2/3 с наднормено тегло
2/3 от американците са с наднормено тегло. Звучи грозно. Човек би си помислил "Брей тия американци плюскат много здраво". Вече от доста време съм в Америка и нещата не са толкова прости. Не мога да ги упреквам за тяхното телесложение защото според мен вината не е в тях. Начина на живот допринася до тази физика. Доста са факторите предразполагащи телесложението на американците.
- Не достатъчно движение в работата (автоматизация с помоща на машини)
- предвижването от и до работа става предимно с кола (градски транспорт има развит само в много големите градове)
- нездравословна храна (наблъскана с какви ли не химии)
- много телевизия (с реклами за нездравословна храна)
Вярно че могат да ходят на фитнес или да спортуват нещо и да поддържат форма. Но истината е че не много хора ще се занимават с нещо неприятно в малкото им свободно време. И аз съм ходил на фитнес. Писна ми точно след 2 седмици ходене. Имам се за по-упорит от средностатистическия човек, но на четвъртия месец се отказах.
На лично ниво така седят нещата. Но има и друго. За да се намери причината за всяка тенденция в Америка (и не само) е добре да се погледне следния въпрос "Кой има печалба от цялата тая работа?". Да речем - хранителната индустрия (по скоро заведенията за хранене - МкДоналдс, KFC, Taco Bell, и т.н.) - колкото повече ядат хората, толкова по-добре. Един по дебел човек се храни повечко, харчи малко повечко. Кой друг печели? Индустриите свързани със здравеопазването. Болниците. Здравеопазването не е безплатно. Да ти сложат една лепенка на пръста струва $200 (поне на мен толкова ми струва... от тогава съм се отказал да боледувам). Наднорменото тегло води до какви ли не разболявания и физически аномалии. Неща които трябва да се лекуват. С лекари и лекарства - скъпотия. Имам чувството че колкото по-обемист е един човек, толкова по-обемисти са и потребителските му нужди. Повече храна, по-голяма кола, повече бензин. В документалния филм "Supersize me", даже разказват че автомобилната индустрия се наложило да произвежда коли с по-големи cuphoders (място където да си сложиш пластмасовата/хартиена чаша от fast food заведението). Също така хората които решат да са във форма, си плащат за това. То не са смешни фитнес уреди (които се побират под леглото), фитнес салони, фитнес треньори, разнообразни диети, книги, списания... изобщо пак доста индустрии са печаливши от това хората да искат да отслабват. Така че хубаво е хората хем да са дебели, хем да се стремят да не са дебели. Да цъфти търговията. Но това е добра тактика само за близкото бъдеще. Големите компании гледат бързичко да направят пари все пак. Изглежда е прекалено рано да се мисли кой и как ще работи когато всички са прекалено дебели (и съответно с прекалено много здравословни проблеми).
Аз лично съм отказал junk food-a (бързата храна). Тоест спрях да ям в следните вериги - McDonald's, Burger King, Wendy's, KFC, Taco Bell (съставките на болшинството продукти в супермаркета също не е цветущо, но поне живея с илюзията че правя нещо по въпроса). Веригите за бързо хранене са така добре вградени в начина на живот в Америка, че е много трудно да ги откажеш. Направени са толкова ефикасно - точно до магисталата може да видиш огромното "М". Освен това няколко мили преди всеки изход на магистралата има табела със ресторантите които се намират наоколо. Кой ги е сложил тия табели там? Хм. Искам да кажа че това да се храниш и живееш здравословно в Америка е много много трудно. Понякога е непосилно да се пребориш с маркетинг-триковете на големите компании, старите навици, и начина на живот.
Четох в един български вестник че българите били едни от най-бързо затлъстяващите нации в европа... вечния въпрос си остава:
Кога ще ги стигнем американците?
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 10:41 PM
13 Comments:
Сашо, не се познаваме, но имаш хубав блог и го чета с интерес.
Относно фитнеса: Трябва да ходиш поне 1-2 месеца 2 пъти седмично и чак след това, като усетиш разликите в себе си, ще ти хареса и няма да искаш да спреш. Освен това, ходенето на фитнес, няма нищо общо със упоритостта - няма да ставаш състезател я ;) - явно го възприемаш като някакво мъчение, което трябва да се изтрае ;). Това е изцяло погрешно - човек може да отиде във фитнеса и за да си почине психически, както и малко да даде шанс на тялото си да се раздвижи...
