Хора, Пътища, Автомобили

Разстоянията в Америка са ridiculous (невероятни/нечовешки). Ако нямаш кола, значи си просяк (или нямаш навършени 16 години). Не можеш да отидеш до магазина, не можеш да отидеш до работа, не можеш да отидеш до ресторанта. Пешеходци няма. Не знам дали няма пешеходци защото няма тротоари или няма тротоари защото няма пешеходци. Тротоари са много рядко срещано явление... освен ако не си в центъра на много голям град. Доколкото помня от American History в гимназията в Калифорния, едно от нещата който са помогнали на американците да излязат от Великата Депресия е строенето на пътища. Направили са се пътища навсякъде и до всякъде. На работа мога да стигна по 3 различни начина за едно и също време - 28 мин (ако бързам). Пътищата са големи, широки, понякога сложни, добре направени, без дупки, постоянно поддържани. Пътищата се строят и поправят с невероятна скорост. Американците осъзнават че пътищата са кръвоносните съдове на страната... съответно си ги поддържат както трябва. Даже съм ги виждал да работят нощем защото през деня обикновено е много горещо. Работенето през ноща има и друго предимство - няма толкова движение. Хората могат да си поправят спокойно без да стават задръствания, произшествия, и прочие. Хитро. Другото хитро нещо което имат (то го имало и в България но аз не бях обръщал внимание) е че по магисталите отвъд линиите пътят е назъбен. Целта на това е ако някой вземе да заспива зад волана и да се отклонява от пътя, тогава колата минава по назъбените работи... издава се веднагически-събуждащ те звук.
Nike магазина от който си купувам обувки е на около 50 мин път. Намира се в съседния щат даже (Пенсилвания). Но пък обувките са на далавера там. Нали съм потребител. купувам си. Пътят с кола в Америка (както сигурно сте забелязали) се измерва в минути вместо в мили/километри. Тук времето е по ценно от разстоянието. Освен това е трудно да се изчисли кога ще пристигнеш еди къде си, знаейки само разстоятнието. по магистралта със speed limit 65mph по бързо се стига до крайната дестинация от 65 мили (108 км) от колкото по пътя през града на който лимита е 35mph и има светофари на всяка крачка. Така че е по лесно да кажеш "по тоя път пътувай 10 мин и след това вземаш изход 15А за Victorville; след изхода завиваш на ляво и продължаваш по тоя път 3 - 4 минути; ще минеш май 3 светофара бяха; веднага след Shell бензиностанцията от дясната страна ще видиш ресторанта Outback Steakhouse". В Америка да се загубиш с колата е много гадно... можеш да се луташ с часове. Къщите и кварталите изглеждат едни и същи навсякъде... за магистралите да не говорим. Изгубиш ли се, обикновено не ти мърда един час докато се върнеш до точката където си направил погрешен завой.
Като стана въпрос за коли... приказвахме си с Емо (когато ми беше на гости за седмица) за тях и това какви инспекции трябва да минат в Германия и Америка. В Германия се оказва че една кола за да мине годишната инспецкия, й трябва всичко да е в изрядност. в Америка не трябва... даже няма и подобна инспекция. Ако нещо не ти е в ред видимо по колата могат да те спрат и глобят полицаите, но годишен преглед няма. За мен така е и по добре защото иначе лошо ми се пише. Какво не бачка в бръкмясалата ми кола:
- Клаксона не издава никакъв звук
- Мигачите ми не мигат (само си стоят светнати... като видя полицейска кола трябва ръчно да вдигам лостчето за мигача нагоре надолу)
- Вътрешното ми огледало го няма (беше доста топличко един ден и просто се отлепило и паднало)
- Лампичката в купето не бачка... ако е тъмно и ми трябва да погледна картата защото съм се загубил примерно... тогава съм SOL (Shit Out of Luck)
- Лампичката осветяваща задния ми номер не бачка. Спряха ме полицаите един път за това че ми е повредена лампичката, но не ме глобиха. Дадоха ми само предупреждение след като обещах, че ще я оправя на следващия ден. Това беше преди 4 месеца :)
- Прозореца не мога да го смъквам (само тоя дето е от шофьорската страна не бачка... всички други са си ок). А това е кофти ако реша да "drive-thru"-на през банката, или McDonalds, или аптеката, или да плащам toll такса за платената магистрала. В такива случай (които са много редки), смъквам задния прозорец, отпускам си седалката назад докрай за да мога от там правя каквото ми се налага.
- CD player-a не ми бачка вече (съответно и радиото) от около седмица. И няма да си купувам нов. За кво ми е. По малко пропаганда и консумеризъм. Не знам дали съм минималист или скръндза. Никога не съм се имал за скръндза ама напоследък за такъв ме смятат защото не харча пари за почти нищо (почти нищо в сравнение с американците... американците които живеят в дългове заради кредитните си карти). Иначе в България не ми свиди (поне така си мисля)
- има ми нещо друго нередно с колата не не мога да определя какво (а и не се и опитвам) защото като мина случайно през накоя дупка, ми се струва че колата не би трябвало да трака толкова
- 196 хиляди мили е (приблизително 314 хиляди километра). Двигателя обаче е сменян (преди аз да купя колата) и е на около 100 хиляди мили/160 хиляди километра.
Колата ми е Pontiac Grand AM модел 1995 година. С автоматични скорости е за съжаление. Аз предпочитам ръчните. Бръкма е общо взето. Взех я за $1300 май. Не знам още колко време ще ме издържи... дано поне още 2 години да изтика (което е малко вероятно ако не и невъзможно).

Правопясни грешки да имам някъде :)