Wednesday, August 17, 2005

Bumper Stickers





Светът на стикерите за коли е необятен. Стикерите по колата са нещо като дрехите по човека в Америка. Покажи ми колата си и ще ти кажа кой си. По колата посрещат.... по колата изпращат :). След като има такъв невероятен избор за стикери, лесно можеш да намериш такъв който те оприличава. Ако не намериш, тогава може да си поръчаш такъв който да казва каквото пожелаеш. Гледах че даже по интернет можеш да си направиш и дизайн и всичко. Голям процент от стикерите са свързани с Исус Христос. Исус това Исус онова... не си сам, той те обича, и прочие. Има и политически стикери... я за Буш, я за Кери. Распространени са и стикерите за горди родители на ученолюбиви деца:
Proud Parent of Victor Valley High Shool honor student (Горд родител на отличник от еди кое си училище)
Много разпространени са такива с надпис:
Proud to be an American (Горд съм да съм Американец)
Напоследък обаче си е направо мода да имаш стикер/и който казва:
Support Our Troops (Подкрепете нашите трупи (в Ирак))
Идеята/смисъла на тия Support Our Troops стикери е че печалбата от продажбата на тия стикери отива под някаква форма като помощ на войниците в Ирак. Дали е така или не... не знам.
Ако искате напишете bumper stickers в Google и кликнете на Images/Изображения. Ще видите най-различни. Има много стикери които са смешни. Аз на моята кола нямам никакви. Изглежда не съм намерил такъв който ме харектеризира достатъчно добре. Ако имах желанието да съм оригинален или изобретателен, сигурно щях да намеря подходящ стикер. И да си го купя. Да цъфти търговията на стикери. Да цъфти търговията изобщо. Да има хляб (и стикери) и за тия дето произвеждат стикери. И да могат те да си позволят да си купят нещо от компанията в която работя аз. Моята кола е доста смотана. Може би наистина ме характеризира добре. В момента съм на мнението че никога няма да си купя екзотична/скъпа кола. Преодолял съм го това аз. Поне така си мисля. Ако забогатея някой ден сигурно друга песен ще пея... но има време до тогава :) Също така вече смятам напълно преодолях факта че в колата ми няма никаква музика... нито радио, нито касетофон, нито CD плейър. В следствие от което се чувствам се по незомбясъл. Освен това по тоя начин се радвам на музиката по пълноценно като я чуя. Иначе музиката беше стигнала един етап в който единственото й качество е background noise (шум който чуваш, но не му обръщаш внимание).
Струва ми се че от бъдещите си коли само ще изисквам да ме носят от точка А до точка Б. Разликата между незабележителна кола, която ме превозва, и Порше 911 Карера турбо, бих предпочел да я оползотворя по друг начин. За нещо което си струва. За нещо което вярвам ще е полезно не само за моето его. Лесно е да си идеалист като нямаш пари май, а?
Отклоних се от темата, но няма значение. Чудя се понякога наистина ли ставам минималист в някои отношения или е просто е някаква временна фаза през която минавам. Дали в България ще чувствам нещата по същия начин? Сигурно ще се разбере.
Установил съм че в Америка и в България не съм един и същ човек. Тези живели в чужбина сигурно са имали това чувство. Чувство подсилено от една реплика в филма Боен Клуб - If you wake up at a different time and in a different place, could you wake up as a different person? (Ако се събудиш в друго време и на друго място, може ли да си се събудил различна личност?).
PS Помолиха ме да превеждам на английските части от постовете си :). Понякога някой неща се губят в превода, но ще се постарая.

2 Comments:

Anonymous L said...

Колите са за возене в крайна сметка.
Така че - трябва ли да са супер лъскави, че да се налага някой да ги обгрижва през цялото време? Я по-добре те да работят за нас, а не ние за тях.

Което ми напомня за един хубав виц, който ми казаха напоследък:
Горд собственик на Мерцедес, последен модел, всички екстри, спира на светофара до трабант с тъмни стъкла.
Стъклото на трабанта бааавно се плъзга надолу, шофьорът му подава един сандвич на мерцедесаджията с думите:
"Абе колега, можеш ли да ми стоплиш сандвича на твоята микровълнова, че моята нещо се е повредила?"
Мерцедесаджията бесен отива при доставчика си и виква:
"Аз нали ви казах, че искам ВСИЧКИ Веднага последвали извинения и монтиране на печка.
След няколко дни на светофар отново се засичат мерцедесът и трабантът с тъмните стъкла. Стъклото на трабанта бааавно се плъъзва надолу и шофьорът се подава с кутия безалкохолно в ръка.
"Абе колега, може ли да сменим тая кутия с някоя от твоя хладилник, че днес моя се размразява?"
Мерцедесаджията бесен пак отива при доставчика си и крещи:
"ВСИЧКИ екстри ви казах! Защо нямам хладилник???"
Отново му се извинили и му монтирали каквото поискал.
След няколко дни стоят си пак двете коли една до друга на светофара. Мерцедесаджията чука на прозореца на трабанта, но отвътре - никаква реакция. Чука отново. Отново нищо. Накрая тъмното стъкло баавно се плъзнало, отвътре се подал шофьорът с мокра глава и кърпа около раменете и попитал:"А, колега, отдавна ли чукаш? Не съм те чул, че бях в банята."

3:27 AM  
Anonymous Yana said...

Любим стикер: My child sells crack to your honor roll student.

10:48 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.