Как ще ги стигнем ли? Като копираме начина им на хранене. Като похапваме нервно, в движение, хамбургери, сандвичи, чипсове и всякаква подобна простотия. Винаги ми е забавно да чета в диетите - "за обяд хапнете задушени зеленчуци и пилешко на скара". Мерси! И как ще стане това, като пет дни в седмицата съм твърде далеч от готварската печка, за да си приготвя такива неща? Добре, че се навъдиха напоследък всякакви кухни, които носят готвена храна по офисите, та не сме само на пици и тестени закуски. Освен това сме благословени да имаме вкусни и плодове, и зеленчуци, така че не ми се вярва българите чак пък толкова да затлъстеят. А и ми намирисва на поредната рекламна кампания в полза на всякаквите начини за отслабване. ;-)
Хей. По принцип съм съгласна с много от нещата, които казваш. Исках да добавя само едно мое лично наблюдение. Не знам дали ти е направило впечатление, но много малко от по-богатите американци са дебели. Повечето наистина дебели хора, които аз виждам са очевидно с по-нисък социалноикономически статус (ниско образовани, работещи ниско-платени работа и т.н). В САЩ е изключително скъпо да водиш здравословен начин на живот. Не мисля, че тези които не са дебели са слаби, защотото ходят на фитнес. Просто (по куп причини) имат възможност да се хранят по-добре.
Съдейки по това, което видях, когато се върнах в БГ за празниците - скоро ще ги стигнем американците. Ама много скоро.
Като се замисля, и моят лайфстайл там беше подобен, просто нямах време за здравословно хранене и спорт. Спасяваше ме единствено многото ходене пеша, което пък беше и алтернатива на задръстванията и закъсняването за работа, срещи и т.н. По едно време дори си купих и велосипед, с който да се движа през уикендите, и макар трафикът в София да е ужасен, се справях успешно с карането му.
Тук в Холандия обаче има нещо, което искрено ме изненадва. Холандците са луди по KFC, McDonalds & Burger King. Ядат там почти постоянно, а почти няма дебели холандци. Когато видиш някой дебел на улицата или където и да е, знаеш, че това е някоя от ония мърди, които живеят от социални помощи, не се къпят редовно, необразовани са и не им пука за нищо, съответно и за начина, по който изглеждаш.
Наистина нямам обяснение, но вече не обвинявам МкДоналдс за всичко :))
How We Get Fat
http://www.forbes.com/2006/01/24/fat-health-diet-cx_sy_0125feat_ls.html
Доста интересна тема си подхванал. Позволи ми обаче да не съм напълно съгласна с теб. Да, прав си, че много фактори в Америка допринасят за масовото обездвижване и затлъстяване - няма спор! Но Америка също така е и страната, в която всяка храна се продава с гарантирано точна информация за съдържанието и - стига да си направиш труда и да се поинтересуваш. Не е трудно да се запознаеш с основните факти и да започнеш да се храниш балансирано и здравословно. Продава се от пиле мляко (разбира се, обезмаслено:)), и няма начин да не намериш заместител на мазните, сладки, бъкани с химия храни. Относно цената, да купуваш здравосоловна храна не е чак безумно скъпо; напротив, забелязвам, че откакто спряхме да се храним навън и да купуваме junk food, разходите спаднаха драстично. Но признавам, че отнема много повече време да си сготвиш нещо вкъщи отколкото да минеш през някой ресторант или да вземеш полуфабрикат от замразената витрина.
Същото важи и за спорта. Не знам за друга страна в света където да има толкова безплатни условия за спорт - игрища, вело-алеи, паркове, басейни, училищни комлекси, университетски спортни центрове. Убедена съм, че такава държава не съществува. Дори и платените фитнеси струват $30 на месец: колкото 6 менюта в МакДоналдс. Само че за спорт се иска време, а пък и е много по-лесно да си легнеш пред телевизора.
Това е моето мнение.
Много интересна тема. Може много да се каже и то пак няма да е всичко.
