Saturday, April 22, 2006

Книжарницата Borders


Монитора вкъщи последните няколко дни прегрява. Бачка около 20 минути и спира. Изключвам го за 45 мин и след това мога пак да го полвам 20 минути. Тоя факт ме кара да не се задържам вкъщи толкова... сутринта ходих да оправям компютъра на бившия ми шеф от пицарията. Преинсталирах Windows XP Pro защото компютъра му бил много бавен и не знам си колко неща не работели вече. Определено преинсталирането на уиндоус е по-лесно от колкото чистенето на вируси, спайуеър, ненужни програми и файлове (поне на мен така ми се струва). Всичко мина добре. За добре свършената работа получих едно хубаво нахранване от пицарията, обещания за безплатна пица в бъдеще (от която все още ми е писнало) и един стар монитор (който се оказа че му е надраскано стъклото и дразни).
Прибрах се вкъщи. Почудих се какво да правя. Проверих в нета какво дават по кината. Абсолютно нищо интересно. Реших да отида до книжарницата Borders. Книжарниците в Америка са прекарасно нещо... или поне тия от веригите Borders и Barnes & Noble. Като всичко останало в Америка и те са огромни. Може да обикаляш и да гледаш книги, списания, дискове колкото искаш. И не само може да ги разгърнеш, но и да отидеш да седнеш на някое столче и да четеееееш. Устроени са като библиотека направо. В единия ъгъл на книжарницата има кафене. Може да си поръчаш нещо за пиене (безалкохолно разбира се) и да си четеш на спокойствие. Иначе има и столчета по другите ъгли на книжарницата. Хубавото на книжарницата (за разлика от библиотеката) е че има всички актуални списания и книги за които може да се сетиш. И още много повече. Награбих куп списания... National Geographic, Photography нещо си, някакво модно списание (колкото да видя как са снимани моделите в него :) ), някакво за едни шпионски техно-джаджи, и Black and White Photography. Голямо четене беше, голямо чудо. Интересно нещо са списанията. Бях в книжарницата около 8 и нещо вечерта... тръгнах си когато затвориха в 11. Нищо не си купих. Спестявам че да има пари за отпуската в България. Гледането на всичките тия снимки естествено ме въодушеви. Но навън валеше дъжд и нямаше какво толкова да се снима. Щракнах няколко снимки от които най ми хареса как излезе тая. Снимах с много голяма чувствителност (ISO setting = 1600) и то с лявата си ръка (все пак си снимах дясната ръка :) ). Ивиците светлина по ръката са отраженията на струйките вода стичащи се по предното стъкло на колата... Което е всъщност това което ми харесва в снимката.
Докато се прибирах към къщи си мислех че ходенето в тая книжарница винаги ми е голям кеф, а и образователно. И въпреки това го правя рядко. По-често трябва да ходя в Borders.
Прибрах се и хапнах.
ПП Кеф ми е да смуча костилка от маслина дълго след като съм се наял. Предполагам не съм единствен? :)

8 Comments:

Blogger Бобан said...

ima edna kniga v Borders koqto se kazva The Travel Book: A Journey Throught Every Country in the World. 6te bade6 iznenadan za prestavite i za Balgariq i Makedoniq.
http://ozboruvac.blogspot.com/2006/03/journey-through-albania.html
http://ozboruvac.blogspot.com/2006/03/journey-through-albania-2.html

11:52 AM  
Anonymous Anonymous said...

Наистина !!! Хвърли един поглед.
Тия хора ни представят като измъчени изостанали сомалийски племена, живеещи в краина бедност в малки селца и използващи магаренца за транспорт и тн
Като дискретно пропускат 1300 годишна култура..
Не че ме е яд и не че не знам какво си мислят за страните от третия свят, ама понякога се впрягам, ядосвам се и се напушвам :)
Ама то се свиква ... Опитваш се да не ти пука или като почнеш да се обясняваш... докато накрая се откажеш

2:48 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ бобан
ще я погледна тая книга... стига да не забравя. Може да ми напомниш по някое време ако искаш :)
@ anonymous
ами... може би е по-добре да не знаят/виждат/разбират българската култура/традиции/красота. Ако всички знаеха колко е хубаво в България щеше да е пренаселено. По-добре тия които могат да й се наслаждават и оценята да й се радват повечко.
Аз ако бях на твое място... не бих се ядосвал толкова от погрешните представи...
със здраве :)

4:13 PM  
Blogger vanina said...

