Thursday, December 15, 2005

Защо американците не преписват



Бил съм в американска гимназия 1 година. В американски университет - 4 и половина. Американците не могат да се метнат и на малкия пръст на българите по отношоние на преписването. То не че е повод за гордост :) но все пак ми направи впечатление.
В България и аз съм преписвал в съвсем нормални български дози. Тоест... когато ми се отдавало случай да препиша... преписвах. Ако някой е искал да препише от мен... давал съм му. Нямал съм угризения на съвеста. Ще ви спестя рационализациите ми за това защо преписването не е чак толкова неморално защото сигурно не съм прав :)
В Америка първия ми сблъсък с това колко е неморално преписването беше още в американската гимназия. Математиката в гимназията беше меко казано лесна. Много меко казано. Аз помня че някой ми гледаше там в теста един път и аз естествено го улесних някак си... не помня точно как. Прибрах се аз в американското си "семейство" съвсем доволен че благодарение на мен сигурно ще получи по-добра оценка. Нещо стана на въпрос в "семейството" и аз споделих че съм позволил там на някакъв си да препише от мен. Ама какво конско ми четоха. От тогава знам че за мен няма място в рая. Преписвачите отивали в ада... не знам дали знаете. Но на мен ми го казаха съвсем сигурни източници - "семейството" ми беше много "близко" с Господ. Той им казал изглежда кое как става и те много усърдно ми обясниха. Аз недоумявах какво толкова е станало тогава... не е като да не знам... не съм аз този който е преписвал. В гимназията помня че дори имаше случаи когато учителя излиза от стаята по време на тест някакъв (или контролно) и.... никой не си мърда пръста да преписва. Учебницете до тях, знаещи съученици до тях... а никой не шавва. Гледат си в собствените тестове, някой пуфкат и пъшкат че не знаят нещо си. Но повечето гледат на теста като на състезание... сякащ е по-важно кой първи ще си предаде теста от колкото кой ще изкара по-добра оценка. Аз като го видях това за първи път се (както вика Дончо) САЩисах. И как сега да съм единствен в целия клас да си отворя учебника и да препиша... или да питам някого. Ами никой друг не преписва... мен ме беше стах да съм единствения.
Все пак не казвам че никой от американкците никога не преписва. Има и такива но просто според мен не преписват толкова колкото българите. Другото нещо което ми направи впечатление е че повечето американци не си проверяват отговорите след като попълнят тестовете си. Не знам дали е от мързел или от какво. Но аз съм от хората които използват всичкото време което им е дадено за да мога да помисля по-сериозно кой може да е отговора. И обикновено си вземам тестовете доста бавничко... прочитам въпросите по няколко пъти. Въпреки че казват че първия отговор който ти дойде на акъла е правилен и ако се полекобаеш и поправищ, в последствие съжаляваш.
В университетите тук ако те хванат да преписваш по правилник би трябвало да те изключат. Но досега не съм срещнал никой който да е изключен по тази причина. Може би за това не преписват толкова много, но не ми се вярва. Трябва да направя една анкета на работа - каква е причината да не преписват американците.
Ето една историйка. Аз и бившия ми съквартирант (казва се Simeon Howard) имахме Геология в университета преди нялко години. Геологията беше сутрин 2 пъти в седмицата (май понеделник и сряда). Да обележа аз не съм много адекватен сутрин. Особено след като се събудя. Аз обикновено тръгвах на училище веднага след като се събудя. Ако трябва да изляза от къщи в 8:30 то тогава си навивам часовника за 8:20... измивам си зъбите, обличам се и тръгвам... Предпочитам да си уползотворя времето в сън от колкото да стана по рано, да пия кафе (не пия кафе), да пуша цигара (не пуша), да гледам новините (не гледам новини), да закуся (обикновено не ми се яде рано сутрин). Та една сутрин имаме контролно по геология. Аз и съквартиранта сме на последния чин. Преписвахме един от друг обикновено. Контролното беше само 10 въпроса - multiple choice (да избереш правилния отговор). Следващия път ни връщат контролните. Всички си получват резултатите от контролните... освен мен. Дигам ръка аз (стар български навик :) ) и викам на даскала "I didn't get my quiz back" (не ми върнахте контролното). Той вика "You see me after class" (ще приказваме след класа). Още тогава разбрах че нещо не е наред и почнах да се тревожа. Мина класа... тръгват си всички от класната стая, само аз седя и го чакам. Питам го "What did you want to talk to me about?" (за какво става дума?). Той вика "Come to my office" (ела ми в офиса). Аз се тревожа още повече. Отиваме в офиса му и той ми подава листа на който съм попълнил отговорите си. Пита ме:
- Are those your answers (Това отговорите на твоето контролно ли са)
Аз поглеждам датата и името на листа... моя почерк... но поглеждам пак името... и не мога да повярвам на очите си. На листа пише Alexandre Howard. А както се досещате би трябвало да пише Alexandre Kartchinski.
Аз - Yeah, it mine.
Той - How come you have Simeon's last name on your answer sheet? (Защо пише фамилното име на Симиън а не твоето на листа с отговорите?)
Аз... гледам тъпо. - I am not sure, sir. I am not really a morning person. I was not feeling very well that morning. I wish I had a better explanation. (Не съм много сигурен, господине. Не си падам много по ставането рано. И не се чувствах добре нея сутрин. Иска ми се да имах по-добро извинение.)
Той - The only thing that saves you is that you have one answer off from his quiz (единственото нещо което те спасява е че имаш един различен отговор от него на контролното).
Моя съвет е ако ще преписвате... преди да си предадете контролното, проверете дали сте написали вашето име.

3 Comments:

Anonymous Дончо said...

Ох, родното преписване. Недей!
Повдигаш много щекотлива тема, която като нищо може да прерасне в масов флейм.
Защото в България е гордост да заявиш, че си преписал (и по този начин не си се минал да учиш повече от другите). Генезиса на това странно поведение според мен идва от мамините думи "Учи, мама, да не работиш!".
И от много други работи.
Ама хайде да не започваме темата...

6:29 AM  
Anonymous Григор said...

Докато следвах, имаше един невероятен случай. На изпит наш известен професор по съдебна медицина хвана преписвач. Изключително нахален - с царски пищов, и то очевидно ползван от много поколения студенти.

Само че никой в залата не подозирал от колко много поколения, докато другият професор (състудент на първия) не паднал от смях, като видял пищова. И не напомнил на състудента си кой е правил този пищов - а именно въпросният състудент...

Историята официално се покри, но на слуха устата трудно се запушва.

3:53 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ Дончо
Писах: "Ще ви спестя рационализациите ми за това защо преписването не е чак толкова неморално защото сигурно не съм прав :)"
Съгласен съм с теб че преписването е неправилно. Но изглежда в мен има остатъци от българския манталитет в това отношение... и затова не му се противя толкова колкото логиката налага.
А това че фразата "Учи, мама, да не работиш!" е абсолютна простотия - абосолютно съм съгласен с теб.
Дончо... обещавам ти че от сега нататък няма да преписвам... или поне ще се чувствам много виновно ако го сторя :))
Наздраве

9:54 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.