Saturday, September 24, 2005

The Laundromat



Нямам пералня и сушилня в новата квартира така че трябва да ходя да си пера дрехите в обществената пералня. Вчера това ми беше целта за деня - да си изпера дрехите. На първо се отбих при гърците (хората с които живях 2 години когато първо дойдох в Охайо). Алекси (27 год) не е лош човек. Общо взето балканска душа е, сродна. Нахраниха ме гърците както всеки път като се отбия. Имаме си едно неизказано разбирателство. Аз им помагам с всички технически въпроси (фотапарат, видео, стерео, комютърни, и прочие), а те ме хранят. Много добър бартер според мен. Оказа се че "Добре че си се отбил, имам някъв проблем с eBay". "Няма проблеми" викам аз - на тях нищо не мога да им откажа не защото им се чувствам задължен (грижиха се за мен дълго време), но защото са хубави хора.
Напоследък обаче горкия Алекси в задълбочил прекалено много в неговата апатия към всичко що е американско. Всичко гръцко се издига в култ и всичко американско се критикува. На него му е писнало даже да излиза от тях. Никого не иска да вижда, никъде не иска да ходи. Добре че човека ще се прибира в Гърция, че като го гледам, няма да издържи тук още много.
Гърците май трябва да ги оставя за друг пост защото се оказва по дълга тема от колкото подозирах. Та Алекси дойде с мен да ландромата (обществената пералня). Ландромата е депресиращо място. Поне за мен. Не знам дали се дължи на обстановката или на хората които го ползват. Вечер беше вече. Ландромата е сравнително стара сграда. Обурудването също е старо, но е поддържано добре. Чисто е, но нищо не е обновявано. Идват обикновено странни хора. И млади и стари. Вчера нямаше толкова - празно беше през повечето време. Подтискащо беше. Навяващо на лоши мисли.
- Нямам си собвствена пералня и сушилня. Лош късмет ли е това или каквото съм заслужил?
- И аз ли съм странен като всички останали тук?
- Дали след няколко години няма да се озова пак тук?
По социология учихме че над 90% от хората (в Америка) умират в същата класа в която са родени. Обезкуражаваща статистика. Щом в страната на неограничените възможности е така, какво остава за страните с ограничени възможности? Не че имам желанието да имам милиони долари. Просто искам и това да преживея за да видя как е :) Дали ще се променя. Сигурно. Дали ще ме направи по лош човек. Не знам. Ако се усмихне щастието, може и да разбера.

3 Comments:

Anonymous Григор said...

В България повечето от измрелите напоследък са умрели във висшата класа (тук едрите кримки са почти цялата висша класа), а са родени най-често в най-низшата...

5:18 PM  
Anonymous Дончо said...

@Григор: Ти тия вмирисани (вече) мутри за висша класа ли ги броиш? Това са си същите отрепки, само че откраднали/заграбили при в особено големи размери.

@Сашо: И тук сме с обществена пералня. Но е другояче - в малките комуни (като нашата) в блокчето си има 2 пералнички и всеки си ги резервира за по 2 часа когато има свободно место. И така се чувстваш като в твоята си пералня, макар че (разбира се) не е твоя

3:36 AM  
Blogger Вени Г. said...

Мисля, че ще ти е интересна една книга, току-що излязла у нас - "Европейската мечта" (http://semkiibonbonki.blogspot.com/2005/09/blog-post_112780613287191807.html), която ако трябва да се преразкаже с едно изречение, то ще бъде "Американската мечта е мъртва, изгрява европейската мечта." Мисля, че ще ти е интересна освен като тези и факти (Рифкин е известен американски политолог), същио и като четиво, защото е леко и увлекателно написана.

Всъщност сигурно ще е по-евтино ако си я купиш оттам - http://www.amazon.com/exec/obidos/tg/detail/-/1585424358/qid=1128042277/sr=8-2/ref=pd_bbs_2/102-5927330-4211337?v=glance&s=books&n=507846

9:13 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.