Credit Cards

кредитните карти - дявола. Движещата сила на икономиката. Всъщност движещата сила е лакомията, или предизвикването й от страна на правителството. Алчни са хората. За това са и нещастни. Всеки иска да има повече от другите. Да е по богат от останалите в едно отношение или друго. Било парично, било духовно. Изглежда така са устроени нещата. Всеки иска да си легне да спи мислейки "хувабо ми е на мен... не съм като другите нещастници. Притежавам пари/приятели/ум за разлика от повечето заобиклящи ме. Късметлия съм." Усимихва се лекичко доволен от живота и си заспива.
Защо не се радваме на изобретенията в съвременния свят както би се радвал един човек преди 50 години ако ги имаше? Защо не се радват американците на удобствата които имат както би се радвало на тях едно африканче/азиатче/българче. Защо американчетата не си играят и пазят играчките както бедните деца по света? Вината не е в самите деца. Вината не е в децата били те американчета или африканчета или българчета. Те просто са продукт на средата в която растат. Средата създадена от възрастните. Средата на възрастните е създадена от обществото. Средата на обществото е създадена от държавата. Държава създадена от обществото. Общество съсзададено от възрастните. Възрастните които са продукт от средата в която са израстнали. Омагьосан кръг (Its a vicious cycle :) ). Има хора който малко по малко се опитват да прекъснат този кръг. Не са много май. Според мен е важно да не преставаме да си задаваме въпроси, да сме будни душевно. Да не вървим по инерция. Да се замисляме какво е религия, какво е брак, какво е съжителство, какво е щастие. Според мен единствения начин човек да е истински щастлив е да е добър човек, да постъпва правилно, както му казва съзнанието (а не да рационализира и оправдава егоизма си). Това звучи простичко. Толкова простичко че чак елементарно. Хората обикновено очакват по-сложно решение, тайна/скрита/математическа формула. Май няма такава.
Кредитните карти - поддържат инерцията въртяща всички ни в тоя омагьосън кръг в който живеем...
Виж го тоя богатия, виж го тоя щастливия на рекламата, какъф кеф само. И аз да бях на негово място, 100% щях съм доволен от живота. Може да е скъпичко ама ще си го купя - поне няма да съм нещастник като всички наоколо. Добър ден, тоя плазмения телевизор, тоя за $50 000, пише на рекламата че прави свирки и готви. Може ли на изплащане да си го купя. Няма значение колко години ще го изплащам важното е месечната вноска за него да е колкото се може по ниска. За лихвата даже не ми споменавайте че да не се откажа. Даже и месечната вноска да е съвсем малко повече от това което мога да си позволя... все ще измисля нещо. За такава джаджа ще се напъна както мога и ще искарам пари. Само по скоро да имам тоя чудния телевизор. Да се събирам с приятелите у нас, толкова добре ще си прекарваме. Ще съм щастлив. Да го ползвам ден и нощ. Ще му галя дистанционното и ще живеем щастливо во веки веков. Дали ще има приятели след като трябва да съм на работа за да мога да си позволя телевизора? Ще има. Всеки обичат да гледат такъв телевизор. Ще искат да видят какво чудо е. Аз ще съм съвсееем неволно център на внимание. Ще отговарям на най-различно въпроси.
Преувличавам ли? Да. Но го правя за да си обесня света около мен. Така виждам нещата. Сигурно и аз искам да съм различен, да имам нещо повече от другите, да не съм като другите нещастници. Всеки луд с номера си :). Опитвам се да съм различен, да съм осведомен, буден. Сигурно за това отказах газираното и гледането на телевизия. И се правя на минималист. Правя опити да не съм овца. Натискам капака на килията си. Килията в която единствената ми функция е да ми смучат енергията. Не съм чак такъв луд фен на филма Матрицата ама идеята на филма не е лоша. Един луд Нио съм аз, един Киану Рийвс. Един Джеймс Дийн. Един rebel (бунтар).
Хитро нещо са кредитните карти. Сякаш магически. Подаваш за енда секунда кредитната карта, и после ти дават към каквото си посочил. Вълшебните пръчки да ми ядат pb&j (фъстъчено масло и конфитюр) сандвича на мен. Кредитните карти са къде по компактни. И пасват точно в портомонето ми. Сигурно има някакво обяснение за това как бачкат кредитните карти и как трябва да се употребяват. Ама защо да си мъча мозъка с ненужна информация. Важна е крайната цел - покупките които носят щастие. И самолета лети някак си, вдига се във въздуха. А тежи толкова много... как става. Няма значение. Важното е да кацне успешно в Лас Вегас. Напоследък и харченето на пари отнема много време. Отнема време и енергия да се пазарува. Трябва да се обмисля какво точно желаеш, да намериш вдъхновение за да го купиш. По лесно е да си захвърля парите... стига само причина да има някаква - надеждата да спечеля повече пари. Стига само и други хора да го правят и да е общоприето. Няма значение какво ще ги правя. Това в бъдеще ще го мисля.
Пак на философстване го ударих. Стига толкова за днес. Ще отида да хапна нещо... нещо наблъскано с химия. Ах къде е мама. А малинчо.ком само дразни :)