Thursday, July 27, 2006

За какво да мисля


Колкото повече размишлявам, толкова повече решавам че мисленето е... безсмислено. До какво води мисленето. Седнеш да размишляваш и анализираш света, ситуацията, хората, живота... и какво - почваш да се отачайваш. С достатъчно мислене може да се отчаяш почти по всяко време. Колкото повече мисля толкова по-тъпи въпроси ми идват на акъла. На къде отиват нещата? Всички ли са побъркани? И аз ли съм побъркан? Имам ли цел в живота? По-добре да съм лош или по-добре да съм добър? Да даваш или да вземаш? Да се отдаваш на течението или да се опитваш да го направляваш? Има ли господ или няма? Има ли справедливост или няма? И след всичкото това мислене... се отчайваш от това че търсенето на отговори не води до никакви отговори. И си мислиш... ами не мога да го измисля. Къде съм тръгнал като не мога да го измисля? И толкова шибани работи има по света че и около нас. Абсурди навсядъде. Как да им обърнеш внимание на всичките. И как да си отдадеш вниманието на всички след като всеки един по отделно изисква повече внимание от колкото ти можеш да му отдадеш някога. И се предаваш да се захващаш с всички. А само с тия проблеми с които съвестта ти не може да се примири... само с тях се захващаш и то само от време на време... и това варианта в най-добрия случай.
И се питам... ами по-добре да не се мисли. Все пак като ходих на рафтинг беше кеф. А мислил ли съм по време на рафтинга? Не съм. Правиш това което се налага на момента и това е. И колкото по-малко анализирам живота, толкова по-добре вървят нещата. Интересното е че човек знае как ще постъпи. Знае и как би трябвало да постъпи. И ако постъпи както би трябвало, то рядко има ефекта който би трябвало. Та е най-добре да постъпиш както знаеш че ще постъпиш. Живота е първично нещо. Трябва да се живее по първичен начин. Така както знаеш. И тогава нещата вървят по-добре. И се нареждат. Ти само кимаш на живота и си викаш "това и да го бях мислил нямаше да излезе толкова добре".
И нямам предвид че рябва да се откажа да слушам съвестта си и да се пусна по течението на живота. Имам предвид че когато живота пред мен завие - завивам с него... вместо да се чудя "да завивам ли и аз... ама нали имах цел. май не може по тоя път дето живота казва, аз ще се мъча в моята посока". Нещата се случват и ти се случваш с тях. Правиш, струваш и вървиш смело напред. Защото всеки път като спреш да мислиш и разсъждаваш - почва да ти се завива свят.
И какво трябва да се прави... ами знали. Да работи човек през деня. Да се блъска, да се лута, да постигне малка цел, да изгуби нещо друго. Вечерта почива. Хапва, пийва... поприказва. От време на време трябва да хвърли пари на вятъра, от време на време трябва да хвърли пари и усилия да помогне на някой който има нужда. И това е то май.

14 Comments:

Blogger skoklyo said...

Гледал бях хубав филм преди време ... и един проницателен тип, който героят мислеше за психолог (а психологът всъщност живееше отсреща), каза нещо подобно:

"Най-лесното нещо на света е да вземеш решение, трудното е да преодолееш съмненията, които идват преди и след него."

Така че, Сашо, според мен ти смесваш двете неща - приравняваш анализирането, истинското "мислене", с обикновените човешки колебания, съмнения и угризения.

Почти всички сме склонни да циклим до безкрай по екзистенциални въпроси, но дай поне да разграничим полезното от вредното :)

2:53 AM  
Anonymous Cliff_Burton said...

Сашо, позволи ми да те почерпя с един дзен коан:

Двама дзен монаси седели пред манастира, наблюдавали знамето, което се веело и спорели:
- Вятърът се движи. - казал първият.
- Не, знамето се движи. - отвърнал вторият.
В този момент покрай тях минал Петият Патриарх, чул ги и казал:
- Не се движи нито вятърът, нито знамето. Съзнанието ви се движи.

3:27 AM  
Anonymous PaRadoX said...

добре дошъл в моя свят...това е проклятието на рационалните хора. Приеми го, и използвай добрите му странни. Чрез анализирането, никога няма да се почувстваш прецакан от обстановката, ще си подготвен за всичко, животът ще си има план(независимо дали го спазваш), и може невероятно да ти помогне в професионално естество (математика, физика, инженерство, за тях трябва аналитичен ум, не емоционален).

