Thursday, September 08, 2005

Американският съквартирант - мечта


Ебаси майката. Ах, как ми иде да ги наредя все едни такива. Тъжното е че даже съм свикнал да се ядосвам. Днеска е един от тия дни в които искам да отида до банката, да си изтегля всичките пари, да отида на летището, и да си купя билет за България. Не е първия случай да се чувствам така. Няма и да е последния. Иска ми се да избягам. Не мога да понасям грозотията тук. Давя се в нея. В грозота, самотност, отчаяние. Днеска просто не ми стига въздуха. Обикновено съм твърде зает или поне се правя на такъв за да не мисля за това как се чувствам или как би трябвало да се чувствам. Имам чувството, че няма да изплувам. Как няма един нормален човек тук? Море от непознати. Море от изродени. Колкото по-подробно се загледаш в някого от това море, толкова по изроден го виждаш. Чувствам се сякаш съм попаднал в далечен град който е обсебен от зомбита. Само аз съм жив, но не за дълго. Докопват ме и скоро и аз ще съм зомби. Злобен, нещастен, незадоволен, депресиран. Шибана история. Знам че си струва да я изживея тази история. Някой ден ще съм не на седмото, а не знам на кое небе. Ще дойде тоя ден. Ще оценявам всеки миг. Докрай. Ще се усмихвам. Ще се събуждам доволен от живота. Ще се събуждам силен и готов за всичко. Ще давам всичко от себе си и хората ще го ценят. Малко само ще го оценят и това ще ми стига.
И за какво е тоя първия абзац наблъскан с емоции? Защото съм емоционален в момента. Което не се случва често. Рядко си изпускам нервите. И сега си изпускам ей тук. Този блог определено ми помага в моята ситуация. Много повече от колкото очаквах.
Причината за тоя пост... ето я. Писмо от новия съквартирант. Живеем заедно от 1 седмица. Деня в който се премести да живее с мен - го уволниха от работа. Сега е безработен. Та връщам се от работа недоволен и нетърпеливо очаквайки обяснение защо не е прехвърлил сметката за газ на негово име. За сметка на това го заварвам вторачил се във филма който гледа на 52 инчовия си телевизор. А до микровълновата печка ме очаква бележка. Скорострелно я превеждам ей сега дума по дума:
Сашо, ето това е моята ситуация. Някой си е пуснал кабелна телевизия, газ, електричество, и телефон на мое име. Трябва да отида до полицията утре да подам жалба че са ми откраднали самоличноста.
Не знам дали ще ме одобрят за безработни осигуровки и трябва да си намеря работа веднага.
Не искам да те оставя сам в новата квартира, но имам лошо предчувствие. Трябва да обмисля какви са ми възможностите и да предценя кое е най-добре за мен. Изглежда за това ти можеш да спестяваш пари. Не знам дали ще мога да запазя колата си, да си плащам бензина, а освен това имам и други разходи. Ако загубя колата си, си ебало майката.
Има някои неща които не знаеш за мен. Не защото не ти вярвам, просто някои неща са лични.
Винаги ми се струва че минавам през малки периоди през които съм късметлия и големи периоди през които не съм. Не съм имал много късмет от както съм тук. Преди да се запозная с теб, бях лекуван от сериозна депресия и много ме е страх, че депресията пак ще дойде. Сигурен съм че не ме разбираш, но предпочитам да умра от колкото да преживея миналото отново. Назад съм с парите и не виждам как ситуацията може да се подобри скоро. Не мога да си позволя отново да пропадна в тая дупка. Не мога да спя напоследък и усещам как депресията идва. И ме е страх. Въпреки че изглеждам силен и голям непукист - не съм такъв.
Не съм сигурен какво да правя. Но никога няма да оставя да висиш.
Обещавам, Шон.

Последния път (това беше преди няколко години) когато един съквартирант ми ги разправя едни такива сърцераздирателни... Още ми дължи пари ($60) за телефонната сметка. Прежалил съм ги. То е ясно че няма да ги видя. Майната му и на него. Разправя ми че спал в пикапа си по едно време защото нямало къде другаде. Какъв майстор на тъжните истории. Казвам го това без да изпитвам угризения. Защо ли? Защото в последствие го видях какъв човек е. Те не са малко гафовете. Най ярките са следните. Заварих го един ден в моята стая, само по слипове, да седи на моето легло, да ползва моя компютър. Ползваше ми даже самобръсначката в душа (не пред огледалото както му е реда). Ебати кошмара. Защо я е ползвал? Ами объркал се. Били един и същ модел. Да ама моята нова. Неговата прилича на гъз. И слепец трудно ще ги обърка. И му казах да не ми ползва компютъра повече без да ме пита. На другия ден го питам
- Ползва ли ми компютъра
- Не
Не ама Да. Нали мога да проверя из компютъра кога къде е ходил. Ебати християнина. За това ли да приема Господ в сърцето си? Че да мога да се лиша от собствената си ценна система. Да я премахна направо. Нали има Господ да ми прости греховете. Той нали за това умрял... за изкуплението на греховете на всички ни. Много удобна логика. Християнин когато му е удобно. В неделя от 12:00 до 13:30. Даже не и всяка неделя. Гаджето му беше дъщерята на някакъв пастор от някаква църква. Като такива дъщери по принцип са много въздържани и не се ... преди да се оженят. Да ама не. Забременя тя, ама нали абортите са абсолюрно недупостимо нещо... сега има дете. И така 3 пъти. Футболен отбор ли ще правят от дечурлигата или семейна църква, не знам.

