Лошия старец
Кагато живях в България (до 97 година) размишлявах по-следния начин...
Гадно е да се живее в България. Хората нямат пари за да си позволят елементарни неща. Това ги озлобява. Прави ги нещастни. Болшинството конфликти са за пари все пак. По-добре е да се живее в чужбина. Ако си финансово по-добре и можеш да си позволиш храна, подслон, че и да ти останат... тогава няма да има конфликти за пари. Следователно хората няма и да са озлобени. И като цяло ще си живеят по щастливо.
Оказва се че не е точно така. Хората в Америка са по нещастни. Така ми се струва. Като че ли цяла Америка страда от депресия. Защо ли? Ами и аз не съм сигурен. Знам само че 90% от сервитьорките в ресторанта в който работех са на антидепресанти.
Днеска ми беше много кофти ден. Няма да навлизам в подробности, но е свързано с тоя старец на снимката. Злобен, гаден, луд. Аз по прицнип уважавам много по възрастните от мен, но искаше ми се... да му се случи нещо лошо. Даже и сега още ми се иска. Човек съм все пак... ядосвам се.
И докато си перях дрехите в обществената пералня си мислех... защо ли ми е кофти. А също така и колко ли гадни неща е трябвало да се случат на тоя старец че да стане толкова зъл, гаден и арогантен. Лицето му имаше вид на човек който може да се усмихва само от злоба. А какво ли му е липсвало през живота за да изгуби вяра в хората. Какво му е липсвало че неговия живот така да противоречи на моята първоначална теория за щастливия живот на хората в чужбина. Не смятам че хората получават това което заслужават. Не казвам че аз си мисля че заслужавам нещо... просто съм виждал как зли хора са били възнаградявани за злините си и как добри хора са били наказвани за добрините си. И днеска бях свидетел как един зъл човек не си получи заслуженото. Късмета просто беше на негова страна. Стига вече съм го обсъждал тоя старец. Не искам да приказвам за него повече. Нито да го мисля. Нито за мен нито за него ще е добре ако случайно се видим пак.
И като за последно един ненужен съвет от мен... ако деня ви не върви добре - стойте си вкъщи.
Като се изключи случката със стареца... всичко друго в живота ми си върви добре. Не бива да се оплаквам. На всеки му се случва да има лош ден все пак. Утре пак ще вярвам в доброто на хората предполагам... и така до следващото разочарование.
И като се има предвид че тоя пост може да ви остави не в най добро настроение... ето една смешна снимка от тая сутрин. Ето така изглеждам (и се чувствам) като се събудя. Като кажа че съм напълно неадекватен сутрин... не лъжа :)
ПП Вчеря бях в един приятел. Това му беше кошчето в банята. Искам и моето да изглежда така :)
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 12:14 AM
18 Comments:
Извини ме за това, което ща ти кажа, обаче ми се иска да го обмислиш:
Нямаш място в Америка, човече. Не че няма да успееш (даже съм убедена, че ще), обаче няма да живееш живота си така, че да си радостен от него.
Не искам да пригласям ама вени е права. Аз съм в Америка от 1999, не че не съм успял (то това е много относително), но ми е кофти. Много дълъг разговор е защо и как. От 1 година работя по един личен мой проект - нарекъл съм го b(2)bg - или back2bulgaria. Нищо официално, просто ей така. Америка не е нищо повече от България човече, повярвай ми.
Дай да се събереме да пием по кафе.
Ne moga da vidq snimkite ne se zarejdat
Аз мисля че щастието е състояние на духа и се създава от чувството за свобода. Затова в България може да се чувстваш максимално нещастен, когато си притиснат в ъгъла от безпаричие и липса на избор. А в Щатите да се чувстваш нещастен от това, че си заключен в някакъв илюзорен скъклен свят на псевдо-благополучие и пак нямаш избор и свобода. Казват че от колкото по-малко имаш нужда, толкова си по-свободен и щастлив. Но за мен винаги има едно НО тук. С вещите както и да е, но общуването с хората? Много често проблеми в общуването ни правят нещастни, защото всеки човек се нуждае ужасно много от общност, от усещане за близост, съпричастност. И там е тя голямата уловка...