Определено начинът на живот оказва влияние. Доколкото знам по-голямата част от американците буквално живеят в колите се докато се придвижват от и до работа. В съзнанието им са насадени МакДоналдс и Кока Кола като символи на идентификация на американеца. За да работи икономиката им трябва да се потребява. Единственото нещо, от което човек ежедневно има нужда е храната и тя е превърната в идеално средство за трупане на пари (на което обикновено му викат "правене на бизнес"). В това отношение ние бързо настигаме американците - ядем боклуци. То не бяха "кренвиршите от месо", "О, Пепи" и все от сорта. По отношение на храната може много да се каже, но искам да споделя следното.
Лятото ходихме семейно на почива в Холандия. Там посетихме един атракционен парк - казвал се е "Шестте флага", вече "Валиби Уърлд". Та там имаше шест зони с атракции, оформени в различен стил - Мексикански, Италиански, Френски и т.н. В Американската част имаше девет атракции - ЕДНО скоростно влакче и ОСЕМ заведения за бързо хранене. Коментарът е излишен.
Що се отнася до фитнеса и аз ходих 16 месеца с голямо желание. Но беше въпрос на случайност. Фитнес залата беше на 130 крачки от офиса. И ползвах обедната си почива за фитнес. Действа прекрасно като разтоварване. Тъкмо си разделях деня на две части и така можех да свърша повече работа. Но вече работя на друго място и фитнеса загуби своя смисъл. Упоритостта няма никакво значение в случая. По-скоро е въпрос на удобство. Предполагам за американците е същото. Просто не са успели да промият мозъците им достатъчно, за да вкарат редом с МакДоналдс и Кока Кола и понятието "СПОРТ". Но работят по въпроса, така че ще видим какво ще излезе.
И аз да не остана назад да се включа :-)
Я първо в линкове да си кажа - аз друга страна, в която да има опция да ти сервират в подобни размери и това да е нещо обичайно в менюто, а не екстравагантен рикуест, който да хвърли готвача-французин в ужас и мъка, не знам. Ако знаете, кажете.
Иначе четох наскоро една статия, където човека си казва защо за икономиката е по-добре да е дебела...
За готвенето... Имам винаги един пример - в нашия великолепно зареден супермаркет, в който ежедневно бракуваха храна, която би стигнала да изхрани половин квартал като "Люлин", примерно, имаше пържоли по 2 долара за порция от 3. Но бурканче с чубрица (демек - подправка->домашна храна->готвене), с големината на очна ябълка, струваше 8 долара. Това като не смятаме как изглеждаше голяма част от храната след като мине топлинна обработка и постои 15 минути, а не се изяде веднага...
А иначе докато бях там, се убедих в моята си лична теория, че на тях самият им геном не е наред. Просто болестите и мутациите са им вече в генофонда, няма дори такова драстично значение как живеят... То сякаш само ускорява нещата или ги влошава, но много слабо влияе на възможността за подобрение. Знам колко грубо и крайно звучи което казвам, но това е истината - това си мислех там...
Искрено се надявам да бъркам, но там цялата държавна политика е такава - дръж копанята пълна, да ти е мирна кочината. А всеки знае, че "пълен търбух - за наука глух". Както и за всяка мисъл извън готовите фрази, дето им ги пуска приматът им. Важно е да са дебели, болни и зависими, защото така ще са покорни. И безсилни. Вие виждали ли сте барикади от 200 килограмови хора? А революционер с такова тегло? Е, няма и да видите. Проста логика. Всичко - от храната, през ипотеките, заемите, достъпните условия, "изгодните" лихви, дългосрочните ангажименти, fast foof-a, "грижата" на институциите - всичко е перфектно замислено и осъществено с една едничка идея - контрол.
Дори дебели и болни, те все пак работят. Не много добре платена работа, разбира се, от което стават още по-дебели и болни, но работят. За сметка на това не доживяват до много, затова не тежат на държавата си.
Като ти е пълна копанята и си плащаш кротко 25 годишната робия, наречена ипотека (за каквото се сетиш), на кой му пука за свободата? На кой му пука за властта и контрола? На кой му пука за получилата се астма на 8, язва на 2о и варикоза на 25? Я дайте още едно super sized меню и превключете тоя канал... Къде ми е дистанционното...
