Wednesday, February 01, 2006

Какво се крие в бъдещето?



Струва ми се че всички се опитват да отгатнат бъдещето понякога. Особено след като се замислят за миналото. Преди 30 години е нямало интернет, а сега е такава движеща сила в живота на хората. След това автоматично се замисля човек - какво ли ще стане след 30 години. А след 100?
На къде върви технологията? Все още не мога да реша дали е към подобряване или влошаване на живота.
Дали винаги ще има нужда от технологии?
Дали ще осъзнаем как да живеем щастливо?
Докъде ще доведе подобряването на технологиите? Имам чувството че сляпо вървим в една посока без дори да се замисляме къде искаме да стигнем.
За какво ни е да сме ефективни в работата и развитието на технологията?
Наистина ли е по-добре да може човек да получава мейла си на мобилния телефон? Наистина ли улеснява живота ни или просто освобождава място за да намерим за какво друго да се тревожим или да желаем?
До кога ще живеем със заблуждението че парите правят човека щастлив? Според мен чувствата които пораждат първично щастие в човека не са асоциирани с пари.
Кога ще си поставим за цел да сме щастливи вместо просто да имаме много пари?
Кога ще можем да живеем в хармония с природата без само да я използваме? Сигурно ще стане някога. Все пак съм сигурен че в скоро време ще се измисли начин да не замърсяваме природата. И да елиминираме отпадъците. И да измислим "умни" опаковки.
Все пак повечето неща които са си наумили хората, биват постигнати.
Това безразборно преследване на пари дали е само фаза в човешката еволюция? Сигурно след 100 години хората ще погледнат назад и ще се смеят (добронамерено) за това какви глупости сме вършили в името на парите.
Толкова сме свикнали с разни технологии. А има ли смисъл от тия технологии ако не осъзнаваме тяхното предимство. Може би трябва да се изобрети уред или място където да се пращат хората да поживеят без никакви технологии че поне да могат да ги оценяват. Може би света ще бъде разделен на 2. Тия които искат да живеят с технологии и тия които искат да живеят без тях.
Няма да е лошо да се научим как да общуваме по добре помежду си. По начин да извличаме щастие от комуникацията и контактите с околните. И секса. Според мен няма начин да не се промени отношението на хората към секса и това как става и това как би трябвало да става. Прави толкова хора нещастни и поражда такива комплекси че наистина в скоро време трябва да се измисли нещо по върпоса. Според мен ще има коренни проблеми в това отношение в близко бъдеще.
Пак много антикапиталистично се изказах. Имам такива изблици на антикапиталистичност, но в повечето случаи са наистина кратки изблици. Все пак не съм хукнал да живея в планината. И не съм се отказал от всички удобства които ползвам ежедневно. Сигурно няма и да се откажа. лека ирония е че все пак ползвам технология за да се оплаквам от технологията. Аз всъщност не се оплаквам, нали?
:)
Гладен съм. Като се прибера съм замислил да готвя гъбена супа. За първи път ще ми е. Сестра ми ми каза как става по телефона. Записах си. Дано стане. Сигурно ще стане. Яденето е едно от малкото удоволствия които имаме. Ще се опитам да му се насладя максимално :)
Приятен ден на всички пожелавам :Р

11 Comments:

Anonymous |RABBIT| said...

Масовото преследване на щастие като самоцел би било най-лошото нещо което може да се случи на човечеството. Независимо от това колко ценим щастието поради нашата човешка предвзетост ли, знам ли и аз, в крайна сметка то е химически процес. До каква степен и за какъв период можем да управляваме тези процеси е въпрос на време.
Виж процеса който в естествени условия носи щастие като резултат (като един от много резултати които даже не осъзнаваме) - той е нещо различно. И е дотолкова непознат и неизследван, че повечето хора даже не разделят тази причина от следствието и наричат цялата конструкция щастие.
Иначе нищо не трябва да се изобретява - да се загубиш за НЕопределено време в някое селце, дали в индия дали в африка дали в източна русия (и трите примера са съпоставими), изисква такива минимални средства, че могат да не бъдат споменавани. Важното е да ти стиска на самия теб :)

12:54 AM  
Anonymous itilien said...

Много въпроси. Хубави въпроси. С много възможни отговори. Дали технологиите са наистина нашата гордост, това, което ни отличава от животните и ни прави по-специални? Или технологията променя най-вече нас самите и ни превръща полека в Франкенщайновци, страшилища, които приличат на хора, но не са?
Явно човечеството хронично страда от недостиг на ясна и значима цел и затова всяко поколение, всеки голям ум се пита - накъде и как?
А после му просветва и отива да си сготви гъбена супа...

