Sunday, October 30, 2005

Halloween



Всеки път като дойде тоя празник се сещам за това как го прекарах за първи път в Америка. Но да опиша първо по принцип какво се прави пък после ще разкажа моята случка. Да речем че сте 8 годишно момиченце. И идва Halloween. Трябва да си намерите някакъв костюм. Например да се облечете като Червената шапчица (Little Red Riding Hood). Хората украсяват къщите си отвън (и отвътре) с най-различни страшни работи - чучела, изкуствени паяжини, изрязани в назъбени и намусени лица тикви, и други такива подобни. Също така трябва да имате и малка кошничка в която да слагате всичките шоколадчета и бонбонки които ще ти дадат. В различните градове е определен точен ден в който децата ще ходят "trick or treat"-ing. Като дойде този ден, децата почват да обикалят квартала чукайки на всяка врата. Някой отваря вратата примерно и ти извикваш "trick or treat" (изплаши/изненадай ме или ми дай нещо). Тогава ти се усмихват, казват ти колко ти е сладък костюма, и ти дават разни лакомства които ти прилежно нареждаш в кошничката. След това ти благодариш и потегляш към съседната къща. В повечето случай на път към следващата къща оглеждаш колко евтини или колко хубави шоколадчета са ти дали... и съответно похапваш някое от тях. Чукаш на следващата врата и процеса се повтаря докато ти писне да обикаляш из квартала. В последни години обаче децата са придруджени от родителите си защото родителите ги е страх да не им се случи нещо на детето. Това представлява в общи линии Halloween.
97 година бях 17-годишен exchange student (ученик на обменни начела) в едно затънтено градче в Калифорния. Тогава бях в Америка малко повече от месец. Та събрахме се с в къщата на някой си (не помня точно кой, но сигурно някой от училище). Аз нямах някакъв костюм защото беше решено малко в последния момент. Импровизирах. Облякох си една много шарена риза и дънки. Ползвах някакъв грим за да си направя окото на насинено... а и въобще да излгеждам на пребит. Долу горе добре го докарах... също така си бях сложил и едни белезници. С една дума - престъпник бях... с малко повече фантазия - от Маями. Разхождах се с моя приятел Антоан от Белгия и разни хлапета във някакъв квартал. Обикаляхме въпросния квартал долу горе от половин час. Бяхме събрали там разни бонбончета и шоколадчета. Шоколадчетата (Като Сникърс, Марс, Батърфингър, Туикс, Кит Кат, и прочие) бяха общо взето рядкост защото хората предпочитаха да купуват евтините захарни работи - бонбони и близалки разни. Общо взето има следната (логична) практика - колкото по богат е квартала, толкова по хубави и вкусни лакомства получават лапетата. Също така го има и момента че обикновено се помни кой е давал хубави лакомства миналата година и съответно тези къщи са най посещавани. Квартала в който ние бяхме не беше много богат... бих казал средностатистически. Та аз съм с още няколко хлапета пред нечия врата в квартала. Отваря се вратата и се подава някаква жена. Викаме всички в хор "Trick or treat" и тя почва да раздава разни близалки и бонбончета - не бяха от така желаните шоколоадчета все пак. Та изреждат се лапетата пред нея и тя им слага в кошничките там нещо си. Идва и мой ред да съм пред нея. Докато ми дава там нещо си в кошничката ми казва малко навъсено - "Aren't you a little old to be trick-or-treating?" ("Не си ли вече много голям да ходиш на trick-or-treating?"). Аз след половин-секундно окопитванe смотолевих че съм exchange student от друга държава и ми е за първи път. Тя изглежда е била често лъгана жена защото въпреки моите искрени убеждения, ме гледаше с много подозрителна/неразбираща/неадекватна физиономия. Усетих се че няма смисъл много да и обяснявам защото тя изглеждаше нетърпелива да си хлопне вратата.
Е до тук беше инересното. Сега вече бях някаква трудно описваема комбинация от гамен на дребно(захарни изделия на харабията разбираш ли), чужденец, и просяк. Стана ми криво. Вървя си по тротоара и си размишлявам ядосано докато другите продължават все така да чукат по вратите и да си просят лакомства. Ебал съм ти лакомствата, ебал съм ти шоколадчетата. Не исках и да ги ям даже. Спихна ми настроенито за цялата вечер тая патка.
Сега като се замисля... сигурно малко незаслужено съм я псувал тогава защото наистина по принцип само децата ходят да обикалят квартала. А да се изтипоса някой младеж (почти мъж) на вратата и да иска шоколадчета... малко не се връзва.
А как ли ще реагират вашите съседи от блока ако вие се появите пред тяхната врата облечени като Зоро (примерно) и им викнете весело "Трик ор трийт" ?
Има само един начин да разберете :)

3 Comments:

Anonymous Anonymous said...

Миналата година го пробвахме. Пуснахме обаче само децата - 8-11 години, 4 бройки. Обиколиха двата входа и се върнаха с кутия шоколадови бонбони, пакет целувки и още дреболии. Но понеже във Варна няма такива традиции, се налагало да обясняват на всеки какъв е поводът да ти се изтърсят четири маскирани хлапета. Освен това не се е минало без изпълнение на песнички, стихчета и прочие - т.е. лакомствата не са за нищо.
А иначе - да ти се изтърси пребит младеж пред вратата - тук не е рядкост. :-)

6:47 AM  
Anonymous The Bulgarian said...

"Някой отваря вратата примерно и ти извикваш "trick or treat" (изплаши/изненадай ме или ми дай нещо)."
Сашо, само да вмъкна, че в случая превода ти е доста неточен, по скоро би бил нещо, като 'пакост или лакомство' и имено това е причината хора да дават сладки неща, защото иначе ги чака някоя пакост на колата/къщата/кучето. Не, че някои хора не целят минаващите коли с яйца така или иначе, но...

Иначе моя първи Хелоуин и аз го помня, макар да не съм ходил по къщите. Бях маскиран каро рокер-пънк-отрепка :)

7:09 AM  
Anonymous Anonymous said...

chakam te na moita vrata:)
avelina

7:27 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.