Monday, June 19, 2006

Отговор на Авелина 2



Здравей пак Аве,
ами... да почваме пак едно по едно :)
Първо да кажа че всеки коментар оставен в блога автоматично се праща до мейла ми. Ти голямо писане и триене на един коментар :) ... дано поне тоя да оставиш. Също така наистина благодаря че си се опитала да пишеш по четливо. Разликата наистина е приятна.
"Pod socilana nechustvitelnost rabziram tova che pravish nesastoaitelni zakluchenia ot vida na koe bilo "po-lesno" i "po-trudno". Naprimer- trudno e imalo i po vreme na socialisma v Balgariq- no koito go znae- go znae. A koito ne -twardi obatnoto. Za men lichno, obache, towa ne e factor(lesno/trudno ). Pod socilana nechustvitelnost(v tvoq sluchai)- razbiram tova, che smiatash, che v Balgaria bilo "po- trudno" da se "vrazvat dvata kraia", obache pak v usa moselo da se ostane na ulitsata."
Все още не ми е ясно дали искаш да кажеш че в България е по-лесно от финансова гледна точка? Средностатистическия българин живее със същия стандарт и същите удобства както средностатистическия американец? Колко процента е безработицата в България и колко в Америка? И, най-вече, защо в Америка емигрират хиляди всяка година? Не съм казал че в Америка няма бедни, няма безработни, и прочие. Освен това знам че дори и малко доза лош късмет може да ти провали живота - счупиш си крака, нямаш застраховка, не можеш да си платиш болничната сметка, вземат ти каквото имаш, затъваш в дълг. Ясно ми е че от такава ситуация (и много други) се излиза страшно трудно. Тук здравеопазването е под всякаква критика (дано не утръвждавам погрешно и тук някакъв мит). И аз нямам здравна застраховка. Защо... защото не ми се плащат по $80 на месец за здравно осигуряване от работата ми. Разчитам на това че живея чат пат здравословно, че избягвам доколкото мога лоша храна, че спортувам малко, че не седя пред телевизора постоянно. Един път ми падна една пломба и трябваше да ми направят нова. Струваше ми $180. Това беше когато бях тук първата година (сега предполагам е по-скъпо). Рисковано е да живееш без здравна застраховка. Ти знаеш. И съм късметлия че не съм боледувал през последните 9 години. Дълго време не можех да си позволя да боледувам. Отсъстването от работа и училище би имало много лоши последици. И за това внимавам до колкото мога. Ясно ми е че не всички могат да бъдат като мен. Ясно ми е че да живееш здравословно се оказва доста скъпо понякога. А и някои хора са предразположени към заболявания или пък недай си боже имат вродени болести. При тоя живот на кредит в Америка, не може да си позволиш никакви непредвидени разходи. Само една грешка и затъваш в дълг. Знам го. Все пак не съм общувал с много бедни или безработни хора в Америка. Не мога да дам обективна гледна точка за тях. А смятам че и не се опитвам. И за да дадем и твоята гледна точка, напиши някой пример (историята на конкретен човек) който е безработен и/или бездомен.

"Tova vsatnost e i neadekvatnost vmisleneto . Socialna nechustvitelnost e sasto taka da polsvash edno obstestvo za da si stastliv v drugo. Sasto taka e kogato si zabravil che se blagodari prosto, zastoto go dalzish , a ne samo na komplimenti i haresvane."
:) може и да си права. Може и да имам неадекватност в мисленето. Все пак не съм виждал америка през твоите очи. Това до колко ползвам американското общество за да съм щастлив в българското... е малко спорно според мен. Може и да греша, но единственото което Америка ми е дала е богат житейски опит; повод за размисъл и самоосъзнаване и подобряване; шанс да видя и науча много неща. Това не е на което се надявах отначало, но сега смятам че така е много по добре. А ти ако смяташ че аз неискрено благодаря за това на Америка - грешиш. Благодарен съм на Америка за това на което ме научила. Честно.

