аз бях сам на масата точно пред тонколоните на сцената. Сам защото... едни сериозни приятели си имам... да се гръмнеш. Хем се бяхме разбрали предишния ден да дойдат. Но това е друга тема. Пих 2-3 бири (чашите бяха пластмасови но имитираха стъклени). По едно време даже си поръчах един хамбургер с пържени картофки. Поприказвах си с Кевин през почивките. Той е печен ама неизвестно защо понякога разговорите ни са накъсани и малко конфузни. Щели да свирят в неделя някъде си, но аз няма да мога да отида защото работя в неделя. Каза че другия месец пак щели да свирят в тая дупка. Пак ще дойда. И ще си взема и фотоапарата... срамота е че не го взех вчера. Мислех си че ще е прекалено тъмно, но пък то имаше достатъчно осветление на сцената.
Като гледам... тоя блог отива по дяволите :)

Къс ръкав

2006-08-21T13:36:00.000-04:00

Почти всички американци били обрязани. Или както ги нарича моя приятел Ивчо, били с "къси ръкави". Преди около 5 години някъде, не знам как стана дума точно, в ресторанта в който бачках стана дума че американците са с обрязани буби (който не я знае дума, да се досеща :) ). Било хигиенично. Аз не знам дали има значение ако редовно се къпеш, но все пак може и по-хигиенично да е. Не смятам да разбирам. Някои смятат че след обрязването се губело част от чувствителноста. И това не знам колко е вярно. Но пък ми беше станало чудно защото смятах че само мюсюлманите практикуват обрязването. Не знам това до колко е образователен факт относно американците, но пък знае ли човек... може на някой да му е полезно :)
Аз уж се правя на минималист ама нали съм решил да се завръщам в България скоро... реших да си купя едно друго, че в България цените на техниката са поне два-три пъти по-скъпи. Дано само не ми правят проблеми на митницата.
Подходяща снимка за тоя пост нямам :) така че избирам случайна.
ПП Все по-рядко ми идва наум какво да пиша в блога... та за това пиша глупости.

Менюта с картинки

2006-08-10T20:35:00.000-04:00

Тия яйца станаха толкова... красиви, че реших да ги снимам. Ама колко вкусни бяха няма да описвам. Думите са безсилни просто :)
запържих лук и малко маринована чушка в зехтин. Сложих две яйца. Малко преди да ги махна от котлона посипах съвсем малко натрошено сирене и съвсем малко реган. Една голяма чаша мляко и една филия хляб до чинията... и как да не ти почне добре деня.
Като си дойда в България ще взема да направя една фирма за правене на менюта със снимки :). Хората като отидат в ресторанта, ще сочат само снимката в менюто и ще викат "ей това тука искам". Междудругото картинките в менютата имат голямо влияние върху това кое да си избере човек. Не случайно колкото по-добро е едно заведение, толкова по-добро му е менюто. Ще правя отстъпка за услугата ако заведението разреши фотосесия с някоя от сервитьорките :) хахаха. Малее... прекалено дълго съм живял в америка. Идеята е междудругото е с Creative Commons лиценз :) - който иска да я ползва.
И сега след като не се сещам за какво друго да пиша... пак за фотоапаратски работи ще е. Вече имам 3 обектива
1. Pentax DA 18-55mm f3,5-5,6 AL (китовия обектив)
Казват че от китовите обективи с които обикновено идват най-евтините DSLR фотоапарати, тоя бил с най-сносно качество.
2. Pentax DA 50-200mm f4,0-5,6 ED (телеобектив $220)
Този се слави като много добър от телеобективите. Снимките излизат много детайлни.
3. Vivitar 70-150mm f3,8 ( ползвам го за портети)
Този обектив купих на старо от един сайт ( www.keh.com ) за $35. Май е на около 20 и няколко години, но е много запазен. С него може само ръчно фокусиране. Интересното при тоя обектив е че има само един пръстен. Вместо да обяснявам, най добре е да го снимам :)
Искам още един обектив да си купя. Някой стар ръчен Pentax 50mm f1,4 или f1,7. Защото са евтини... някъде $60 ще ми излезе.
Струва ми се съм придобил заболяването LBA (Lens Buyer Addiction) :). Който се занимава с фотоапарати, сигурно го знае.
www.keh.com също може да праща и интернационално така че нищо чудно и от България да продължа да го ползвам.
Забравих да спомена че ми се ходи на море (че и на планина също). Ще го оставя за другата година.

Group Hug Confessions

2006-07-30T16:40:00.000-04:00

Отговори на въпросите (На къде отиват нещата? Всички ли са побъркани? И аз ли съм побъркан? Имам ли цел в живота? и т.н.) които споменах в миналия пост едва ли ще намеря. Но пък се замислих до колко би било полезно намирането на тия въпроси. Което ми напомня някаква дискусия която имахме в час по философия преди години. Даскала разказваше някаква история за будистите май. Някакъв ученик казал на някакъв мъдрец "Кажи ми какъв е смисъла на живота, колко е голяма вселената? Какво става след като умрем? и тогава ще те стана твой ученик". Мъдреца му казал "Ти си като един човек който е бил прострелян с отровна стрела. Дошъл доктора, но преди да те излекува - ти питаш "ама тая отрова каква е точно? перцата на стрелата от каква птица са? защо ме улучиха с тая стрела?" Отговорите на тия върпоси не са важни в тоя момент."
Анализирането на тия въпроси може би не е важно. Не си струва човек да си губи времето в това да разбере има ли живот след смъртта. А ако получехме отговори на тия въпроси, това би ли ни зарадвало. Май не. Може би тия въпроси би трябвало да си останат загадка по една или друга причина. Моята философия относно тия неща бие на - "то гроздето кисело". Но пък не смятам да хабя нерви относно решаването им. Просто това което исках да кажа с миналия пост е... падаш, после ставаш и продължаваш. А не да мислиш колко ме боли не може то така, ако падам постоянно така то няма смисъл да продължавам, и т.н.
Миналия пост бе породен от четене на тоя сайт http://grouphug.us/ . Четях си така доста време в тоя сайт и след това полежах в леглото гледайки втренчено в тавана. И те тогава мислите почват да хвърчат насам натам. След това реших да драсна в блога какво ми минава през главата... но на другата сутрин мозъка беше рестартирал и нямаше помен от тия размишления.
Алекс има Bloglines feeds в нейния блог. И там намерих линк към тоя сайт. Следователно тя е виновна за всичкото това мое мислене :)
Снимката за поста ми харесва. Ако трябваше да й дам име, би било "женени". А халката как блести :)

За какво да мисля

2006-07-27T01:49:00.000-04:00

Колкото повече размишлявам, толкова повече решавам че мисленето е... безсмислено. До какво води мисленето. Седнеш да размишляваш и анализираш света, ситуацията, хората, живота... и какво - почваш да се отачайваш. С достатъчно мислене може да се отчаяш почти по всяко време. Колкото повече мисля толкова по-тъпи въпроси ми идват на акъла. На къде отиват нещата? Всички ли са побъркани? И аз ли съм побъркан? Имам ли цел в живота? По-добре да съм лош или по-добре да съм добър? Да даваш или да вземаш? Да се отдаваш на течението или да се опитваш да го направляваш? Има ли господ или няма? Има ли справедливост или няма? И след всичкото това мислене... се отчайваш от това че търсенето на отговори не води до никакви отговори. И си мислиш... ами не мога да го измисля. Къде съм тръгнал като не мога да го измисля? И толкова шибани работи има по света че и около нас. Абсурди навсядъде. Как да им обърнеш внимание на всичките. И как да си отдадеш вниманието на всички след като всеки един по отделно изисква повече внимание от колкото ти можеш да му отдадеш някога. И се предаваш да се захващаш с всички. А само с тия проблеми с които съвестта ти не може да се примири... само с тях се захващаш и то само от време на време... и това варианта в най-добрия случай.
И се питам... ами по-добре да не се мисли. Все пак като ходих на рафтинг беше кеф. А мислил ли съм по време на рафтинга? Не съм. Правиш това което се налага на момента и това е. И колкото по-малко анализирам живота, толкова по-добре вървят нещата. Интересното е че човек знае как ще постъпи. Знае и как би трябвало да постъпи. И ако постъпи както би трябвало, то рядко има ефекта който би трябвало. Та е най-добре да постъпиш както знаеш че ще постъпиш. Живота е първично нещо. Трябва да се живее по първичен начин. Така както знаеш. И тогава нещата вървят по-добре. И се нареждат. Ти само кимаш на живота и си викаш "това и да го бях мислил нямаше да излезе толкова добре".
И нямам предвид че рябва да се откажа да слушам съвестта си и да се пусна по течението на живота. Имам предвид че когато живота пред мен завие - завивам с него... вместо да се чудя "да завивам ли и аз... ама нали имах цел. май не може по тоя път дето живота казва, аз ще се мъча в моята посока". Нещата се случват и ти се случваш с тях. Правиш, струваш и вървиш смело напред. Защото всеки път като спреш да мислиш и разсъждаваш - почва да ти се завива свят.
И какво трябва да се прави... ами знали. Да работи човек през деня. Да се блъска, да се лута, да постигне малка цел, да изгуби нещо друго. Вечерта почива. Хапва, пийва... поприказва. От време на време трябва да хвърли пари на вятъра, от време на време трябва да хвърли пари и усилия да помогне на някой който има нужда. И това е то май.

Тонколони и Стиви

2006-07-22T20:59:00.000-04:00

Като бях малък вкъщи имахме уредба. Касетофон - руски някакъв. Усилвател - май български. И 2 тонколони. Големи тонколони. Баща ми си пада по силната музика. И по хубавата (с малки изключения :) ). Като малък обичах да слушам силно музика на тия тонколони. Когато бях следобед на училище и нямаше никой вкъщи - надувах тонколоните. Съседите недоволстваха от време на време и на мен ми беше кофти, но понякога не можех да се въздържа. Понякога не исхах да усилвам прекалено много, затова насочвах двете тонколони една срещу друга и заставах по средата. И си слушах в захлас. Не мислех за нищо. Потапям се в музиката. Музикате е достатъчно силна за да не се чуват мислите, света, проблемите. Бях го забравил това чувство... по няколко причини.
1. От много отдавна нямам големи тонколони (а слушалките не могат да пресъздадат чувството създадено от тонколоните... ама въобще).
2. След като в последните години живота е пълен с музика, се е получило едно пренасищане. Музиката е навсякъде. Музиката е даденост. Не че това е лошо. Но просто... като изядеш 10 сладоледа... 11-тия не е толкова вкусен. Заради това пренасищане от музика, трудно намирам какво да си харесам.
Благодарение на един диск на Stevie Ray Vaughan "The Slow Blues" си припомних как съм слушал музика. Гърците преди час и нещо отидоха да купуват играчки на малкия Стефанос и ме оставиха сам вкъщи. Те имат една много сносна уредба е едни много сносни тонколони. Насочих ги една срещу друга. Сложих си няколко малки възглавнички по средата и си пуснах диска...
Stevie Ray Vaughan е извънземен. Или поне единия от родителите му е. Или се е научил как да контактува с извънземен свят. Каквато и да е причината, няма значение. Това което има значение че като си пусна първата песен от диска (The things that used to do) и се стигне до солото на китарата - се... насирам. Гласа на Stevie Ray Vaughan не е атракцията в неговата музика. Атракцията е виртуозното му свирене на китарата. Някъде бях мярнал интервю с брата на Стиви. Той беше описал музиката му по следния начин. Или поне нещо подобно на следното.
"Нали знаете как нагласяте радиото си на някаква честота за да приема някоя радиостанция. Понякога когато свири на китара, мозъка на Стиви намира една такава честота на един друг свят... и тогава е неописуемо."
Лежах на тия възглавнички на пода с много усилена музика и... няма какво да се лъжем - гърчех се конвулсивно в свирене на въздушна китара. Изслушах албума въпреки че пропуснах няколко песнички. И след това изслушах пак първата песен два пъти. Ебати китарата.
А що се отнася до творчеството Стиви Рей Вон... аз не му харесвам повечето песни. Повечето са бързи и бурни. Но блусарските му песни... са върха. Казват че се друсал и така излизал на сцената да свири... ами... личи си в някой от песните му. Жалко че го няма вече.

Кеф с лодки

2006-07-16T01:56:00.000-04:00

Вчера ходих white water rafting. Превода предполагам е спускане с надуваема лодка по планинска река. Моя приятел Симиън, сегашното му гадже - Моли, приятелят ни Трой, и аз. Тръгнахме с колата на Симиън към 6:30 (сутринта) към едно далечно градче в съседния щат. Три часа по-късно бяхме там. По пътя глобиха Симиън за превишена скорост ($144) - караше с 80 мили в час по магистралата. Лимита беше 65. Лош начин да почнеш един такъв ден, но какво да се прави.
Пристигнахме до въпросната рекичка и си взехме под наем 2 надуваеми лодки които побират по двама човека. Дадоха ни спасителни жилетки. Питаха ни дали искаме каски и да гледаме филмчето за безопасност. Ние казахме че сме идвали и друг път (въпреки че Моли не беше ходила никога). Питаха ни дали има бира в охладителните кутии които си бяхме взели за да сложим в лодките... "Глупости... как ще имаме... как е най-добре да ги завържем към лодката?". Обясниха ни как е най-добре. Но не провериха дали имаме бира. А ние имахме. И така... носейки гумените надуваеми лодки по склончето към реката, си умирахме от нетърпение. Моли и Трой ги беше страх малко защото Симиън ни наплаши колко страшно било и какви бързей имало. Аз бях ходил преди и не ми се струваше страшно. На мен ми харесват такива работи. Моли беше по бански, спасителна жилетка, каска, и някакви много леки гуменки специално за водни спортове. Останалите бяхме по къси гащи/плувки, спасителни жилетки, и гуменки. Накарахме някакъв да ни снима преди да влезем във водата. Симиън беше взел някакво водоустойчиво фотоапаратче за еднократна употреба. По време на цялото събитие го изщракахме цялото, но ще видим дали ще са излезли някакви снимки. След като прилежно завързахме the coolers (хладилните кутии) в които имаше сандвичи, чипс, безалкохолно и бира... тикнахме лодките във водата и скочихме вътре. Гребането е малко трудно до като не свикнеш с партньора си да сте чат пат в синхрон. Аз и Трой бяхме в една лодка. Симиън и гаджето му бяха в другата. И поемаме надолу към рекичката. Още при първото бързейче, Моли пада от лодката. Голяма паника голямо чудо. Симиън я издърпва в последсвтие. Идва второто мяст в което има малко камъни... и там се обърнаха. Аз и Трой също обърнахме нашата лодка. Голям кеф беше. Адреаналина е интересно нещо. След това видяхме че Моли и Симиън седят на един камък от едната страна на реката. Моли е с разревана физиономия и се кълнеше че не може повече и иска да се връща. То няма как защото нито има пътечки през гората да се върнеш нагоре, нито пък може един човек да управлява една лодка за двама. Порева малко, не можела да диша като паднала във водата, водата била студена, глътнала вода, ужас че ужас. Ние тримата си мислим по това време че повече няма да вземем момиче с нас никога защото миналия път стана същото (двете момичета които бяха с нас голям рев реваха). Аз оставих Симиън да си успокоява гаджето си защото той може да е убедителен когато иска. Пък и горката Моли нямаше голям избор. Ще не ще... единствения път беше с лодката надолу по реката. Тя неохотно влезе в лодката и продължихме надолу по реката. По принцип се стои от едната страна за да може да гребаш... но тя вече стоеше по средата на лодката от страх да не падне. Опитваше се да греба както е така по средата но не беше ефективно. Но Симиън се справяше някак със помощта на течението. Аз бях като един маниак. Постоянно исках по-големи и по-опасни бързейчета. Защото след първите ми два падания извън лодката, долу горе му хванах цаката. И исках още и още. И по-опасни и по-високи. По едно време направихме пак една почивка на един голям камък край реката. Хапнахме, пийнахме, посмяхме се. Моли вече не я беше толкова страх. Успокоила се беше. Показа ни как си беше ужулила гърба. :) Ще й мине. Пък и тя се държеше мъжки вече. Даже към края взе да й харесва цялото преживяване. Закачахме се с тяхната лодка. Симиън скочи един път от неговата лодка в нашата и ме събори във водата. Аз върнах жеста. Изпуснахме си греблата във водата на няколко пъти, но си ги намерихме. Глобата за изгубено гребло е $30. Като цяло на мен ми беше голям кеф. Голям е кеф пред теб да има разни камъни, и въртяща се вода, силен шум от разбиващата се вода в камъните пред теб. И ти с едно пластмасово гребло гребейки лудо напред назад. Единствената цел е да запазиш равновесието на лодката. Имаше животински викове на кеф. Трудно е да предаде усещането. Най-добре е да се опита. Горещо препоръчвам това забавление на всеки който има възможност да опита.
Имам голямо желание да отидем пак след 2 седмици. Но като ги знам колко са сериозни, не се надявам много. Днес кандардисвах гърците да отидем. Но и с тях не е много сигурно дали ще стане.

