Втора работа, американски футбол и сайт за запознанства

След като така или иначе не си оползотворявам почивните дни с нищо интересно, забавно, или дори полезно - реших да си намеря втора работа. С Labor Ready агенцията не се получи това което очаквах. Така че реших да търся на друго място. След като си падам много по филмите - реших да подам application (кандидатствам) за работа в киното. Не ми се отвори парашута - не ми се обадиха. Дадох си резюмето и на няколко други места със същия успех - никакъв. С моя авер Ерик ходихме четвъртък да пием бира в едно заведение и му разправях как така си търся още една работа. И докато му разказвах се сетих че мога да се обадя на шефа на пицарията (Чип) в която бачках преди няколко години. Бях леко замаян но все пак в състояние да го попитам дали се нуждае от хора. Чип е много печен, леко непукист, занимава се с куп глупости, залага на бейзбол и футбол от време на време, тежи около 200 кила, и ... е човек с добро сърце. С малко повече късмет ще го снимам и него... а даже може и да направя отделен пост за него. Та... обаждам се аз и викам (малко е шумно в заведението в което съм):
Аз - Hey Chip. Its Alex. How is it going? (Здравей, Сашо се обажда. Как е ?)
Чип - Alright. What's up Alex? (Добре. Какво става с тебе?)
Аз - I am looking for a second job. I have Thursday Friday and Saturday off and I was wondering if you need anybody in the pizza shop right now? (Търся си втора работа. Почивам четвъртък петък и събота и се чудех дали ти трябва някой да работи в пицарията през тези дни)
Чип - Sure. Come in tomorrow at 5. (Да. Ела на работа утре в 5 следобед)
Аз - See you at 5. Bye. (До утре в 5. Чао)
Чип - Bye
Работата плаща малко. $5 на час, но е на ръка. Няма да ти вадят данъци и такива работи. Всяка вечер плаща. Въпреки че е малко, докато се прибирах от пицарията вчера се замислих... "Ям в пицарията сигурно 2 пъти докато съм там. На тръгване от пицарията понякога си вземам пак нещо за ядене. 3 или 4 дена от седмицата не се налага да давам пари за храна. Така че това като се пресметне... далавера си е. Не е лоша работа.. понякога става доста натоварено, но все пак не ми е досадно. Освен това мога да си приказвам с разни хора и главно с Чип който е готен човек". Това си го мисля докато до мен на предната седалка седят 2 пици. Едната е с бекон и ананас, другата с пиперони, гъби, и чушки. Вече ми е писнало от тази пица но като изгладнея много, ща не ща... ям.
Та вече 2 дена бачках там. Петък и събота. Пицарията е малка. Има всичко на всичко 2 масички и един (бар)плод. Кухнята е доста по-голяма от колкото площа за обслужване на клиенти. Почти всички пицарии в Америка са устроени по подобен начин... поради следните причини. Почти никой не яде в самата пицария. Всички си поръчват пица или да им доставят до вкъщи или идват сами да я вземат и да си я ядат в тях. Много рядко се случва някой да остане да яде в самата пицария. Моята работа се състои в следното. Телефона в пицарията звъни, аз вдигам:
Аз - Sam's Pizza. Can I help you? (Пицария Самс. Какво ще обичате?)
Клиент - I would like to order a 2 large pizzas for pick up. 1 with pepperoni, mushrooms, and green peppers. The second one with pepperoni, sausage, and black olives. (Искам 2 големи пици. 1 със пеперони, гъби, и чушки. Втората със пеперони, наденица, и маслини.
Аз - What's the name? (Името ви?)