1:25 AM  
Blogger Dimitar Vesselinov said...

"Singularity is Near" by Ray Kurzweil
http://divedi.blogspot.com/2005/09/book-of-year-singularity-is-near-by.html
http://www.singularity.com/

4:32 AM  
Anonymous Григор said...

С нахалството да рекламирам себе си - преди време бях мислил за точно такова бъдеще. В което хората с различни възгледи биха имали възможност да тръгнат по различни пътища, и всеки да получи каквото сам си е пожелал.

На сайта ми, в раздела за разказите, има публикувано едно весело нещо, засега без име, което описва именно едно такова бъдеще. (Всъщност, случва се в едно такова бъдеще - описанието на това бъдеще е няколко пъти по обема на нещото, и засега ме е срам да го разпространявам нашироко. :-) )

Идеята е, че идеята не е нова - по нея мислят много хора, и много. :-)

6:03 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Защо преследването на щастие като самоцел би било най-лошото което може да се случин на човечеството? Все пак повечето неща които ни правят щастливи са позитивни (поне така си мисля - любов, смях, помагане на хората, и т.н). Аз не говоря за симулиране на щастие или изкуственото му създаване, а просто да осъзнаем какво ни прави щастливи... вместо да се стремим към нещо което не ни прави щастливи.
И всъщност идеята да пообиколя в такива забравени от цивилизацията и технологията места е все повече ми харесва. Само дето не ми се иска да го правя сам :)
@ Itilien
Ти определено ме надценяваш :)
@ Димитър
Тази книжка изглежда интересна.
@ Григор
не можах да намеря на твоя сайт разказ за бъдещето :) Може би трябва конкретно да го посочиш.

2:54 AM  
Anonymous алекс said...

Кис-кис, какво съвпадение, аз точно за този разказ писах също последно. Ето го (аз в HTML версията си го четох, но ако искаш и offline можеш да си го дръпнеш) - да мине през теб ще отнеме време, внимание... и ще ти даде нещо съвсем лично.
Приятно четене! :-))

5:46 AM  
Anonymous nedman said...

Колкото и да се мисли по този въпрос, няма да се измисли нищо ново. НЕ е по силите на човечеството. Нещата са ужасно същите от едно време до сега. Само се осмеляваме да мислим че сме постигнали нещо... и напредък. Това което постигаме е нови видове проблеми, но не и решения за тях. Като съвременната медицина - отстраняваме следствието от проблема но не и причината. Строим си вавилонската кула и не виждаме, че тя води не нагоре, а надолу и че това което търсим е около нас.
Това на което искам да наблегна е : в Новия Завет има само две заповеди: 1) да обичаш ближния като себе си и 2) да обичаш Бог от цялото си сърце.
Ако сключиш "нов завет" с Бога (завет означава завещание, договор) т.е. започнеш да изпълняваш тези две прости заповеди - тогава гореизброените въпроси просто няма да те занимават.
Говоря от опит.

6:47 AM  
Anonymous itilien said...

:-) Не те надценявам, просто смятам, че много големи умове обичат гъбена супа.;-)

8:50 AM  
Anonymous случайна said...

nedman: Има и доста сполучливи хапчета, сигурна съм, които ще помогнат тези проблеми да не го занимават и да ходи щастливо усмихнат по цял ден с празни очи. Може би не е лошо човек да си задава въпроси, дори да не намира отговора им.

Колкото до договорите с някой си там, всемогъщ, това винаги ми се е виждало голяма тъпотия. Или не разбираме за какво са писали хората в тази древна книга, или приемаме доста буквално една обикновена метафора. Аз лично мисля че първото. Духовният покой е доста далеч от договорите и съглашенията, пък било то и със самия Господ.

3:57 AM  
Anonymous Таня said...

О-о-о Слънце, какви въпроси само - много ми е интересно да разбера какво ги е провокирало у теб?

В крайна сметка всички си ги задаваме понякога, а наскоро получих по пощата един много сладък спам, в който се казваше, че щастието не е цел, а път. За всеки е различно и сега е важно ти да успееш да си отговориш на тези въпроси. :-)

10:29 AM  
Anonymous nedman said...

Случайна, книгата наистина си е древна и повече си заслужава да се помъдрува по въпросите вътре в книгата отколкото по въпросите вън :)

6:34 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.