Отново реклама на Пентакс

2006-07-13T00:30:00.000-04:00

Занимава ми се с фотография и това е. Иска ми се да си имам собствено фотостудио. Иска ми се да ходя навсякъде из България и да снимам. Искам всичко да снимам. Модели, пейзажи, странни снимки, странни ситуации, непознати на улицата, действия, фантазии. Много ми се иска някой (по скоро някоя :) ) който с охота ще ми дава да снимам във всякакви позиции и ситуации. Снимките не са толкова трудни. Фотографията не е толкова трудна. Наистина има неща които да се научат, но то е толкова интересно че даже не може да се приеме като учене. Само ми трябва малко време, малко повече фотографски уреди... и някой модел за снимане. Иска ми се да имам разни softboxes (големи осветителни кутии) и фотографски чадъри. Не че естествената светлина не върши добра работа... но обикновено е подходящо за снимки или рано сутрин (аз не вирея рано сутрин) или малко преди да залезе слънцето. А това не е достатъчно време. Също трябват и много големи прозорци. Напоследък по-осезателно виждам разлика в снимките правени с по-светлосилни обективи. И искам такъв. Някой с възможности за f1,2, 1,4, или 1,7. По тоя начин може да фокусирате в очите на някого и всичко на няколко милиметра пред и зад очите ще е извън фокус. По тоя начин се акцентират очите на модела - а очите може би са най-важното в един портрет. Ето един линк с портрети. За съжаление тия обективи са по скъпички :). Ще си взема някой от старичките сигурно че така ще ми излезе по-тънко.
Наскоро ползвах един Nikon D70s. Ползвах го за малко обаче. Не е лош, но си предпочитам 2 пъти по евтиния Пентакс. Прозорчето на Пентакса е малко по добро според мен. И след като с огледално рефлексните фотоапарати снимката може да се направи единствено гледайки през прозорчето... това е една от най-важните черти. Особено ако искате да фокусирате ръчно е задължително да виждате ясно какво има в това прозорче. LCD екранчето на Никона е по-малко. Така че ако искате да прегледате току що направента снимка, е малко по-неудобно. Никона е по-голям и по размери. Има хора които предпочитат да държат по-голям фотоапарат. Аз не съм от тях. Колкото по-малък е фотоапарата толкова повече бих бил склонен да го нося навсякъде с мен. Никона е стои солидно в ръцете, но Пентакса не му отстъпва ни най-малко. Никона имаше доста бутончета което винаги е предимство при огледално рефлексните фотоапарати. Колкото повече копченца, толкова по-малко трябва да се ровиш из опциите и менютата на фотапарата. Но най-важните настройки се сменят много лесно и бързо при Пентакса. До като не стана по-голям професионалист, няма да усетя липсата на 1000 бутончета отзад на фотоапарата. Държал съм и Канон (дигиталния бунтовник) и според мен е доста по зле от никона и пентакса. Поне в отношение на изработката. Като го държах малко или много имах чувстовото че държах евтино пластмасово фоотоапаратче (разбира се има солидно направени Канони, но аз сравнявам най-евтините огледално рефлексни фотоапарати на Никон, Канон, и Пентакс). Но Канона съм чел си има други предимства. Пак се отплеснах :)
Ами не мога да се въздържа да не преопоръчам горещо огледално рефлекните Пентакси на всички начинаещи. Единствения недостатък на Пентакс е че нямате голям избор на скъпи обективи. Ако ще сте професионален спортен фотограф... изберете си Канон или Никон. Ако можете да похарчите хиляди за професионални обективи... изберете Канон или Никон. Обективите им са многобройни. Имат много повече телеобективи. Които и струват много пари. Много пари. Пентакс обективите също имат репутацията на много добри... но нямаш голям избор при телеобективите. Също така обективите за Пентакс са по евтини. И 90% (че и повече) от всички обективи изработени от Пентакс през последните 30 години (или повече) са съвместими с новите дигитални Пентакс фотоапарати (което не винаги е случая при Канон и Никон).
Та така... препоръчвам Пентакс... но само огледално рефлексните. Малките дигитални сапунерки на Пентакс не съм ги ползвал. Струва ми че в категорията на малките дигитални сапунерки Пентакс не е сред фаворитите. Там бих препоръчал Канон или Сони. Ползвал съм такива и са добри. С малки дигитални сапунерки Никон нямам никакъв опит. Но какъвто и фотоапарат да решите да си вземете... погледнете в интернет дали има отзиви някакви за него. Недейте да вярвате само на мнението на един човек (особено само на моето :) ). Аз все пак съм аматьор.
Ами... стига толкова съм рекламирал :) Исках да пиша за правенето на снимки, но написаното незнайно как се превърна в реклама за пореден път.

Бирата и ревността

2006-07-08T04:12:00.000-04:00

Аман от Budweiser. От известно време насам реших да пробвам различни видове бира. Все пак това е единствения алкохол който пия и който ми харесва. В Америка за моя голяма изненада... намерих Стела Артоа (белгийска била). Вярно че беше най-скъпата която продаваха ($8.50 за 6 бутилки + tax (ддс)). Но помня че беше страшна като я опитвах в България. Още си е страшна. След това опитах Beck's. Също много ми хареса. След това опитах и други видове. Red Stripe - то Ямайка (не ми хареса). След това Някаква неизвестна американска. Но се оказва че повечето американски бири... имат някакъв подобен вкус. Както и европейските имат някаква сходност. Опитах вчера Кроненбърг - френска. Не беше никак лоша. Опитах една друга немска - Bitburger. Ставаше. Намерих и Tuborg Gold. Също беше хубава. Опитах и една чешка - Pislner Urquell. Много хубава. Опитах Гролш... не ми хареса чак толкова.
Оня ден попаднах на едно магазинче в което продават бира на бутилка. Тоест може да си вземеш една Стела, една Бекс, една Туборг. Та аз и Алекси (гърка с който живея в момента) си купихме различни видове и се отдадохме на биропробвания.
Седнахме на масата в задния двор, цуцахме бирички, и си приказвахме за живота. Явление което рядко ми се случва с американец. Та с Алекси си приказвахме за ревността. ОбЯснявах му че съм възможно най-малко ревнивия човек който ще срещне. Той не може да го разбере това. Не че не му е ясна логиката... ама човека просто го е страх когато жена му излиза. Каза че му минават мисли като "ами какво прави тя сега; дали не я сваля някой; тя ако пие едно две дали няма да му пусне". Аз съм на теорията ча ако наистина обичам някоя, и тя иска да излезе да се забавлява без мен - пускам я. Няма въпроси, няма съмнения, няма подозрения. Той ми каза че ако не съм ревнувал, то не съм обичал истиснки. И ако открия по-късно че била спала с някой, как щял съм да се чувствам.
Говорихме си за ревността:
Аз - Аз не ревнувам. Не мога да ревнувам.
Алекси - Как така не можеш. Ако си имаш жена и тя излезе без теб някъде не ти ли минават мисли като "ами какво прави тя сега; дали не я сваля някой; тя ако пие едно две дали няма да му пусне" ?
Аз - Не. Може да ми мине за секунда такава мисъл през главата. Но няма да се замислям за това. Ако наистина обичам жена си, ще искам да прави това което я прави щастлива. Не искам да я контролирам.
Алекси - и ако ти изневери?
Аз - ами кофти ще ми е предполагам. Но няма смисъл да се тревожа за това какво ще стане в бъдещето. Няма да хабя време и енергия в това да се чувствам гадно и да ревнувам.
Алекси - ти си луд... не може да не изпитваш ревност.
Такива работи си говорихме и беше интересно и забавно. Касандра (жена му... тя е на снимката с малкото им детенце Стефанос) беше по-скоро на моето мнение.
А оня ден се видях с моите американски приятели. Бяхме се събрали около десетина човека. Пихме бира (аз си донесох европейска и почти никой не прояви интерес към нея... харесват си Bud Light-а и това е). Интересното е че американците не са такива дървени философи като нас българите (и гърците). Играхме една странна игра да двора - хвърлят се някакви малки възглавнички в едни дървени куттии. Бъзикаха се за глупости. Говорихме си малко за фотоапарати. Питаха ме за България но колкото да ме питат. След това палихме някакви домашни фойерверки (4-ти юли беше скоро и имаха разни фойерверки останали). След това се юрнахме да гледаме UFC мач (нещо като бокс но доста по брутално). И това беше. Аз после си тръгнах. Все още не мога да опиша каква точно е съществената разлика между това как българи се веселят/пият и това как американците го правят.

Всички искат да са булки?

2006-06-26T22:43:00.000-04:00

Днес по случайност се запознах с една жена в icq. Тя каза "Всяко момиче ,и най-грозното си мечтае да е булка-това от мен да го знаеш!". Аз казах че наистина е така за почти всички, но пък за всичко си има изключения. Тя каза че за това няма изключение и ако някоя твърди обратното, сигурно лъже. Според вас?
Има още нещо което не разбирам... защо жените харесват толкова да сватосват? Не че отговорите имат голямо значение. Сестра ми ми каза да се откажа да се опитвам да разбирам жените. И е права. Според мен може (и даже е по-хубаво) да обичаш нещо без да го разбираш.
ПП А момиченцето на снимката е колкото симпатично... поне три пъти по-забавно. Въображението на някои деца е вълшебно, а умивките им заразни. Снимката сякаш го показва :)

Личните карти може ли?

2006-06-25T02:57:00.000-04:00

Вечерта преди да тръгна от България за Америка (10ти юни), имах кратка среща с наште милиционери. Аз и един приятел се мотахме из София и се прибирахме по едно време късно вечер. Минаваме покрай една градинка. И ни спират двама полицая.
- Добър вечер. Личните карти може ли?
- Може ама ги нямаме (Нито аз нито моя приятел си бяхме взели личните карти. Което си е напълно наша вина.)
- Как се казвате?
казахме си имената. Проверяваха нещо по радиото. Най-накрая идва единия и казва
- Момчета трябва да отидем до районното да направим проверка набързо.
Аз какво да кажа...
- Супер
Моя приятел Ники беше малко притеснен и то главно защото моят полет беше точно след четири часа и половина. Аз не бях притеснен защото... за какво да се притеснявам. Не съм престъпник, нищо лошо не съм сторил. Ще проверят и ще ни пуснат. Като ни тикнаха на задната седалка на полицейската Астра... аз се хилнах като сцепена тиква. Опасния престъпник Карчински :) Викам на Ники... "До сега не са ме водили в районно полицейско управление". На него обаче никак не му беше толкова весело колкото на мен. Полицайте се държаха учтиво. Да не казвам дружелюбно. Мога дори да кажа... професионално. Нямаше "ама вие момчета трябва да почерпите" или "ама какво да ви правим сега". Хората си действаха както би трябвало.
Аз и Ники поседяхме в заграждението пред ареста май. Питаха ни за имена на родителите. Единия след това отиде да ни проверява. Другия остана при нас. Разменихме по няколко изречения.
По едно време единия каза че всичко е наред и може да си ходим. Също така ни предупредиха сериозно че трябва да си носим личните карти. Сериозно предупреждение, следащия път глоба щяло да има. Ама свестни момчета сме били и ни пускат да си ходим право вкъщи.
Трябва да призная че бях приятно изненадан от цялата работа. Също така съм сигурен че не всички полицаи са цвете за мирисане. Не знам дали това че тия полицаи бяха сравнително млади е от значение.
ПП Надявам се с тоя пост не утвържавам или създавам някой мит за полицаите в България. Ако смятате че създавам мит, моля да ме извините .... и прочие и прочие и прочие :))
ПП2 Тоя чичко милиционер на снимката не е от тия които ни задържаха. Този го снимах в Русе. Снимката ми се струва излеза сполучлива :)
ПП3 Защо думата "полицай" има две множествени числа ("полицаи" и "полицая")?

