Friday, December 16, 2005

Закуска "Убиец"


Ето как сам си подобрих настроението... Гладен бях преди половин час. Какво да хапна се чудех. Гледам имам яйца в хладилника. Лук. Наденичка. Сиренце. Абе омлетите са за закуска си викам... ама това ми се яде. Голям мъж съм вече... кой ще ми каже нещо ако ям омлет в полунощ.
Първо взех една наденичка и я нарязах (без да я разрязвам напълно). Сложих я в грилчето да се пече. После... сложих добро количество олио в тигана. Нарязах доста лук... почти половината тиган покрих. Запържих го, но с капака отгоре така че да омекне по бързичко. Разбих 2 яйца. Капнах съвсем малко прясно мляко в разбитите яйжа и ги излях в тигана. Докато се пържеха яйцата, отрязах си едно малко резенче сирене и го натроших. Изсипах сиренето върху яйцата който бяхя съвсем леко воднисти оше отгоре. Поръсих с една щипка чубрица. И след като яйцата тъкмо не бяха слузести най отгоре, изключих котлона. Сложих омлета в една чиния. После извадих наденичката от грилчето. Отрязах крайчето на едно лимонче и го изстисках върху разрязаните улейчета на наденичката.
Отрязах си 2 дебели филии хляб. Сервирах си го това цялото на масата. Взех си галона с мляко (пластмасова бутилка - 1 галон = 3,78 литра) и го сложих на масата. По това време тъкмо дойде време на Рей Чарлз в плейлиста на Winamp. Омлет и Рей Чарлз - супер комбинация.
Хапвам аз първата хапка от омлета... и какво мислите правя. Хвърлям си вилицата и ножчето в чинията за да издрънчат и викам... :) "Ебаси майката". Пауза. "Това човешки ръце ли са го готвили...". Целунах си ръцете и продължих да си кльопам. Насладих си на всяка хапка. Също така си пиех от 3,78 литровата бутилка прясно мляко. Пия от бутилката. Не обичам да пия от чаши. Може би са ме карали да си наливам в чаша като малък... знам ли. Абе хубаво е да си голям вече :)
Ако ви е скучно вечер... опитайте тази закуска. Няма да съжалявате. И едно "мирси" може да ми кажете даже после :)))
А утре сутрин... отиваме на сноубординг.

6 Comments:

Anonymous Anonymous said...

Кулинарната рубрика добре си я подкарал. :-). Хайде, приятно каране на сноуборд, ще чакаме да разказваш!

4:56 AM  
Blogger Inks said...

"Хвърлям си вилицата и ножчето в чинията за да издрънчат и викам... :) "Ебаси майката". Пауза. "Това човешки ръце ли са го готвили...". Целунах си ръцете и продължих да си кльопам." - и след това смееш да твърдиш, че аз съм арогантна?! Аз?! Тц, тц, тц, Карчински.... получаваш черна точка :D

6:49 AM  
Anonymous Anonymous said...

така така. виж вече започна да ставаш човек лека полека

5:33 PM  
Blogger K. said...

сашо, тая твоя закуска ме преследва два дни и не ме остави на мира, докато не си я направих вчера. нямах сирене, но докарах всичко останало.:) само дето млякото беше от кутия. бе не ти ли е тежка тая огромна бутилка да я надигаш?

10:52 PM  
Blogger Сашо skype: akartchinski79 said...

@ К
Ти не каза - дали ти хареса закуската? Предполагам че да. А даже и "мирси" не каза :) ... получаваш черна точка.
А бутилката... да речем че не е тежка ако не е пълна :) ... по сладко е така. Чашите са за интелектуалци :)
Иска ми се да тормозя и накарам да миниш към дигиталната фотография, но ще се въздържа за сега... а и за в бъдеще. Ако си промениш мнението по някое време... кажи.
@ Съра
малко по малко ставам човек май. Но има още хляб да ям... и яйца.
@ Арогантната
Дай си тефтера... ще го напълня с още черни точки.
@ Елена
Ами сигурно ще се опитам да опиша сноубордските преживявания скоро. Само малко време и желание да се появят. Жалко е че беше прекалено студено за снимки.
А кулинарната рубрика... сигурно ще има продължение по някое време.

12:00 AM  
Blogger K. said...

точно се сетих, че забравих да благодаря. мирси! закуската си я биваше, наистина.а като ям пържени яйца с лук, винаги се сещам за малкия Веселин Прахов от "Куче в чекмедже". като го питаха "ял ли си?", той каза "да, яйце с лук." :)

а относно апарат дигитален, не искам засега. искам да се науча на аналогов. за мен лично има по-голям чар, дори да е по-трудно както и да го погледнеш. признай :)

12:18 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.