Group Hug Confessions

Отговори на въпросите (На къде отиват нещата? Всички ли са побъркани? И аз ли съм побъркан? Имам ли цел в живота? и т.н.) които споменах в миналия пост едва ли ще намеря. Но пък се замислих до колко би било полезно намирането на тия въпроси. Което ми напомня някаква дискусия която имахме в час по философия преди години. Даскала разказваше някаква история за будистите май. Някакъв ученик казал на някакъв мъдрец "Кажи ми какъв е смисъла на живота, колко е голяма вселената? Какво става след като умрем? и тогава ще те стана твой ученик". Мъдреца му казал "Ти си като един човек който е бил прострелян с отровна стрела. Дошъл доктора, но преди да те излекува - ти питаш "ама тая отрова каква е точно? перцата на стрелата от каква птица са? защо ме улучиха с тая стрела?" Отговорите на тия върпоси не са важни в тоя момент."
Анализирането на тия въпроси може би не е важно. Не си струва човек да си губи времето в това да разбере има ли живот след смъртта. А ако получехме отговори на тия въпроси, това би ли ни зарадвало. Май не. Може би тия въпроси би трябвало да си останат загадка по една или друга причина. Моята философия относно тия неща бие на - "то гроздето кисело". Но пък не смятам да хабя нерви относно решаването им. Просто това което исках да кажа с миналия пост е... падаш, после ставаш и продължаваш. А не да мислиш колко ме боли не може то така, ако падам постоянно така то няма смисъл да продължавам, и т.н.
Миналия пост бе породен от четене на тоя сайт http://grouphug.us/ . Четях си така доста време в тоя сайт и след това полежах в леглото гледайки втренчено в тавана. И те тогава мислите почват да хвърчат насам натам. След това реших да драсна в блога какво ми минава през главата... но на другата сутрин мозъка беше рестартирал и нямаше помен от тия размишления.
Алекс има Bloglines feeds в нейния блог. И там намерих линк към тоя сайт. Следователно тя е виновна за всичкото това мое мислене :)
Снимката за поста ми харесва. Ако трябваше да й дам име, би било "женени". А халката как блести :)