Отговор на Авелина 2

2006-06-19T12:43:00.000-04:00

Здравей пак Аве,
ами... да почваме пак едно по едно :)
Първо да кажа че всеки коментар оставен в блога автоматично се праща до мейла ми. Ти голямо писане и триене на един коментар :) ... дано поне тоя да оставиш. Също така наистина благодаря че си се опитала да пишеш по четливо. Разликата наистина е приятна.
"Pod socilana nechustvitelnost rabziram tova che pravish nesastoaitelni zakluchenia ot vida na koe bilo "po-lesno" i "po-trudno". Naprimer- trudno e imalo i po vreme na socialisma v Balgariq- no koito go znae- go znae. A koito ne -twardi obatnoto. Za men lichno, obache, towa ne e factor(lesno/trudno ). Pod socilana nechustvitelnost(v tvoq sluchai)- razbiram tova, che smiatash, che v Balgaria bilo "po- trudno" da se "vrazvat dvata kraia", obache pak v usa moselo da se ostane na ulitsata."
Все още не ми е ясно дали искаш да кажеш че в България е по-лесно от финансова гледна точка? Средностатистическия българин живее със същия стандарт и същите удобства както средностатистическия американец? Колко процента е безработицата в България и колко в Америка? И, най-вече, защо в Америка емигрират хиляди всяка година? Не съм казал че в Америка няма бедни, няма безработни, и прочие. Освен това знам че дори и малко доза лош късмет може да ти провали живота - счупиш си крака, нямаш застраховка, не можеш да си платиш болничната сметка, вземат ти каквото имаш, затъваш в дълг. Ясно ми е че от такава ситуация (и много други) се излиза страшно трудно. Тук здравеопазването е под всякаква критика (дано не утръвждавам погрешно и тук някакъв мит). И аз нямам здравна застраховка. Защо... защото не ми се плащат по $80 на месец за здравно осигуряване от работата ми. Разчитам на това че живея чат пат здравословно, че избягвам доколкото мога лоша храна, че спортувам малко, че не седя пред телевизора постоянно. Един път ми падна една пломба и трябваше да ми направят нова. Струваше ми $180. Това беше когато бях тук първата година (сега предполагам е по-скъпо). Рисковано е да живееш без здравна застраховка. Ти знаеш. И съм късметлия че не съм боледувал през последните 9 години. Дълго време не можех да си позволя да боледувам. Отсъстването от работа и училище би имало много лоши последици. И за това внимавам до колкото мога. Ясно ми е че не всички могат да бъдат като мен. Ясно ми е че да живееш здравословно се оказва доста скъпо понякога. А и някои хора са предразположени към заболявания или пък недай си боже имат вродени болести. При тоя живот на кредит в Америка, не може да си позволиш никакви непредвидени разходи. Само една грешка и затъваш в дълг. Знам го. Все пак не съм общувал с много бедни или безработни хора в Америка. Не мога да дам обективна гледна точка за тях. А смятам че и не се опитвам. И за да дадем и твоята гледна точка, напиши някой пример (историята на конкретен човек) който е безработен и/или бездомен.

"Tova vsatnost e i neadekvatnost vmisleneto . Socialna nechustvitelnost e sasto taka da polsvash edno obstestvo za da si stastliv v drugo. Sasto taka e kogato si zabravil che se blagodari prosto, zastoto go dalzish , a ne samo na komplimenti i haresvane."
:) може и да си права. Може и да имам неадекватност в мисленето. Все пак не съм виждал америка през твоите очи. Това до колко ползвам американското общество за да съм щастлив в българското... е малко спорно според мен. Може и да греша, но единственото което Америка ми е дала е богат житейски опит; повод за размисъл и самоосъзнаване и подобряване; шанс да видя и науча много неща. Това не е на което се надявах отначало, но сега смятам че така е много по добре. А ти ако смяташ че аз неискрено благодаря за това на Америка - грешиш. Благодарен съм на Америка за това на което ме научила. Честно.

"Predi da si zaminesh ot Statite mi napravi edna usluga: (stom si sklonen) Otpravi (pone misleno) pone edno BLAGODARIA pone na edin amerikanets, koito zaradi teb e stoaial bezraboten, a ne e imal vazmonst da "NE HARCHI" kakto neprekasnato istkavash sebe si), zastoto primerno e imal malko dete, ili bolna zena bes meditsinka zastarhovka;"
Нямаш проблем... бих благодарил не на един само, а на 5. Не познавам безработни с малки деца или болни жени. Единствения безработен който познавам е съквартиранта ми (вече бивш съквартирант). Ако искаш мога да благодаря на него. Ако не, мога да благодаря лично... в мейл, по телефона, по поща... на колкото искаш американци които заради мен са останали без работа. Ти щом имаш по голям опит с безработни и бездомни хора, тогава знаеш повече за тях от мен. И ти се доверявам че би трябвало да им благодаря. Хм, дали изтъквам за себе си че "не харча"... интересно - май е така.

"ili pak za razlika ot teb e ispalstal dalg za obucheniteo, koeto ti si vzel ochevidno besplatno tuk."
Не знам до колко ти убягват очевидните неща, но в тоя случай много са ти убягнали. Обучението не ми е било безплатно. Плащал съм средно $5500 на семестър (приблизително двойно над таксата която плащат американците). Това не включва общежитие или учебници или каквото и да е друго. И съответно ще ме питаш от къде са дошли тия пари. Ще ти кажа. Майка ми тогава работеше в Гърция. Гледаше баби. Работа която не пожелавам на никой. Дори и на теб. Аз знам че нямаше да се справя с това. Може и да греша но предполагам и ти нямаше да се справиш. Майка ми е спестявала абсолютно всички пари които е имала за да може да ме прати в Америка. Майка ми и баща ми са разведени от както бях 8 годишен. Баща ми ми даде пари също въпреки че нямаше. Доколкото помня продаде апартамента в който живееше и даде половината пари от него за да мога да уча в Америка. Аз след като дойдох работех 2 работи. Почасови бяха... общо около 35 часа на седмица. С заплащане средно $5,5 на час. Можех само толкова часове да работя защото ходех и на училище. И добре че бяха тогава тия гърци (в които от живея пак от 1 седмица) които са роднини на бабата която майка ми гледаше в Гърция. Приютиха ме в тях. Без да плащам наем, храна, сметки. И всички пари които искаравах, отиваха за това да си платя таксата за университета. Всеки семестър беше зор да се изкарат тия пари. След първия семестър се отказах да си купувам учебници защото бяха много скъпи (средно $70 на учебник). Вземах учебниците на съученици и ги фотокопирах. Работех в училище и използвах копирната машина вечер (те би трябвало да се ползват само за училищни цели). Може да сметнеш колко пари ми е струвало обучението. Четири години и половина по два семестъра на година. Пари изкарани с много труд, зор, и притеснения. А сега парите които съм спестил, представляват една много малка част от това което е похарчено за моето обучение. Така че в Америка остават много повече пари от колкото ще взема. Освен това си плащам таксите... включително social security. А тия пари няма никога да ги видя. Може би трябва да пиша едно писмо на Буш да му кажа да прати парите от моето social security и да ги даде на безработните хора които ти познаваш.

"Blagodari na sadbata si, a ne misli che ti si postignal nesto."
В съдбата не вярвам. Така че няма да й благодаря. Ако има някого който заслужава благодарности, това са моите себеотрицателни родители. А това дали съм постигнал нещо. Постигнал съм нещо в моите очи. Не е много. Много е малко дори. А това колко съм постигнал в твоите очи...
Айде стига толкова :) Тоя пост стана малко по-драматичен от колкото исках.
Очаквам с нетърпение следващият ти коментар.

Отговор на Авелина

2006-06-17T14:52:00.000-04:00

Здравей Авелина,
Ами да почвам едно по едно да отговарям на коментара ти от предишния пост...

"Opitah se da komentiram v bloga ti mnogokratno, pisha pisha, dokato nervite mi se opanaha dokrai, zastoto blogat ti ima isiskvane za spam, a pisha ot stalbite i prekasva chseto."
Махнах изискването за спам. Аз така или иначе го бях сложил само временно колкото да ме оставят на мира спамърите. Ти ми напомни да го махна. Мерси.

"Pak ti obrastam vnimanie, che utvarsdavash mitove, koeto e nepravilno za edin avtor- toest chesto obobstavash nestata - kato "taka e v USA" , da ama taka e samo spored tvoia opit- natrupan blagodarenei na specificni obstoaitelstva, ne si rasal tuk, nito si zivial osobno rasdvisen zivot- toest tvoia opit emngo ograncihen"
Благодаря че пак ми обръщаш внимание :). За утвърждаването на митове сигурно си права. За това ще направя едно "отказване от права" (disclaimer) което сега е под името на блога.

"Написаното тук са лични впечатления от живота в едно малко градче в САЩ. Впечатленията породени от много ограниченият ми опит. Моля, не приемайте всичко написано за абсолютна и общовалидна истина. Извинявам се ако създавам или утвърждавам невярни митове за САЩ :))"

Ако това не ти харесва, формулирай го ти и аз ще го сложа под заглавието (лимита е 500 букви).
Думата "автор" звучи много сериозно. Нямам се за писател. Този блог не е професионален в нито едно отношение.

"sega, v bg, ste natrupash mnogo poveche opit i ste zapochnesh da chustvash "kolko e zle v Balgaria "."
Не мисля да продължавам да пиша в блога след като се върна в България. Поне така го планирам. Плановете обаче подлежат на промени. Нямам никакво намерение обаче да пиша в блога си колко е зле в България. Тоя блог е посещаван главно от българи, а повечето знаят ситуацията в България... и утвърждавнето на митове по тоя начин няма да мине :)
Освен това не знам защо всички се опитват да ми обяснят колко е зле ситуацията в България. Аз все пак си идвам в България от време на време. Не падам от Марс. Благодарение на личен опит, родители и роднини, приятели и познати в България - мога сам да преценя каква е ситуацията в България.

"Toest mitat, osnoven, tvoi e(kakto i na drugi hora), e che v USA e zadalsitelno komfortno i udobno, za vseki, a ako ne e- nesto e sgreshil choveka ili ne e talantliv."
Пак се извинявам за създаването на тоя мит. Истина е че не всички (даже много малко хора) живеят комфортно и удобно в Америка. Но това "комфортно и удобно" е страшно относително.. хора различни, стандарти различни, нещастници различни. Наистина не е толкова лесно да свързваш двата края в Америка. Но моята много лична гледна точка (породена от много ограничения ми опит) е че е малко по-лесно да свързваш двата края в Америка от колкото в България. Това го казвам само във финансов аспект.

"Sasto taka obostvanateo ti ch e tuk e vasmosno dase spstaiat pari- v tvoai sluchai- da,no ti msoehse da si spestil mnogo poveche ako be nameril rabotata koiato iskashe."
Аз наистина получавам малка заплата. Но не харча много и за това успявам да спестя малко пари.

"Sasto taka mngo nesta sa deistvitelno indidvidulani, a nezastoto si v ameriak ili ne! Naprimer az , akto zena, ako biah na tvoe miasto- stiah da imam poveche problemi, zastoto edna zena vinagi ima poveche problemi, osvena ko ne s e prikrepi kam niakoi maz(ili roditel)"
Предполагам си права - по-трудно е да си жена. За съжаление нямам личен опит в това и не мога да предложа адекватна гледна точка.

"Grehsno si oteblaisal che bankiet i poitsiata v usa sa isriadni. Drugi podobni oobostenia.. greshni kato tsailo. Za amerikasntiet-s asto greshno da se obobostava."
Извинявам се пак на всички читатели че може да съм създал погрешно впечатление за банките и полицията. Просто моя личен опит (8 години и половина живот в Америка) с тях до сега е бил сравнително добър. Ако искаш сподели твоя личен опит и разочарование от тези институции тук в блога.

"Tova, koeto pisah otnosno tvoai blog i teb, v drug blog, be vsatsnost ne za teb kato lichnost , a sa edno iavlenie kato tsialo- a imenno- nima se vrastash kam "rodinata" samo ako ia chaka dobro badetse?.. niama li da se borish za takova , ako ne e? imennzo zatova mnogo nesta si ostavat sastite- horata gi ineteresuva predimno edno- lichno blagodenstvie (finansovo)."
Не знам какво си писала за мен в друг блог. И да ти кажа за мен няма голямо значение какво си казала за мен. А сега да кажа защо се връщам в България защото твоето впечатление е много грешно. Не се връщам защото България я чака добро бъдеще. Връщам се защото се чувствам по-добре в България. Защото финансовото ми бъдеще не ми е толкова голям приоритет. Не казвам че парите са ми безразлични... просто смятам че няма да остана гладен или на улицата в България. В България се чувствам по-жив. Общувам по-пълноценно. В България се чувствам комфортно - психически. Не че не съм свикнал да живея в Америка. Но просто в България ми е по-хубаво.
Дали ще се боря за по-добро бъдеще в България... ами не знам. "Боря" е малко силно казано. Ако ми се отвори някаква възможност да направя нещо за България, ще го направя с най-голямо удоволствие. Просто на тоя етап не съм сигурен че аз мога да сторя каквото и да било за подобряването на България. Ако някога му дойде времето, ще го мисля. Това да обвиняваш някого че го интересува личното му благоденствие (било то финансово или не) е малко наивно. Теб чие благоденствие те интересува и какво правиш по въпроса? Ако имаш предложения за нещо ефективно, може и аз да се включа.

"no nai veche me vpectaliva facta, che poddarsash mita che amerika e lesna strana, a eto na- ti ia napuskash."
Вече казах каквото имах да кажа за това.

"Spored men e redno da otebelish za besrabotitsatat tuk v samia si blog. Ameriak e mnogo trudna strana...niakak ne e lesna! Dalech po truda ot Balgaria! No se sazdava obratnia mit!"
Да, в Америка има безработица. И в последните години доколкото знам се увеличава. До колкото помня от училище трябва да е около 13% (но може и да греша). Болшинството хора получават същите заплати както преди 20 години, а инфлацията е оскъпила живота много от тогава. Дали в България е по-лесно от Америка финансово... не вярвам - но това си е мое лично мнение породено от ограничения ми опит в Америка.

"I sasto taka- osobeno ako si socialno chustvitelen, no ti iavno ne si- kakto sam si narekal samotnia vazrasten chovek-''onzi "starets" ti e bil nepriaten, dori poveche ot tova, ..zasto li?"
Не знам какво имаш предвид под социално чувствителен. Също така не знам какво общо има лошия старец с това което искаш да кажеш. Освен това аз не разказах какво в действителност се случи със стареца така че има малка вероятност да си направила неправилни изводи за него.
Знам че те затруднява, но може ли малко по-четливо да пишеш (било то и на шльокавица)?
Надявам се да съм задоволил твоите терзания относно блога. Ако не съм, кажи как мога да те дозадоволя и ще го направя.
Чао Аве :)
Въпрос с повишена трудност - снимката според вас е направена в Америка или в България?

Края на октомври

2006-06-13T00:23:00.000-04:00

Прекарах си супер в България. Толкова добре никога не съм си прекарвал. Иска ми се да благодаря на разни хора, но както и да го направя - ми се струва ще излезе тъпо (и недостатъчно и неискрено). Видях се със стари приятели и с хора които познавах само виртуално. Прекарах време и със семейството... и съответно с най-любимия ми човек - сестра ми.
Обсъдихме семейните финанси, семейното бъдеще. И благодарение на сестра ми се оказва че ще се връщам в България по-рано от колкото бях замислил. Мислех да се връщам средата на другата година, но по новия план за действие трябва да се върна в България края на октомври. За винаги. Или поне за неопределно дълго време.
Един ден вкъщи пих с разни съученици от основното училище и бях остро критикуван за решението си да се връщам да живея в България... но в тоя блог тая тема е била дискутирана на дълго и широко. Иска ми се да строя къща другата година на мястото на полусрутената сегашна къщичка в Русе. Но ще видим колко пари ще мога да събера до средата на следващата година. Всичко е на фаза начални планове за момента. Обещаващи начални планове. Благодарение на сестра ми ще имам и работа като се върна в България. Работата все още не е с напълно ясни параметри... единственото което знам за нея е че ще се справя по-добре от колкото се очаква от мен.
Впечатления от България... ами според мен нещата вървят по скоро напред. Има някакво подобрение. Според моята "богата" житейска и професионална гледна точка... България я очаква светло бъдеще. Икономическо светло бъдеще. Това дали е добре или зле... не се знае.

