Мотивиращи плакати

Има разни плакати из сградата в която работя. Имащи за цел да те мотивират. Интересното е че имат ефект върху разни хора. Доста хора. Примерно надписа на тоя плакат с молива означава
"ПОСТОЯНСТВОТО...
Сега, след като сме пробвали всички възможности, да почваме (наистина/сериозно да решим проблема)".
Нямам нищо против това човек да си върши работата съвестно и да й се отдава изцяло по време на работното време. А и дори малко извън работното време. Но това да мислиш постоянно и само за работа... не е работа.

Аз от скоро се поздравявам и даже притялски приказвам с шефката на цялата сграда. Тя е най-важната в нашия център (компанията има много центрове в много щати). Повечето хора ги е страх от нея. Имам чувството че на нея й е интересно да си приказва с мен. Някак си гледа ме по-интересно откакто й бях разказал как съм се озовал в Охайо.
Аз работя до неделя, понеделник, вторник, и сряда от 3 следобед до 1:30 през нощта. На мен ми плащат часово... тоест следи се чрез една система кога съм тук и кога не. По-важните хора (като голямата шефка) са на твърда заплата. Плащат ти еди колко си заплата на година и няма значение колко време си на работа. Никой не ти следи работното време, кога си тук, кога те няма... важното е не колко часа си бил на работа, а колко работа си свършил. Това може да звучи привлекателно за някои хора, но не е така защото обикновено работата която ти възлгат отнема повече от нормалното работно време.

Оня ден в 12:30 вечерта, шефката все още беше тук. Засмях се като я видях и я питах в колко часа трябва да е тук на следващата сутрин. тя каза че ще е на работа около 9. Отгатна защо я питам, усмихна се и каза "Ако ми плащаха на час както на теб, компанията ще се разори". След като по-голям шеф от нея в сградата няма, тя би могла да подхожда нехайно относно кога е тук. Но... ако беше такъв човек, нямаше да е шефката на цялата сграда. Аз я съжалявам да си призная. Тук е от сутрин до вечер. И трябва винаги да е усмихната, окуражаваща, мотивираща, ефективна, съвестна, неуморима, изобретателна... даже хитра. И е такава. Чудя се само какво преследва. Дали я прави щастлива това неуморно преследване на ефективност и просперитет в компанията. Не мога да си представя колко много стрес има в нейната работа. Не искам и да си представям. Не искам да съм на нейно място, колкото и да й плащат. Искам като отида да снимам с фотоапарата си, да не мисля че turnover ratio (процента хора които напускат компанията) е по-голям от колкото трябва, или че бюджета ти е прекалено малък за това да наемаш професионалисти за специфична работа. В това отношение по простите/физически професии имат преимущество - като си свършиш работата... не мислиш повече за нея. Моята рабова в момента е от по простичките. Не съм отговорен за действията на никого. АКо има проблем с компютрите, викат ме. Оправям с всички сили, свършвам си работата. И като се прибера, не мисля за работа. Отдавна разбрах че е много по-лесно да си свършиш работата като хората, от колкото да се оправдваш после за това защо не си я свършил както трябва.
Та с всичко това исках да кажа че тия плакати ме дразнят. Прекалено поучителни ми се струват. Преподчитам да ме поучават истински хора или събития, а не някакви плакати.