Friday, September 30, 2005

Мила моя мамо, сладка и добричка



Не знам вече от какво да се оплаквам. Малко ли съм го правил в тоя блог. Уж се имам за човек дето не се оплаква много. Може би като го правиш в блог е различно и не се брои :)
По принцип не пиша за лични работи чак толкова, но все пак. За всяко нещо си има първи път :) Както повечето хора сме разбрали на около 16 или 17 години :)
Та... приказвах с майка ми оня ден. Обадих й се по телефона. Не го бях правил доста отдавна защото до скоро нямах телефон в новата квартира. Почвам с обичайното "Мамо, кво прайш?". Тя разправя на бързо за да може да ме попита с мен какво става, защо не съм се обаждал и прочие. Бях пуснал мухата за сигурното ми връщане в България като се обаждах на семейството миналия път. Тоя път разговора отиде в посока:
"Сине, какво аджеба ще правиш тук в България като се върнеш? То е много трудно. Хората не могат да свързват 2та края. Работят за жълти стотинки. За 250 лева заплата ли искаш да работиш? Не стигат. А скоро сигурно семейство ще се налага да правиш (точно това се налага, да :) ). Бизнес да почнеш ще ти е много трудно. Сигурно няма да стане. Къщата се нуждае не от основен ремонт ами събаряне. Тя така или иначе тече сега. За нищо няма да стигнат тия пари дето мислиш да ги събереш. В София ли ще търсиш работа, майка? Не знам, според мен по-добре да си останеш в Америка повече от заплануваните още 2 години. Как всички дето са заминали в Америка все успяват да се уредят някакси. Как така ти не успяваш? Ако не искаш в Америка, по-добре някъде в западна Европа. Щото в България не те виждам какво ще правиш."
Та се наложи да теша майката:
"Не се притеснявай за мене, Мамо. Ще го обсъдим това моето връщане като се видим. На дълго и широко ще го обсъдим. 2 години са доста време до тогава. Всичко се случва. Може да се отвори нещо до тогава. Ако ми се отвори хубава работа, може и да остана в Америка. Но все пак имах намерение като се върна в България да поработя в някоя фирма, да разбера как стават нещата с бизнесите, пък после да мисля собствен бизнес. Обмислям сега идеята за фирма която ще поставя кабелите за компютърните мрежи в малки офиси и кантори, създаване на малки компютърни мрежи, инсталиране на необходимте програми, сървъри малки разни. И после - поддръжка на цялата тая работа. Но това е само гола идея за сега. Ако излезе нещо по-добро, с него ще се хвана. Не се надявам много на сестра ми, но все пак и около нейните бизнес начинания може да се отвори нещо до тогава. Работа сигурно няма да ми е трудно да си намеря. Все пак в Америка образование и стаж имам. А и не ме мързи да се захвана с каквато и работа да е. Все ще намеря нещо. Стига се тревожи... ще го измислим. Няма страшно."
Имам подозрението че и баща ми мисли като майка ми по тоя въпрос. Но евала му давам, не се е опитвал да ме натиска и да ме съветва и да ми опява. Човека е бил инат като малък и разбира как седят нещата между родители и деца - родителите не винаги могат да накарат детето да прави каквото те смятат за удачно. Но... от много други хора все чувам такива отзиви - "Не става в България. Много трудно. Няма смисъл да се връщаш..." и други такива. Въпреки че не ме е стах и смятам че все ще си намеря свястна работа или пък ще се закрепя по един начин или друг, ме спохождат мисли че хората може и да са прави. Не са един или двама да ми ги приказват такива.
Та моя въпрос за размисъл е "Дали наистина ще ми е толкова тежко колкото ми го описват или все пак ще мога да се справя?"
Не знам всички които четат тоя блог. И не знам какво мнение имат по въпроса. Но ще ми е интересно ако го изразите. Моля не се притеснявайте да оставите коментари или пък даже да се свържете с мен по ICQ.

11 Comments:

Anonymous Дончо said...

