Labor Ready

Да видим тоя пост колко ще е дълъг. Имам подозрение че ще е доста.
Моя съквартирант се записа в една агенция (Labor Ready) в която ти намират работа за един ден. Тоест в някоя компания или фабрика ако им трябват хора само за един ден (в случай че някой от редовните работници се разболее или уволнят накого). Обикновено в тая агенция се записват хора които им трябват пари веднага. Хора които нямат пари, които нямат кола, или на които им трябват пари за да си купят малко трева или бира. Моя съквартирант се записа там защото в момента няма кола, но не изпаднал колкото повечето хора дето бачкат там. Та покрай него и аз разпитах как става записването. Мислех си "Що да не се запиша и аз. Имам 3 почивни дни от работа, ще се виждам и работя с различни хора, ще мога да ги наблюдавам и общувам с тях за кратко (тоест няма да ми омръзнат), ще виждам нови места. Няма да е една и съща работа която писва, а даже може и да се науча на нещо, ще трупам впечатления я за бизнес я за начин на работа, организация и прочие. А даже може и снимки да направя някакви... Нямам нищо за губене. Ако не ми хареса работата - какво от това... за един ден е само. Ако не друго, поие ще опозная Америка малко по-добре. Нали трябва да се опитват нови неща все пак."
И се записах вчера. И докато попълвах документите за записване Ким от Labor Ready ме пита
Ким - Were you looking to work today (Искате ли днеска да работитя някъде)
Аз - Sure (Разбира се)
Ким - There is a company that makes steel doors that needs people this afternoon (Има една компания която прави стоманени врати и им трябват хора днес)
Аз - Ok, I will go (Добре, ще пробвам)
Ким - Be here around 2pm and you can go with the rest of the people that we are sending there (Ела тук в 2 следобед и ще те пратим с останалите които ще ходят там)
Аз - Ok
Прибрах се вкъщи, прегледах имейла, чатнах съвсем накратко, направих си 3 сандвича с шунка и "cheese". Викам си 3 сандвича сигурно ще са ми много, но знае ли човек. На излизане мярнах че имам и банан който седи на микровълновата. Взех го ей така междудругото. Връщам се в Labor Ready в 2 часа. Облечен съм с дънки и фланелка. Работата изисквала ботуши със стоманен връх. Аз нямам, но хората са предвидливи и имат такива които може да вземеш на заем (без да плащаш). Нищо че миришат на гъз и са страшно неудобни. Даваме по $3 за бензин на тоя дето ще ни кара до въпросното място за работа. Качваме се в колата му. По пътя си приказваме как всички дето се записват в Labor Ready са несериозни. Записват се да работят следобед примерно а после не се появяват. И как някои от хората работят само няколко часа колкото да могат да им платят около $15 за да имат пари за бира или трева. След като бачкат няколко часа просто си вдигат парцалите и си ходят. Също така се обсъдиха алтернативни методи за набавяне на пари. Можеш да дариш кръв (или плазма) и ти плащат около $20. Това може примерно 2 пъти в седмицата. Ето ти ги $40 на седмица, $160 на месец. Може би другата седмица и това ще пробвам. 35 минути по-късно стигаме във фабриката.
Дават ни 2 чифта ръкавици и едни предпазни пластмасови очила. Ръкавиците бяха чисто нови. Като се прибрах ги снимах (страшна снимка е, много и се радвам) на какво приличат след един ден работа. Фабриката (като всички останали) представлява едно огромно хале. Има най различни машини, големи, стари, мръсни, и прашни. Супервиайзера (менажера) представлява един рокаджия. Целите му ръце до рамената са в татуйровки. Има дълга коса на опашка. Има бирен тумбак, но е малък... все пак здравеняк човек изглежда. Навънка имаше един Харлей Дейвидсън... 100% е негов. Обяснява ни много рокаджийски в какво се състои нашата работа. Човека може да не прилича и да не обяснява като мениджър, но е бърз, ефективен, и си разбира от работата - He don't take no shit from nobody :) Не обича да му бавят работата и да спират конвейрната линия за глупости. Човека е бачкатор. Очевидно е след като го наблюдаваш няколко минути. Аз и още един човек от Labor Ready сме отговорни за закачането на стоманените врати на конвейрната линия. След това вратите минават през едно помещение където някакви машини ги боядисват. Като излязат от това помещение другите 2ма от Labor Ready ги откачат от куките на които висят и ги опаковат. Работата на моя работен партньор и мен се състои в следното:
- Вземаме малките куки които висят от големите куки и ги закачаме на вратата.
- Вдигаме стоманената врата и закачаме малките куки на големите които висят от конвейрната линия.