от статията 'Щатите са напът да се самоизядат'
...Днес повече от 2/3 от населението на САЩ е с фрапиращо наднормено тегло. Няма друга държава в света, в която масовото затлъстяване да е достигнало толкова опасни, епидемични размери. Много от пристигащите тук туристи остават по-впечатлени и шокирани от вида на
бавно тътрещите се като преяли стегоцефали огромни американци, отколкото от Статуята на свободата, "Дисни Уърлд" или Великия каньон. Джаба ряпа да яде - тук съм виждал хора толкова дебели, че не биха могли да се поберат дори във въображението на Джордж Лукас. Останалият свят е свикнал да вижда друг тип американци: Ланс Армстронг, Майкъл Фелпс, Боде Милър, Анджелина Джоли и Брад Пит. Продаваният по цял свят холивудски имидж и елитният спорт се опитват да наложат възможно най-погрешния американски образ, който няма нищо общо с дебелата действителност. Средният американец е тлъст, обездвижен и инертен. В стеснените му артерии пъпли холестерол, а ставите му се огъват под неестествената тежест. Прибавете цялата амуниция, използвана в двете световни войни, и сигурно пак няма да съберете толкова паласки, колкото е запасало около кръста си 2/3 от американското население днес. Особено трагично е положението тук, в Средния Запад, където има много хора, които едва ли някога виждат пръстите на краката си.
Проблемът, разбира се, съществува и на други места по света, но щатската хипопотамщина е уникална в пропорциите и разпространението си. Всяка година 300 000 американци умират от заболявания, причинени от наднормено тегло. В рамките на само 12 месеца затлъстяването е нанесло
щети за астрономическите 117 млрд. долара.
Най-тъжната статистика е свързана с децата, между които е пълно с 10-годишни хипертоници.
Защо Съединените щати са толкова дебели, при условие че повечето хора тук имат необходимите ресурси и идеални условия за рекреация и спорт? Отговорът на този въпрос е многопластов и дори донякъде изненадващ. Естествено, станалите пословични пренаситеност, чревоугодничество и свръхконсумация играят роля, но някои фактори остават скрити, при това целенасочено.
В началото на 70-те американското правителство решава да поощри със субсидии производството на така наречения високофруктозен царевичен сироп (HFCS) и в същото време да обложи с тежки данъци вносителите на традиционна захар. Този изключително опасен подсладител е един от основните причинители на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и драстично затлъстяване. Тихомълком царевичният сироп залива тотално пазара и днес е почти невъзможно да се намери хранителен продукт или безалкохолна напитка в магазина, която да не е наблъскана с него. Внезапното наедряване на населението започна от момента, в който хранително-вкусовата промишленост наложи масово HFCS. Интересно е, че всички опити да се намали употребата му бяха неуспешни поради могъщото лоби на тази индустрия във Вашингтон.
Американците обичат телешко месо и го консумират в огромни количества, но малцина знаят, че добитъкът се тъпче обилно със синтетични хормони, включително тестостерон, естроген и хормони на растежа.
Тези крави може би са готови за световно по вдигане на тежести но месото им определено не става за ядене. На 1 януари 1989 г. Европа прие икономическа резолюция, с която забрани вноса на американско месо, третирано със синтетични хормони.
Печално известни са и американските зеленчуци, начело с мистериозните парникови домати, които имат абсолютно същия вкус като лист паусова хартия. Всяка година децата ми с нетърпение чакат да посетят България, за да си припомнят реалния вкус на доматите.
Друг съществен фактор за затлъстяването на Америка е така наречената бърза храна, с която, разбира се, сме запознати и ние благодарение на вездесъщите KFC, "Макдоналдс", "Дънкин Донътс" и т.н. Проблемът е, че голяма част от населението тук разчита прекалено много на този тип кухня. Преди две години документалистът Морган Спърлок предизвика сензация, подлагайки се на странен експеримент: в продължение на един месец този кулинарен каскадьор не яде нищо друго, освен храна, купена от "Макдоналдс". В края на експеримента Спърлок, който в началото бе в идеална физическа форма, наддаде 10 кг мак-тлъстини, вдигна мак-кръвно до небето, превиваше се от мак-болки в стомаха и замалко да получи сърдечен мак-удар. За тяхна чест "Макдоналдс" реагираха на филма и обогатиха менюто си с по-качествена храна.
