Bulgarian Feta

Първо искам да спомена че според мен блога ми изтъпя. Което подозирах че ще се случи от самото му създаване. Ясно ми беше че рано или късно ще споделя всички неща които ми правят впечатление в Америка. След като вече описах повечето Американски особеносто на които се натъкнах, почнах да пиша за себе си. Което според мен не е чак толкова интересно. Но все пак. Както и да е... стига самокритика. Аз по принцип се дразня когато хората се самокритикуват защото ме кара да се чувствам неловко. А сега аз го правя. Странно нещо е самокритиката. Също така няма да се спускам в подробности колко означава този блог за мен, колко съм му благодарен за хората с които ми свърза, как не съм очаквал да се развие по такъв начин. и така нататък и така нататък.
Събота ходих в един магазин за които преди години бях чул че има българско сирене. Сега живея много наблизко до него и го подминавам всеки ден. Та спрях се там. Потърсих Bulgarian Feta (Българко сирене) и въпреки че знаех че ще е там, се изненадах като го видях. Не беше скъпо. Купих си го естествено. Докато плащах за него се чудех (и главно съмнявах) че сиренето ще има вкус на това което съм ял в България. С голямто нетърпение се прибрах в нас и го отворих. Отрязах си малко парченце и го опитах - "Ах, ебати кефа... супер е". На секундата вкуса удари няква нотка която се асоциира със яденето на българско сирене в България. За стотна от секундата се пренесох в България. Де да можеше да трае по дълго тоя ефект. Останах безкрайно доволен от откритието на Bulgarian Feta в близкия магазин.
В последствие тая покупка бе обсъдена по телефона с един мой приятел от София. Приятел който няма да му споменавам името защото неговата най-привична черта е анонимноста. И не искам да си рискувам приятелството с него, въпреки че вече може и да съм го сторил :) ... не съм сигурен. Бе я най добре да го питам... Ники, нали не се сърдиш, браточка?
Да се върна на думата си аз. Много се отплесвам по принцип. Приказахме си как такива родни глупави, незначителни и ежедневни работи за някой хора (като яденето на българско сирене) - се превръщат в толкова възвеличавани, сеещи гордост и наслада, почти неземно хубави неща когато човек е в друга държава.
Нямам илюзията че съм открил кой знае какъв феномен. Но просто реших че си струва да се спомене как нещата на които преди не си обръщал внимание, се превръщат в нещо свръх... ъъъ .. връх.. ъъъ.. върха на сладоледа (както викат хората от Делта... абе има ли ги още тия сладоледи или остана само лафа?).
Гърците (споменавани са преди в блога... хора с които живях преди време и с които си останах приятели) разбират това чувтство прекрасно. Всичко което е направено в Гърция се издига не в култ ами не знам в какво. Марианти (майката на Алекси) се върна в Гърция това лято за около месец. След това се прибра в Охайо с гръцки зехтин, маслини, и други гръцко-специфични храни. И зехтина с такова внимание се употребяваше, с такава гордост се поднасяше, с таково удоволствие се поглъщаше че ви е бедна фантазията. Беше ми прилежно обЯснено че тоя зехтин е правен от маслините от острова от който те са родом. Най хубавия зехтин, ей. Мога ли аз да повярвам какъв вкус и мирис имал той. Ами... мога. Не беше лош. Хубав, вкусен. Но все пак... за мен поне не беше незабравим. Горките хора дават мило и драго да се почувстват все едно са в Гърция. Ще кажете "Щом е така... да си ходят в Гърция тогава", но нещата не винаги са черни или бели - сивото заема по-голямата част от тоя спектрум. Те ще се приберат в Гърция скоро сигурно. Но и те чакат да завършат незавършенки някакви... и чак тогава.
Тоя пост трябваше да е много по-кратък от колкото излезе, но причината за удължаването е че имам да уча по испански. Утре сутринта имам тест (учил съм всичко на всичко половин час досега... още час ще поуча сигурно ще изкарам "А"... или в най лошия случай "В").
PS Постригах се. Няма я вече сексапилната дълга коса. Какво ще правя, как ще свалям гаджета, не знам. :)