Клиент - Hinzman (хайнзмън)
Аз - It will be ready in about 25 min. (Ще е готова след около 25 мин)
Клиент - Thanks. Bye (Мерси, чао)
Аз - Bye
След 25 мин се появява клиента. Аз му връчвам пицата, вземам му парите, давам му рестото, и му пожелавам приятен ден. Най-опростено в това се състои работата ми. Има си и други задължения. Примерно по сложно е като трябва да се попълва поръчка за доставка по домовете. Или пък ако си поръчат там пържени пилета, сандвичи, салати, риба. Има разни сосове и други работи които трябва да се нагласят в поръчката (за които аз съм отговорен). Някой път готвачите осират поръчката и се налага да се извинявам на клиентите за неудобството. Трябва да сгъвам кутии за пица от време на време. И други такива малки странични работи. Петък събота и неделя обикновено е доста натоварено защото в момента е футбол (американски) и бейзбол сезона. През тия дни от седмицата има мачове разни и хората искат да си седят пред телевизора в удобното си кресло, да си гледат мача и да похапват пица и да си пият газирано (или бира). Американците имат невероятно знание относно мачовете излъчвани по телевизията. Американския футбол изглежда много простичък на пръв поглед, но има сигурно хиляди правила. Основния замисъл на играта лесно се схваща, но малките правила са толкова много и завъртяни че си е направо наука да ги схванеш всичките. Повечето мъже са в течение относно всичко в сферата на футбола и бейзбола (имена на играчи, рекорди, статистики, резултати, и така нататък). Това изисква прекарване на доста време пред екрана. Не мога да отрека че американския футбол е най-интересния спорт който съм наблюдавал. Динамичен, брутален, изискващ хиляди комбинации и невероятна подготовка. Повечето хора които не са запознати с тоя спорт не подозират колко е сложен. Ако някой иска... ще му обясня чат пат правилата, че поне да може да му се наслаждава като го гледа. Това което най ме дразни е че през 1 мин има разни реклами. Съответно са добре подбрани - за бира, за пица, за кола, за телевизори. Хората от маркетинга на големите компании си разбират от работата. Въпреки че не обичам рекламите... някой са толкова успешни и забавни, че просто не може да не ги гледаш. Всеки спорт излъчван по телевизията е наблъскан с реклами. Не знам как така успешно са направили самите спортове да имат толкова много прекъсвания, че да могат да вкарат максимално много реклами.
Пак се отплеснах от темата, но няма значение. Няма я учителката по литература да ми пише двойка (Всъщност чух че и тя емиргрирала... преследвала Американската мечта :) също като мен). Чудя се тя дали има втора работа като мен. Дали е работила в пицария в Америка. Едва ли.
Друга тема е че... направих си профил в Елмаз.ком. Съвсем случайно попаднах на тая страница (май гледах кой български страници имат най много посещения на ден и това беше една от тях). Беше ми доста интересно да разгледам български сайт за запознанства. Досега не съм се записвал в такива, но нали е български... реших да опитам. Не че се надявам да стане нещо чрез тоя сайт. Но знае ли човек... сигурно ще е интересно. Странно нещо са сайтовете за запознанства. И засега ми е интересно да чета какви работи пишат в профилите си. Или пък какъв тип човек търсят. Оказа се че има доста мадами дето търсят мъж който изкарва повече от 500 лева на месец (аз не съм си разкрил дохода в моя профил... така или иначе е нереален защото не живея в България). Другото нещо, в което се регистрирах, е Атол.бг. Там може да търсиш хора които са били в твоето основно, средно, или висшо училище. Намерих няколко съученика... и се зарадвах естествено. Иска ми се да поддържам връзка със всички от класа в гимназията... не се справям толкова успешно колкото искам, но все е нещо.
Вчера след работа нямаше никой в ICQ с когото да чатя и си преглеждах пощата. Видях вътре един имейл който аз си пратих и чието съдържание бяха телефонни номера, които съм си пратил че да имам достъп до тях от което и да е място с достъп до интернет. Видях телефона на една съученичка от Руската гимназия в Русе. Последно бях я чувал преди повече от година по телефона. Реших да й се обадя... за да проверя дали все още живее в Германия и дали има същия телефонен номер. Там живее все още и все още има същия телефонен номер. Разприказвахме се с нея... главно за бивши съученици. В последствие се оказа че е фенка на Хари Потър :). Хубаво е да не губиш връзка с хубавите и приятните хора от миналото. Въпреки че съм в Америка, сигурно съм единствения от класа който поддържа връзка с най много бивши съученици.
PS Забравих да спомена че след като пих бира с Ерик, забравих DSLR фотоапарата си под масата. След заведението ходихме на кино и аз се сетих едва след филма че съм си забравил фотоапарата там. Фотоапарата е най-ценната вещ която притежавам (по скъп е от колата която карам :) - тя е абсолютна трошка) и много се разтревожих че може да се наложи да се простя с него. За щастие фотоапарата се оказа все още в заведението и сега пак сме неразделни.