Във фокус

Преди време четох нещо глупаво/интересно. Експеримент някакъв. Един текст на английски беше написан като буквите в думите бяха разбъркани и само първата и последната бувка бяха на мястото си. Например Yuo awalys mkae wnrog dceioisns (You always make wrong decisions). Целта на тоя текст беше да докаже че въпреки обърканоста на буквите, хората пак могат да схванат смисъла защото само първата и последната буква от думата стигат.
На мен ми харесват размазаните снимки, тия които не са във фокус. Въпреки че не си личат точните форми на предметите, пак може да се схване за какво става дума. Важни са цветовете и светлината и приблизителните форми на това което снимаш за да предадеш това което искаш. Пък и размазаността оставя повече място за въображението. А както знаем, въображението е къде по-хубаво от действителноста. А и по полезно. Именно за това книгите са по-хубави от филмите по тях... въображението изобразява по-добре от пресъздаването в действителност. Книгите са пречупени през твоя поглед; филмите са пречупени (до голяма степен) през погледа на режисьора.
Всъщност не приемам фотографията прекалено сериозно. Въпреки че се има за вид изкуство, според мен фотографията не е чак толкова велико в сравнение с рисуването или свиренето на инструмент. Определено е начин за изразяване, но не се иска толкова умение или талант колкото разни други видове изкуство. Правенето на една снимка отнема (в повечето случаи) доста по малко време от колкото рисуването на една картина.
Но важното е че фотографията е прекрасно хоби... кара те да заглеждаш малко по-дълго в нещата около теб. И да намираш логика и красота в тях.
PS И още една хубава идея е дошла на Пейо... как не му писна :)