Сноубординг

Тази снимка я направих напът за ски курорта. Черно бяла изглежда много по-добре от колкото цветна. Понякога цветовете ограбват снимката. Когато една снимка е черно бяла, акцента пада на композицията, структурата, съдържанието. В много случаи чернобялата фотография е много по-въздействаща от цветната. Не че разбирам много от фотография, но аз горещо препоръчвам чернобялата.
Иска ми се и аз да мога да изключвам цветовете в живота си понякога. Да не оставям цветовете на нещата да ме разконцентрират от това което е важно. Искам да виждам композицията, структурата, съдържанието на живота без да ме разконцентрират подробности.

Тази снимка я правих на връщане от ски курорта. По време на карането на сноуборд не ми се правиха снимки по 3 причини.
- Беше ужасно студено и само докато си сваля ръкавиците да наглася настройките и ми замръзваха ръцете.
- Страх ме беше да не счупя фотоапарата докато се спускам по склоновете.
- Като се забавлява толкова човек с карането на сноуборд... не бива да си прекъсва кефа.
Тая снимка ми харесва заради това че въпреки че не си личат контурите на почти нищо, все пак атмосферта някак си е запазена. Блендата на фотоапарата беше отворена за 2 секунди... а то без статив винаги се получават размазани снимки. Въпреки че беше умишлено размазването, не очаквах да излезе толкова добре. Всъщност това ми е новата любима снимка и в момента ми е на десктопа.
Що се отнася до сноубординга. Супер преживяване е. Иска ми се да имах по-често възможност да го правя. Определено си е тръпка. Докато се спускаш от някой склон, просто няма как да мислиш "абе живота ми наистина ли върви натам накъдето трябва?". Гледаш само да не се претрепеш и тръпката от скороста и овалните движения просто омайват. Даже не разбирам напълно как така успявам да се движа и да завивам... просто малко по малко то става от самосебе си. Като почнеш да мислиш движенията много много и падаш... по-добре е да ги чувстваш.
Много работи взех да препоръчвам... чернобяла фотография, сноубординг. Някой да ми препоръча нещо на мен?