Откраднатите неща
Когато се прибрах от Филаделфия в неделя на обяд... седнах пред компютъра за малко. Съквартиранта гледаше телевизия. Нищо не си казахме. Аз отидох в моята стая за да поспя час и половина преди да тръгна за работа. 10 мин по-късно почука на вратата. Попита какво и имало на колата му. Аз му казах че нищо й няма и ще говорим по-късно защото искам да поспя. Няколко часа по късно, до като бях на работа, получих мейл от съквартиранта. Ето точния превод...
Какво е станало с колата? Десния фар не бачка... и изглежда че има нова предна гума? Колко ще ми струва това... предполагам не е твоя вината за спуканата гума? И ако гумата е била спукана... предполагам знаеш че нещата ни са в багажника. Недей да си правиш прибързани заключения, взех ги четвъртък вечерта точно преди да се прибера вкъщи. (Този който ни е обрал) беше някой който познавам, и му казах че ти дължи триста долара. Той твърди че са били само сто и петдесет, но мисля че ти ми каза че са били триста. Той ще ми даде парите на мен. Аз не го познавам много добре но Брандън го познава. Той е идвал в апартамента ни заедно с Брандън... той много си пада по пушенето на трева. Той е казал на Брандън че направил голяма грешка и Брандън ми се обади. Не исках да ти разказвам за това точно преди да излезеш от къщи... за това не ми се искаше да вземаш колата ми. Знаех си че ще обвиниш мен за това... но това е ок.. просто не ми се занимаваше с това нея вечер. Ние все пак трябва да заключваме вратата... което ти изглежда не искаш. Също така, може да дадем крадеца под съд. Но аз не искам.
Новата работа ми ебава здравето... ще ми дадат първата заплата на 6ти април. Чао.
Та такива неща ми е написал. Само да уточня че никога не съм претендирал да съм имал триста долара в стаята. Казах че съм почти сигурен че са сто и петдесет, но все пак може да са били и двеста. Иска да ме спечели съквартиранта май... все едно ще се зарадвам ако повече пари ми върнат от колкото са ми взели. Ами не ме лъже за първи път. Предполагам няма и да е за последен. В скоро време трябва да проверя с хазайна има ли как да прекъсна договора за едногодишно пребиваване в квартирата като се имат предвид обстоятелствата. Иска ми се да се изнеса някъде на друга квартира. Но не знам нито къде, нито с кого. На съквартиранта е ясно че повече никакви услуги няма да му правя за нищо. Струва ми се че съм го оставил със заблуждението че му вярвам на лъжите за обира. И защо да се опитвам да му доказвам че лъжите му нямат никакъв смисъл? Най-много да се заедем още повече и да не ми върне парите които ми дължи. Мина ми големия яд. Дано не ме ядосва още че не знам иначе до къде ще я докараме. Дано не стигне до бой. Пък... и да се стигне, пак няма да е лошо. Не съм се бил сериозно с никого. За всичко си има първи път.
Междудругото винаги съм искал да тренирам бокс. Даже преди 4 години с един друг съквартирант си бяхме разменили боксови ръкавици като подаръци за коледа. Ползвахме ги за спаринг всичко на всичко 2 пъти. Още седят в гардероба.
Както викат в "Боен Клуб"... какво може да знаеш за себе си ако никога не си се бил с някого?!
PS Снимката е супер нали? :)
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 9:34 PM
10 Comments:
Е, ти ме разби! Американски сериал на живо! Почва криминално, ще продължава брутално, олеле! Все пак, евала ти за търпението! Боят не е лесна работа, между другото и какво ли решение ще сътворите, ако се сбиете? Боят е последния изход, когато всички други са затворени. Но не ми изглеждаш кръвожаден, така че се надявам да не стигаш дотам. Стискам ти палци за мирно и успешно разрешаване на кризата с този неориентиран съквартирант. (Всъщност не разбрах, защо въобще са ви обирали?)
А снимката - да, изглежда като невидима заплаха.
уау, итилиен правилно отбелязва че това си направо като сериал :)
и аз съм против боя макар че явно го дириш... или по-скоро дириш предизвикателство :)
а за съквартиранта... не разбрах това за гумата и фара обаче? как така си карал колата пък те били сменени без да разбереш.. нещо не мога да вържа тука
относно предишното ти непоклатимо доверие към иначе доста компроментирания съквартирант - ти сигурен ли си, че си отраснал в българия? :) а може би част от американската ти мечта е и вярата в доброто у хората ...
сега пък изпадаш в другата крайност и чак тупаник се върти в ума ти, не би ли било далеч по-хубаво, ако се придържаше към умерения среден път и реалността:)
а иначе вярата в бог е доста разтегливо понятие.
@ itilien
:) Той боя за мен няма да е за да се стигне до някакво решение. Аз го искам до толкова колкото да видя как ще се справя.
Но все пак не вярвам да се стигне до бой защото аз не се ядосвам лесно. Камо ли до толкова че да почна да се бия.
Съквартиранта е инсценирал обира заради $150 които ми седяха до леглото.
Радвам се че ти харесва снимката. И аз й се радвам доста.
@ nedman
Не го диря боя... просто казах че няма да го избягвам ако се стигне до него.
А положението с гумата и фара е:
спуках гума по пътя за Филаделфия, временно я смених с резервната в багажника (която е малка) докато пристигна, във Филаделфия смених 2те предни гуми за да нямам спукана гума и на връщане от там.
Фара не знам кога е спрял да бачка - по време на връщане от Филаделфия или след като съм се прибрал. Фара работеше преди да тръгна от Филаделфия към къщи. Фара не е бил сменян от мен защото аз не знаех че не работи въобще.