А пътят към щастието...мъдреците казват, че така труден бил, както да минеш по острието на бръснач.
Колкото до кошчето в банята:)))Хъх, опаковки от презервативи едва ли се намират толкова трудно, а иначе салфетките са си ОК:)
Ебаси, разкижа я тая историйка с тоя старец! Според мен в този пост същественото се губи, ако я няма.
@ Вени
благодаря за съвета. Аз отдавна съм обмислил това което ми казваш. И отдавна съм решил какво ще направя. Сега само работя по плана който съм си направил. Плана върви в посоката която ще ти хареса предполагам. Просто исках тоя блог да е повече за живота в америка колкото за моите лични решения... но както се оказва - не мога да не пиша и за мен. Смятам да пиша по нататък за моите планове и решения.
@ sofianec
драсни някой ред в ICQ да се разберем кога и къде ще пием кафе... и ще обсъдим плановете :)
@ anonymous
при мен се отварят снимките. още ли имаш проблеми с тяхното отваряне?
@ случайна
Май си права. Общуването с американците ми куца нещо.
@ янеца
прав си че се губи нещо без конретната случка със стареца. Извинявай, но пък не ми се мисли за него. Ако ми скимне може да разкажа за него някой друг път.
Значи така я карат, на антидепресанти?
Не се учудвам много, знам че им ги изписват много лесно. Обяснението ми, че се нуждаят от тях е, че (поправи ме ако бъркам) обществото е прекалено конкурентно и хората просто не издържат на напрежението да са в постоянно състезание. Така ли е?
Нищо чудно тогава, че са в депресия, или че са потресаващо мрачни.
И относно снимката от събуждането ти - познава се, че си ти, не е толкова страшно. Мъчиш се да ни уплашиш нещо май, ама защо ли?...
Тук започнах да пиша на няколко пъти и се самоизтривах, само за да избегна тона на предходните хорица и да не се хвърлям да давам съвети...Тук бих казала 'По-спокоино, бате!!!' (с краиностите имам предвид).
Аз нито сам била в Америка толкова пъти, нито за толкова дълго колкото ти или Софианец и нямам толкова наблюдения. Не.. всъщност наблюдения имам, но нямам заключения и обобщения.. и се старая много да бягам от тях.
Признавам си, Първият път, когато отидох в САЩ бях много надъхана и любопитна и с всеки следващ път изстивах по малко (тук направо се съмнявам, че това което пиша е разбираемо, но пък аз няма да пиша много). Работата е там, че когато се вращам в БГ(обикновено с въздишка на успокоение) точно след месец, месец и нещо се почва такава депресия,че не мога да си намеря място и забравям всички недостатъци на ам. начин на живот, които са ме дразнели.
Понякога и там се чувствам самичка и не на място,но може би тук аз си имам своите подпричини, чието неспоменаване, очевидно, води до неяснота в цялото 'изказване'.
Е има една, която мога да спомена (за срам и позор на феминисткото ми минало) - любовта. Не трябваше да се случва, но уви, ме тресна като парен чук, премаза ме като влак, като едното нищо!Наи-смешното е, че осъзнаването на страшния факт доиде след като вече бях изпуснала момента.. Така е ,свикнала, че по принцип не се харесвам на българи, и бидейки предупредена че американците си падат едва ли не по всичко от женски пол, особено, тези с източноевропейски характер, бях се превърнала в чистокръвно безразличие и си бях изградила прили4но дебела стена от подозрение и предпазливост. Така поне можех да си върша работата на 100% и да изучавам света и хората без излишни heart throbs. И така съм изпуснала едно от наи-истинските и приятни неща в досегашното си съзнателно съществуване. Не ме питайте как сам разбрала...Отдавна беше, обаче раната е още прясна..Е, и аз не пропускам да я разчопля от време на време..
