Музика и музика

В петък (когато не можеше да ползвам компютъра) ми се пишеше нещо. И реших да го напиша на хартия. Ето сега го преписах на компютъра:
Когато ми писне от всичко се чувствам празен. За да имам желание за живот, трябва да обичам нещо. По възможност повече от едно нещо. Трябва да се науча да обичам колкото се може повече неща.
Бях забравил колко обичам музиката. Бях забравил колко е хубаво да си усилиш музиката, да си затвориш очите и да не мислиш. Само да кимаш в такт. След като всяка музика е толкова леснодостъпна, вече е трудно да намериш музика която ти харесва. Изобилието е жестоко нещо. Може да се окаже най-лошото нещо което се случило на америка.
Аз имах щастието да ми препоръчат с вдъхновение разни песнички. Крис ми беше пратила разни хубави, които най-накрая си сложих на диск. Едно е да слушаш музика на компютъра в хола да като вършиш нещо... друго е да я слушаш на касетофона със слушалки в тъмната си стая. Крис разбира от музика и очаквам да ми препоръча още.
В момента слушам тоя диск в моята си стая. Преди малко почнах да чета "Алекси Зорбас" за втори път. Прочетох първата глава и си давам почивка. Почувставх се сам и реших да напиша нещо. Но след като съм си обещал да не ползвам компютър 3 дена... реших да пиша по старомодния начин - с химикал. Писането ми помага. Когато пиша, все едно конатктувам с някого. Някого който ме слуша.
Като стана въпрос за изобилието... то е виновно за апатията. Може би за това имам такива малки минималистични пориви - да прогоня апатията. Бяха ли вкусни бананите едно време когато ги имаше един път в годината? Трябва да снимам купчината банани в супермаркета. Може да ме изгледат неразбиращо като почна да залягам покрай щанда с бананите и да щракам с голимия си фотоапарат. Аз вече обичам да ме гледат странно. "Да, правя снимки на бананите и не ми пука че изглежда странно". Казвал съм и преди ама си струва да повторя - Аман от "нормални" хора.
Почивката свърши. Време е за глава втора от "Алекси Зорбас".