Sunday, November 27, 2005

Дънки и Найкове



Като бях малък беше селско да си подгъваш крачолите на дънките навън. Помня че баща ми ги носеше така от време на време, а сестра ми и аз усърдно го увещавахме да не го прави. Но човека беше над нещата и изглежда не му пукаше. Той си беше cool и с подгънати навън крачоли. Не го бъркаше модата и кое как се носело. И прав си е бил човека. С малко закъснение го разбирам. Сега и аз си подгъвам крачолите навън. Вярно че сега е малко по-вървежно... но даже и да не беше - сигурно пак щях да го правя. Освен това вече нямам притеснения как излгеждам чак толкова. Ако ми харесва нещо, нося си го... иначе не. Сега за едната гъзария аз да хвърлям пари. За мен вече не е катострофално ако се появя на публично място с леко оцапана фланелка след работа например. В някои ситуации се налага да отидеш да магазина малко оклепан.
Иначе мога да се изтупам и да си облека хубавите дрешки. Като се излиза, излизам като хората - изкъпан, вчесан, с избрани дрешки. Но... модата е глупаво нещо. Нямам предвид че е глупаво подходяшото съчетание да цветове и тип дрехи, а ненужното (и понякога безстилно) стремене/труфене към маркови дрехи. Които си има стил... си го има. Не казвам че се обличам страшно стилно. Обаче сега някой да ми каже че еди кое си не се носело както аз или нещо не си пасвало... даже няма да му обърна внимание (освен ако не е сестра ми :) ). Сега ако искам мога да си позволя някоя и друга скъпа дреха... но
- не ми се дават пари (спестявам уж)
- не излизам толкова често
- не ми пука за модата чак толкова
Сега че едни дънки били Abercrombie&Fitch, няма да дам $200. Май хората които не могат да си позволят скъпи дрехи се стремят да ги имат повече от тия които могат. Аз като малък... можех да седя в Nike (и да... Найки се произнася) магазина с часове... да оглеждам системите, джорданките, на Чарлз Баркли, Air Max-овет, със видими системи на петата и на пръстите. Майка ми като ми прати едни черни Найкове от Гърция... слагах си ги на една табуретка точно пред леглото ми за да мога да ги виждам преди да заспя... а и като се събудя. И се разхождах по центъра. Хората се заглеждат по маратонките... аз се правя че не забелязвам. Ама така беше със всички... и аз съм се блещел и завиждал на доста хора с готски маратонки. Какъв блян бяха маратонките за мен тогава. Даже си бях купил едни маратонки от един съученик на изплащане... всеки ден му давах джобните пари които баща ми ми даваше. Баща ми кой знае колко се е блъскал за да може да ми дава джобни, а аз малоумника само и само Найк маратонки да имам. Ама какво да се прави... детска работа.
В Америка има такова изобилие на маратонки. И са евтини. И мога да си ги позволя. И шарените, и тия с многото системи, и лъскавите... но какви нося - семпличък Найк за $30. Много простичък и с голяма черна кука (защо мамка им не правят Найковете с големи куки вече). Не че съм много над нещата... ами просто от такова изобилие се губи интереса. Все още влизам по навик в спортните магазини понякога колкото да видя какви изгъзици има в новите модели на Найк, Рийбок, и останалите. Но пак е много рядко и почти без никакъв интерес.

9 Comments:

Anonymous алекс said...

Мен една марка ме спечели там - Aeropostale. Няма такива чорапи (с патето, дето им е символ), няма такова бельо (пак с патето :))), няма такива карго панталони (дюз този път). И ти-шъртите бяха един път. Всичко е памук, всичко е в разкошни цветове - до един от любимите ми. Ако нещо ми липсва от тамошните магазини, това е тази марка.

Хм, и луксозните магазини за парфюмерия без малоумно-натрапчиви продавачки...

2:41 PM  
Anonymous Lemon said...

не споделям любовта към найки. мръсни иззедници, експлоататори на детски труд... а колкото до аберкромби, много много ме кефят. няма други така перфектно направени дънки. е, на цените им не се кефя много, но... все пак смятам, че си заслужава. и по-добре един чифт дънки по-малко, но да знам, че за нещо хубаво съм си дала парите

3:05 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Консуматори сме всички... няма какво да се лъжем :)

3:13 AM  
Anonymous Itilien said...

Сашо, стига си писал само в блога! Намери някоя връзка и почни да публикуваш някъде! Писна ми да гледам как си пилееш таланта да разглеждаш внимателно и искрено нещата, да пишеш леко и приятно, а да ги четем само няколко случайни блогопристрастени. Ей, хора, да имате случайно връзки в някой вестник, да му поверят на Сашо някоя периодична колонка "Писма от Америка"?

3:16 AM  
Anonymous xanadu said...

Този последен постинг ми взе "думите от клавиатурата". Сашо наистина пише адски добре и чета редовно нещата му.

Itilien, удивително е, че и аз си мислех за същата колонка. Има я в сп. "Нюзуик" и е адски интересна.

Работя в голяма печатна медия и много пъти съм си мислел да предложа на главния редактор да повери една такава колонка на Сашо. Това последното прозвуча като шега, но не е.

Ще пиша отново, ако има някакво развитие по въпроса.

1:45 PM  
Anonymous xanadu said...

И само да добавя, че постинга с бананите беше "в десетката".

1:48 PM  
Anonymous алекс said...

xanadu, ноля те, направи каквото можеш по въпроса! Това наистина трябва да стига до повече хора...

5:39 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

:) Какви хора сте значи. Аз не смятам писанията ми да заслужават цялата тази инициатива. Но все пак не съм аз този който предценява. Ако има някаква възможност за писане на колконка някаква, разбира се няма да се дърпам... нали се стремя да съм отворен към нещата които ми хвърля света. И ще приема с удоволствие. И въпреки че не вярвам да стане, много се радвам че досега е имало хора на които им харесва да четат каквото пиша. Комплимент е за мен голям.

6:46 PM  
Blogger vanina said...

Ей така се тича, Сашо, към голямата кариера, пък макар и с Найки-та за 30 кинта ;)Както се казва - ти де ще го чукаш, то...

... де ще се пука?!

9:34 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.