Спукана гума и простотия

Миналия петък се запътих към Филаделфия за да се видя с Аселина. Във Филаделфия не съм бил досега. Може да не видя нещо ново, но пък поне реших че може да е интересно преживяване. И не бях сбъркал. Филаделфия е на приблизително 400 мили (640 километра) път от къщи. Ако се движи човек със 100 км/ч... малко над 6 часа отнема. Лимита по магистратата е приблизително 100 км/ч (65 мили/ч). Не бях сигурен дали моята количка ще издържи на такова натоварване, за това попитах съквартиранта дали може да му взема колата до там. Колата за която му дадох назаем почти 1/3 от парите за да си я купи... и която всъщност трябваше да сложим на мое име защото той има някакви точки на неговата шофьорска книжа и до като не си плати някакви глоби - му е забранено да си купува кола. Колата е Ford Thunderbird 94 година. С 6 цилиндъра. На 130 хиляди мили. Да си призная струва си $800-те долара. Та да си продължа историята за пътуването. Аз бях питал съквартиранта отдавна дали мога да му взема колата до Филаделфия. Той се съгласи. Миналия четвъртък преди да тръгна за нощната си смяна му казах че на другата сутрин ще тръгвам за Филаделфия. Той каза че сутринта трябва да е на работа преди аз да съм се прибрал от нощната си смяна. Така че се наложи да ми даде колата още четвъртък вечерта така съвсем набързо и неочаквано за него. Като ми даде ключовете за неговата кола ме предупреди да не отварям багажника защото понякога не се затварял като хората. Викам "ОК".
На другата сутрин се прибрах след нощната смяна. Спах няколко часа и около 1 часа следобед тръгнах за Филаделфия. Пътувам си аз доволно. Колата си върви добре. Радиото бачка (за разлика от моята кола). Аз - доволен. Пътувам си. Пътя пред мен. Хубав слънчев ден. Свободен човек с път пред него. Какво повече му трябва. И си пътувам доволно приблизително 4 часа и половина. По едно време се чува някакъв трясък както си карам със 75 мили в час. Колата почва да се лашка нещо. Намалям и спирам до пътя. Излизам от колата. И гледам... спукана гумата. Много спукана :). Нямам мобилен телефон да се обадя на когото и да е. Мамка му гадна. Мисля си... трябваше да проверя аз резервната гума и всичко останало преди да тръгна. Ама глупава работа. Поне за следващия път ще знам. Опитвам се да отключа багажника. Но не става. Ключа не влиза в ключалката на багажника. Вземам си 2 сандвича и шишенце вода от торбичката която си бях приготвил за изпът... и се запътвам да вървя покрай магистралата докато стигна до някоя къща. след 3 мин вървене пеша забелязвам в далечината една бензиностанция. От другата страна на магистралата беше. Изядох си сандвичите докато стигнах там. И гледам даже че било и бензиностанция и автосервиз някакъв. Голям съм късметлия нали :). Нямам си представа в кое село съм. В бензионостанцияте е мръсно както и в автосервиза... но за сметка на това вътре видях забавен знак. Обяснявам ситуацията на продавача който се явява и дежурния автотехник. По синята униформа (на която пишеше "Curt") си личеше че бая коли беше оправил (или че не обича да пере униформата). Той каза че първо трябвало да докара някаква блъсната кола от магистралата и след това ще дойдел да погледне моята кола. Инструктира ме през това време аз да се върна до моята кола и да разбера кой размер гуми имам. Аз малоумника не се сетих да си запиша размера преди да тръгна от колата. Върнах се при колата, снимах спуканата гума, записах размера, и после се върнах да чакам Кърт в бензиностанцията. Докато го чаках, направих някоя друга снимка. Дойде той след около 40 мин и с неговия камион (който също може да дърпа коли = tow truck) отидохме до моята кола. Той ми каза че в колата трябва да имам бутонче с което се отваря багажника. Ами сигурно има. Намерихме го. Натиснах го и багажника се отвори. Той почва да вади резервната гума. Аз излизам от колата за да видя кое как с резервната гума. Гледам в багажника... разни двд-та, двд плейър, кутията за кабелна телевизия, касетофончето от моята стая... и си оставам с отворена уста. Ясно ми е че много от вас си казват сега "знаех си аз че съквартиранта е инсценирал обира". Няколко човека така си подозираха и преди, но аз съвсем сигурно отхвърлих тая хипотеза. Оправдах го с "Не е такъв човек съквартиранта". Аз все още съм леко шокиран и ошашавен докато Кърт ми сменя гумата. Каза ми че му дължа $30 долара. Дадох му ги. Каза ми да сменя предните гуми като стигна във Филаделфия защото тая резервната гумя няма да издържи още 400 мили. Да, добре... ще ги сменя. Поемам аз пак за Филаделфия. Вече взема да се стъмва. Внимавам в пътя малко повече, а не да се отнасям в мисли за отмъщение към съквартиранта. Мисля си... колко прост може да е за да остави тия неща в багажника на колата си. То бива простотия ама чак пък толкова. За някакви си боклуци и $150 да си спечели един враг. Струва ли си. Освен това в бог вярва и нам какво. Ебати малоумника. Как може да си набожен и да крадеш. Добре че бог прощавал всичко... може да го огрее. Аз си имам собствени принципи и съвест (поне за сега) и нямам удобството да се надявам че някой си може да ми прости греховете.
В предградията на Филаделфия имаше леко задръстване. Но важното е че не се загубих и намерих квартирата на Аселина без никакви трудности. Евала на www.mapquest.com че ме снабди с лесен и точен начин да стигна до където искам. Пристигнах към 8 и нещо вечерта. И бях уморен.
Тоя пост стана прекалено дълъг и за това следващия път ще напиша какво беше оправданието на съквартиранта за това защо откраднатите неща бяха в багажника на колата му. Ами да... интересни работи ми се случват :).