Ебах ти Миш Маша аз

Вчера разговарях с родителските тела... както правя по традиция всеки понеделник. Те си знаят че синчето от Америка ще се обади в понеделник между 7 и 8 вечерта. Разприказвахме се с татко и темата не знам как стана готвене. Та той ми обясни как се готвят зелеви сърми (и пълнени чушки... пълнежа бил един и същ). А след това ми каза и миш маш как се готви. След това се обадих на майка, казах й че татко ми е казал как се готви миш маш. Тя също ми каза нейната рецепта каква е. Аз се зарекох да сготвя един миш маш. Проблема беше само да намеря къде се продават печени чушки в буркан. Такива екстри в Америка трудно се намират като се има предвид че те не се приготвят по начина който са свикнали американците... а той е:
- махнете целофана
- добавете вода (или мляко)... тая стъпка е това което 100% квалифицира този процес да бъде сложен под графата "ГОТВЯ" вместо графата "притоплям"
- сложете в микровълновата от 5 до 8 мин
- ВНИМАНИЕ!!!! Храната ще е много гореща... изчакайте няколко минути да изстине

Та... да се върна на темата - готвенето на миш маш. Отидох в онова магазинче до нас което е единственото в радиус сигурно 100 мили (160 киломентра) в което има българско сирене (овчо). Не се учудих чак толкова като видях малки бурканчета с печени чушки... все пак българско сирене има в магазина. Бурканчетата бяха $2. в тях има сигурно 5 печени чушки... ама питах там един дето бачка и той каза че много хора ги купували тия и били много доволни от качеството... струва си значи. Взех си Bulgarian Feta (българско сирене), малкото бурканче с чушки, един галон прясно мляко (3,78 литра) и си тръгнах. Отидох вкъщи да готвя. Трябваше скорострелно да го правя защото след около 45 мин трябваше да тръгвам за работа. Така че за 45 трябваше не само да съм сготвил... но и да съм се наял, да съм се окъпал, да съм се облякъл, и вече тръгнал :)
Давам на бързи обороти въпреки че ми е малко трудно след като за първи път готвя миш маш. Слагам чушките в един тиган. Запържвам ги малко. В същото време слагам малко олио на дъното на една малка тенжера на контлона... слагам брашно... и добавям прясно мляко разбърквайки. Докато го поеме брашното. След това сложих 5 суперни лъжици доматено пюре в чушките и половин чаена чаша вода. След това разбих едно яйце и го прибавих към брашното и млякото. После добавих и чушките с пюрето към тази смес. Натроших малко сирене... но не на много ситно, а на съвсем малки бучици. Така че да си личи като е в миш маша. Стана 2 часа... аз си сипвам набързо в една чиния миш маш. Малко сирене си отрязвам допълнително и 2 големи филии пресен хляб. Сядам на масата. Абе дори и прилича на миш маш... ако и на това има вкус... няма да е лошо. Опитах. И доволен останах. Ометох го на бързо. После скорострелно си разтребих готварския хаос. Съблякох се с такава скорост ще кажеш имах Плейбой модел в леглото... взех си кърпата и на бегом (2 и половина крачки) до банята. Ударих един от тия 3 минутните душове. Изкъпах се не на Fast Forward ами на 4х Fast Forward. Естествено не ми остана време да се избръсна (а трябваше... вече седмица не съм се бръснал... добре че не съм от лесно брадясващите). Опаковах си останлия миш маш за да си го ям на работа.
Огладнях аз на работа по едно време. Доволно си извадих миш маша. Стоплих си го в микровълновата на работа (тука е почти традиция да има микровълнови печки на работа - нали така се храни цялата нация). 2 много дебели филии хляб. Малко сиренце си бях взел също. Сядам аз. Добавих си малко сол защото бях забравил тази стъпка в процеса на готвене. Слагам си първата хапка в устата. Дъвча... преглъщам първата хапка. Сещам се нещо....
Следното е често срещано явление при баща ми - след като сготви нещо. Аз решавам да го имитирам без публика обаче за да мога да се представя добре когато и има такава. Имитацията се състои в следното:
Правя намусена физиономия малко. Хвърлям ядосано вилицата за да издрънчи и викам (на чист български :) ) на никого в офиса "Ебах ти миш маша аз... човешки ръце ли са го правили". След което несъществуващите наоколо хора ме поглеждат в недоумение... центъра на вниманието съм. Усмихвам се... после целувам ръцете си от външната страна съвсем шумно и доволно. Пак тия несъществуващите хора се засмиват и се радват. Аз казвам "Златни ръце са го правили тоя миш маш, ей!". И се захващам пак да си ям кротичко ще кажеш нищо не е станало.
Понеже бях сравнително горд от себе си, се сетих за този навик на баща ми. Бил съм му свидетел не един път. И винаги е смешно.
Някой да иска да му сготвя миш маш?