Яд и Богомил

Написах един пост които си беше чисто заяждане с един човек. Но после го изтрих. Някакъв си Богомил. Не го познавам, но му се ядосах от коментарите които е оставил в блога на Дончо. След като написах поста, ми мина яда. Хора различни все пак. Какво да правиш. И да ти се иска всички да мислят като теб (което на теб ти се струва е логичния начин), все пак не е възможно. А така май е и по-добре. Богомил може и да е свестен човек така че реших да не се заяждам с него. Трудно е да се прецени все пак само от няколко изречения.
Та това че на мен някои неща ми се струват логични и правилни и елементарни се оказват понякога противоположни на други хора. Като малък винаги съм се чудел "Защо възрастните не постъпват еди как си... ами толкова е елементарно според мен да не постъпват така"... обаче наистина има различни гледни точки. А като се прибави и това че някои хора просто не мога да си удържат чувствата... е напълно разбираемо защо не действаме по един и същ начин. И това кое е правилно и логично не е общовалидно за всички. Може и да съм пораснал все пак. Освен това яда ми минава доста бързо. Обикновено на сутринта ми няма нищо. Така че ако съм ядосан, гледам да си отвлека вниманието докато е време за лягане и на другия ден да реша как да постъпя. Не обичам конфликтите.
Снимката и тоя път няма нищо общо с поста. Но тоя път реших да й дам име. Казва се "И ти си мръсник"