Sunday, October 09, 2005

Превод



Искам да се извиня на хората които четат блога за това че написах последния пост на английски. Не беше много правилно като се замисля. Така че ето го превода:

Гледах един филм и много се ядосах. Филма се казва "Lord of War" (Nicolas Cage, Jared Leto). Филма не е лош, даже напротив - хубав е и освен това е добре направен. На мен ми хареса много и си струва да се гледа. Последното нещо написано на екрана преди да почнат да изборяват режисьорите и актьорите и прочие, ме ядоса. Ако искате да знаете какво е било то - гледайте филма. Отнася се за това кой държави са най-големите производители и дистрибутори на оръжие.
Това е втория филм който ме впечатлява по един особен начин. Искам да спомена първия обаче - "Three Kings" (George Clooney, Mark Whalberg, Ice Cube). Не беше много популярен филм, нито пък имаше голям финансов успех. Но беше много добър филм. Защо нямаше успех филма? Това е моята теория... Това което показват и намекват във филма е неудобно. Навява неудобни мисли. Кара те да се чувстваш виновен за това което си, което правим, причините заради които живеем, на кого и какво принадлежим, колко малко знаем, как вървим в погрешна посока. Някой могат да си помислят че филма критикува Америка и нейната намеса в световната политика. Това не е точно това което аз виждам в тоя филм. Гледам на него малко по от високо. Която и да е суперсила в света може да бъде набедена в извършване на такива (или подобни) злини. Която и да страна с много власт и пари ще тръгне по неправилния път. Защото е управлявана от хора, хора който не са са перфектни и имат много недостатъци. Хора които са обсебени от мания за власт, алчност, и егоизъм.
"Lord of War" ме накара да се замисля за същите неща за които "Three Kings" ме накара да се замисля. Плюс още няколко. Учуден съм че филмите са били допуснати до кината. Може би са били допуснати защото има доста оръжия и престрелки в тях и зрителя може лесно да пропусне същественото и да се наслади единствено на единия екшън (освен това актьорите са доста известни). Филма бил направен по действителни събития (според мен днешно време е трудно да се намери филм които не е). Алед филма, реших (или по скоро затвърдих мнението си) че няма смисъл да се гледат и въобще следят новините. Защо ли? Защото истинските събития не са това което хората искат да видят. По добре е да не знаят как е постигнат техния стандарт на живот. Съответно аз реших че има повече истина в теориите, мислите, идеите които се съдържат в разни форми на изкуството. Като в тия два филма. Смятам че в тия 2 филма има повече истина от колкото в новините в 8 вечерта. Прекалено опасно е да се покаже какво всъщност става по света и за това е по удобно да бъде облечено в някаква форма на изкуството. Знам че е глупаво да разсъждавам така. Знам че си живея в моето малко мехурче и се изолирам. Седя си в мехурчето, което става все по малко защото така се чувствам добре. Защото искам да съм различен. Открих удоволствието от това да си различен когато дойдох в Америка. Различен бях, хареса ми, и такъв реших да си остана. Надявам се че това няма да ме доведе то това да живея огорчен, нещастен и сам в някоя пещера в планината. Въпреки че съм материалист в ежедневния си живот (питайте американците които ме познават, гледам си парите и се опитвам да си ги пестя максимално), вътрешно се движа в противоположната посока на материализма. Как сме устроени хората? Защо имаме такива пагубни желания и инстинкти - власт и лакомия (парите са уред да упражняваме власт). Защо се чувстваме по-добре когато знаем че сме постигнали повече от хората около нас? Имам повече неща в Америка от колкото когато си бях в България. Но тоя факт не ме кара да се чувствам по-добре... защото според мен не съм постигнал повече от заобикалящите ме американци. Когато от време на време се приберам в България, се чувставам по-добре. По-добре защото чувствам че притежавам нещо повече от средния българин. Знам че не бива да се чувствам така. Не трябва и въпреки че се много се опитвам да не го показвам, го чувствам така в себе си. Не искам да чувствам че превъзхождам хората около мен в някакво си глупаво отношение. Но дали искам или не... засега не мога да променя това как се чувствам. Никога не съм обичал да се правя на голямата работа.
Както и да е, като излизах от киното се отвращавах от нещата които ме заобикалят. Удобните седалки в киното, хубавите коли в големия паркинг, светлините навсякъде, сградите, правите линии, квадратността на всичко наоколо. Ако четете това бихте ме посъветвали наум "Върви да живееш в гората тогава" и сигурно ще имат пълното право да ми го кажат. Озъзнавам колко глупави/наивни са тия идеологични мисли. Но смятам че те ме правят различен от повечето хора. Смятам че хората не се нуждаят от всичко това което притежават в момента за да се чувстват щастливи. Даже напротив, струва ми се че в наши дни хората са най-нещастни в сравнение с който и да е период от историята на човечеството. Сега придаваме важност на изпуснатите шансове и възможности в живота си, осъзнаване на потенциала в нас, сами да се напъваме/насилваме, да имаме повече, и неосезаемо (а понякога съвсем явно) да се фукаме пред околните с това което имаме или сме постигнали. Докато карах обратно към вкъщи, се чудех "Кога хората са почнали да се чувстват нещастни?". Не очаквах че ще го измисля, но успях. Може и да не е правилния отговор, но поне според мен е верния. Мисля че откакто съществуват парите, от тогава хората са станали роби. Все пак е странен вид робство. Иронично е че самите ние сме измислили парите. Така че може би термина роби си противоречи сам на себе си в тоя случай. Но въпроса " Кога хората са почнали да се чувстват нещастни?" ме наведе на един друг въпрос. "В каква посока се движи еволюцията на човечеството?". Струва ми се че може да гледаме погрешно на тоя въпрос. Ако хората вярват в прераждането или живот след смъртта, обикновено вярването се състои в това че се превръщаме в нещо по-сложно, нещо по-умно, нещо с повече контрол. Ако съществува прераждане или живот след смърта, може би се превръщаме в нещо по-просто, без какъвто и да е контрол върху нещата около нас. Например защо да не се преродим в насекомо или камък. Според мен едно насекомо или един камък ще е много по спокоен и щастлив в сравнение с по-равитите биологично същества. Може би със смъртта се връщаме "назад" в еволюцията. Истината е че не вярвам нито в прераждането, нито в живот след смъртта... но е интересна тема за размисъл.
Друго което ме вълнува (обикновено след филми като "Lord of War") е "Кога (ние хората) ще станем добри?" или дали ще стане както споменава Nicolas Cage във филма "Злото ще надмогне всичко". Все още нямам отговор на тоя въпрос. В процес на търсене съм в момента :) Няма смисъл да се правя на голям хуманист и пацифист. Имал съм куче като малък. И съм го удрял. Не съм бил садистичен към него (или поне така си мисля). Удрял съм го за да го науча на нещо. Просто искам да кажа че всички сме лоши понякога, или садисти. Няма значение дали ще си признаем или не. Ако смятате че никога не сте били лоши или садистични, може би просто все още не сте намерили предизвикващ случай. Но все пак се опитвайте да отричате пред себе си че сте лоши понякога, или садистични. Аз поне така правя и засега се справям добре.
Вече не съм толкова ядосан колкото бях когато почнах да пиша тоя пост. През времето което ми отне да напиша всичко дотук, се оказва че отново съм се климатизирал към удобствата създадени от човека. Сега... отивам да ям... в кухнята.

