Гъби

Оказва се че блога продължава и от България. Вече няма как да е свързан с Америка и американската мечта така че сигурно ще трябва да го прекръстя. Но това по късно. Сега не ми се мисли.
Трябва да призная че в България ми е много по-спокойно. Не е като да не ми се случва да съм в кофти настроение от време на време, но пък... едно кофти настроение заради някаква глупост - това са бели кахъри. На всеки се случва да го ядоса нещо от ежедневието. Важното е да ти мине. А на мен ми минава бързо. Събуждам се сутрин и няма помен от вчерашните ядове. Обикновено е така.
Няма капка съжаление в мен за това че съм напуснал Америка. Почти съм сигурен че и така ще си остане. Но пък ако ме е научил живота не нещо, то е че в нищо не може да си сто процента сигурен.
Днеска ходих със сестра ми и мъжа й за гъби. И това без никой да ни е казал "абе я варете да берете гъби в гората". Препоръчвам гъбарството на всички. Прияно занимание е. Разхождаш се из разни горички и полянки и търсиш гъби. Болшинството гъби се оказва не стават за ядене (както очаквах). Те се делят на разни семейства. Виреят по различни места. Познава се дали има по разни признаци. Тоест... наличието на някакъв тип гъби предполага че наоколо може да има и някакъв друг тип гъби които ти търсиш. Днеска за първи път ходих през живота си. Понеже не разбирам много, питах постоянно сестра ми коя гъба става и коя не. Чат пат се научих да различавам манатарките (които били много вкусни... скоро ще ги опитам). Сестра ми много се впечатляваше от тия с много дебели пънчета. Манатарките трудно се забелязват. Имаше някави други които бяха оранжево червени които също били хубави и се забелязваха от далече. Показаха ми и един вид бели гъби които били отровни... те бяха навсякъде. Сестра ми е един вид гъбен експерт :) Няма да е лошо и аз да стана. Хубавото на ходенето за гъби е че не вървиш по утъпкани пътечки, а се разхождаш където ти видят очите и където подозираш има голеееми гъби.

От няколко часовото обикаляне, резултата беше 3 пълни кофи с гъби. Сестра ми и мъжа й са ходили и предните няколко дена и вече имат разни замразени в едни кесийки, разни са сложили да се сушат в едно помещение... изобщо... опасна работа. Сестра ми се е вманиачила малко на тема гъби - което е хубаво. Утре може би ще отидем пак за гъби. Не е сигурно обаче.
Иска ми се да мога да помагам на близките си когато имат нужда. Малко се откланям от темата с гъбите. Но не е винаги е възможно да помогнеш на някого, колкото и да ти се иска. Някой път просто не знаеш какво може да направиш за да помогнеш. Както и да е.
ПП Имам си фоточадъри и разни обективи. Търся си фотомодел. Ама в Русе. Разбира се че в Русе.