Sunday, September 11, 2005

Смотан





Защо не мога да подхвана разговор с момичето което харесвам? Защо ми тупа сърцето 3 пъти по бързо като най-накрая реша да изръся нещо което в последствие се оказва простотия? Защо като я видя, автоматично се обръщам в обратна посока? Защо мънкам като изпитващ го третокласник, който не е си е научил урока? Защо съм неадекватен в нейното присъствие? Защо мълча като пън? Защо нищо не ми идва на ъкъла? Защо ме е страх? Защо не мога да се отпусна? Защо се държа като зубрач? Защо всичко което кажа има обратния смисъл на това което съм имал предвид? Защо в последната секунда преди да кажа нещо, решавам че ще е крайно неуместно? Защо мога да измисля хиляди пречини за да не кажа нищо? Много Защо-та станаха. Отговори не искам. Знам ги отговорите ми се струва. Както вика леля ми "Питам и отговор неща".
Удобния отговор е че не си пасвам с това момиче и няма нищо да излезе така или иначе. Удобен отговор, но съм сигурен че не е правилния. Знам как трябва да се държа с момичето което харесвам, знам какъв тип неща би трябвало да кажа, знам как би трябвало да протече една среща с нея. Знам всичко. Правил съм го. Но обикновено с момичето което харесвам, не се получава. Просто блокирам. Не знам защо. И аз да съм на нейно място и аз няма да си обърна внимание.
Отказал съм да се оплаквам на приятели и познати. Те всичките ме затрупват с безценни съвети. Има най-различни правила. Това може, това не може. Това трябва, това не трябва. Това сега, това после. Истината е прозрях отдавна. Не може да спазваш съветите и правилата на други хора. Всеки трябва да си намери собствени. В присъствието на въпросната девойка не може да извадиш листа със съвети. Не става със заучени положения. Трябва да си имаш собствен стил, да си сигурен в себе си. "Бъди малко курназ" както вика баща ми :)
Някой хора са си просто cool. Аз имам моменти на cool много рядко. Не мога да съм Франк Синатра, не мога да съм Джон Уейн, не мога да съм Джими Дийн.
Съвременния вариант на това изказване е:
Не мога да съм Брад Пит, не мога да съм Джордж Клуни, не мога да съм Джони Деп.

8 Comments:

Anonymous пейо said...

Не си сам, не си сам :) Бъди благодарен, че поне си наясно кое момиче харесваш.

5:45 AM  
Anonymous алекс said...

абе вие поне сте наясно кой е проблемът!

7:20 AM  
Anonymous Григор said...

Някъде из уеб-пространството има текстовете на песните от "The Last Unicorn". Има една, която е чудесна - за един момък, който иска да каже нещо на любимата си, но все не успява...

Мисля, че ще ти е интересно да я прочетеш. По памет е третата в албума.

7:46 AM  
Blogger Георги Райчев said...

Тъпи пикли бе. Не им се давай.
Жените не заслужават чак толкова внимание (колкото и грубо да звучи).

3:26 PM  
Anonymous Anonymous said...

Ебете се бе. Родени сте да изтезавате клавиатурите и туй то. Който му се ебе -- ебе. Simple as that. Сори, че наруших иначе мирния ви недоебан г_е/и_йкски свят, бидейки куууууул.

Die , die , die , ... and die again.

9:24 PM  
Anonymous Anonymous said...

Абе я се стегни и го заведи някъде това момиче, кви са тия гимназистки изпълнения?!

3:31 AM  
Anonymous Anonymous said...

стегни се ве ти кво си
MOUSE/MAN маж или мишка
двете не е опция!

5:16 PM  
Anonymous katonya said...

... защото си уникален (всеки човек е)и ако тя го види, ще ти помогне да се отпуснеш, просто с усмивка или с подходящите думи. Една жена може винаги да разбере един мъж, стига да го харесва достатъчно, за да го приеме какъвто е.
(споделям мнение без значение, че публикацията е отпреди доста време :)

5:52 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.