Thursday, April 27, 2006

Мотивиращи плакати


Има разни плакати из сградата в която работя. Имащи за цел да те мотивират. Интересното е че имат ефект върху разни хора. Доста хора. Примерно надписа на тоя плакат с молива означава
"ПОСТОЯНСТВОТО...
Сега, след като сме пробвали всички възможности, да почваме (наистина/сериозно да решим проблема)".
Нямам нищо против това човек да си върши работата съвестно и да й се отдава изцяло по време на работното време. А и дори малко извън работното време. Но това да мислиш постоянно и само за работа... не е работа.

Аз от скоро се поздравявам и даже притялски приказвам с шефката на цялата сграда. Тя е най-важната в нашия център (компанията има много центрове в много щати). Повечето хора ги е страх от нея. Имам чувството че на нея й е интересно да си приказва с мен. Някак си гледа ме по-интересно откакто й бях разказал как съм се озовал в Охайо.
Аз работя до неделя, понеделник, вторник, и сряда от 3 следобед до 1:30 през нощта. На мен ми плащат часово... тоест следи се чрез една система кога съм тук и кога не. По-важните хора (като голямата шефка) са на твърда заплата. Плащат ти еди колко си заплата на година и няма значение колко време си на работа. Никой не ти следи работното време, кога си тук, кога те няма... важното е не колко часа си бил на работа, а колко работа си свършил. Това може да звучи привлекателно за някои хора, но не е така защото обикновено работата която ти възлгат отнема повече от нормалното работно време.

Оня ден в 12:30 вечерта, шефката все още беше тук. Засмях се като я видях и я питах в колко часа трябва да е тук на следващата сутрин. тя каза че ще е на работа около 9. Отгатна защо я питам, усмихна се и каза "Ако ми плащаха на час както на теб, компанията ще се разори". След като по-голям шеф от нея в сградата няма, тя би могла да подхожда нехайно относно кога е тук. Но... ако беше такъв човек, нямаше да е шефката на цялата сграда. Аз я съжалявам да си призная. Тук е от сутрин до вечер. И трябва винаги да е усмихната, окуражаваща, мотивираща, ефективна, съвестна, неуморима, изобретателна... даже хитра. И е такава. Чудя се само какво преследва. Дали я прави щастлива това неуморно преследване на ефективност и просперитет в компанията. Не мога да си представя колко много стрес има в нейната работа. Не искам и да си представям. Не искам да съм на нейно място, колкото и да й плащат. Искам като отида да снимам с фотоапарата си, да не мисля че turnover ratio (процента хора които напускат компанията) е по-голям от колкото трябва, или че бюджета ти е прекалено малък за това да наемаш професионалисти за специфична работа. В това отношение по простите/физически професии имат преимущество - като си свършиш работата... не мислиш повече за нея. Моята рабова в момента е от по простичките. Не съм отговорен за действията на никого. АКо има проблем с компютрите, викат ме. Оправям с всички сили, свършвам си работата. И като се прибера, не мисля за работа. Отдавна разбрах че е много по-лесно да си свършиш работата като хората, от колкото да се оправдваш после за това защо не си я свършил както трябва.
Та с всичко това исках да кажа че тия плакати ме дразнят. Прекалено поучителни ми се струват. Преподчитам да ме поучават истински хора или събития, а не някакви плакати.

4 Comments:

Anonymous itilien said...

Мило американско другарче,

Вземи докарай няколко от тези плакати, като си идваш към България. Великите книги по мениджмънт казват, че човек трябва постоянно да си бие мотивационен допинг, за да удържи на темпото и на изискванията на управленската работа. Да си ги сложим на стената да ни пречат да мислим за друго, освен за работа, че да сме ефективни.
Жената сигурно усеща, че я съжаляваш и затова ти се радва толкова. Едва ли са много хората, които я съжаляват, и сигурно й е хубаво, като вижда човешко отношение.
Май си добричък не само в писмен вид :-)

3:27 AM  
Anonymous ritchie said...

Ако ставаше само със слагане на плакати... Да не говорим, че точно те са далече от мотивиращите неща, по-скоро наистина дразнят. Всъщност ние сме различни от американците, така че на тях могат да им действат. Което пък означава, че "великите книги за мениджмънт" не са директно приложими освен у америката...
itilien, що реши, че шефката се радва, защото я съжаляват. Доколкото знам САЩ-исаните не са от най-искрените, да не говорим че съм останал с впечатлението, че са си направо крайно лицемерни. Предполагам Сашо просто се държи нормално, което предполагам си е явление за тамошния начин на живот. :-)
Продължавай така, момче! ;-)

6:49 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ itilien
мотивиращи плакати мога да ти направя и аз... така поне ще са на български :)
шефката не мисли че я съжалявам. А и аз не я съжалявам чак толкова (само като си направя равносметка си мисля така). Тя е по-скоро приятен човек, който не заслужава съжаление.
@ ritchie
В бизнеса трябва да си лицемерен малко. Клиентите са си клиенти, работата си е работа, шефовете са си шефове. Така че не мога да ги съдя.

1:54 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Днес се натъкнах на един много хубав сайт който чудесно отразява моите чувства към мотивиращите плакати...
http://www.despair.com/viewall.html

4:05 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.