Здрасти! Отначало се разписах тук, но след това реших, че по-добре да ти отговоря с цял постинг. Надявам се си ОК с това (просто отговорът стана малко дълъг)...

3:43 AM  
Anonymous Alex Copp said...

здравей, за по трудно или по лесно дали е в българия или в америка неможе да се каже (според мен), навсякъде може да е трудно или лесно въпроса е друг: Къде има повече перспектива - определено това не е българя. Не търси лесното - никъде няма лесно в тоя живот, просто търси къде имаш повече възможност за реализация, за развитие и се съсредоточи там - това е скромното ми мнение - Няма рай на земята наистина, но в българия нещата се забатачват все повече и повече - властва явна престъпност и корупция на всички равнища, масова цигания и простащина, освен реализацията имат значение и тия неща, за да се развива един човек - средата за него и семейството му е от изключителна важност. Аз правя така: сядам написвам плюсове и миноси относно дадена дилема като гледам да съм колкото се може по малко егоистично настроен, да имам повече информация и гледни точки и да гледам обективно и после чакам да отлежи всичко това и взимам решение така че наистина да съм убеден. Желая ти искренно Успех!

5:11 AM  
Anonymous Алекс said...

Сашо, точно мойто мнение ти го знаеш отлично, но няма да го спестя и тук.

Всичко е въпрос на приоритети и нищо друго. Горчива истина, непознаването на която всеки плаща - както и да се залъгва, да бяга и да си рационализира.

А ти имаш перфектните условия да достигнеш най-добрия за теб си отговор. Знаеш какво е в България. Знаеш как е и там.

Всъщност, ти знаеш и отговора ;-))

Аlex е много прав за едно - лесно няма никъде. Жертви даваш винаги. Има само една разлика - в единия случай се чупиш отвътре от неизбежното "И заради ТОВА ли захвърлих всичко?".

И нали се сещаш, че "ТОВА" може да е и тук, и там...

Важното е, че няма никакво значение на кого какъв му изглежда животът ти - ако ТИ не избереш онова, което те кара ТЕБ да си щастлив, никога няма да те стопли, че някой те смята успял и късметлия..., както и няма да ти дреме, ако някой смята, че си луд да търпиш глупости и да се бориш с мелниците. Но пък и обратното е валидно.

Нали се сещаш, това си е животът, който ти ще живееш - и ще трябва да го живееш с изборите си. Да не стане като оня накрая: "Нека друг плати сметката, ние не сме поръчвали такъв живот."

Простичкият отговор е - ами да беше поръчал тогава това, което ТИ искаш...

6:35 AM  
Blogger Случайна said...

Аз мисля, че няма никакво значение дали ще се провалиш или ще успеееш. Няма значение дали ще съжалваш или не. Дали ще се луташ или не. Понякога не целта е важна, а пътят. Не се обременявай със страхове и прогнози. Бъди разумен, но не се опитвай да предвидиш всичко. Просто опитай:)

12:29 PM  
Blogger vanina said...

Не знам за теб, но за себе си знам със сигурност, че мога да успея навсякъде. Успях в БГ, успявам и сега в Холандия. Според мен един млад човек с потенциал има равен шанс да просперира навсякъде, в БГ просто трябват малко по-здрави нерви, упорство и амбиция. Светът е много малък всъщност, а и границите напоследъм доста се размиват.
А за майките - те са си такива. И мойта все така опява, изслушвам я (само щото знам, че ми мисли доброто) и после си правя каквото знам. В крайна сметка, възрастни хора сме и можем сами да си взимаме важните решения.

3:09 PM  
Blogger hekata said...

И аз имам същия проблем от няколко месеца насам, не знам какво да правя. Само мястото е различно (UK).
Никой не може да каже какво е правилното решение, само ти ;-)
Аз лично не се страхувам, че няма да се реализирам, страх ме е, че прекалено много съм се променила.
Просто едно съм научила - взема ли решение, не трябва да съжалявам за това, каквото и да става. След като така съм решила, значи в тоя даден момент това е било най-доброто решение и точка.
Така че дерзай!
Пожелавам ти успех!

