I.F.O.C.E

I.F.O.C.E = International Federation Of Competitive Eating
Ако има дума която може да опише моето умствено състояние докато гледах едно състезание по ESPN наречено Competitive Eating, то тая дума е SPEECHLESS. Състезанието се провеждаше в Лас Вегас (логично като се замисля). Първата минута бях с впечатлението че това състезание е по готвене. WRONG. Нека опиша състезанието доколкото мога.
Дават 2ма човека един до друг обърнати към публиката. Пред тях има по една масичка. На всяка от масичките има по една огормна чиния със салата. Коменаторите (двама) в това време обесняват как салата на пръв поглед изглежда лесна за ядене... но всъщност не била. Едрите парчета салата трябва да се сдъвчат поне до такава степен че да не те накарат да се закашляш (или повърнеш - тогава си дисквалифициран). До огромната чиния (в която съобщиха има 1 килограм салата) има 3-4 чаши с вода. Почва да върви хронометъра... от 2 минути към 0 минути. Двамата състезатели се юрват да се тъпчат със салата с невероятна скорост. Имат различна техника на тъпчене - един ползва една лъжица, другия ползва лъжица и вилица за да може да тикне повече в устата си. Също така на няколко секунди пиеха прибързано по глътка вода. За да може салата по лесно да мине през хранопровода и съответно да ускори яденето. Състезателите от толкова тъпкане са омацани със сос (salad dressing), маслини, домати, и други съставки намиращи се в сготвената от майстор-готвач салата. Също така на състезателите им излиза храна от устата обратно в чинията, текът им лигите ... а те плюскат като прасета. Буквално. Гледайте ТОВА на забавен кадър. Гледайте повторението че да може да видите всеки гнусен детайл от плюскането. Нямам думи. След около минута и нещо първия беше свършил салатата в чинията и ... познайте... получава следваща еднокилограмова чиния със салата. Почва да нагъва и нея. Другия изостана съвсем малко. Като свърши времето претеглиха им чиниите и който имаше по-малко салата в чинията - той е победител. Това беше една от срещите от четвъртфиналите. На полуфиналите ядоха пържени картофи. На финала беше един японец Takeru Kobayashi и една азиатка Sonya Thomas. Те бяха единствените слаби хора в цялото състезание. Не ми е ясно само как един 60 килограмов юпонец може да погълне 10 килограма ориз за 30 мин (един от рекордите на японеца). Всички останали "състезатели" бяха дебели. И всичките твърдяха че са в "top eating condition". Междудругото ESPN е телевизионен канал само за спорт. Ебати спорта аз. Да ви кажа 60% от американците са направо готови състезатели. То си е статистика - 60% от тях са с наднормено тегло. Ако не ми вярвате - Google it! Да призная, не знам и какво да коментирам по повод това състезание и предаване по телевизията. Само искам да кажа че моя приятел Ерик (в който гледах това умопомрачаващо предаване) умираше от смях защото аз гледах в недоумение през почти цялото време и с отоврена уста. Слава богу че се отказах да гледам телевизия преди година и половина. Да - не гледам никаква телевизия от година и половина. И почти всеки ден ставам все по доволен и по доволен от това си решение. То не беше пропаганда, то не беше промиване на мозъци. Нито новини мога да гледам нито нищо, нито reality shows, нито Big Brother, нито реклами... Направо се вбесявам в редките случаи когато ми се налага да гледам телевизия. За телевизията ми се струва трябва отделен пост така че ще спра до тук.
PS Снимката няма нищо общо с този пост... просто ми харесва. Направих я докато шофирах. Не препоръчвам правенето на тоя тип снимки на други хора поради простия факт, че не е много безопасно да снимаш докато шофираш.