Пак в Америка

Ха така. Отново в щатите. И съответно отново пиша в блогчето.
На връщане от България в Щатите минах през Ню Йорк. Когато си купувах самолетния билет преди месец и нещо ми казаха от Интернет Турс че в деня в който искам да се връщам в Америка не могли да намерят полет до Питсбърг или Кливланд (които са ми удобни), а само до Ню Йорк. Аз реших проблема със замах като им казах да ме докарат до Ню Йорк пък аз от там ще измисля как да се прибера. Та вчера дойде време да се прибирам и пристигнах в Ню Йорк. Добре че всичко е организирано тук. Веднага след като си взех двете куфарчета , отидох до информация и питах кой е най-евтиния начин да отида до автогарата в Ню Йорк. Тук междуградските автобуси са представени от фирмата Grеyhound. Предполагам са познати на хората обръщащи внимание че във всеки един американски филм ако има автобус то на него има една голяма тичаща сива хрътка до която пише с големи букви GRЕYHOUND. Казаха ми че за скромната сума от $15 мога да взема една маршрутка която да ме закара до Grеyhound Bus Station. Оказа се че е добра тарифа като се има предвид че пътувахме поне 45 минути за да стигнем до там. Също така се оказа че автогарата е точно на един хвърлей от... Times Square. Прословутия Тimes Square който е много често срещан във филмите (Дори чух че са платили $2 или $10 или $20 милиона за да изпразнят Times Square за няколко минути и да го снимат празен за филма Vanilla Sky с Том Круз и Пенелопе Круз... хубав филм). На Тimes Square има гигантски... ама гигантски реклами. Такива светещи. Мигащи. Телевизионни екрани по височината на цели сгради. Невероятно е наистина. Има фучашти жълти таксита навсякъде. Между всичките тия небостъргачи и реклами има една тясна ивица тротоар. На която е бъкано със снимащи се туристи. Имаше някаква музикална група която се приготвяше да почне да свири. Също така на тротоара се появиха по едно време Naked Cowgirl и Naked Cowboy. Голата каубойка беше с едни много къси бели панталонки, бели високи каубойски ботуши, каубойска шапка, акустична китара, и две изкрящи звезди залепени за зърната на гърдите. Седеше си просто там, дрънкаше на китарата, пееше. Но нищо не се чуваше... то е такава шумотевица покрай минаващите коли, вятъра, приказващите туристи и всичко останало че е трудно да чуеш какво пее. Но хората се правеха че чуват докато зяпаха ли зяпаха. И снимаха ли снимаха. На единия (а може би и двата) ботуш пишеше "Tips" (бакшиши). Не видях никой да й дава бакшиш въпреки че имаше много хора които я снимат". На отсрещния тротоар беше мъжкия еквивалент на голата каубойка... само дето нямаше изкрящи звездички на зърната. Не знам как не им беше студено след като духаше доста. Из въздуха се вееха много пластмасови кесийки и хартийки и какво ли не. Имаше полицаи навсякъде което е добре защото има и доста мошеници. Мен 3 пъти се оптиваха да ме баламосват нещо. Първия и най-сериозен път беше когато на автогарата един негър се опитваше да ме убеди че билети за автогарата се купуват от един подлез за метрото. Добре че мога да чета табелки на които пише Subway. Не знам какво щеше да ми направи (или опита да ми направи) ако бях слязал по пътя за метрото. Просто му казах че не мисля че това е правилния път и си свих в един вход в сгадата. Той буча нещо след мен, но аз кротко го подминах. След това видях един знак на който пишеше че трябва да искаме информация само от хора които са в някаква униформа.
Та да се върна на Тimes Square. Купих си парче тънка пица в НюЙоркски стил. Хапвах си посредата на тоя тротоар. Гледах полуголите каубоици. И невероятно огромните светещи и несветещи реклами. Бях сам. Нямаше с кого да обсъждам нито голите каубойци, нито рекламите, нито шумотевицата. И беше по-добре че бях сам. Почувствах се на върха на света. Стигнал до най-високата точка. Видял повече от колкото някога съм мечтал. Почувствах се извоювал някаква победа. Или покорил Еверест. Сам на върха. Взирайки се в чудото на една различна цивилизация. Всичко наоколо ми беше ясно. Нямаше загадки никъде. Знаех рекламите за какво са, хората какви са, забързания стил на живот, начина на шофиране, начина на говорене, начина за оцеляване в тази среда. Сам бях стигнал до тук. Не с екскурзовод. Взирах се във всичко наоколо за няколко минути. Попивах обстановката защото имах чувството че за последен път ще съм на това място. Струва ми се това беше кулминацията на моето търсене на Американската Мечта. След това доволен от на практика нищо постигнатото, потеглих обратно към автогарата.
Почетох малко от една книжка, която ми беше подарена в България и чаках да дойде автобуса от Ню Йорк за Янгстаун щата Охайо.
Съжалявам че за тоя пост нямам снимка от Times Square. Но ми откраднаха фотоапарата докато бях в България. За това слагам една снимка от старите.