Вратите са стоманени, сам човек едва ли може да носи. Вратите бих предположил са около 25-30 килограма всяка. Отначало не изглеждат тежки. Най шибаното от цялата работа е да закачиш малката кука в голямата. Особено ако голямата кука е разлюляна и трудно да се уцели закачането. Като едни смешници бяхме отначало мятайки се наляво надясно и напред назад докато уцелим дупките правилно. Съответно това лутане ти изхабява силите много по бързо. Освен това някои от вратите са по тежки от другите. И най кофтито е че някои са много широки. И е трудно с едната ръка да държиш вратата отдолу а с другата да закачиш малката кука в голямата. Изтървахме няколко врати с моя партньор (казваше се Карл и му липсваха предните зъби). Доколкото разбрах изтърваните врати се бракуват защото им се угъва ъгъла на който се приземят. Хубаво е ако изтървеш врата като тая, ботушите ти да имат стоманени върхове. Изясни сми се защо изискват такива ботуши. Съответно мениджъра-рокер не беше много щастлив - "You can't be dropping my doors man." Първите 2 часа направо ми се скъса задника. Понеже не бяхме толкова добри, изразходихме доста енергия. И към края на камарата с широките (и тежки) врати, лявата ми предмишница (която е отговорна за поддържането/вдигането на вратата отдолу) взе да отказва. Потен бях след първите 8 мин. Добре че дойде почивката след 2рия час работа защото последните 2 врати ги изупснах защото вече нямах сили. Освен това от държане/вдигане/изпускане си надрах бицепса малко (е, не само бицепса). И аз и моя партньот бяхме надрани по ръцете защото вратите са широки. След почивката от 15 мин бях събрал сили. Освен това си сменихме местата с Карл и вече се справяхме много по-ефективно и по-бързо. Постоянно бях жаден и използвах всяка малка възможност да отида до машината за вода. Трябва да съм изпил около 5 литра вода. Въпреки че се имам за човек във форма се оказа че не съм свикнал с такава физическа работа. Но според мето това е нормално след като ми е първи ден. 100 на 100 след около 2-3 дена такава работа, нямаше да ми е трудно въобще. В следващите 5 часа се справихме доста добре. Свикнахме с окачването на вратите и не беше толкова тежко. Втората почивка бях толкова гладен. Добре че си бях донесал храна. Там имаше само някакви отвратителни сандвичи и чипсове от едни машини. Изядох си 2 от 3те санвича много набързо и после погълнах банана. В следващата почивка изядох и третия сандвич. Добре че си бях взел толкова храна. Ботушите няколко часа преди края на работното време вече ми бяха доста неудобни. Краката ми бяха оттекли. Ама ми беше толкова уморено, но в същото време целенасочено, че не усещах чак толкова неудобството. Час и половина преди края на смяната рокаджията накара Карл и мен да метем. Ние пометохме и той беше доволен от резултата. После трябваше да окачваме някакви други работи на конвейрната линия, но не бяха толкова тежки нито пък толкова много. Само 50 трябваше да окачим.
Дойде края на смяната. Измих си ръцете в тоалетната, както и всички останали. Хората си приказваха вулгарни глупости в тоалетната. Доволни че смяната е свършила и че ще отидат да се изкъпят и да си починат.
Качвам се в колата с Карл и другите двама от Labor Ready. Вече е 11:35 вечерта. Първото нещо което правя в колата е да си събуя неудобните ботуши и да си убуя маратонките. Пътуваме обратно към Labor Ready защото там съм си оставил колата. По пътя се отваря приказка за това кой къде бачкал, защо бил уволнен, как парите не стигат като имаш да плащаш наем и сметки разни. До като ги слушам, съм доволен от днескашния ден. Работих здраво, свърших си работата, уморен съм, но не съм стресиран. Има голяма разлика между физическата работа и работата в офис. Като си свършиш физическата работа - може да се отпуснеш и да се доволен. С офис работата оставаш ангажиран и след края на работното време. Разговорите в колата беше интересен. 12 и нещо часа пристигаме в паркинга на Labor Ready. Казваме си "Чао" и че може пак да се засечем на някоя работа заедно. Колата ми все още е там, също така фотоапарата и баскетболната ми топка са все още в багажника (като се има предвид квартала се съмнявах че може някой да се опита да ми разбие колата... добре че е стара и не прилича на привлекателна плячка).
Карам към къщи. Доволен съм че съм опитал нещо ново. Въпреки това едва ли ще отида да бачкам пак там. Вече видях какво е и как е. Иска ми се само различни работи да опитвам. Парите които ще ми платят за тая работа не са толкова много. Не ме топлят толкова, но все пак ще помогнат малко.
Прибрах се и се изкъпах.