Отплеснах се... Американците са си особена порода хора, разглезени до краиност от икономиката и политиката на страната си, живеещи в сладката си илюзия,че са меко казано велики... Но пък ми е толкова хубаво да се топвам и аз,
понякога, в тази захаросана заблуда... Правиш нещо и изведнъж, А!!!, резултат. Животът там, е понякога, толкова подреден и логи4ен...не винаги, естествено, но в повечето случаи. Е има го и момента със самотността, била съм там, но, понякога, за мен е по-добре да съм сама (то аз, май, все съм си била аутсаидер, несъвместима с доста неща, (!но вървя към подобрение!)и затова говоря само в 1лице, ед.число... Няма да привеждам аргументи в защита, нито на едната, нито на другата страна... Такива - в изобилие, но не съм си ги подредила още сама за себе си. Истината е, че се наслаждавам на живота там, може би защото знам, че съм за кратко и защото много хубаво обърках положението си в БГ и не ми се отплита...
Ти, сигурно си се нагледал и наживял на американската си ме4та и сигурно си прав за себе си ...Само те моля да не бързаш толкова с решенията и заключенията си и категоричността им... Не беше ли всичко относително...
Веднъж ме попитаха защо се връщам там... *(^ - ^)*
Не зная какво търся (нали всеки търси нещо), но чувствам, 4е сам по-близо до него там.
Сигурна съм, че звуча, тъпо и патетично, но вече малко ме интересува как звуча в чуждите уши (или как изглеждам в чуждите монитори). Фактът е, че така се чувствам.
Сашооооооооооо! Парите и щастието нямат пряка връзка. Американците могат да си промиват мозъците, че парите правят човека щастлив, но ти си разбрал вече, че това не е така. Въпросът е как да се обясни на разбираем език на всички, които потеглят към щатско с твоите мисли с вече деветгодишна давност в главата? И това всъщност не се отнася само до америка. Целият "западен" начин на живот е сбъркан...
Според мен в момента България ще има нужда и полза от хора като теб, които са осъзнали за какво става дума всъщност. Пасивът, че си го изпитал на собствен гръб си остава за теб, но той много би ти помогнал тук. Затова просто се прибери. А ако има и още българи като теб, които да се приберат от чужбина с това съзнание и опит - тогава ще можем да направим родината си истинско райско кътче.
Spred men, oabch evsichki ispuskat da pomenet za BEDNOSTTA v aMERIKA... koieto e FAKT,
chovek naistain triabva da zivee kato AMERIKANETS v amerika..za da znae istinata za sobstevnata si strana, drug e faktat che te naistain viarvat che tuk e NAI dobre.. zatoto taka sa promiti..kakot i nie sme promiti s tehnite filmi.. (as pine nesam bila, tai kato parite ne sa mi bili patevoditel, no .. ideta ae che.. i v amerikaiam BEDNI>. a tesi kito ne sa- PRODAVAT I TAILO I DUSHA>. za da imat nastarna pari... toest kato balgarski selianin.. tova e amerikasnkait rabotnik... a ianche businesmenite-d a MNoGO PAri- oi mngo antidepresanti.. ), no v aemriak IMA BEDNI MNOGO>>> ne satva duma za besodmni.. a hora koito naisatina ziveat kato mngo balgari- bes vamsnotsza vakancia.. patuvane.. videokamera.. hubava kola
DOKOGA STE PODDRAZATE MIAT CHE V AMERIAK VSICHKI SA OK FINANCOVO!!!!!!!!!!!!!! SPRETE ILI NAISTIAN SABERETE OPIT!!!!!!!!
Нека да те светна, Anonimous2, че не всички отиват там заради парите (е може би - повечето). Аз не сам от тях. Някои търсят образование, други себе си.
Напълно съм наясно с БЕДНОСТТА там. Виждала съм я. Знаех за нея и преди това. И си поех отговорността в пълно съзнание. Не страдам и от илюзии, а и реалността там е такава, каквато я описвате - гадна на моменти. Самата аз съм се отвращавала от някои неща там.
А вие (живеещите там )звучите много изненадани, все едно не сте очаквали такива "слаби места" в обществото. Ами информирайте се бе хора, поне информацията днес - бол. То нали няма такова нещо като обективност, но все пак...