4 Comments:

Anonymous Таня said...

Ей Сашо, и този, както и много от другите ти постове ми хареса.
Не мога да кажа нищо повече и по-добре от Дамян Дамянов във връзка с това:
******
Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах.... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках
аз всичко имах, само тебе нямах !
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш с велика сила
да възкресиш душата ми умряла
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.
******

И още едно, което много се връзва с един твой предишен пост, ама тогава не се сетих да ти го изпратя:
******
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

********

11:57 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Здравей, Таня. Мерси за комплимента. А Дамян Дамянов... като чета какво пише... да не е живял в Америка? :)

12:56 PM  
Anonymous Таня said...

Здрасти Сашо,
първо - не е комплимент :-) Ти пишеш с кратки, ясни изречения, в които обаче така подреждаш думите, че успяваш да засегнеш разни тънки струни....
второ - няма значение, къде се намираш - навсякъде можеш да се чувстваш гадно или добре, защото си го носиш със себе си - тоест изтърканата фраза "не можеш да избягаш от себе си" :-)))

7:17 AM  
Anonymous Жилов said...

Направи ми впечатление краят на твоето описание за филма. За прераждането в нещо по-просто и за злото в нас. Между тези две несвързани на пръв поглед неща има нещо общо...

Аз разбирам нещата така: Трудно е да си човек, лесно е да си камък (растение, и т.н.). Много по-лесно е да избягаш от човешкото, да се слееш с камъните, със смъртта. И в това се заключава и злото.

Защо аз бих се наслаждавал на това да виждам как някой друг гори в огнена яма? Защото аз не съм другият, аз съм ОГЪНЯТ. Ето така човек се отказва от човешкото и превръща както себе си (огън), така и другия (труп, кукла) в предмети.

Почти всяко зло е опит на човек да избяга от тежестта на това да бъде човек. Опит да опредмети (или лиши от човешки качества) себе си и другите. Защо? Защото да си човек е по-мъчително, отколкото да си камък.

12:37 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.