В крайна сметка, aнализирахй следното: не си единствения който преанализира всичко, това трябва да те накара да се почувстваш по-добре, ако ли не пробвай с алкохол :)

6:33 AM  
Anonymous Keit said...

Сашо, (позволявам си така да се обърна, защото от доста време чета блога ти, но сега пиша за първи път)
да не си си помислил да спираш да мислиш, чу ли! :)
Удоволствие е да чета всичко, което пишеш, а то до голяма степен е провокирано от това, че се се замислил за нещо.

8:04 AM  
Anonymous Anonymous said...

Поддържам Кate- пиши, а аз ще продължавам да те чета с удоволствие...

8:40 AM  
Anonymous Anonymous said...

ne znam kak popadnah tuk predi okolo 2-3 sedmici,no redovno ti 4eta pisaniqta. I mi haresvat! Osobeno tova poslednoto. Mnogo e iz4isteno i spontanno!I da - saglasna sam,4e kolkoto pove4e mu misli 4ovek,tolkova po se vkarva v edin absurden svqt i ne moje da spi spokojno.Znam li! Pone pri men e taka!Samo deto o6te ne sam mu namerila re6enito,a i za seg ane se opitvam da go tarsq.Imam nujda da pospq nqkolko no6ti!

8:45 AM  
Anonymous Таня said...

Опитвай се да мислиш за хубави неща, не винаги се получава, но е по-добре отколкото да мислиш за какво да мислиш :-)

Щом рафтинга те кефи, мисли си за тези дни. Аз така си мисля за хубавата седмица в планината с колела и това ме кара да се усмихвам.

12:12 PM  
Blogger Случайна said...

Аз пък се сетих за един стар лаф: "Българският войник назад не знае. Напред, напред, напред, кръгом и пак напред!" :)))

1:24 PM  
Anonymous азинатор said...

лутането в коридорите на мисълта е това, което ни различава от другите животни на тази планета. Но дали е така наистина? Кой знае? Може би Бог?

А ако не мислим, какво ще се случи?

Веднага щом видим реклама за кремвирши ще си купим едно кило и като капак ще използваме слогана насам натам с познати.

Ще гласуваме все за по-малкото зло и никога няма да сме доволни от избора си.

Ще се задоволяваме все с по-малко, докато Ивана, Петрана, Гумата, Крика, и Чибика не ни се превърнат в модели на подражание.

Ще гледаме все едни и същи горзни и нефунционални сгради в България.

Ще бъдем груби и некоректни, защото всички други са такива.

Ще...

3:25 PM  
Blogger cybercrackerbg said...

Категорично не мога да се съглася. Мисля, че залиташ в някакви коридори без изход, а после търсиш оправдание за черното ти на моменти настроение.

4:58 AM  
Anonymous Светла said...

"Железният пръстен на моята мисъл", казва Гео Милев ;) Лошото е, че няма как да избягаш от мисленето след като си почнал веднъж. Освен ако не започнеш някоя работа, която да изисква от теб непрекъснати физически усилия, т.е. да движиш тялото, а не ума си.
Не обичам да цитирам Библията, но за мъките на търсещия ум Еклесиаст се е произнесъл още от време оно: "... Защото голяма мъдрост - голямо страдание и който трупа познание трупа тъга."

3:22 AM  
Blogger Плъзгавия said...

Здрасти Сашо. От неколко седмици ми попаднаха случайно твоите писания и почнах да ги чета. И май ще продължавам да проверявам кво пишеш...

8:29 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Много коментари много нещо. Аз обичам коменатарите :) Реших да доуточня някой неща с нов пост вместо да отговарям на всички по отделно.
Иначе благодаря за заплахите относно спирането на блога :).

4:57 PM  
Anonymous Anonymous said...

Някой беше казал, че най-добрия начин да мислиш е изобщо да не мислиш. Аз лично споделям напълно, но това всъшност изобщо не е лесно. Пробвайте да не мислите два часа:)
Сашо много съм изненадън от начина по който пишеш, много ми хареса. От това че снимаш добре, не съм изненадан, вече го знаех :)
Гого

10:15 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.