The Devil

Телевизията. Мразя я. Като наркотик е. Казват "a picture is worth a thousand words" (Една снимка/поглед струва колкото 1000 думи). Според мен не е вярно. Телевизията може да се възприеме като серия от снимки, но все пак хората които четат са по-интелигентни от тия гледащи телевизия... принципно става въпрос (въпреки че сигурно зависи от това какво гледаш по телевизията и какво четеш). Защо ли я мразя. Губене на време е. Ненавиждането на телевизията почна със следната случка... нищо особено не е била, но все пак.
Като живеех с един предишен съквартирант, прекарвах доста време пред телевизора. Съкватриранта се казваше Simeon (произнесено Симиън... дори американците се объркват като го произнасят). В хола имахме голям телевизор (който беше на Симиън). Диагонала беше 62 инча май... с две думи - много голям. Тогава също той имаше един сателитна телевизия за която по принцип трябва да се плаща. Но си имаше там едни чалъми блзгодарение на които гледахме телевизия безплатно (картата която се пъхаше в устройството за приемане на сателитна телевизия можеше да се разкодира/репрограмира благодарение на устойство закупено от Канада (през интернет)... тия разкодирващи устройства са незаконни в Америка). Благодарение на това устройство имахме всеки възможен канал който съществуваше - всичките филмови канали, всичките спортни канали, всичките музикални канали, всичките порно канали... всичко. Всичките тия възможности за филми, предавания, канали, шоута предразполага към бая гледане на телевизия. Аз естествено се възползвах. Гледах си телевизия на воля. Сядах на удобната кушетка в хола, пусках си телевизора и се вторачвах. Обикновено гледах телевизия преди да си легна. Моята спалня беше на втория етаж и обикновено след гледане на телевизия се качвах по стълбите, влизах в банята да си измия зъбите, и после си лягах. Един ден... не беше даже вечер... след гледане на телевизия известно време - качвам се аз по тия стълби за да отида в стаята си. Смътно си припомних колко часа седнах пред телевизора. Също така смътно се сетих кое време е в момента. 4 часа телевизия съм гледал. Какво гледах 4 часа? Хм (както викат някои хора)... не се сещам. Замислих се малко по усърдно. Пак нищо не се сещам. И си рекох наум "There is 4 hours of my life that I am never going to get back... thrown away for nothing" (Изгубих безвъзвратно 4 часа от живота си... за нищо). Това обаче което най-силно ме раздразни е че в последствие бях в някакъв магазин и видях нещо си (не помня точно какво беше) и се сетих че съм му гледал рекламата. Загледах се и се зачудих дали ми трябва, дали ще ми потрябва, и дали си струва парите. Тогава се осъзнах малко - от толкова гледане на телевизия не помня какво съм гледал, но рекламите са ми останали в съзнанието. Колко шибано... от всичката информация която съм имал възможност да погълна от гледането на телевизия... аз помня какво са рекламирали. Ами логично е... като пускат едни и същи реклами по 1000 пъти... как да не ти се натресе в мозъка. От тогава лека по лека взех да се дразня от телевизията. Все повече и повече. И рекламите почнаха ми да ми правят впечатление повече от маркетинг-гледна точка. Хитри са мамка им. Нали това им е работата... добре се справят с това да манипулират човешкия мозък. Струва ми се фазата "Купи си това или онова" е минала, сега е ред на фазата "живота ви без нашия продукт не е живот" (да преувеличавам - признавам си). Другото нещо което все повече взе да ми прави впечатление е ефекта на рекламите върху хората с които се виждам/контактувам. Тоест колко лесно се поддават на тоя консумеризъм. Колкото повече го наблюдавам, толкова повече се ужасявам. На зомбита ми напомнят. Не мога да преценя какъв процент от разговорите (като се изключат тия за работа) са за това какво си си купил, какво ще си купиш, какво някой си купил, какво някой си ще си купи, какви екстри има то, и колко безкрайни мигове радост носи. Във всеки случай предполагам процента е изключително висок.
Факта че 50 Cent има къща (в която не живее) с 18 спални и 37 бани/тоалетни не ме притеснява. Притеснява ме това че хората които го гледат това предаване с тази полезна информация, не биха се поколебали за миг да направят същата абсурдна покупка. Какви партита хвърлял в тая къща, какви купони, какви забавления, какво щастие. Нали? Предаването посветено на въпросната къща и партито което е организирано в него е много добре направено - тоест... интересно е. И ти се приисква и ти да имаш такъв замък с инчанчени удобвства в него.
Съквартиранта ми гледа телевизия. Телевизора, както и компютъра, е в хола. Макар с гръб към телевизора, аз ща не ща - чувам телевизора. Понякога има толкова абсурдни неща че просто не мога да се въздържа и се обръщам да погледна. Въпреки че ненавиждам телевизията някой път ми хваща вниманието и не го пуска. В повечето случай е за малко... все по-малко и по-малко време ми трябва да се осъзная че гледам абсолютно безсмислено предаване. За съжаление често се налага да слушам Хауърд Стърн (докато съм се вторачил в компютъра си, съквартиранта гледа по телевизията шоуто на Хауърд). Предполагам всички знаете кой е. На мен ми е много противен. Мразя да го слушам. Но понякога такива абсурдни неща има на неговото шоу/предаване, че просто не може човек да не се обърне да види със собтвените си очи какво става и това което чуваш истина ли е или не.
Също така според мен телевизията лишава човек от въображение. Всичко в нея е сдъвкано и готово за консумиране без каквото и да усилие на мозъка. Мозъка не му се налага да прави асоциации, да си представя, да си чуди, да се предизвиква. С книгите е по различно. Много повече неща са загатнати и останвени на въображението... дава ти свободата да си представиш нещата по твой начин - свободата на въображението. Гледането на телевизия е вредно защото благодарение на нея, губиш пълноценно време - един път се живее все пак. Живота трябва да се изживее собственоръчно... а не през гледната точка на маркетинг директорите. Така че изключете си телевизора и поприказвайте с хората около вас.