Безспорно най-големият бич за здравето на американеца е неговото безпрецедентно обездвижване, за което няма еквивалент в историята на човечеството. За хората, живеещи в САЩ, има все по-малко причини да напускат дома си. 200 кабелни канала, мълниеносен Интернет, видео игри, чат стаи, доставка на храна по домовете, интерактивна телевизия, пазаруване в мрежата и т.н.
Домът действително се е превърнал в крепост в Америка, а хората никога не са били толкова изолирани, отчуждени и лишени от ежедневен контакт помежду си. Парадоксално, но един от най-големите врагове на американеца е любимият му автомобил. Като изключим Ню Йорк, тук пешеходецът е изчезваща биологическа единица. В повечето градове човек дори не може да намери тротоар, а общественият транспорт почти не съществува. Като някакви автомобилни кентаври хората са се сраснали с колите си и зависимостта им от тях е станала патологична. Прозорчета, подобни на "Макдрайв", са навсякъде. Всичко вече се върши от колата: хранене, влагане и теглене на пари от банка, даване и взимане на дрехи за химическо чистене, пощенски услуги, гледане на филми. Дори аптеките вече продават лекарства директно в колата. Така се стига до логическия парадокс американците да си купуват лекарства, без да им се налага да слизат от колата, за да лекуват същите тези заболявания, които се дължат на факта, че не слизат от колата. Най-естественото за човека движение - ходенето, е на изчезване.
В началото бях много изненадан, когато установих, че фитнес клубовете са пълни с хора, които просто ходят бавно по пътеките. Сега разбирам, че това се дължи на тоталната липса на движение в ежедневието на американеца. Неговото напълняване се дължи най-вече на това, че той мести краката си единствено от колата до супермаркета, при това, за да си купи хормони на растежа под формата на телешко месо, синтетични домати или някоя консерва, натъпкана с високофруктозен царевичен сироп.
Единствената причина аз самият да не се превърна в дирижабъл е, че се принуждавам да тренирам всеки ден. При това 10 пъти повече, отколкото в България. Хубавото на София е, че човек практически не може да напълнее - благодарение на постоянното движение и на нечовешките предизвикателства на градския транспорт. За да оцелее в столицата, на един пешеходец са необходими котешки рефлекси, идеална физическа подготовка и страхотна интуиция. Навремето не ми трябваха тренировки, за да бъда във форма - достатъчно ми бе, че два пъти на ден се качвах на автобус №104, който в софийския фолклор бе познат като "стой и чакай". Според мен България би могла да развие страхотен фитнес туризъм, докарвайки затлъстели американци с карти за цялата градска мрежа. Това между другото е далеч по-разумно решение на проблема, отколкото драстичните хирургически безумия, на които се подлагат много американци, за да се освободят наведнъж от килограмите. Липосукцията носи много опасности, но бледнее пред станалата популярна тук напоследък гастро-байпас - хирургия, която
изрязва част от стомаха и дългото черво.
Вярно е, че човек отслабва, но процедурата е толкова агресивна, опасна и необратима, че едва ли си заслужава риска.
Междувременно Съединените щати продължават да наедряват и прогнозите са повече от потискащи. Стигнали сме дотам, че тук вече се строи с идеята за масивните габарити на новия тип американец. Седалките по новите стадиони, киносалони, влакове и самолети са вече почти два пъти по-големи, отколкото преди 20 години. Асансьорите, автомобилите и дори ковчезите се произвеждат по увеличени стандарти. Повече смешно, отколкото тъжно е, че една от печелившите в случая индустрии са производителите на тоалетни чинии, които се трошат по-бързо от гръцките чинии под тежестта на американския глутеус максимус.
Плачевното здравословно състояние на народа ме кара да си задам въпроса дали понякога една цяла нация не може да бъде жестоко ощетена от излишъка? Преди хиляди години Римската империя е била напълно разядена от вътрешни интриги, морален упадък и безпътие. Британската империя от своя страна стана жертва на ненаситните си колониални амбиции и завоевателска алчност. Възможно ли е американската империя да е намерила нов метод на упадък и да е напът да се самоизяде?