Дано да съм успял да обясня добре.
@ Skoklyo
Сигурен съм че съм отраснал в България. В България бях още по-наивен. И не само забравях да заключа, но даже забравях външната врата отворена.
Що се отнася до това че вярвам в доброто на хората. Малко или много е така наистина. предпочитам да вярвам в доброто на хората от колкото в злото. Предпочитам да не се пазя от всеки и от всичко. Това да си подозрителен постоянно е много уморяващо за мен. Освен това тия много подозрителните и пазещите се... и на тях им се случват кофти работи защото никой не може да предвиди какво ще му се случи. Гледам да не очаквам прекалено много от хората... за да не се разочаровам после. Примерно сега не съм разочарован толкова от съквартиранта защото не съм го имал никога за приятел... и просто от сега нататък няма да му правя никакви услуги.
А отговора на въпроса ти "не би ли било далеч по-хубаво, ако се придържаше към умерения среден път и реалността"... е много лесен - не, не би било по-хубаво да се придържам към умерения среден път и реалността... което ме подсеща за един филм - "Life is beautiful" (може би филмa аргументира моето мнение по-добре от колкото аз самия). Хора различни все пак. Аз лично не виждам как може да е по-лесно, нито пък как ще е по-хубаво. Да не говорим че ще е много по-скучно. Така си мисля аз. Може и да греша. В повечето случаи всеки си е прав за себе си.
ти, разбира се, си прав, но има и една друга гледна точка - щеше ли всичко това да се случи, ако не беше оставил парите така предизвикателно, въпреки моралната нестабилност на съквартиранта си, която описваше в един по-предишен пост?
та това е все едно да оставиш котката насаме с коледната пуйка или наркоман да ти пази аптеката през обедната почивка, а после да се вайкаш за белята и да ги хокаш!
може би той се е опитвал да стане по-добър човек, но не е издържал на изкушението? да очакваш от хората повече, отколкото могат да ти дадат, не винаги е най-добрия подход, а резултатът в случая е отчуждение, разочарование и куп лоши емоции. човек не живее в изолирана капсула и действията му зависят до голяма степен от тези на другите. в момента съквартирантът ти може би изпитва срам, вина, дори омраза? твоите чувства ти си ги знаеш. но всичко това е следствие от желанието ти да възприемаш света не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто ти искаш да бъде. доста егоцентрична позиция, не мислиш ли? :)
"ти, разбира се, си прав, но има и една друга гледна точка - щеше ли всичко това да се случи"
Аз не съжалявам че това което се е случило се е случило. По-добре сега да науча нещо от колкото по-късно с по-големи загуби. Важното е човек да се учи от грешките си според мен. Полезно е да се случват неприятни неща понякога за да може човек с по-голямо удоволствие да оцени приятните неща.
"ако не беше оставил парите така предизвикателно, въпреки моралната нестабилност на съквартиранта си, която описваше в един по-предишен пост?"
Ако не беше това, то той предполагам щеше да намери друго предизвикателство. Като чековете ми в гардероба, дебитната карта в портомонето, сноубодра, компютъра, фотоапарата, и така нататък.
"а после да се вайкаш за белята и да ги хокаш!"
Ако това което съм писал е прозвучало като вайкане и хокане, съм създал погрешно впречатление. Не смятам че има полза от нито едното.
"може би той се е опитвал да стане по-добър човек, но не е издържал на изкушението?"
може и да е така, но се съмнявам.
"да очакваш от хората повече, отколкото могат да ти дадат, не винаги е най-добрия подход"
Прав си... не винаги е най-добрия подход, но според мен в повечето случаи е. Какъв е смисъла да живее човек ако изгуби вяра във всички хора които среща?
"а резултатът в случая е отчуждение, разочарование и куп лоши емоции"
Случва се. Дори и да бях взел някакви предпазни мерки, нямаше да е гаранция да предотврати подобна случка.
"в момента съквартирантът ти може би изпитва срам, вина, дори омраза?"
ако изпитва срам или вина не си личи много. За омраза не съм сигурен.
"но всичко това е следствие от желанието ти да възприемаш света не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто ти искаш да бъде."
Да приемам света какъвто е?... това означава ли че има само един начин по-който да се приема света? Според мен има много начини да се възприема света. Хората не могат винаги да тълкуват света по-един и същ начин... защото тогава щяхме да бъдем еднакви всичките.
"доста егоцентрична позиция, не мислиш ли? :)"
Сигурно съм егоцентричен, което може и да е причината да ти отговоря на коментара. Ти егоцентричен ли си?
ами виж, хрумнаха ми тези неща докато дълбаех с правата лопата големи дупки в глината за засаждане на овощни дръвчета.
така че вероятно са със заядлив подтекст :)
а иначе, да, егоцентричен съм, затова и се опитвам да ти натрапя гледната си точка :)
не съм запознат с фактите колкото теб, затова и доводите ми са на практика нищожни, градят се върху чисти предположения.
ползата за мен в случая е, че си намерих занимание за мозъка и съответно работата вървеше по-леко, а за теб - че си поупражни българския доста обстойно :)
@ Tedi
Привет и на теб :)
@ skoklyo
Не съм споменавал, но аз много уважавам овощните дръвчета (и хората които ги съдят). Като бях малък даже садих разни.
А относно заядливия подтескт... и на мен ми беше приятно занимание на мозъка. Дано дръвчетата ти са много плодородни :)
Айде със здраве.
Post a Comment
<< Home