Сашоооооооооо, най-накрая свежа снимка от тебе!
Шегувам се ;)
Много е хубава наистина, някво филмче си разиграх наум като я видях. Браво, браво! :Р

4:38 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ Ванина
Радвам се че ти е харесала снимката. Но след такъв комплимент съм подготвен и за критика някаква ако имаш.

4:33 AM  
Anonymous Anonymous said...

Привет от Благоевград!
Сашо, прав си че е по-добре да не знаят колко хубава може да е България. Много малко американци биха могли да разберат и оценят красотата дори в едно малко село, където основния транспорт е магаренцето и каручката. Наскоро работа откара съпругът ми и негов колега в едно такова селце, на около час път от грГоце Делчев, в Западните Родопи по течението на р.Места, досами границата с Гърция. Когато се върна първите му думи бяха “искам да съм добър, колкото тези хора там”.
Спрели в центъра на селото, защото по-нататък пътя бил черен. Запитали една възрастна жена как да стигнат до мястото, което търсят. Тя ги упътила, но първо предложила да ги нагости, защото много далечко трябвало да отидат. Те отказали за да могат по-бързо да свършат това за което били дошли. Жената им заръчала “ето това е моята къща, ще ви чакам да се върнете”. Недалеко от селото видели беседка и огнище. В нея били подредени нацепени дърва, най-различна посуда, подправки и бутилка олио. Ей така всичко си стояло, ако на някой му потрябва……Покрай Места видели рибар, който тъкмо бил уловил две червеноперки. Помолили да ги снимат. Щракнали ги веднъж, поблагодарили и понечили да тръгват. Рибарят им казал “вземете ги, аз ще си уловя други”. Те отказали въпреки настояването му….Не се разминало обаче без да получат една чанта с риба. Станало ,когато се върнали в селото. Мислели да не минават през любезната старица, за да не я притесняват, но тя стояла на пътя и ги чакала. Зарадвала им се, че не била ги изпуснала, защото вече час била на това място и започнала да си мисли, че били я подминали. Нахранила ги. Поприказвали си. А за изпроводяк напъхала в ръцете им чантата с риба и разни буркани със зимнини. Не се свършило само с това, но и снаха й, която била шивачка в един гръцки цех ги завлякла на горния етаж на къщата за да им даде по една блуза, никакъв отказ не приела….
В това бедно село, с много трудна земя за обработване /парцелчетата били разположени по хълмовете амфитеатрално/ един чужденец едва ли би видял нещо красиво. Тази красота, която я има там можеш да я съзреш единствено със сърцето си.Красота, която те хваща за гърлото и се чудиш плача от радост или от мъка е....
Поздрав Не-Да .

9:07 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ Неда
Хубаво е че има такива кътчета из България. Дано да си останат каквито са колкото се може по дълго.

12:32 AM  
Anonymous Anonymous said...

@сашо, поздрави, все по-изродски снимки правиш, кефяяяттт ме! ей тва е... седях и гледах... и се чудех какво е това, виждам ръка, виждам NO32, в матрицата ли си влязъл, какво? не е зелено, значи не ще да е матрицата..

@адашке: някои хора са добри, някои не. тези които сте срещнали са добри и _самотни_.... материалното няма стимул за тях. приятелската приказка за час-два им е по-ценна от пенсията за месеца.....

за неправилните представи: сефте! преди месец плъзнаха някакви тенденциозни резултати за IQ на европейските народи. Зад нас бяха само балканските народи. На първо място бяха германците. Фън. Масово комерчески, самодеен, грубо организиран фън. Естествено малко по-късно се разбра че цялото било кьорфишек и че не е било никакво статистическо проучване ама нали сега цяла Европа знае че на балканите живеят най-тъпите хора?

п.с. да, и други обичат да смучат костилката от маслинката докато си пусне сокчето :)

6:40 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.