За какво да мисля

Колкото повече размишлявам, толкова повече решавам че мисленето е... безсмислено. До какво води мисленето. Седнеш да размишляваш и анализираш света, ситуацията, хората, живота... и какво - почваш да се отачайваш. С достатъчно мислене може да се отчаяш почти по всяко време. Колкото повече мисля толкова по-тъпи въпроси ми идват на акъла. На къде отиват нещата? Всички ли са побъркани? И аз ли съм побъркан? Имам ли цел в живота? По-добре да съм лош или по-добре да съм добър? Да даваш или да вземаш? Да се отдаваш на течението или да се опитваш да го направляваш? Има ли господ или няма? Има ли справедливост или няма? И след всичкото това мислене... се отчайваш от това че търсенето на отговори не води до никакви отговори. И си мислиш... ами не мога да го измисля. Къде съм тръгнал като не мога да го измисля? И толкова шибани работи има по света че и около нас. Абсурди навсядъде. Как да им обърнеш внимание на всичките. И как да си отдадеш вниманието на всички след като всеки един по отделно изисква повече внимание от колкото ти можеш да му отдадеш някога. И се предаваш да се захващаш с всички. А само с тия проблеми с които съвестта ти не може да се примири... само с тях се захващаш и то само от време на време... и това варианта в най-добрия случай.
И се питам... ами по-добре да не се мисли. Все пак като ходих на рафтинг беше кеф. А мислил ли съм по време на рафтинга? Не съм. Правиш това което се налага на момента и това е. И колкото по-малко анализирам живота, толкова по-добре вървят нещата. Интересното е че човек знае как ще постъпи. Знае и как би трябвало да постъпи. И ако постъпи както би трябвало, то рядко има ефекта който би трябвало. Та е най-добре да постъпиш както знаеш че ще постъпиш. Живота е първично нещо. Трябва да се живее по първичен начин. Така както знаеш. И тогава нещата вървят по-добре. И се нареждат. Ти само кимаш на живота и си викаш "това и да го бях мислил нямаше да излезе толкова добре".
И нямам предвид че рябва да се откажа да слушам съвестта си и да се пусна по течението на живота. Имам предвид че когато живота пред мен завие - завивам с него... вместо да се чудя "да завивам ли и аз... ама нали имах цел. май не може по тоя път дето живота казва, аз ще се мъча в моята посока". Нещата се случват и ти се случваш с тях. Правиш, струваш и вървиш смело напред. Защото всеки път като спреш да мислиш и разсъждаваш - почва да ти се завива свят.
И какво трябва да се прави... ами знали. Да работи човек през деня. Да се блъска, да се лута, да постигне малка цел, да изгуби нещо друго. Вечерта почива. Хапва, пийва... поприказва. От време на време трябва да хвърли пари на вятъра, от време на време трябва да хвърли пари и усилия да помогне на някой който има нужда. И това е то май.