Сигурна съм, че животът там може да ви е омръзнал до непоносимост, може да сте разгадали всичките му неприятни страни, всичките му начини на деиствие и странични /нежелани/ ефекти,но мооооля ви бъдете мъъъъничко по-толерантни и по-търпеливи. Повечето хора там не са виновни за глупостта и невежеството си, а не са лоши характери. И дори само поради факта, че сте на тяхна територия и се възползвате по един или др начин от това което ви се предлага (колкото и малко да е то), си мисля, че им се полага минимална учтивост в отношението към тях. Иначе сте прави в критиката си. Повечето от дефектите, които изброявате са истина...Не споря
А както знаете България е на 2 куфара и 8-9 часа разстояние
Днес съвсем случайно попаднах тук и прочетох това-онова. Истината е там, че хората осъзнават нещата, чак когато са далеч от тях. Това е психологията на съвременния човек (в по-общ вид, нямам предвид всички) Бързаш да избягаш, а когато се обърнеш си далеч. Дори прекалено далеч ... въздуха вече е друг.
Но надявам се и искрено пожелавам на всички, който сега са далеч от България да бъдат щастливи и - преследвайте целите си, независимо какво ви сполетява по пътя! За да бъдете истински щастливи, когато се върнете!
@itilien : хората там са на антидепреснати прсто защото нямат никакво усещане да им е пълно, каквото и колкото и да имат. Антидепресанти взимат всички - и богати, и бедни, но нямат живец просто. И да го кажа не е въпрос на липса на толерантност, а посочване на факт, какъвто съм го видяла и изпитала.
--------------
Иначе... никой там, нищо и никому не дължи. На това се гради цялата им т.нар. нация и нека не им го разбиваме. Никой, отишъл там, не дължи нито разбиране, нито толерантност - дължи спазване на законите и социалните норми - както навсякъде. Там никой нищо не дава даром - дава срещу работа, работа, работа (и не само). Аз давам труд, той ми дава парите. Така че това, че съм там, не значи, че е му дължа нищо, най-малкото задето съм на територия, заграбена от коренното Й население. И набутана в гета, наречени екзотично резервати. Толерантност... да.
Там няма толерантност. Там има система от правила - всякакви - но вродена, вътрешна, породена от емпатия толерантност, няма. Липса на желание да се конфликтува - да. Учтивост - да. Но толерантността изисква да вложиш повече ресурс от това. А там го няма. Но има много подобни, които мимикрират към толерантност при нужда.
Бтв, глупостта не е, и не може да бъде оправдание за нищо. При наличието на всички възможности за информация, които имат, сами са избрали да са това, което са. Наличието на глупост в 21 век, в страна с възможностите, които дава Америка, е с нищо неизвинимо и не е нищо повече от свинско безразличие към вся и всьо. Копанята да е пълна, плазмата да е на сателит, БигМак в ръката - какво повече... Не е виновен ли?? Не е виновен само ако е с IQ под номера на обувките си. Т.е. с дълбока умствена изостаналост. Във всички останали случаи вината е само на един човек и той ги гледа всяка сутрин от огледалото в банята. Само един прави избор, само един носи отговорност и вина за него, когато става дума за собствения му живот. И всеки плаща цената за изборите си. На тях са им нужни антидепресанти, за да понесат тази, която сами са си избрали да плащат. И това, че което ти се връща, рязко се бие с това, което нямаш. И че виновен си само ти. "Сама паднала, сама се убила".
И да, искреността лесно се бърка с нетолерантност. Лицемерието и/или слабохарактерността също се бърка лесно с наличието й. Тънка е границата.
П.П.
1. Говоря като цяло, не в частност. В частност всеки "познава някой, който..."
2. Лично мнение, no offence.
Умъртвихте безжизнения ми опит за защита. Ще ми се да имах и повече основания да ги оневинявам..Sorry, ама не са толкова черни...Много сте крайни...Скачате като настъпени по болното място..
Изморих се да пиша(и да смекчавам атаките,некачествено се убеждавам), а и май съм в минирано поле...
Не съм хахо. Обичам България. Обожавам я.
Здрасти, един такъв старец ме ядоса и мен веднъж - оттогава карам бавно в населените места
http://komitata.blogspot.com/2006/04/blog-post_114500117968869744.html
"Изморих се да пиша..."
Anonimous, а ти реши, че коментарът ми е имал за изконна цел да предизвика твой и е бил към теб?
Отдъхни.
...имаш хубави очи
Post a Comment
<< Home