Пак в Америка

2006-06-11T22:49:00.000-04:00

Ха така. Отново в щатите. И съответно отново пиша в блогчето.
На връщане от България в Щатите минах през Ню Йорк. Когато си купувах самолетния билет преди месец и нещо ми казаха от Интернет Турс че в деня в който искам да се връщам в Америка не могли да намерят полет до Питсбърг или Кливланд (които са ми удобни), а само до Ню Йорк. Аз реших проблема със замах като им казах да ме докарат до Ню Йорк пък аз от там ще измисля как да се прибера. Та вчера дойде време да се прибирам и пристигнах в Ню Йорк. Добре че всичко е организирано тук. Веднага след като си взех двете куфарчета , отидох до информация и питах кой е най-евтиния начин да отида до автогарата в Ню Йорк. Тук междуградските автобуси са представени от фирмата Grеyhound. Предполагам са познати на хората обръщащи внимание че във всеки един американски филм ако има автобус то на него има една голяма тичаща сива хрътка до която пише с големи букви GRЕYHOUND. Казаха ми че за скромната сума от $15 мога да взема една маршрутка която да ме закара до Grеyhound Bus Station. Оказа се че е добра тарифа като се има предвид че пътувахме поне 45 минути за да стигнем до там. Също така се оказа че автогарата е точно на един хвърлей от... Times Square. Прословутия Тimes Square който е много често срещан във филмите (Дори чух че са платили $2 или $10 или $20 милиона за да изпразнят Times Square за няколко минути и да го снимат празен за филма Vanilla Sky с Том Круз и Пенелопе Круз... хубав филм). На Тimes Square има гигантски... ама гигантски реклами. Такива светещи. Мигащи. Телевизионни екрани по височината на цели сгради. Невероятно е наистина. Има фучашти жълти таксита навсякъде. Между всичките тия небостъргачи и реклами има една тясна ивица тротоар. На която е бъкано със снимащи се туристи. Имаше някаква музикална група която се приготвяше да почне да свири. Също така на тротоара се появиха по едно време Naked Cowgirl и Naked Cowboy. Голата каубойка беше с едни много къси бели панталонки, бели високи каубойски ботуши, каубойска шапка, акустична китара, и две изкрящи звезди залепени за зърната на гърдите. Седеше си просто там, дрънкаше на китарата, пееше. Но нищо не се чуваше... то е такава шумотевица покрай минаващите коли, вятъра, приказващите туристи и всичко останало че е трудно да чуеш какво пее. Но хората се правеха че чуват докато зяпаха ли зяпаха. И снимаха ли снимаха. На единия (а може би и двата) ботуш пишеше "Tips" (бакшиши). Не видях никой да й дава бакшиш въпреки че имаше много хора които я снимат". На отсрещния тротоар беше мъжкия еквивалент на голата каубойка... само дето нямаше изкрящи звездички на зърната. Не знам как не им беше студено след като духаше доста. Из въздуха се вееха много пластмасови кесийки и хартийки и какво ли не. Имаше полицаи навсякъде което е добре защото има и доста мошеници. Мен 3 пъти се оптиваха да ме баламосват нещо. Първия и най-сериозен път беше когато на автогарата един негър се опитваше да ме убеди че билети за автогарата се купуват от един подлез за метрото. Добре че мога да чета табелки на които пише Subway. Не знам какво щеше да ми направи (или опита да ми направи) ако бях слязал по пътя за метрото. Просто му казах че не мисля че това е правилния път и си свих в един вход в сгадата. Той буча нещо след мен, но аз кротко го подминах. След това видях един знак на който пишеше че трябва да искаме информация само от хора които са в някаква униформа.
Та да се върна на Тimes Square. Купих си парче тънка пица в НюЙоркски стил. Хапвах си посредата на тоя тротоар. Гледах полуголите каубоици. И невероятно огромните светещи и несветещи реклами. Бях сам. Нямаше с кого да обсъждам нито голите каубойци, нито рекламите, нито шумотевицата. И беше по-добре че бях сам. Почувствах се на върха на света. Стигнал до най-високата точка. Видял повече от колкото някога съм мечтал. Почувствах се извоювал някаква победа. Или покорил Еверест. Сам на върха. Взирайки се в чудото на една различна цивилизация. Всичко наоколо ми беше ясно. Нямаше загадки никъде. Знаех рекламите за какво са, хората какви са, забързания стил на живот, начина на шофиране, начина на говорене, начина за оцеляване в тази среда. Сам бях стигнал до тук. Не с екскурзовод. Взирах се във всичко наоколо за няколко минути. Попивах обстановката защото имах чувството че за последен път ще съм на това място. Струва ми се това беше кулминацията на моето търсене на Американската Мечта. След това доволен от на практика нищо постигнатото, потеглих обратно към автогарата.
Почетох малко от една книжка, която ми беше подарена в България и чаках да дойде автобуса от Ню Йорк за Янгстаун щата Охайо.
Съжалявам че за тоя пост нямам снимка от Times Square. Но ми откраднаха фотоапарата докато бях в България. За това слагам една снимка от старите.

Пак в България

2006-05-26T07:04:00.000-04:00

В България съм си. Поне още 2 седмици. Предпочитам да си прекарвам добре от колкото да пиша. За писане ще има време така или иначе. Прекарвам си страхотно. И толкова добре си прекарвам че чак не правя снимки всеки ден. Да не повярва човек. Ще си наваксам на правене на снимки аз, но не знам кога ще е точно.
Също така ми се иска да се видя с толкова хора, а не знам дали ще имам време. Ама... колкото толкова. За всяко нещо си има време. Ако има нещо в което се убеждавам все повече и повече е че някои неща не бива да се насилват. И ще си дойдат на мястото когато им дойде времето. Все повече ми харесва непревидливостта на събитията и хората. Ще видим до кога ще е така.
Бях в Несебър за 1-2 дена. Но за съжаление не беше за почивка. Но все пак отидох на плаж за няколко часа втория и последен ден. Мислех да напиша дълъг пост за това. Може и да напиша...
Я да почна аз все пак.
Станах рано втория (и последен) ден когато бях в Несебър. И реших да се разходя по плажа. Отидох на плажа и тръгнах по пясъка. Студените вълнички ми пляскаха краката и отронхваха пясъка под краката ми... създаваше се един много приятен гъдел. Бях го забравил тоя гъдел. Не съм бил на море от 97ма година. Голям пропуск. Вървя си бос. Слънцето пече. Звука от вълните си е чисто вълшебен. Пясъка е някакво природно чудо според мен. Реших да му се кефя от колкото да анализирам защо ми причинява толкова кеф. Аз вървях по един плаж който беше безлюден, нямаше чадъри, нямаше спасители. Ами... какво да обяснявам. Голям зен, голямо чудо. Чудех се после... какво им трябва на хората толкова за да са щастливи. Вечният върпос. Чудех се и в какво се крие магията да си си в родната държава. Отговори... измислих ама само частични. И сигурно грешни. Както и да е.
Чао за сега :)

Ток, стени, скорости, обувки

2006-05-10T23:01:00.000-04:00

Плагиатствам идеята на Пейо да пиша с кратки откъсчета на различни теми. Кратките неща са по-лесни за четене все пак. След като отдавна не съм писал за разлики между Америка и България... реших да наваксам. Макар и през пръсти. Не остана почти нищо в Америка което да ми прави силно впечатление и да не съм го описал.

Ток

В Америка електрическите контакти в стената са различни. Ако донеса нещо електрическо в България трябва да нося и адаптер който обръща тока. Тия адаптерчета струват около $15. Струва ми се че във всеки континент стандарта за ток е различен. Уредите които се включват в стената са два варианта... както се вижда от снимката. Разликата е че едния вид има трето... ъм... нещо си, което всъщност не е задължително. Тенденцията е че по-сериозните електроуреди го имат това третото на което викат ground wire(което до колкото разбирам е да предпази от уреда от къси съединения).

Стените са много тънки. Къщите не са от тухли, а от... всъщност не знам от какво са. Някаква гибсова смес май. Казват й drywall. Може да си я купиш на едни големи правоъбълници които се слагат върху дървените основи. и след това улейчетата между тия правоъгълници се правят невидими чрез някаква техника (хартия някаква се слага и боя някаква май). Не съм голям строител така че може и да съм с грешка/и в обясненията. Интересното е че ако удариш една стена с юмрук... сигурно ще я пробиеш. Предполагам ще изглежда долу горе като това на снимката. И звуково не изолират много добре... или поне на мен така ми се струва.

Повечето хора не знаят как да карат кола с ръчни скорости. Почти всички коли са с автоматични скорости. Слагаш лоста на D (за Drive) скорост и потегляш... няма да си играеш със съединител или скорости. Газ... спирачка, газ... спирачка. Лесно е да се заспи зад волана. Всъщност на лоста за скорости има
P - park (паркиране)
R - reverse (задна)
N - neutral (неутрална или без скорост)
D - drive (шофиране)
3 - нещо като трета скорост май
2 - нещо като втора
Но досега не съм видял никой да ползва 3 или 2. Всички слагат на скорост D и карат без да превключват нищо.

В повечето къщи не е голям грях да се ходи с обувките. Може и да не е в повечето, но поне в един доста голям процент от къщите. Това се отнася главно за хола защото обикновено това е стаята в която се намира външната врата. В доста от къщите биха ти казали да не се събуваш като влезеш. Аз се събувам по принцип защото си ми е навик. Мукетите (carpet) в холовете обикновено са от тоя тип. Този на снимката е много шарен (за да не си личат петната по него); иначе болшинството са един цвят.

Без нет

2006-05-07T15:59:00.000-04:00

Нямам нет вкъщи вече втори ден. За сега ми се отразява добре. Вчера ходих на кино от доста време насам. Днеска ходих да посетя гърците, след това се отбих в един парк. Нащраках снимки обаче за пореден (и предполагам последен) път се убеждавам че по-време на слънчев ден не излизат добре. Бях прочел някъде че снимки се правят рано сутрин или късно следобед. Много ги разбират тия дето ги пишат книжките :). В парка имаше хубави неща за снимане и аз очаквах доста по-добри резултати. Ще трябва да отида пак когато залязва слънцето или когато времето е облачно. Светлината беше силна... сенките също. Това създава голям контраст в снимките. Ако не отида късно следобед то тогава трябва да отида когато е облачно... облаците разсейват светлината. Това е добре защото светлината всъщност идва от различни посоки и няма толкова сенки (и контраст между светло и тъмно).
Да се върна на думата си за нета. Прекъснах си нета защото съквартиранта ми дължи малко пари. Реших че ще му е по-лесно да ми се издължи ако не се налага да плаща за кабелна телевизия и нета. Освен че нямам нет, нямам и домашен телефон защото телефона ми минава през нета. Мислех да спра тока и отоплението докато не ми върне парите, но слава богу (или за съжаление) не се стигна до там. Върна ми част от парите. Сега съм без нет и без домашен телефон (мобилен нямам). Малко откъснат от света. Сега без тия "удобства" ще излизам малко повечко. Всъщност иска ми се да опитам да живея без ток и отопление за малко. Единственото което ме притеснява е че без ток трудно се готви :). А не мога да се храня само по ресторантите. За бърза храна да не говорим. Вече стана към осем месеца от както съм се отказал от бързата храна. Правя изключение за Taco Bell, но това само когато съм пил. А аз пия много рядко. Да речем два пъти в месеца. Като се изключи готвенето с останалото мога да се справя. Мога да си купя свещи за осветление. Будилник не ми трябва защото аз ставам когато искам... нали работя следобед. Ако искам да знам колко е часа мога да си включа фотапарата. За какво друго ми трябва електричество? Май за нищо. Що се отнася до къпането... мога и студени душове да пробвам. Чувал съм били полезни.
Голям минималист се изкарах пак. Аз все пак си имам нет на работа. И телефон си имам там така че не е толкова екстремно колкото звучи.

Забравям

2006-05-03T00:39:00.000-04:00

Боричках се с един принтер днес на работа. Допика ми се... излязох от офиса и тръгнах към тоалетните. По пътя ме спряха 2ма човека да ме питат нещо. След това отидох до чешмичките пред тоалетната и пих вода. И след това се прибрах в офиса. Седнах си на стола... много ми се пикае. Абе нали за това излязох преди 3 минути от офиса.
За по-малко от 3 минути да забравиш че си тръгнал към тоалетната... не е добре. Понякога се чудя как съм оцелял до 26 годишна възраст.
ПП Снимката се казва "Големият батко"

Снимки - дърво и миене на джип

2006-04-29T21:35:00.000-04:00

Все по-често за снимки дрънкам... но това ме вълнува. Може би интепретирам повече в снимките от колкото трябва. Та...

Ето още една снимка която не можах да реша дали изглежда по добре цветна или чернобяла. Също така май доста хора не знаят че ако кликнеш на снимките, те отвежда в галерията ми със снимки на Picasa
Тази снимка ми харесва защото и сянката на дървото излезе добре. Симетрията излезе добре в тая снимка. В цветния вариант... ми харесват цветовете. Небето пак е едно синьо, тревата зелена, цветчетата бели... връзват се всичките.

Присъствах на "ритуала" по измиването на джипа на Ерик. Харесва ми как водата на фона на слънцето кара джипа да се губи в светлината. Пръските и капките ми харесват. Композицията на самата снимка също излезе добре. Даже се виждат от тия кръгчета които лупите (и обективите) образуват понякога... което издава присъствието на слънцето в снимката. Единствено малко разсейващ е буса който се вижда зад маркуча. Но тоя бус помогна за създаването на следващата снимка... която излезе супер. Така че му е простено :)

Снимах отражението на джипа в буса. Боята е особена на кръгчета и благодарение на това се получи такъв страшен ефект. В тая снимка няма грам фотошош въпреки че изглежда страшно изкуствена. Линията под гумите на джипа нямаше как да я избягна (тя е на самия бус) но пък тя добавя автентичност на снимката малко. Единственото за което съжалявам в тая снимка е че предната гума на джипа беше в сянка, а не осветена от слънцето както задната. Но без намесата на разни фотоуреди - толкова.

