Превод

Искам да се извиня на хората които четат блога за това че написах последния пост на английски. Не беше много правилно като се замисля. Така че ето го превода:

Гледах един филм и много се ядосах. Филма се казва "Lord of War" (Nicolas Cage, Jared Leto). Филма не е лош, даже напротив - хубав е и освен това е добре направен. На мен ми хареса много и си струва да се гледа. Последното нещо написано на екрана преди да почнат да изборяват режисьорите и актьорите и прочие, ме ядоса. Ако искате да знаете какво е било то - гледайте филма. Отнася се за това кой държави са най-големите производители и дистрибутори на оръжие.
Това е втория филм който ме впечатлява по един особен начин. Искам да спомена първия обаче - "Three Kings" (George Clooney, Mark Whalberg, Ice Cube). Не беше много популярен филм, нито пък имаше голям финансов успех. Но беше много добър филм. Защо нямаше успех филма? Това е моята теория... Това което показват и намекват във филма е неудобно. Навява неудобни мисли. Кара те да се чувстваш виновен за това което си, което правим, причините заради които живеем, на кого и какво принадлежим, колко малко знаем, как вървим в погрешна посока. Някой могат да си помислят че филма критикува Америка и нейната намеса в световната политика. Това не е точно това което аз виждам в тоя филм. Гледам на него малко по от високо. Която и да е суперсила в света може да бъде набедена в извършване на такива (или подобни) злини. Която и да страна с много власт и пари ще тръгне по неправилния път. Защото е управлявана от хора, хора който не са са перфектни и имат много недостатъци. Хора които са обсебени от мания за власт, алчност, и егоизъм.
"Lord of War" ме накара да се замисля за същите неща за които "Three Kings" ме накара да се замисля. Плюс още няколко. Учуден съм че филмите са били допуснати до кината. Може би са били допуснати защото има доста оръжия и престрелки в тях и зрителя може лесно да пропусне същественото и да се наслади единствено на единия екшън (освен това актьорите са доста известни). Филма бил направен по действителни събития (според мен днешно време е трудно да се намери филм които не е). Алед филма, реших (или по скоро затвърдих мнението си) че няма смисъл да се гледат и въобще следят новините. Защо ли? Защото истинските събития не са това което хората искат да видят. По добре е да не знаят как е постигнат техния стандарт на живот. Съответно аз реших че има повече истина в теориите, мислите, идеите които се съдържат в разни форми на изкуството. Като в тия два филма. Смятам че в тия 2 филма има повече истина от колкото в новините в 8 вечерта. Прекалено опасно е да се покаже какво всъщност става по света и за това е по удобно да бъде облечено в някаква форма на изкуството. Знам че е глупаво да разсъждавам така. Знам че си живея в моето малко мехурче и се изолирам. Седя си в мехурчето, което става все по малко защото така се чувствам добре. Защото искам да съм различен. Открих удоволствието от това да си различен когато дойдох в Америка. Различен бях, хареса ми, и такъв реших да си остана. Надявам се че това няма да ме доведе то това да живея огорчен, нещастен и сам в някоя пещера в планината. Въпреки че съм материалист в ежедневния си живот (питайте американците които ме познават, гледам си парите и се опитвам да си ги пестя максимално), вътрешно се движа в противоположната посока на материализма. Как сме устроени хората? Защо имаме такива пагубни желания и инстинкти - власт и лакомия (парите са уред да упражняваме власт). Защо се чувстваме по-добре когато знаем че сме постигнали повече от хората около нас? Имам повече неща в Америка от колкото когато си бях в България. Но тоя факт не ме кара да се чувствам по-добре... защото според мен не съм постигнал повече от заобикалящите ме американци. Когато от време на време се приберам в България, се чувставам по-добре. По-добре защото чувствам че притежавам нещо повече от средния българин. Знам че не бива да се чувствам така. Не трябва и въпреки че се много се опитвам да не го показвам, го чувствам така в себе си. Не искам да чувствам че превъзхождам хората около мен в някакво си глупаво отношение. Но дали искам или не... засега не мога да променя това как се чувствам. Никога не съм обичал да се правя на голямата работа.
Както и да е, като излизах от киното се отвращавах от нещата които ме заобикалят. Удобните седалки в киното, хубавите коли в големия паркинг, светлините навсякъде, сградите, правите линии, квадратността на всичко наоколо. Ако четете това бихте ме посъветвали наум "Върви да живееш в гората тогава" и сигурно ще имат пълното право да ми го кажат. Озъзнавам колко глупави/наивни са тия идеологични мисли. Но смятам че те ме правят различен от повечето хора. Смятам че хората не се нуждаят от всичко това което притежават в момента за да се чувстват щастливи. Даже напротив, струва ми се че в наши дни хората са най-нещастни в сравнение с който и да е период от историята на човечеството. Сега придаваме важност на изпуснатите шансове и възможности в живота си, осъзнаване на потенциала в нас, сами да се напъваме/насилваме, да имаме повече, и неосезаемо (а понякога съвсем явно) да се фукаме пред околните с това което имаме или сме постигнали. Докато карах обратно към вкъщи, се чудех "Кога хората са почнали да се чувстват нещастни?". Не очаквах че ще го измисля, но успях. Може и да не е правилния отговор, но поне според мен е верния. Мисля че откакто съществуват парите, от тогава хората са станали роби. Все пак е странен вид робство. Иронично е че самите ние сме измислили парите. Така че може би термина роби си противоречи сам на себе си в тоя случай. Но въпроса " Кога хората са почнали да се чувстват нещастни?" ме наведе на един друг въпрос. "В каква посока се движи еволюцията на човечеството?". Струва ми се че може да гледаме погрешно на тоя въпрос. Ако хората вярват в прераждането или живот след смъртта, обикновено вярването се състои в това че се превръщаме в нещо по-сложно, нещо по-умно, нещо с повече контрол. Ако съществува прераждане или живот след смърта, може би се превръщаме в нещо по-просто, без какъвто и да е контрол върху нещата около нас. Например защо да не се преродим в насекомо или камък. Според мен едно насекомо или един камък ще е много по спокоен и щастлив в сравнение с по-равитите биологично същества. Може би със смъртта се връщаме "назад" в еволюцията. Истината е че не вярвам нито в прераждането, нито в живот след смъртта... но е интересна тема за размисъл.
Друго което ме вълнува (обикновено след филми като "Lord of War") е "Кога (ние хората) ще станем добри?" или дали ще стане както споменава Nicolas Cage във филма "Злото ще надмогне всичко". Все още нямам отговор на тоя въпрос. В процес на търсене съм в момента :) Няма смисъл да се правя на голям хуманист и пацифист. Имал съм куче като малък. И съм го удрял. Не съм бил садистичен към него (или поне така си мисля). Удрял съм го за да го науча на нещо. Просто искам да кажа че всички сме лоши понякога, или садисти. Няма значение дали ще си признаем или не. Ако смятате че никога не сте били лоши или садистични, може би просто все още не сте намерили предизвикващ случай. Но все пак се опитвайте да отричате пред себе си че сте лоши понякога, или садистични. Аз поне така правя и засега се справям добре.
Вече не съм толкова ядосан колкото бях когато почнах да пиша тоя пост. През времето което ми отне да напиша всичко дотук, се оказва че отново съм се климатизирал към удобствата създадени от човека. Сега... отивам да ям... в кухнята.