8:18 PM  
Anonymous Alex Copp said...

една "нормална" картина от пейзажа на БГ реалността - за съжаление май кавичките са излишни в случая:

http://news.bg/article.php?cid=7&pid=0&aid=164470

пиша го защото за 7,5 милионна българия процентите и мащабите на тия случаи са прекалено големи, а като се има предвид че 99,8 % от тях са в софия която е 1,3 милиона мащаба е ужасен, как да гледаш деца тук и как да правиш бизнес, аз незнам...???!!!

12:46 PM  
Anonymous pro_01 said...

alex, не намирам общо между ситуацията в българия, възможностите и това, че някой са го застреляли. намирам, че пак се говорят клишета по въпроса. дали ще си в българия или другаде няма значение, стига да имаш пипка. в българия обаче възможностите за реализация на неща са толкова много, че просто е грехота да се говорят тъпотии. можеш да правиш перфектен бизнес тук и никой да не те знае, стига наистина, повтарям, да имаш пипка. ако нямаш, няма значение къде ще си - пак ще си останеш просто един нереализиран тип. и нито 'условията' в страната, нито 'политиците', нито 'бюрократщината' са пречки за всеки предприемчив и далновиден човек. останалото са оправдания на хора, на които не им стиска. не визирам теб лично защото не те познавам, но от едни и същи оплаквания ми е омръзнало.

12:19 PM  
Blogger georgivar said...

Да бе, братче. То да му писне на човек. Само се оплакват некви хора: Тва не може, онова не може, ама как сега, нали те ония ше ни таковат и като ни таковат, ние ше се стаковаме...

Просто сядаш и правиш нещо.

Мераклийската.

Абсолютно винаги се намира някой дето да ти се изкефи и да ти даде кинти след това. Може и след 100 години, ама ше се намери. Са, ако нямаш мерак, то в повечето случаи си е очевидно и просто си лоша инвестиция.

И дали ще си в Америка или България няма особено значение. Америка е сдух явно. България също, но поне познаваш другите сдуханяци, което е яко.

7:09 AM  
Blogger Бобан said...

da znae6 kolko pati sam si gi zadal sa6tite vaprosi

11:21 PM  
Anonymous Жилов said...

Здравей. Мой приятел-художник замина за САЩ и сега работи в Дисни. Той замина по време на събитията от 1997-ма и е убеден, че не може да си намери добро препитание тук.

Всъщност миналата година негов суъченик - друг художник - тук, в София, анимира новото филмче за Астерикс, и изкарваше доста добри четирицифрени суми месечно (2000, 3000). При това Астерикс си е престижно нещо, не по-малко от доста филмчета на Дисни. И откакто работи над Астерикс, не се хваща на работи, които са под 1000 лева. Аз пък станах дизайнер на игри и виждам, че и художниците, и програмистите в нашата фирма, също прескачат четирите цифри. Разбира се, работим за чужди фирми, които имат клонове тук заради "евтината работна ръка" (макар че по нашите стандарти взимаме много пари).

Но - специално повечето програмисти, които познавам, където и да работят, взимат добри пари, защото фирмите ги ценят. Ако разбираш от компютри, със сигурност може да се захванеш с нещо добро - независимо дали си програмист, системен администратор или каквото и да е там.

Аз лично съм работил като куриер, взимал заплата 260 лева, сега пък взимам 800. Приликата е, че и в двата случая парите не стигат (което води до извода, че колкото и пари да взимаш, не стигат). Разликата е, че с повечето пари (800) просто купувам повече работи за вкъщи (бойлер, пералня, догарама, нов компютър) - но това са неща, без които бих могъл да мина, и които дори са един вид капан, както сам си разбрал. Когато човек знае, че вещите не са ценни, когато знае как да си направи интересен живота, и има покрив, скромни ресурси и храна, той не е беден, и е щастлив.

11:54 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.