Имам една колежка, която в много отношения е събирателен образ на днешна Америка. Млада, но въпреки това огромна, тя се движи с мъка от офис в офис и не полага никакво усилие да промени начина си на живот. За съжаление екваториалната й талия, осморна брадичка и впримчени в ситна мрежа от разширени вени крака вече не са толкова изключение, колкото правило сред населението на САЩ. Едно от нещата, с които можем да се гордеем в България, е, че все още не познаваме значението на думата "дебел" в такива болезнени мащаби. Сравнен с колежката ми, олицетворяваща епидемичното американско затлъстяване, дори най-дебелият българин, когото познавам, може да бъде определен като грациозен, строен и елегантен лебед.
Здравей! Много ми харесва блог-ът ти, изчистените мисли и това, че имаш интересни наблюдения!!! Прочетох малко и съм зарибена... интересно ми е и ще чета!
За мен твоят блог е най-смисленият на който попаднах сред българските блогове!
Изглежда наистина не е лесно да оценяваш, а да можеш да го изложиш смислено е особено трудно!
Няма да коментирам нищо от начина на живот в USA, както имат навика повечето българи (странно - каква липса на егоизъм - защо не коментират живота в Bulgaria по този критичен и аналитичен начин??). Твоят живот е много различен от моя, (аз живея в Sofia) но не казвам по-хубав или по-лош!
Изглежда е важно как ще го опишеш!
Нямам сайт - само ICQ, където има малко инфо за мен! :))))
@ Mick
Ходил съм на фитнес 4 пъти седмично с програми разни и диети. Четох как трябва да се натоварват мускули и кога и защо и въобще доста информация. Няколко пъти съм се хващал сериозно със фитнес. И протеини вземах по едно време. Но колкото пъти го почна, задължително след няколко месеца ми спада ентусиазма... особено ако няма с кого да ходя на фитнес. За това реших да си се придържам към това което обичам - играя баскетбол. Също не лош начин да поддържаш форма.
@ itilien
Храната и готвенето са прекалено важни за да не ти остава време за тях. Поне според мен е така. Аз няма да правя компромиси с тялото си. Така че ако трябва, ще намеря време. :)
@ Петя
Права си че по заможните американци не са с тежко телесложение. Може би защото са малко по "будни" от останалите, по амбициозни, и не се поддават на манипулация толкова лесно.
@ Ванина
Чувал съм че порциите храна в мкдоналдс и прочие са по малки като количество в Европа от колкото в САЩ. Може това да допринася малко за разликата.
@ Димитър
Прочетох го това. Нямаше много нова информация за мен там, но все пак е добре синтезирано.
@ Елена
Според мен да откажеш fast food-а е почти толкова трудно колкото отказването от цигарите. Струва ми се че ще отделя отделен пост за това... но не е сигурно.
@ Ричи
Не ме учудва че в увеселителния парк е имало 1 влакче и 8 заведения за бързо хранене.
А за фитнеса... в повечето случаи е точно въпрос на воля ходиш редовно. Това че сигурно ще вкарат понятието "спортуване" когато по осезаемо се забележи негативното влияние на телесложението на американците.
@ Алекс
:) коментара е малко краен, но има доста верни неща. :) Вярно че не съм виждал 200 килограмов революционер. И може би има нещо вярно че телесложението и покорноста са свързани.
@ the bulgarian
Тая статия описва ситуацията с телесложението много добре. Въперки че хвърля вината повечко върху обикновения американец, докато аз смятам че те биват подлъгани от държавата по един или друг начин да са такива.
@ ladida!
Мерси за комплимента. Ако живея в България сигурно ще имам подобни наблюдения и за живота там. Стурва ми се че в бъдеще има такава вероятност. Дано само да не ми мине желанието да пиша в блога. Аз също имам ICQ и не случайно съм го сложил в блога. Ако искаш да кажеш "здрасти" някой път - давай.
Много ми хареса постинга и коментарите към него. Накараха ме да се замисля каква храна консумирам и вярвам, че повече няма да стъпя в ресторант за бързо хранене и да ям "джънк фууд".
А и се замислих за ползата от фитнеса. Още утре отивам на Витоша!
Поздрави!
teri.bglog.net
Post a Comment
<< Home