Това е сапунисаното стъкло на вратата на джипа. Хареса ми как са подредени белите линийки. С малко повече въображение може да намерите няколко фигурки.

Като се има предвид че Ерик е маниак на тема Jeep Wrangler (Rubicon edition), това може да се приеме като много добре характеризиращ го портрет. Отражението на дървото подхожда на джипа... все пак е джипа трябва да се кара сред труднопроходими терени (като горите).

А тази снимка не знам защо ми харесва толкова. Композицията не е натруфена, но все пак описва добре едно действие... и човека който го прави.

Мотивиращи плакати

2006-04-27T00:32:00.000-04:00

Има разни плакати из сградата в която работя. Имащи за цел да те мотивират. Интересното е че имат ефект върху разни хора. Доста хора. Примерно надписа на тоя плакат с молива означава
"ПОСТОЯНСТВОТО...
Сега, след като сме пробвали всички възможности, да почваме (наистина/сериозно да решим проблема)".
Нямам нищо против това човек да си върши работата съвестно и да й се отдава изцяло по време на работното време. А и дори малко извън работното време. Но това да мислиш постоянно и само за работа... не е работа.

Аз от скоро се поздравявам и даже притялски приказвам с шефката на цялата сграда. Тя е най-важната в нашия център (компанията има много центрове в много щати). Повечето хора ги е страх от нея. Имам чувството че на нея й е интересно да си приказва с мен. Някак си гледа ме по-интересно откакто й бях разказал как съм се озовал в Охайо.
Аз работя до неделя, понеделник, вторник, и сряда от 3 следобед до 1:30 през нощта. На мен ми плащат часово... тоест следи се чрез една система кога съм тук и кога не. По-важните хора (като голямата шефка) са на твърда заплата. Плащат ти еди колко си заплата на година и няма значение колко време си на работа. Никой не ти следи работното време, кога си тук, кога те няма... важното е не колко часа си бил на работа, а колко работа си свършил. Това може да звучи привлекателно за някои хора, но не е така защото обикновено работата която ти възлгат отнема повече от нормалното работно време.

Оня ден в 12:30 вечерта, шефката все още беше тук. Засмях се като я видях и я питах в колко часа трябва да е тук на следващата сутрин. тя каза че ще е на работа около 9. Отгатна защо я питам, усмихна се и каза "Ако ми плащаха на час както на теб, компанията ще се разори". След като по-голям шеф от нея в сградата няма, тя би могла да подхожда нехайно относно кога е тук. Но... ако беше такъв човек, нямаше да е шефката на цялата сграда. Аз я съжалявам да си призная. Тук е от сутрин до вечер. И трябва винаги да е усмихната, окуражаваща, мотивираща, ефективна, съвестна, неуморима, изобретателна... даже хитра. И е такава. Чудя се само какво преследва. Дали я прави щастлива това неуморно преследване на ефективност и просперитет в компанията. Не мога да си представя колко много стрес има в нейната работа. Не искам и да си представям. Не искам да съм на нейно място, колкото и да й плащат. Искам като отида да снимам с фотоапарата си, да не мисля че turnover ratio (процента хора които напускат компанията) е по-голям от колкото трябва, или че бюджета ти е прекалено малък за това да наемаш професионалисти за специфична работа. В това отношение по простите/физически професии имат преимущество - като си свършиш работата... не мислиш повече за нея. Моята рабова в момента е от по простичките. Не съм отговорен за действията на никого. АКо има проблем с компютрите, викат ме. Оправям с всички сили, свършвам си работата. И като се прибера, не мисля за работа. Отдавна разбрах че е много по-лесно да си свършиш работата като хората, от колкото да се оправдваш после за това защо не си я свършил както трябва.
Та с всичко това исках да кажа че тия плакати ме дразнят. Прекалено поучителни ми се струват. Преподчитам да ме поучават истински хора или събития, а не някакви плакати.

Циганче

2006-04-25T00:03:00.000-04:00

Интересно е че американците не знаят нищо за циганите. За тях циганите са полуфантастични/несъществуващи. Почти всички са чували думата Gypsy, но повечето нито са виждали... нито са чували нещо за тях. Не съм виждал циганин в Америка. Американците не знаят за циганския начин на живот (и обличане). А си спомням когато баба ми ми викаше едно време "изяш си, бабо, всичко че да не те повали циганчето".
Малките американчета ги плашат не с циганчета ами с boogeyman. Boogeyman е доста абстрактен термин. Може да е човек, може да е чудовище.
Та ето още едно нещо по което се различаваме от американците - плашим си децата с различни неща :)

Пътешественик

2006-04-23T03:48:00.000-04:00

Какъв пътешественик съм се изкарал на тази снимка :). Всъщност хубаво е когато минаваш от тук таме, наблюдавайки заобикалящите те неща... ставаш им свидетел, щракваш снимка (със или без фотоапарат), интерпретираш някакси това което си видял и... продължаваш напред. Ако не напред, може и настрани (то кой ли може да каже коя посока точно е напред). Може и назад даже, но май е по-добре да не стоиш на едно място дълго време. някой път научаваш нещо от видяното и преживяното, понякога не. Важното е че страха от живота бяга все по надалече. Дано само да не излезе нещо или някой който да ме спре на едно място.
Днес разглеждах едно списание със забележителности по света. Иска ми се да пътешествам. И до там ще стигна :). Може би както БТС (Българския туристически съюз) има 100 обекта от които може да събереш печати... трябва да има и такива по света. Дали има Световен Туристически Съюз? Ако има, от къде да си взема туристическа книжка?
ПП Днеска си сготвих спанак с ориз. То бива да е толкова лесно ама чак пък толкова. Добре че е сестрата да ме светне как става :)

Книжарницата Borders

2006-04-22T01:35:00.000-04:00

Монитора вкъщи последните няколко дни прегрява. Бачка около 20 минути и спира. Изключвам го за 45 мин и след това мога пак да го полвам 20 минути. Тоя факт ме кара да не се задържам вкъщи толкова... сутринта ходих да оправям компютъра на бившия ми шеф от пицарията. Преинсталирах Windows XP Pro защото компютъра му бил много бавен и не знам си колко неща не работели вече. Определено преинсталирането на уиндоус е по-лесно от колкото чистенето на вируси, спайуеър, ненужни програми и файлове (поне на мен така ми се струва). Всичко мина добре. За добре свършената работа получих едно хубаво нахранване от пицарията, обещания за безплатна пица в бъдеще (от която все още ми е писнало) и един стар монитор (който се оказа че му е надраскано стъклото и дразни).
Прибрах се вкъщи. Почудих се какво да правя. Проверих в нета какво дават по кината. Абсолютно нищо интересно. Реших да отида до книжарницата Borders. Книжарниците в Америка са прекарасно нещо... или поне тия от веригите Borders и Barnes & Noble. Като всичко останало в Америка и те са огромни. Може да обикаляш и да гледаш книги, списания, дискове колкото искаш. И не само може да ги разгърнеш, но и да отидеш да седнеш на някое столче и да четеееееш. Устроени са като библиотека направо. В единия ъгъл на книжарницата има кафене. Може да си поръчаш нещо за пиене (безалкохолно разбира се) и да си четеш на спокойствие. Иначе има и столчета по другите ъгли на книжарницата. Хубавото на книжарницата (за разлика от библиотеката) е че има всички актуални списания и книги за които може да се сетиш. И още много повече. Награбих куп списания... National Geographic, Photography нещо си, някакво модно списание (колкото да видя как са снимани моделите в него :) ), някакво за едни шпионски техно-джаджи, и Black and White Photography. Голямо четене беше, голямо чудо. Интересно нещо са списанията. Бях в книжарницата около 8 и нещо вечерта... тръгнах си когато затвориха в 11. Нищо не си купих. Спестявам че да има пари за отпуската в България. Гледането на всичките тия снимки естествено ме въодушеви. Но навън валеше дъжд и нямаше какво толкова да се снима. Щракнах няколко снимки от които най ми хареса как излезе тая. Снимах с много голяма чувствителност (ISO setting = 1600) и то с лявата си ръка (все пак си снимах дясната ръка :) ). Ивиците светлина по ръката са отраженията на струйките вода стичащи се по предното стъкло на колата... Което е всъщност това което ми харесва в снимката.
Докато се прибирах към къщи си мислех че ходенето в тая книжарница винаги ми е голям кеф, а и образователно. И въпреки това го правя рядко. По-често трябва да ходя в Borders.
Прибрах се и хапнах.
ПП Кеф ми е да смуча костилка от маслина дълго след като съм се наял. Предполагам не съм единствен? :)

Малко снимки

2006-04-16T04:08:00.000-04:00

Ето ми новата любима снимка. В нея няма фотошоп въпреки че изглежда много изкуствена. Фокусирах квадратчета от мрежата на външната врата в квартирата. В америка почти всички външни врати (на къщите) имат пред тях още една врата наречена screen door (долната част е пластмасова а горната е такава мрежеста). Функцията на тая врата е през лятото да можеш да отвориш външната врата и да не влизат насекоми... и непознати. Аз бях виждал преди по филмите, но не ми правеха впечатление чак толкова.

Понякога ми се случва да гледам чернобелия и цветния вариант на една снимка и да се чудя дълго време кой изглежда по-добре. И обикновено не мога да реша. На тая снимка и двата варианта ми харесват. Композицията изпъква в чернобелия вариант, но пък в цветната версия ми харесва червеното по дървото, зелената трева, и синьото небе. Небето е чудесно просто.
Вчера си купих ултравиолетово филтърче за обектива на фотоапарата. И според мен има ефект. Небето изглежда по-наситено синьо. Също така казват че облаците изглеждали по триизмерни... докато без филтъра са малко по... плоски. Днеска нямаше пукнат облак и не можах да преценя. Филтърчето също предпазвало обектива от надраскване... а аз си изгубих капачката за обектива преди няколко седмици. Така че с един куршум, два заека.

Хубаво е да снимаш деца. Те са игриви същества, а правенето на снимки (или портрети) понякога е игра. Това е малкия Стефанос. Детето на познатите ми гърци. Казах му да прегърне дървото... но физиономията си е лично негово произведение. По якето му имаше разни червени работи които не си пасваха с останалите цветове в снимката... така че я направих чернобяла.
Междудругото в къщата на гърците има повече играчки от магазин за играчки. Трудно им е на тях да не му купуват играчки всяка седмица май :). Но какво да направят хората... обичат си детенцето много. Освен това ми се струва че Стефанос е бил най-целуванато бебе на света. Да е жив и здрав :)

Иска ми се да се занимавам с фотография малко повече и малко по-сериозно. Някой да ми предложи работа?

Оръжията

2006-04-14T01:06:00.000-04:00

Ами не знам как съм пропуснал до сега да пиша за оръжията в Америка. Не съм запознат как е с повечето от останалите щати но в Охайо... е разрешено да си имаш оръжие. Може да си имаш пистолет, пушка... даже автоматично оръжие може да си имаш. Моят приятел Симиън си имаше shotgun (май тип помпа се водеше) в къщи. Това беше когато бяхме съквартиранти преди години. Държеше си я в гардероба в спалнята. Което ме подсеща за една случка...
Края на 2001-ва година беше когато аз, Симиън, Мелиса (тогавашното му гадже, сегашна съпруга, бъдеща бивша съпруга (развежда се (пак) в момента)), и Джони (брата на мелиса) се наместихме в една много хубава квартира в едно скъпо градче. По него време Симиън и Мелиса имаха добре платени работи и можеха да си го позволят. Наема беше около $900 на месец. То си беше една къща... 3 спални горе. Долу имаше голяма кухня свързана с траперзария и голям хол. До кухнята беше долепен гараж за 2 коли. Минава седмица от както сме се нанесли в хубавта квартира. Аз и Симиън се прибираме от някъде. Мелиса и Роб (другият брат на Мелиса са в квартирата). След като влизаме в квартирата Мелиса почва да убеждава Симиън да не се ядосва за това което ще му каже. И разказва следната случка...
Тя била долу в хола и правела нещо докато брат й Роб разглеждал квартирата. Отишъл горе и незнайно защо отворил гардероба и набарал пушката на Симиън. Пушката била заредена. Той какво е разглеждал точно на пушката не знам, обаче без да искал гръмнал с нея. Слава богу (или по скоро за съжаление :) ) не е пострадал, но за сметка на това направил една голяма дупка в стената. Тук стените не се правят от тухли, но това е тема на друг пост. Куршума минал през стената. След това минал през стената на съседите. След това минал през една пластмасова мивка на съседите. След това се забил във вратата на сушилята на съседите. Сушилните също са тема за друг пост. 15 минути по късно се появяват ченгетата. Кой гръмнал? С какво гръмнал? На кого е тая пушка? Взеха пушката. Питаха всички ни въпроси за това какво точно се е случило. Ние умираме от притеснение че хазаите ще разбрерат и ще ни изхвърлят от хубавата квартира точно седмица след нанасянето ни. В крайна сметка не ни изгониха. Симиън седмица по-късно си прибра пушката от полицейския участък. Също така някакви майстори зазидаха стената на спалнята.
Защо имат оръжия вкъщи американците? Ами ако някой им влезе в къщата - да могат да го застрелят. Тоест... за самозащита. Все пак никой няма да каже "Купил съм си оръжие за да мога да застрелям някого". Повечето хора си държат оръжията вкъши. Има малка част които си държат оръжието в колата. И има и една още по-малка част хора които носят оръжието си в себе си.
Ето линк към законите относно оръжията в Охайо. Аз не смятам че продажбата на оръжия трябва да е разрешена. Но не се опитвам да споря с хората които имат оръжия. Техните доводи обикновено са че
- ако правителството сгафи нещо е хубаво да си имат оръжия че да се защитават срещу правителството или евентуално да могат да го отхвърлят
- ако някоя държава ги нападне... те трябва да могат да се защитават, а не само сляпо да разчитат на армията и правителството
- за да могат да застрелят всеки който се опита да ги ограби или влезе в къщата им без позволение
- за да могат да се защитят ако някой друг насочи оръжие срещу тях
- чувстват се по-безопасно
- в конституцията на Америка пише че имаш правото да носиш оръжие, а щом така пише в конституцията - значи няма нищо лошо
- да ловуват (лова е голяма глупост според мен (освен ако не е с нож), но все пак може и да греша)
Не че съм голям фен на Майкъл Мур, но пък документалния му филм Bowling for Columbine е доста въздействаш.
ПП Никога до сега не съм стрелял с каквото и да е оръжие. Смятам да опитам. Едната от лесбийките си има цял кабинет с разни пушки и пистолети май. Обещала ми е някой ден да отидем да стреляме на някое стрелбище. Но като я знам колко е сериозна...
ПП2 Хубава е снимката нали? :)) Аз май ще питам тоя въпрос след всеки пост вече.

