Някого
Благодарение на един човек днеска се смях безпричинно вървейки си, и си пях в колата. Благодарение на един човек досадите покрай шофирането бяха пренебрегнати с усмивка, приятелите ме сметнаха за луд, и не ми пукаше. Благодарение на един човек повярвах пак че има много уникални хора. И най-вероятно благодарение на този един човек ми вървя цял ден.
Безкрайни благодарности на този един човек, въпреки че едва ли осъзнава стореното.
Този някой да очаква голямо отблагодаряване в последствие. Така чувствам нещата в момента. Дано дано да си останат така (или да се подобряват)
1 Comments:
Ах, тези златни моменти.. моментите в които някой съвсем случаен човечец, с нещо случайно малко успява да да ти върне Вярата. Не знам каква е случката конкретно в твоя случай, но ми е познато чувството. Почти еуфория. Мъничко ти завиждам дори :).. отдавна не ми се е случвало да срещна от 'тези' хора..
Post a Comment
<< Home