Чао на Америка
Ами... това беше. Най-важната част от живота ми вече приключи. Утре летя за България. След почти 9 години престой си купих еднопосочен билет за България. Днеска се видях с моите си приятели като за последно. Симиън, Ерик, и Трой. Предполагам че ще ми липсват... но пък все храня надеждата че ще дойдат да ме посетят в България в близките 2 години. Днеска преди да отидем в Симиън... отскочихме до магазина да купим бира. Аз им казах че ще купя бирата ако направят каквото им кажа. Те викат "какво искаш?". Казах "сложете си дясната ръка на сърцето и повтаряйте след мен... през следващите две години аз ще намеря време да отида до България". Щом е за бира... изпълняват. Пък и обещанията нищо не струват (поне тяхните :)
Стомаха ми е малко свит... все едно имам класно утре. Но пък се чувствам все едно съм си научил всичко за класното и ще изкарам шестица. Не знам дали Амирика ми е взела повече от колкото аз съм взел от нея... но ми се струва че при всички положения заслужава благодарности.
Това е за сега... отивам да спя. От утре... нов живот.
ПП Тази снимка няма нищо общо с написаното... просто тествах фоточадърите които си купих. Осветлението ми се струва сполучливо...
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 11:27 PM
21 Comments:
Сашо, не знам как точно да коментирам, особено след като са ми още пресни спомените от няма и едномесечното вече второ изпращане на сестра ми къмто Тексас, с изгледи престоя там да продължи даже повече от девет години. wateva.
По повод вземането и даването се присетих за половинката на една от Фотевите рими ("...принадлежа му аз със страшна сила..."), с единствената разлика че контекста е повече позитивен.
...и не знам дали не е прекалено, но колкото и да не ме засяга, всяко едно завръщане отвън на свестен българин, съхранил се, ми звучи повече като възможност, отколкото като становище. Да, колкото и да не ме засяга като страничен наблюдател, все пак...
Лек полет. Логично е да ти пожелая това, казвам го искрено :)
Едва ли престоят ти в щатите е най-важната част от живота ти, независимо, че е бил ужасяващо дълъг и труден. Разбирам, че може би е много важен период за теб, заради уроците, които си научил и тези, които не си пожелал да научиш. Важните неща тепърва предстоят, а най-същественото е, че си намерил пътя към вкъщи.
Добре дошъл у дома,Саш!
П.П. Познаваш ли модела? :)
Леко пътуване и добре дошъл!!
снимка е много готина, ставаш и за рекламно лице и за фотограф
Късмет, успех и здраве от мен. И до скоро надявам се :)
Е-е-е, Слънце - ти пак пускаш дълга коса, така ли :-)))
Лек път, чакаме те :-)
Лек полет и да се обадиш от БГ! Чакаме те!
Лек път и от мен! Дори да не успееш да си намериш работа като програмист, която да те удовлетворява (в което дълбоко се съмнявам, но все пак знае ли човек ;) ) винаги можеш да станеш фотограф! Страхотни снимки правиш, а вече имаш и собствено оборудване! Само ти трябва и една дигитална принт-машина, една за проявяване и можеш да отвориш собствено фотостудио!
Искрено се надявам да не си намери работа като програмист, много нерви се хабят и ще вземе да се разочарова от БГ и да се върне в САЩ:) В ИТ сектора има и други привлекателни длъжности:)
Като се прибереш ще се чуем, иска ми се да разбера как точно се чувстваш, та в случай че и аз намеря пътя обратно да съм по-добре подготвен:)
Меко кацане!
nedkoivanov ме изпревари в онова, което исках да кажа - ставаш за рекламно лице. Съвсем сериозно. Като сравнявам двете снимки - последната с онази от профила ти се оказва, че в Щатите си възмъжал и помъдрял, което е голям плюс. Изненадах се, че не звучиш тъжно или меланхолично. Добре дошъл у дома и продължавай да пишеш, моля те.
Вече си казахме доста неща по темата. Тук искам само да ти пожелая попътен вятър и до нови срещи скоро!
На добър път, Сашо. Успехи в България! И се обаждай от време на време ;)
Дано имаш меко приземяване тук:)
Добре дошъл у дома!
Сбогом. Ще ми липсваш.
Добре дошъл на родна земя!
Според една арабска поговорка щастлив е този човек, който сутрин няма търпение да отиде на работа, а вечер няма търпение да се прибере вкъщи. Пожелавам ти да провериш валидността и. Освен интересна и добре платена работа, която съм сигурна че ще откриеш, нека те споходи омаята да потъваш в красиви женски очи. Очи, които ще отразяват твоят прекрасно магнетичен поглед в едно с пъстроцветния ти душевен мир. Успех!
By my calculations you should be in Bulgaria by now... Keep in touch; see you in a couple years... Until then the gang expects pictures and stories.
Явно американските ти приятели няма да те оставт тука така, съдеики от предния пост.
Да ти кажа чесно, четях блога ти защото беше в щатите, място където съм прекарал едни от най-хубавите мигове в живота ми, и където искам да се върна.
Както вече си се убедил най-хубавото нещо от цялата работа, е самото връщане, дано не се разочароваш о от това което е днес България, трудно ще ти е да свикнеш с тоя ужас тук ... успех
e,captain vurna se vkushti,a!kakvo izliza -az li da pochvam da pisha za qnkite i tehnite sladki;)) ili ti shte si go vodish blog-a distancionno:))to chovek e hubavo da pogledne neshtata otstrani, zashtoto gi vizhda po-obektivno.
dano vsichko da e bilo nared s poleta i da e nared ottuk natatuk!
veni
P.S. az chestno kazano vqrvam che shte pishesh amerikanskata mechta part2 sled izvestno vreme, da se obzalozhim li?
според "the small world theory" хората са разделени само от 6има други..браузвах google за бас-китари и от там в блога на Владо Георгиев, а от там - в твоя и "Русе" в профила ти ми се стори най-смешното нещо от месец насам..
наздраве и добре дошъл :)
много поздрави на България!
И все пак хубаво беше, че имаше някой който разкаваше за живота в Америка! Интересна беше целта на този блог, но никъде не споменаваш какво е бъдещето на блога след като се връщаш в България? А може би не само за мен е интересно? Някой из коментарите беше казал, че е хубаво да пишеш как ще се чувстваш завръщайки се след 9 години живот в Америка. И на мен ми е любопитно.
Радвам се, че си един от тези, които се връщат в родната си страна - интересно решение.
Попътен вятър, много късмет и успехи в Бг!
Post a Comment
<< Home