Лошия старец

2006-04-09T00:14:00.000-04:00

Кагато живях в България (до 97 година) размишлявах по-следния начин...
Гадно е да се живее в България. Хората нямат пари за да си позволят елементарни неща. Това ги озлобява. Прави ги нещастни. Болшинството конфликти са за пари все пак. По-добре е да се живее в чужбина. Ако си финансово по-добре и можеш да си позволиш храна, подслон, че и да ти останат... тогава няма да има конфликти за пари. Следователно хората няма и да са озлобени. И като цяло ще си живеят по щастливо.
Оказва се че не е точно така. Хората в Америка са по нещастни. Така ми се струва. Като че ли цяла Америка страда от депресия. Защо ли? Ами и аз не съм сигурен. Знам само че 90% от сервитьорките в ресторанта в който работех са на антидепресанти.
Днеска ми беше много кофти ден. Няма да навлизам в подробности, но е свързано с тоя старец на снимката. Злобен, гаден, луд. Аз по прицнип уважавам много по възрастните от мен, но искаше ми се... да му се случи нещо лошо. Даже и сега още ми се иска. Човек съм все пак... ядосвам се.
И докато си перях дрехите в обществената пералня си мислех... защо ли ми е кофти. А също така и колко ли гадни неща е трябвало да се случат на тоя старец че да стане толкова зъл, гаден и арогантен. Лицето му имаше вид на човек който може да се усмихва само от злоба. А какво ли му е липсвало през живота за да изгуби вяра в хората. Какво му е липсвало че неговия живот така да противоречи на моята първоначална теория за щастливия живот на хората в чужбина. Не смятам че хората получават това което заслужават. Не казвам че аз си мисля че заслужавам нещо... просто съм виждал как зли хора са били възнаградявани за злините си и как добри хора са били наказвани за добрините си. И днеска бях свидетел как един зъл човек не си получи заслуженото. Късмета просто беше на негова страна. Стига вече съм го обсъждал тоя старец. Не искам да приказвам за него повече. Нито да го мисля. Нито за мен нито за него ще е добре ако случайно се видим пак.
И като за последно един ненужен съвет от мен... ако деня ви не върви добре - стойте си вкъщи.
Като се изключи случката със стареца... всичко друго в живота ми си върви добре. Не бива да се оплаквам. На всеки му се случва да има лош ден все пак. Утре пак ще вярвам в доброто на хората предполагам... и така до следващото разочарование.
И като се има предвид че тоя пост може да ви остави не в най добро настроение... ето една смешна снимка от тая сутрин. Ето така изглеждам (и се чувствам) като се събудя. Като кажа че съм напълно неадекватен сутрин... не лъжа :)

ПП Вчеря бях в един приятел. Това му беше кошчето в банята. Искам и моето да изглежда така :)

Учуден елен

2006-04-01T21:28:00.000-05:00

Този елен ме гледаше доста учудено докато се приближавах към него. Май не беше виждал българин до сега. За всичко си има първи път. За всичко си има първи път. :)

Иконка в колата

2006-03-31T05:43:00.000-05:00

Тази иконка ми я прати майка. На гърба на иконката пише "ОТ МАМА". В писмото което дойде с иконката пишеше да я държа в колата си. Да ме пазела. Не съм суеверен, но така направих. Седи между предните две седалки в една вдлъбнатинка. Странно обаче ме пази иконката. Когато натисна спирачката по-рязко - иконката пада от вдлъбнатинката. А после трябва да се навеждам и да я търся... изобщо по-добре е да не пада. И за да не пада вече съм свикнал да пазя що годе сносна дистанция между мен и колата пред мен. За да не се налага да натискам рязко спирачката ако колата пред мен набие спирачки. Изобщо в повечето случай гледам да карам без да лакатушкам много. И така ме пази.
Има и друго за тая иконка. Преди години (когато имах друга кола) имах суперлепило (ц200 май се води) и беше се разляло малко върху иконката. Като се опитах да олепя лепилото, иконката се олющи... сега излгежда че светеца (на който даже не знам името) държи носна кърпичка.
Защо ли я държи тая кърпичка?

Откраднатите неща

2006-03-29T21:34:00.000-05:00

Когато се прибрах от Филаделфия в неделя на обяд... седнах пред компютъра за малко. Съквартиранта гледаше телевизия. Нищо не си казахме. Аз отидох в моята стая за да поспя час и половина преди да тръгна за работа. 10 мин по-късно почука на вратата. Попита какво и имало на колата му. Аз му казах че нищо й няма и ще говорим по-късно защото искам да поспя. Няколко часа по късно, до като бях на работа, получих мейл от съквартиранта. Ето точния превод...

Какво е станало с колата? Десния фар не бачка... и изглежда че има нова предна гума? Колко ще ми струва това... предполагам не е твоя вината за спуканата гума? И ако гумата е била спукана... предполагам знаеш че нещата ни са в багажника. Недей да си правиш прибързани заключения, взех ги четвъртък вечерта точно преди да се прибера вкъщи. (Този който ни е обрал) беше някой който познавам, и му казах че ти дължи триста долара. Той твърди че са били само сто и петдесет, но мисля че ти ми каза че са били триста. Той ще ми даде парите на мен. Аз не го познавам много добре но Брандън го познава. Той е идвал в апартамента ни заедно с Брандън... той много си пада по пушенето на трева. Той е казал на Брандън че направил голяма грешка и Брандън ми се обади. Не исках да ти разказвам за това точно преди да излезеш от къщи... за това не ми се искаше да вземаш колата ми. Знаех си че ще обвиниш мен за това... но това е ок.. просто не ми се занимаваше с това нея вечер. Ние все пак трябва да заключваме вратата... което ти изглежда не искаш. Също така, може да дадем крадеца под съд. Но аз не искам.
Новата работа ми ебава здравето... ще ми дадат първата заплата на 6ти април. Чао.

Та такива неща ми е написал. Само да уточня че никога не съм претендирал да съм имал триста долара в стаята. Казах че съм почти сигурен че са сто и петдесет, но все пак може да са били и двеста. Иска да ме спечели съквартиранта май... все едно ще се зарадвам ако повече пари ми върнат от колкото са ми взели. Ами не ме лъже за първи път. Предполагам няма и да е за последен. В скоро време трябва да проверя с хазайна има ли как да прекъсна договора за едногодишно пребиваване в квартирата като се имат предвид обстоятелствата. Иска ми се да се изнеса някъде на друга квартира. Но не знам нито къде, нито с кого. На съквартиранта е ясно че повече никакви услуги няма да му правя за нищо. Струва ми се че съм го оставил със заблуждението че му вярвам на лъжите за обира. И защо да се опитвам да му доказвам че лъжите му нямат никакъв смисъл? Най-много да се заедем още повече и да не ми върне парите които ми дължи. Мина ми големия яд. Дано не ме ядосва още че не знам иначе до къде ще я докараме. Дано не стигне до бой. Пък... и да се стигне, пак няма да е лошо. Не съм се бил сериозно с никого. За всичко си има първи път.
Междудругото винаги съм искал да тренирам бокс. Даже преди 4 години с един друг съквартирант си бяхме разменили боксови ръкавици като подаръци за коледа. Ползвахме ги за спаринг всичко на всичко 2 пъти. Още седят в гардероба.
Както викат в "Боен Клуб"... какво може да знаеш за себе си ако никога не си се бил с някого?!
PS Снимката е супер нали? :)

Спукана гума и простотия

2006-03-29T04:41:00.000-05:00

Миналия петък се запътих към Филаделфия за да се видя с Аселина. Във Филаделфия не съм бил досега. Може да не видя нещо ново, но пък поне реших че може да е интересно преживяване. И не бях сбъркал. Филаделфия е на приблизително 400 мили (640 километра) път от къщи. Ако се движи човек със 100 км/ч... малко над 6 часа отнема. Лимита по магистратата е приблизително 100 км/ч (65 мили/ч). Не бях сигурен дали моята количка ще издържи на такова натоварване, за това попитах съквартиранта дали може да му взема колата до там. Колата за която му дадох назаем почти 1/3 от парите за да си я купи... и която всъщност трябваше да сложим на мое име защото той има някакви точки на неговата шофьорска книжа и до като не си плати някакви глоби - му е забранено да си купува кола. Колата е Ford Thunderbird 94 година. С 6 цилиндъра. На 130 хиляди мили. Да си призная струва си $800-те долара. Та да си продължа историята за пътуването. Аз бях питал съквартиранта отдавна дали мога да му взема колата до Филаделфия. Той се съгласи. Миналия четвъртък преди да тръгна за нощната си смяна му казах че на другата сутрин ще тръгвам за Филаделфия. Той каза че сутринта трябва да е на работа преди аз да съм се прибрал от нощната си смяна. Така че се наложи да ми даде колата още четвъртък вечерта така съвсем набързо и неочаквано за него. Като ми даде ключовете за неговата кола ме предупреди да не отварям багажника защото понякога не се затварял като хората. Викам "ОК".
На другата сутрин се прибрах след нощната смяна. Спах няколко часа и около 1 часа следобед тръгнах за Филаделфия. Пътувам си аз доволно. Колата си върви добре. Радиото бачка (за разлика от моята кола). Аз - доволен. Пътувам си. Пътя пред мен. Хубав слънчев ден. Свободен човек с път пред него. Какво повече му трябва. И си пътувам доволно приблизително 4 часа и половина. По едно време се чува някакъв трясък както си карам със 75 мили в час. Колата почва да се лашка нещо. Намалям и спирам до пътя. Излизам от колата. И гледам... спукана гумата. Много спукана :). Нямам мобилен телефон да се обадя на когото и да е. Мамка му гадна. Мисля си... трябваше да проверя аз резервната гума и всичко останало преди да тръгна. Ама глупава работа. Поне за следващия път ще знам. Опитвам се да отключа багажника. Но не става. Ключа не влиза в ключалката на багажника. Вземам си 2 сандвича и шишенце вода от торбичката която си бях приготвил за изпът... и се запътвам да вървя покрай магистралата докато стигна до някоя къща. след 3 мин вървене пеша забелязвам в далечината една бензиностанция. От другата страна на магистралата беше. Изядох си сандвичите докато стигнах там. И гледам даже че било и бензиностанция и автосервиз някакъв. Голям съм късметлия нали :). Нямам си представа в кое село съм. В бензионостанцияте е мръсно както и в автосервиза... но за сметка на това вътре видях забавен знак. Обяснявам ситуацията на продавача който се явява и дежурния автотехник. По синята униформа (на която пишеше "Curt") си личеше че бая коли беше оправил (или че не обича да пере униформата). Той каза че първо трябвало да докара някаква блъсната кола от магистралата и след това ще дойдел да погледне моята кола. Инструктира ме през това време аз да се върна до моята кола и да разбера кой размер гуми имам. Аз малоумника не се сетих да си запиша размера преди да тръгна от колата. Върнах се при колата, снимах спуканата гума, записах размера, и после се върнах да чакам Кърт в бензиностанцията. Докато го чаках, направих някоя друга снимка. Дойде той след около 40 мин и с неговия камион (който също може да дърпа коли = tow truck) отидохме до моята кола. Той ми каза че в колата трябва да имам бутонче с което се отваря багажника. Ами сигурно има. Намерихме го. Натиснах го и багажника се отвори. Той почва да вади резервната гума. Аз излизам от колата за да видя кое как с резервната гума. Гледам в багажника... разни двд-та, двд плейър, кутията за кабелна телевизия, касетофончето от моята стая... и си оставам с отворена уста. Ясно ми е че много от вас си казват сега "знаех си аз че съквартиранта е инсценирал обира". Няколко човека така си подозираха и преди, но аз съвсем сигурно отхвърлих тая хипотеза. Оправдах го с "Не е такъв човек съквартиранта". Аз все още съм леко шокиран и ошашавен докато Кърт ми сменя гумата. Каза ми че му дължа $30 долара. Дадох му ги. Каза ми да сменя предните гуми като стигна във Филаделфия защото тая резервната гумя няма да издържи още 400 мили. Да, добре... ще ги сменя. Поемам аз пак за Филаделфия. Вече взема да се стъмва. Внимавам в пътя малко повече, а не да се отнасям в мисли за отмъщение към съквартиранта. Мисля си... колко прост може да е за да остави тия неща в багажника на колата си. То бива простотия ама чак пък толкова. За някакви си боклуци и $150 да си спечели един враг. Струва ли си. Освен това в бог вярва и нам какво. Ебати малоумника. Как може да си набожен и да крадеш. Добре че бог прощавал всичко... може да го огрее. Аз си имам собствени принципи и съвест (поне за сега) и нямам удобството да се надявам че някой си може да ми прости греховете.
В предградията на Филаделфия имаше леко задръстване. Но важното е че не се загубих и намерих квартирата на Аселина без никакви трудности. Евала на www.mapquest.com че ме снабди с лесен и точен начин да стигна до където искам. Пристигнах към 8 и нещо вечерта. И бях уморен.
Тоя пост стана прекалено дълъг и за това следващия път ще напиша какво беше оправданието на съквартиранта за това защо откраднатите неща бяха в багажника на колата му. Ами да... интересни работи ми се случват :).

Предпочитам да...

2006-03-24T04:07:00.000-05:00

Предпочитам да...
- не ме питат как ми е минал деня
- не ме питат къде отивам
- не ми викат Алекс (българи)
- не ми викат Американеца
- не ми говорят с недомлъвки
- не ми пращат "интересни" линкове в чата и пощата
- не ме изнудват за нищо
- не ми довършват изречението (или отгатват мислите)
- не ми се сърдят за глупости
- не ми покават среден пръст

Май съм по-капризен от колкото си мислех. Дано тоя списък да не се увеличава.

Леглата и кушетките

2006-03-22T21:56:00.000-05:00

интересното е че американците си оправят леглата по различен начин. То не е баш и оправяне. В България трябва да сгънеш юргана, да сгънеш чаршафа, и да ги прибереш заедно с възглавницата в някаква ракла. Тука няма такива фокуси. Само заглаждаш юргана да няма гънки по него и готово... леглото ти е оправено. Няма ракли. Ако искаш ей така за малко да си полежиш или седнеш на леглото... направо отгоре на юрагана. Също така трябва да си призная че в Америка никога не съм виждал легло което да се вдига. Аз като малък в България спях в легло което се надигаше. И какво имаше под него си беше направо страна на чудесата. Тук леглата са на един и същ принцип. Леглото се състои от рамка (с крака и облегалка), boxspring - това е такава кутия с пружини в нея която седи под матрака, и матрак. Матраците са с различна твърдост. Има много меки, има средно меки, има и много твърди. В моята стая си нямам легло. Имам само един голям матрак който си седи на земята. Би побрал двама човека :). Имам и много голям юрган. Матрака ми освен това е и доста твърд. Даже толкова твърд че съм си подложил половината от юргана. Имал съм нещастието да спя на мека кушетка и винаги на следващата сутрин ме боли гърба. С много твърдия матрак няма такава опасност. Повечето американски кушетки разположени в холовете са ужасно меки. Май в къщичката която съм си замислил да имам... няма да има мека кушетка. Даже никаква. Какво се прави на една кушетка в хола... гледа се телевизия. Но пък като се замисля от кушетката може да се гледат филми, освен това може да са романтични филми. Хм.. май ще има кушетка. Ако не кушетка, то тогава трябва да измисля подходяща алтернатива. Легло... и за леглото не знам. Хубаво се спи на матрак на земята.
Не знам защо от няколко месеца насам редувам в каква посока спя. Една вечер спя с главата към прозореца, на следващата с главата към вратата. Тоя навик почна от това че когато се въртя и не ми спи през нощта, ако сменя посоката... заспивам по-бързо. Какви ли не глупости си вманиачава човек...

