Мормоните

Стана 1 следобед днеска а моите аверчета мормоните ги няма. Стана 1:15. Още ги няма. Викам си... ще ги изчакам още половин час и тогава ще ходя в спортния комплекс да поиграя баскет малко. Те се появиха около 1:40. Същите двама хлапаци. Отворих вратата и ги поканих да седнат в хола да поприказваме. Аз седях на едната кушетка, а те двамата на отсрещната. Почнаха да ме разпитват какво работя, от къде съм, къде съм учил и такива работи. Главно единия говори. Другия мълчи през повечето време. След това ме питаха какво ме мотивира да живея. Как се справям с ежедневието. Аз им обясних че света е хубав какъвто си е и засега нямам нужда от нещо което да ми дава отговори или сила за да се справям с ежедневието си. Имам си принципи и идеали и мечти и не ми трябва да следвам законите, съветите, правилата на разни други хора. Дискусията взе да се задъбочава малко по малко. Те не бяха от най аргументативните хора. Аз това и очаквах, но все пак не изключвах да има някаква изненада. Те решиха да ми обяснят за техните prophets (не знам как се превежда... "месаи" може би). Аз питах как така някой ей така става профит... имало нам колко си в щата Юта (аз помислих "как така се събравли в Юта всичките?", но се оказа че те не били всичките американци както подозирах). Казаха че бог ги избирал. Добре де, той ги избрал ама как са разбрали останалите че ги е избрал. След това решиха че тия месаи се събират и се молят на господ който тогава им казва кой наистина е месая или не. Глупости. Аз питах ако господ е всемогъщ защо да не направи така че хората да не правят грехове. Отговора беше че хората трябвало и да грешат за да се учат от живота и да напредват и да станат по близки до господ. След това ме питаха дали съм чувствал нещо. Да, чувствам... всеки ден даже. Тия чувства били от господ. Не вярвам да ви кажа. Като съм изпитвал радост или съм имал лошо чувство някакво... то било от господ. Ами не, аз смятам че чувствата ми са породени от мен, а що се отнася до лошите чувства - те са придобити от житейски опит и начина по който "четем" обстановката покрай нас. Моята радост чувствал ли съм я в сърцето си? Ами не, за мен сърцето е мускул които изпомпва кръвта главно. Не изпитвам радост със него. А как съм знаел дали когато съм изпитвал радост била истинска? Аз не мога да знам каква може да е "истинската" радост мормоните познават защото не съм набожен... а и съм напълно задоволен с радоста която изпитвам. Питах каква е разликата между "истинската" радост която те чувстват и моята "фалшивата"... казаха ми че не могат да измислят обяснение за този върпос. Питах ако не човек не вярва господ дали според тях той може да отиде в рая. Не можело. И защо така питам аз. Оказа се че имало някаква "чакалня" след като човек умре. Там тия неверващите ги убеждавали разни хора да приемат господ и чак тогава ако решели да го приемат - влизали в рая. Помислих си саркастично "Е значи имам шанс за рая още. Мога да оттърва ада :)))". Доста тъпа е тая теория с чакалнята ама както и да е. Пък ми се стува глупаво някакъв си бог да задължава хората да вярват в него за да влязат в рая... малко егоистично. От къде на къде ще ме изнудва господ. Това не го казах. Все пак не исках да се гавря с момчетата въпреки че имах едно скрито такова желание. Разговора трая някъде около 25 мин. След това ми дадоха the book of mormon и ми отбелязаха някаква глава да чета в нея. Бях инструктиран ако се съмнявам в нещо в книгата, да се помоля на господ и той щял да ми каже дали било истина. Аз им казах че нямам нужда да питам някого... ако имам въпроси си тълкувам отговорите по най логичния за мен начин. Дали да се върнели. Викам... ами защо не. Кога? Ами другата седмица се върнете ако искате. По кое време? По същото. Докато приказвахме съквартиранта се беше събудил и седнал на компютъра. Те на излизане взеха да го питат дали бил набожен и в какво вярвал. Той им отговаряше без дори да се обърне към тях :). Казах им че като се върнат другата седмица може и с него да имат дискусия :). Айде чао. Чао. Стиснахме си ръцете. Тръгнаха си. 3 минути по късно съквартиранта ми каза "И ти не ги снима?". Аз толкова се ядосах на това колко съм заспал. Това беше поне 50% от причината да ги поканя... а най-накрая да забравя да ги снимам. Голяма съм патка. Ядосах се на себе си много. Преди да си тръгнат мислех че има възможност да им вържа тенекия следващия път... но сега не мога защото забравих да ги снимам. Значи следващия четвъртък трябва да очаквате снимки на мормоните. Много ме е яд още.
Пък и не можах да намеря въпросите които си бях записал... така че следващия път ще ги питам. Питах ги имат ли успех с тия посещения като хлопат по вратите. Те казаха че много хора "приобщавали" по тоя начин. После си помислих че едва ли е можело да дадат някакъв друг отговор. Аз все пак разбрах каквото исках да разбера... "защо хлопат по вратите така и убеждават хората?". Господ ги карал и трябало да разпространяват негово слово. Не оправдаха очакванията ми за по интересен отговор.
И така със мормоните. Оказва се че ще има епизод 2 другата седмица. За тия които все още не са сигурни - не, няма да ставам мормон и в нищо не са ме убедили :)... все още съм нормален (така де... нормален колкото и вчера имам предвид).