Та думата ми е че този новия съквартирант Шон вече ми напомня на стария съквартирант Джони. Колкото повече гледам Шон, толкова по-уродлив ми се струва. Знам че ще остана преебан от цялата история. Знам си го. Не ми мърда. Трябва да измисля и аз как възможно най-добре да минимизирам последиците, които определно знам че ме очакват. Но тази вечер няма да го мисля. Утрото е по-мъдро от вечерта. Тая вечер само ще изливам яда тук. Мамка му, мамка му, мамка му. Иде ми да се разпсувам хамалски, но си го правя наум. Какви ще ги дървя ъкъла ми не стига. По-добре да лягам да спя защото знам че нищо няма да измисля, а само ще се ядосвам.

8 Comments:

Anonymous Сър-а said...

еби му меча
той твоя Шон по-зле и от моя...
последният е канадец, за къв уй е дошъл тук незнам, ама е супер тъпан

7:00 PM  
Blogger sis said...

Кофти ;/
Тъпото е, че и да се нервиш, и да не се нервиш - няма да промениш настоящата ситуация. Между другото такива простотии не се случват само в САЩ. Моя милост сърба попарата на едно такова същество, докато учех във Търново. С тая разлика, че аз си псувах каруцарски по нея тогава, макар да се имам за културен човек. И нямам угризения ;)
Овладей се и си търси нов съкафезник навреме.;)

4:42 AM  
Anonymous Григор said...

Проблемът не е дали ще те прецака с 60, 100 или 150 долара. Пари са, спор няма, но не чак толкова, че без тях да умреш, или вече да не си същият.

Проблемът е ще се оставиш ли това да не направи мрачен и гаден човек, или ще успееш да се пребориш и заради изметта да не намразваш всички. Или да не подозираш всички по дефиниция.

Защото стане ли това, предишният Сашо ще е умрял. Или поне с гаранция няма да си същият.

Поне аз мисля така. Ситуации като твоята са ми се случвали много пъти. Понякога съм кипвал, но след време винаги съм съжалявал, защото виждам как това ме превръща в борсук. А аз искам да съм човек.

12:25 PM  
Anonymous Таня said...

Струва ми се, че такива хора просто пробват, ако мине номера, що да не поживеят така - за сметка на някой си, дошъл от незнамкъдеси.
Не се давай, но не се и ядосвай, знаеш ли - ако твърдо покажеш, че тези номера не ти минават, може пък и приятели да станете :-)))

Такива мисли не дръж в главата си, обикновено водят до кошмари и до идиотски размисли без полза :-)))

При мен например с хора, с които в първия момент се получава сблъсък като между товарни влакове, после ставаме приятели, защото всеки е отстоявал и защитавал позицията си добре и другият го оценява, което премества отношенията на съвсем различно ниво.
А ако просто е тип пиявица, което не знам дали може да се разбере в самото начало, все ще намериш начин да го разкараш най-културно. Не може да няма начин за това :-)))

1:06 PM  
Anonymous Ванко 2 said...

Сашка, действай коп'ле,
че неам кинти да фащам плейна
и да му правя главата мека на
туй лайно дето ти маца
спейса:)

10:24 AM  
Anonymous Ники said...

Сашо, преди всичко, не се давай на зомбитата!!! Този е от лошите, това е ясно, но сигурно си има някаква цака, макар да не мога да ти помогна с практически съвет. Наистина е ултра-дразнещо това, което описваш; намери начин да го разкараш и ти пожелавам късмет със следващия съквартирант, или пък да си живееш без съквартирант, ако това те кефи. Не се давай на системата, държеливо момче си, ще се оправиш:)

6:37 PM  
Anonymous Alex Copp said...

чета ти постинга и не мога да повярвам - по същия начин се чуствам и аз само, че.... тук в българия...."скоро ще замина и никога няма да се върна" на мен това ми е целта от известно време на сам, защото съм живял за по известно време на други места но се е налагало да се връщам и съм се чуствал тук и се чуствам точно както ти описваш, ама може би всяка една от думите бих написал и аз.
Много интересн извод си направих като ти прочетох блога - човек се чуства добре там където е мястото му - определено моето не е в БГ, надявам се да намерш своето !

6:37 AM  
Blogger sofianec said...

Сашко, Сашко зак'во си се набутал в тая Америка с тия уайт-трашове :-)

6:38 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.