Свети Патрик

2006-03-19T03:18:00.000-05:00

Този от ляво на мен е Ерик. От дясно на мен със зеленета шапка е Симиън. Този най вдясно е Трой. Няма да ги описвам въпреки че са интересни характери всичките.
Ето това са приятелите с които съм се сдобил за 7 години в Америка. По-добре от хич. Много рядко се събираме всичките на едно място. Преди беше доста по-често но в последните няколко години се виждаме заедно веднъж на няколко месеца. И аз съм толкова доволен като се видя с тримата и за това съм се хилнал. Като показах тая снимка на Трой, той ме пита "абе ти оргазъм ли си получавал докато сме се снимали". Вчера беше Свети Патрик. Ирландки празник който обикновено се свързва със зелени дрехи, детелинки, зелени пластмасови огърлици на топченца, зелена бира, и най важното - много пиене. Обикновено се почва от сутринта... или въобще колкото се може по-рано. В последните няколко години на тоя празник все се събираме в това заведение O'Donolds. Имаше някаква групичка дето свириха и пяха разни ирландки песнички. Беше забавно. Имаше и малко драма разбира се, но слава богу не бях замесен. Бившата жена на Симиън която още крои планове как да се съберат, и новото гадже на Симиън също беше в това заведение. Гаджето на Ерик (Ким) пък се развика на бившата жена на Симиън (Мелиса) по телефона защото видяла че бара Ерик между краката. Съмнявам се да е вярно, но пък и няма значение. Ако има нещо което мразя, то това е ревноста. На мен пари да ми даваш, не може да ме накараш да ревнувам. Според мен любовта и ревността нямат много общо. Аз както уж се водя за благ човек... хич не се понасям с Ким (гаджето на Ерик). Тя има 2 състояния на духа - ярост, и ревност. Но за сметка на това вчера беше с някаква нейна приятелка която беше голяма симпатяга. Както и да е... отплеснах се малко.
Иска ми се да си остана приятели и с тримата авери. Но ми се струва че няма да стане, защото както повечето американци и те са несериозни от приятелска гледна точка. Важното е че беше хубаво вчера. И тая снимка ще ми напомня. Искам да си направя още хубави спомени. Само дето рядко ми се отдава.
Щях да правя стол тия почивни дни, но не бях предвидил Свети Патрик. Стола ще почака.

Обраха квартирата

2006-03-18T23:41:00.000-05:00

Четвъртък през нощта бях на работа. От 10 вечерта до 8 сутринта в петък. Още като пристигнах на работа почнаха странни работи. Първото нещо което правя като отида на работа е да си прочета работната поща. Гледам има имейл от шефа на шефа. Естествено той се чете веднага. В него пише че сегашния ми шеф няма да ми е шеф вече. Много странно. Не пишеше защо... но предполагам моя шеф е осрал нещо и са му взели правата на ИТ мениджър в нашата сграда. Все пак разбрах че не е уволнен ами просто са му върнали същата позиция в другия център/сграда в която е бил преди да отворят нашия център преди година. И странно беше...
В 3 и нещо ми се обажда съкваританта да ми каже че тъкмо се прибрал... и ни обрали квартирата. Съвсем спокойно го питах какво са взели. Ами не бил сигурен още но били разхвърляли дрехи и работи докато търсели за ценности някакви. Имах $150 до леглото. Тях естествено ги нямало. Имах едно малко касетофонче... и него го взели. Компютъра там ли е? Там е. Той е един малък и поне на няколко години... не изглежда скъп. Сноуборда ми там ли е? Там е. Слава богу. Фотоапарата ми беше с мен. В колата. Все пак отидох да проверя дали е в колата за всеки случай че ако има нещо за което ме е еня... то е фотоапарата. Съкваританта каза че телевизора бил обърнат по лице близо до вратата. Но той е толкова голям че просто не са могли да го вземат. Взели глупавото преносимо двд плейърче/телевизорче. Голям праз. Взели само едното от двете устройства за кабелната телевизия. Това пък още по-голям праз. Прибрах се към 8:30 сутринта в петък. Малко разхвърляно. Ровичкали ми из сандъчето с документи, но слава богу нищо не са взели от там. Забелязах че чековете от банката ми липсват. Обаждам се на банката и им казвам ситуацията. Някой ми е откраднал чековете и не искам да ги ползва. Те казаха да дойда в банката, да си закрия сметката и да си отворя нова. Банката отваряла в 9. Обаждам се на кабелната телевизия. Откраднали кабелното устройство им казвам. Какво да правя? Казаха ми че единствено трябва да донеса полицейския доклад за това какво са откраднали. Питах колко струва устройството... ами било $500. Да... ще донеса полицейски доклад. Обаждам се в полицията и им казвам че са ни ограбили през нощта. Те казаха че ще пратят полицай който ще е вкъщи най-късно до час. Аз събудих съквартиранта да му кажа какво съм сторил до сега. Казах му да седи да чака полицая, докато аз отида в банката и си закрия сметката и отворя нова. Отивам в банката такъв уморен и бавен. Казах им че са ми ограбили квартирата... "Оле ужас, колко неудобно наистина, дано не са взели важни неща" и други такива глупости. Имах чувството че тях ако ги бяха ограбили щяха да са в шок. Цялата работа по закриването и откриването на нова сметка отне около 15 мин. Америка в това отношение няма грешка. Хората знаят как се прави бизнес. Въпреки че не съм голям (даже много дребен) клиент и нямам кой знае колко пари в банката, бяха безкрайно услужливи. Евала. даже имали промоция че като си отвориш нова сметка ти дават една чатничка наречена Roadside Emergency Kit (с разни глупости в случай че закъсаш с колата си). В тая чантичка имаше едни кабели в случай че ти е изтощена батерията... крокодили май им викали. Имаше и няколко отверки, чифт клещи, един триъгълен рефлектор който да сложиш на улицата ако ти се наложи... и разни други джунджурии. Може и да ми послужи тая чантичка. Всичко се случва. Пък и колата да си призная... чакам скоро да издаде багажа. Все пак е на 330 хиляди километра. Милата :)
Прибирам се след банката и съквартиранта каза че ченгето тъкмо си тръгнало. Дошло 5 мин след като съм излязал до банката. В понеделник трябва да отида до полицейския участък да си взема тоя полицейски доклад който ще мога да представя на кабелната компания и евентуално на библиотеката (няколко от двд-тата които са ни откраднали бяха взети от библиотеката).
И това беше. Странното е че това че са ме "обрали" въобще не ме бърка. Даже не бях ядосан. Не ми пука за касетофончето и за парите които са ми взели. Някак си бях много доволен че просто няма какво да ми отркрадне човек (като се изключи фотапарата :) ). Със съквартираната се разбрахме да почнем да заключваме вратата.

Мебели и не само

2006-03-13T03:16:00.000-05:00

Когато си имам собствена къща, искам сам да си направя мебелите. Като малък мечтата ми беше да бъда дърводелец - главно защото на път за вилата в Ряхово все минавахме покрай една дървена къща. Но след като нищо не разбирам от дърводелство, мебели, и прочие... реших че сега му е времето да се подготвя за това мое бъдеще начиние. Все пак хубавите неща не стават от първия път. Всъщност те няма да са изящно излгеждащи мебели. Аз си ги представям да са едни такива много първобитно и просто изглеждащи. Масивни, тежки. Може и да са със заоблени форми, може и квадратни да са... не съм решил още. Но искам да са много простички. И аз да съм ги правил. И да не са перфектни. Даже може и столовете примерно да не са абсолютно еднакви - само приблизително. Даже ми се иска да може да се разглобяват, но това май вече е прекалено сложно да го искам. Масата може да кръгла, може и квадратна. Няколко етажерки/шкафа но да са без чекмеджета. Приборите и посудата да са някак на открито и много лесно достъпни. Стените да са белички. И всичко да е много изчистено. Без витрини, без декорации, без фасони. Искам мноооого големи прозорци навсякъде. Даже завеси не знам дали искам. За щори да не говорим пък... аз съм на принципа "ако някой му е интересно как живея, да си гледа през прозореца". Може да ми се иска в някои ситуации да не се вижда какво правя, но те нито са много, нито са такива дето да не мога да ги преодолея :). Телевизор няма да имам. Мисля да си взема един прожектор и един ДВД плейър и само като ще гледам филм да ги вадя... никаква кабелна телевизия. Ще си прожектирам филми ей така на цяла стена. Само един безжичен интернет да си има и един лаптоп (не обичам кабелите). Книжки ще има. Чашите всъщност няма да са точно чаши ами едни такива стъклени бурканчета с дръжки. Хубаво се пие от тях. Може да има кактусчета тук таме. Аз обичам кактусите защото като малък имахме най-различни вкъщи. Харесват ми. А и това че са такива бодливи и изглеждат враждебно, но пък един път в годината от тях излиза едно такова прекрасно цвете е направо пленяващо. Очакваш да цъфне цяла година и най-накрая то е красота и чудо... за снимка направо (с хубаво фотоапартче). Другото нещо което ме заинтересува от един разговор с Крис са татамитата (не знам дали така се пише множественото число). Традиционна настилка в японските домове. Иска ми се да мога да намеря някакъв български еквивалент на това.
Аз уж за мебели почнах да приказвам ама... както и да е. Иска ми се да ходя с колело насам натам. Искам приятелите ми да живеят наблизко... че да им е удобно да идват вкъщи. Къщата искам да е малка. 2 стаи с приличен размер, голяма кухня и тоалетна. В тоалетната обаче задължително ще има urinal (май писоар се превежда).
Всъщност аз исках да кажа че тоя уикенд съм си наумил да си купя дърва някакви от Home Depot (тип "Направи си сам" но който е огромен (разбира се) и има всичко за което може да се сетиш за дома). Също така имам една позната която има 2 гаража пълни с всякакви инструменти. И резачки и длета. Всичко което може да му трябва на един човек за строене и дървообработване. Вече приказвах с нея и тоя петък ще видим какво може да направим по моя проект. Решил съм да почна с правенето на стол. То се оказва че правенето на стол не е много лесно, но пък с интерес и удоволствие ще опитам.
Ако се има предвид че плановете които правя почти никога не се сбъдват, не вярвам и всичките тия неща дето си ги мечатая за бъдещата къща да станат. Но те пък не са толкова фантасмагорични, така че кой знае... може и да станат.
Интересно ми е ако някой от вас има някакви такива идеи (дори и осъществени). Снимка за тоя пост не можах да измисля... така че слагам една снимка която направих от автоизложението на което ходих миналате седмица в Кливланд.

Ръкостискането

2006-03-12T04:56:00.000-05:00

Едно от интересните неща за негрите в америка е начина по които си стискат ръцете. То не е и ръкостискане. Не мога да го обясня... то май трябва да се покаже. Не помня да съм виждал негри да се ръкостискат помежду си по начина по който ние сме свикнали. Но интересното е че ако ги изкефиш нещо, дигат си ръката за "ръкостискане" и щеш не щеш... "ръкостискаш". По принцип това ръкостискане си е негърско... но се случва често да го направят и с бял. Има и бели които го правят помежду си, но те обикновено са малоумници дето се мислят за негри. Има разни бели дето се мислят за негри... обличат се като негрите, държат се като негрите, говорят като негрите... а нито негрите нито белите ги понасят или пък предизвикват смях. Но тия тип хора са друга тема.
Днеска след като поиграх баскет с едни негри в спортния комплекс, понеже спечелих една игра и имах няколко добри коша, изглежда заслужих въпросните ръкостискания.

...
Преди малко накарах съквартиранта да участва в поредица от снимки която показва етапите от ръкостискането. Важното е че от втората до третата стъпка се стига чрез плъзгане на ръцете. Четвъртата стъпка е щракането с пръсти. То не е задължително, но обикновено го има. Също така е желателно и двамата участници в ръкостискането да щракнат в един и същ момент.
В повечето случаи това ръкостискане е между приятели, но и това не е задължително. Може и при запознанство. Също така ръкостискането може да е както в началото на срещата, така и в края. В повечето случаи е в началото и края. Ръкостискането е по-скоро поздрав от колкото ръкостискане. Също така ръкостискането е само за мъже.
Пълен съм с безполезна информация :)

Яд и Богомил

2006-03-04T03:46:00.000-05:00

Написах един пост които си беше чисто заяждане с един човек. Но после го изтрих. Някакъв си Богомил. Не го познавам, но му се ядосах от коментарите които е оставил в блога на Дончо. След като написах поста, ми мина яда. Хора различни все пак. Какво да правиш. И да ти се иска всички да мислят като теб (което на теб ти се струва е логичния начин), все пак не е възможно. А така май е и по-добре. Богомил може и да е свестен човек така че реших да не се заяждам с него. Трудно е да се прецени все пак само от няколко изречения.
Та това че на мен някои неща ми се струват логични и правилни и елементарни се оказват понякога противоположни на други хора. Като малък винаги съм се чудел "Защо възрастните не постъпват еди как си... ами толкова е елементарно според мен да не постъпват така"... обаче наистина има различни гледни точки. А като се прибави и това че някои хора просто не мога да си удържат чувствата... е напълно разбираемо защо не действаме по един и същ начин. И това кое е правилно и логично не е общовалидно за всички. Може и да съм пораснал все пак. Освен това яда ми минава доста бързо. Обикновено на сутринта ми няма нищо. Така че ако съм ядосан, гледам да си отвлека вниманието докато е време за лягане и на другия ден да реша как да постъпя. Не обичам конфликтите.
Снимката и тоя път няма нищо общо с поста. Но тоя път реших да й дам име. Казва се "И ти си мръсник"

Туристически съюз и реклама

2006-03-01T22:30:00.000-05:00

Едни познати оня ден ми казаха че си записали някакво предаване за България от научнопопулярен канал по кабелната. Аз също го гледах. И осъзнах че знам прекалено малко за собствената си родина и обичаи. И ме е срам пред себе си. В предаването имаше доста неща които не знаех. Че какъв българин съм аз след като знам толкова малко за родината си. Иска ми се да видя розовата долина и да знам малко повече за прочутото розово масло. В Мелник съм ходил, но ми се иска пак да отида. В Рилския манастир съм бил няколко пъти, но в Бачковския не съм. Във Велико Търново не помня да съм ходил. Ходил съм в Родопите, Рила, Пирин, Балкана по екскурзионни като малък, но толкова ми е разбирала главата тогава. Все пак ужасно се радвам че съм имал възможност като малък да видя такива хубави места макар и да не съм го разбирал напълно. Не съм виждал нестинарки. Не съм ходил в Несебър. На Шипка също не съм бил. На толкова места не съм ходил. И не съм запознат с българските обичаи и традиции. Миналото лято като си идвах в България, ходих да видя една от най-големите пещери в България - Орлова чука. Ходих и до Червен където има останки от разни крепости. Също така посетих една от скалните цървки които са там. Интересно беше. Другите скални църкви бяха в ремонт... и като ни казаха това тогава толкова хубаво ми стана на душата - реставрирали ги. Ходих в Пловдив миналата година и разгледах стария град на бързо... много е красив. Иска ми се да обикалям из България. Не помня в кой блог бях прочел нещо за Българския Туристически Съюз, но пак им открих страницата и ми се иска да посетя 100 обекта в него. и да ми дадат печат в БТС книжката за всяко от тях. Още нямам книжка, но ще си взема... колко му е. Надявам се да правя и хубави снимки по време на посещенията.
АКо някой случайно се е замислил да си купува Digital SLR фотоапарат... най-горещо препоръчвам Pentax *ist серията. Няма да съжалявате. Причините които ме привлякоха към Pentax са следните:
- техните Digital SLRs са най-евтини за момента
- работят безупречно със всички обективи на Pentax правени досега. Интегрирали са съвместимост със старите обективи най-добре от всички други производители на фотоапарати. Старите обективи на Pentax се славят с наистина прекрасно качество и резултати.
- Евтини обективи. Въпреки че има и много скъпи обективи, могат да се намерят и много евтини поради това че са съвместими с по-старите обективи. В много случаи старите обективи са по-търсени от някои нови заради легендарните им качества. Аз намерих в нета страница за купуване и продаване на използвани (и нови) обективи и фотоапарати. Там си намерих няколко обектива които смятам да си купя. Хвърлил съм око на 2... единия е $62, другия $69 - това е страшно евтино.
- дизайна им е един от най-компактните в света на Digital SLRs. Аз обичам да си нося фотоапарата навсякъде и това за мен е голямо предимство.
- констуркцията е много солидна и фотоапарата направо прилепва към ръцете на човека който го държи. Това може да звучи като тъпа причина... но не е. Бях прочел в един форум че независимо от това колко добри качества има един фотоапарат, ако не ви е удобен както ви седи в ръцете - няма смисъл да го купувате. Ергономичността на един фотоапарат е много по-важна от колкото си мислят начинаещите (то и аз съм начинаещ). Държал съм други фотоапарати в ръцете си. Pentax-a ми беше най-удобен.
- Viewfinder-a (не знам как се превежда това на български... прозорчето през което се гледа) се слави като един от най-добрите в тая категория. Все пак viewfinder-a е една от най важните съставки на фотоапарата.
- Друга причина да ми харесва марката Pentax по принцип е това че не хвърлят пари за маркетинг както конкурентите си. Може би за това са толкова евтини. Не помня да съм виждал реклама на Pentax дори във фотосписанията. Те разчитат главно на лоялните си клиенти. Почти всички които са притежавали Pentax са си останали Pentax клиенти докрай.
- Последната причина е че може да правите снимки като тази:
(това е опит за фукане, но все още не съм достатъчно добър фотограф за да го правя)
Аз притежавам Pentax *ist DS от почти година вече. Много съм доволен от фотоапарата и смятам да си остана лоялен на тая фирма.
Айде стига толкова реклама съм им правил. После пак :)
Крис, Pentax *ist DL (body only) го намерих в нета за $459. В комплект с обектива го намерих за $492 (като се има предвид че цената на тоя обектви е над $100 е по-изгодно направо с него).

Във фокус

2006-02-28T04:56:00.000-05:00

Преди време четох нещо глупаво/интересно. Експеримент някакъв. Един текст на английски беше написан като буквите в думите бяха разбъркани и само първата и последната бувка бяха на мястото си. Например Yuo awalys mkae wnrog dceioisns (You always make wrong decisions). Целта на тоя текст беше да докаже че въпреки обърканоста на буквите, хората пак могат да схванат смисъла защото само първата и последната буква от думата стигат.
На мен ми харесват размазаните снимки, тия които не са във фокус. Въпреки че не си личат точните форми на предметите, пак може да се схване за какво става дума. Важни са цветовете и светлината и приблизителните форми на това което снимаш за да предадеш това което искаш. Пък и размазаността оставя повече място за въображението. А както знаем, въображението е къде по-хубаво от действителноста. А и по полезно. Именно за това книгите са по-хубави от филмите по тях... въображението изобразява по-добре от пресъздаването в действителност. Книгите са пречупени през твоя поглед; филмите са пречупени (до голяма степен) през погледа на режисьора.
Всъщност не приемам фотографията прекалено сериозно. Въпреки че се има за вид изкуство, според мен фотографията не е чак толкова велико в сравнение с рисуването или свиренето на инструмент. Определено е начин за изразяване, но не се иска толкова умение или талант колкото разни други видове изкуство. Правенето на една снимка отнема (в повечето случаи) доста по малко време от колкото рисуването на една картина.
Но важното е че фотографията е прекрасно хоби... кара те да заглеждаш малко по-дълго в нещата около теб. И да намираш логика и красота в тях.
PS И още една хубава идея е дошла на Пейо... как не му писна :)

Баскет

2006-02-19T02:52:00.000-05:00

Доколкото знам на никой млад не му се иска да остарее. И аз като всички останали искам и на 70 да мога да играя баскет, да плувам, да карам сноуборд, да бягам, да се катеря по дърветата... и други такива дейности. Все пак по-възрастните хора малко по малко се примиряват някак си с физическите си възможности. А аз си мисля че много ще ми липсват. Но до тогава има доста време (поне така се надявам :) ). Всъщност от по миналата седмица в спортния комплекс играя баскет с едни "ветерани". Хора от 35 до 55. събират се всяка седмица във вторник и четвъртък следобед и играят по час и половина баскет. Аз като играх първия път, ми се взе здравето. Дъртаците бягат, а аз се задъхвам. Срамота. Вярно че тичах повечко от тях. Все пак трябваше да правя добро впечатление и да тичам повече от останалите. Пък и аз съм си такъв в игра - шавам доста, но за сметка на това се уморявам по-бързо. Но думата ми е все пак за тия "баскетболисти". Те доколкото разбирам са що годе заможни хора. Хора разбрани. Поне на пръв поглед е така. Разбират се. Някой каже "фал" и играта веднага се спира. Даже в повечето случаи хората сами си признават като фаулират някого. Доста време им отне да ме приемат в тяхното си "общество". Аз все се въртях наоколо когато те играят, а те по принцип не приемат нови хора. Но по миналата седмица ме пуснаха да играя щото някой липсаваше май. И стана добра игра. Бяха доволни. Дойдох и тая седмица. Поздравиха ме. Пак играх. И сега вече смятам да съм редовен. Та иска ми се като съм на техните години, да мога да тичам колкото тях. И сигурно ще мога. Важното е да се поддържа физическа форма. На мен така или иначе ми е приятно, така че не виждам проблеми. Не пуша, не пия (това е само жалко стечение на обстоятелствата... иначе в добра компания обичам да пия бира :) ), по жени не ходя (това е още по жалко стечение на обстоятелствата), а за псуването... абе псувам си. Когато ми дойде да псувам, правя го макар и да си мисля че не прекалявам. Все пак рядко ми се случва. Струва ми се използвал съм някоя друга неприлична дума в блога. Освен това вече внимавам малко повече с какво се храня. Гледам да се грижа за тялото че да може да продължава да ми угажда както до сега.
PS. Снимката няма нищо общо с поста. Просто ми харесва. Този не го познавах... просто ме заприказва пред един ресторант и реших да го снимам. А ветераните мога да ги снимам ако ми отдаде възможност тоя четвъртък.

Сноубординг

2006-02-19T00:03:00.000-05:00

Тази снимка я направих напът за ски курорта. Черно бяла изглежда много по-добре от колкото цветна. Понякога цветовете ограбват снимката. Когато една снимка е черно бяла, акцента пада на композицията, структурата, съдържанието. В много случаи чернобялата фотография е много по-въздействаща от цветната. Не че разбирам много от фотография, но аз горещо препоръчвам чернобялата.
Иска ми се и аз да мога да изключвам цветовете в живота си понякога. Да не оставям цветовете на нещата да ме разконцентрират от това което е важно. Искам да виждам композицията, структурата, съдържанието на живота без да ме разконцентрират подробности.

Тази снимка я правих на връщане от ски курорта. По време на карането на сноуборд не ми се правиха снимки по 3 причини.
- Беше ужасно студено и само докато си сваля ръкавиците да наглася настройките и ми замръзваха ръцете.
- Страх ме беше да не счупя фотоапарата докато се спускам по склоновете.
- Като се забавлява толкова човек с карането на сноуборд... не бива да си прекъсва кефа.
Тая снимка ми харесва заради това че въпреки че не си личат контурите на почти нищо, все пак атмосферта някак си е запазена. Блендата на фотоапарата беше отворена за 2 секунди... а то без статив винаги се получават размазани снимки. Въпреки че беше умишлено размазването, не очаквах да излезе толкова добре. Всъщност това ми е новата любима снимка и в момента ми е на десктопа.
Що се отнася до сноубординга. Супер преживяване е. Иска ми се да имах по-често възможност да го правя. Определено си е тръпка. Докато се спускаш от някой склон, просто няма как да мислиш "абе живота ми наистина ли върви натам накъдето трябва?". Гледаш само да не се претрепеш и тръпката от скороста и овалните движения просто омайват. Даже не разбирам напълно как така успявам да се движа и да завивам... просто малко по малко то става от самосебе си. Като почнеш да мислиш движенията много много и падаш... по-добре е да ги чувстваш.
Много работи взех да препоръчвам... чернобяла фотография, сноубординг. Някой да ми препоръча нещо на мен?

Банани

2006-02-15T01:58:00.000-05:00

Ето я купчината банани в супермакрета. Нали бях обещал да ги снимам. Малко е странно че изглеждат прекалено перфектни :)

Жена и счупено предно стъкло

2006-02-13T04:05:00.000-05:00

От вчера се сдобих с тая пукнатина на предното стъкло. Благодарение на жените. Ако смятах че е възможно да се живее без жени, щях да се откажа от тях вчера. Ядосах се. Теглих един юмрук на стъклото. Не очаквах да се напука. Аз даже не ударих и силно (но може да съм имал малко повечко сила след като бях на 3 бири и половина). Та за жените ми е думата. Вчера пак имах един такъв епизод който не ми се отрази много добре. Вече ми мина, но все пак. Ами май няма смисъл човек да е романтик. Дали е по-добре да гледа на тях като на плячка. Жалко че не мога така. Може и да мога, но не искам да се уча още. Ядоса ме една защото... защото си играе игрички. Аз не си падам по игричките. Миналото лято чух същите думи които и вчера. Само дето този път беше на английски и в друг континент. Ебати международното клише. Голямо съвпадение. Или жените дават объркващи сигнали или аз съм страшно тъп и не ги разбирам. Във всеки случай след всеки такъв контакт с жените, ми остава все по-малко романтика. На свършване е вече. После минавам на брадва... ей така непукист и лъжец. Ще му хвана цаката ама що да е тъй.
важното е че днеска вече ми е минало. Аз не се оставям на такива работи да ми развалят хубавото сиво ежедневие.

Музика и музика

2006-02-12T18:40:00.000-05:00

В петък (когато не можеше да ползвам компютъра) ми се пишеше нещо. И реших да го напиша на хартия. Ето сега го преписах на компютъра:
Когато ми писне от всичко се чувствам празен. За да имам желание за живот, трябва да обичам нещо. По възможност повече от едно нещо. Трябва да се науча да обичам колкото се може повече неща.
Бях забравил колко обичам музиката. Бях забравил колко е хубаво да си усилиш музиката, да си затвориш очите и да не мислиш. Само да кимаш в такт. След като всяка музика е толкова леснодостъпна, вече е трудно да намериш музика която ти харесва. Изобилието е жестоко нещо. Може да се окаже най-лошото нещо което се случило на америка.
Аз имах щастието да ми препоръчат с вдъхновение разни песнички. Крис ми беше пратила разни хубави, които най-накрая си сложих на диск. Едно е да слушаш музика на компютъра в хола да като вършиш нещо... друго е да я слушаш на касетофона със слушалки в тъмната си стая. Крис разбира от музика и очаквам да ми препоръча още.
В момента слушам тоя диск в моята си стая. Преди малко почнах да чета "Алекси Зорбас" за втори път. Прочетох първата глава и си давам почивка. Почувставх се сам и реших да напиша нещо. Но след като съм си обещал да не ползвам компютър 3 дена... реших да пиша по старомодния начин - с химикал. Писането ми помага. Когато пиша, все едно конатктувам с някого. Някого който ме слуша.
Като стана въпрос за изобилието... то е виновно за апатията. Може би за това имам такива малки минималистични пориви - да прогоня апатията. Бяха ли вкусни бананите едно време когато ги имаше един път в годината? Трябва да снимам купчината банани в супермаркета. Може да ме изгледат неразбиращо като почна да залягам покрай щанда с бананите и да щракам с голимия си фотоапарат. Аз вече обичам да ме гледат странно. "Да, правя снимки на бананите и не ми пука че изглежда странно". Казвал съм и преди ама си струва да повторя - Аман от "нормални" хора.
Почивката свърши. Време е за глава втора от "Алекси Зорбас".

3 дена

2006-02-08T19:22:00.000-05:00

От утре се почва. Няма да пипам компютър 3 дена - четвъртък, петък, и събота. Аз главно си ползвам компютъра да чатя с разни интересни хора, да чета блогове, да прегледам дали има някакви новини в света на фотографията, да си прегледам пощата, понякога преглеждам вестник Стандарт - но обикновено само заглавията. Също така ползвам компютъра за да експериментирам с Фотошоп. Никога не играя компютърни игри... по едно време играех шах в yahoo, но вече и това не правя. Предполагам през тия дни ще готвя, ще отида на обществената пералня да си изпера дрехите, ще отида на кино, ще се опитам да изляза с приятели, ще отида да поиграя баскет, ще отида в библиотеката да видя има ли нещо интересно, може да почна да чета някоя книжка, а може и да си седя на тъмно и да си слушам музика доколкото позволява усилването на касетофончето ми. Не знам защо обичам да седя на тъмно. Даже имам навика да ходя из къщи в тъмното. Харесва ми да се разхождам в тъмното... опипвайки и подпирайки се на разни неща. Както и да е.
Ако ме видите онлайн през тия дни значи съм се провалил в начинанието.