"Predi da si zaminesh ot Statite mi napravi edna usluga: (stom si sklonen) Otpravi (pone misleno) pone edno BLAGODARIA pone na edin amerikanets, koito zaradi teb e stoaial bezraboten, a ne e imal vazmonst da "NE HARCHI" kakto neprekasnato istkavash sebe si), zastoto primerno e imal malko dete, ili bolna zena bes meditsinka zastarhovka;"
Нямаш проблем... бих благодарил не на един само, а на 5. Не познавам безработни с малки деца или болни жени. Единствения безработен който познавам е съквартиранта ми (вече бивш съквартирант). Ако искаш мога да благодаря на него. Ако не, мога да благодаря лично... в мейл, по телефона, по поща... на колкото искаш американци които заради мен са останали без работа. Ти щом имаш по голям опит с безработни и бездомни хора, тогава знаеш повече за тях от мен. И ти се доверявам че би трябвало да им благодаря. Хм, дали изтъквам за себе си че "не харча"... интересно - май е така.

"ili pak za razlika ot teb e ispalstal dalg za obucheniteo, koeto ti si vzel ochevidno besplatno tuk."
Не знам до колко ти убягват очевидните неща, но в тоя случай много са ти убягнали. Обучението не ми е било безплатно. Плащал съм средно $5500 на семестър (приблизително двойно над таксата която плащат американците). Това не включва общежитие или учебници или каквото и да е друго. И съответно ще ме питаш от къде са дошли тия пари. Ще ти кажа. Майка ми тогава работеше в Гърция. Гледаше баби. Работа която не пожелавам на никой. Дори и на теб. Аз знам че нямаше да се справя с това. Може и да греша но предполагам и ти нямаше да се справиш. Майка ми е спестявала абсолютно всички пари които е имала за да може да ме прати в Америка. Майка ми и баща ми са разведени от както бях 8 годишен. Баща ми ми даде пари също въпреки че нямаше. Доколкото помня продаде апартамента в който живееше и даде половината пари от него за да мога да уча в Америка. Аз след като дойдох работех 2 работи. Почасови бяха... общо около 35 часа на седмица. С заплащане средно $5,5 на час. Можех само толкова часове да работя защото ходех и на училище. И добре че бяха тогава тия гърци (в които от живея пак от 1 седмица) които са роднини на бабата която майка ми гледаше в Гърция. Приютиха ме в тях. Без да плащам наем, храна, сметки. И всички пари които искаравах, отиваха за това да си платя таксата за университета. Всеки семестър беше зор да се изкарат тия пари. След първия семестър се отказах да си купувам учебници защото бяха много скъпи (средно $70 на учебник). Вземах учебниците на съученици и ги фотокопирах. Работех в училище и използвах копирната машина вечер (те би трябвало да се ползват само за училищни цели). Може да сметнеш колко пари ми е струвало обучението. Четири години и половина по два семестъра на година. Пари изкарани с много труд, зор, и притеснения. А сега парите които съм спестил, представляват една много малка част от това което е похарчено за моето обучение. Така че в Америка остават много повече пари от колкото ще взема. Освен това си плащам таксите... включително social security. А тия пари няма никога да ги видя. Може би трябва да пиша едно писмо на Буш да му кажа да прати парите от моето social security и да ги даде на безработните хора които ти познаваш.

"Blagodari na sadbata si, a ne misli che ti si postignal nesto."
В съдбата не вярвам. Така че няма да й благодаря. Ако има някого който заслужава благодарности, това са моите себеотрицателни родители. А това дали съм постигнал нещо. Постигнал съм нещо в моите очи. Не е много. Много е малко дори. А това колко съм постигнал в твоите очи...
Айде стига толкова :) Тоя пост стана малко по-драматичен от колкото исках.
Очаквам с нетърпение следващият ти коментар.

24 Comments:

Anonymous алекс said...

Неадекватност тук е ясно забележима според мен, но не идва от теб, Сашо.

А най-голямата неадекватност е да дойдеш в дома - макар и виртуален - на някого и да му казваш как да живее в него. Особено,когато е толкова етичен и толерантен домакин,колкото Сашо.

Тук е моментът да се чуе ТВОЕТО благодаря за това, че Сашо се занимава с теб, вместо с някой почитател, тежнеещ за вниманието му, който вероятно работи, докато ти седиш и развиваш морални съчинения с елемент на разсъждение. М?

2:48 PM  
Blogger xio said...

Саше, добре че ми напомни. Моята майчица изработи парите за моето английско образование. Старая се сега да и благодаря на дело. А на теб - евала за търпението! Аз до сега сто пъти да съм хвърлила една майна.

3:53 PM  
Anonymous delocator said...

Сигурно е едно: че аз съм предубеден и съм на страната на Сашо. Попаднах на блог-а му миналото лято и чат пат го следя, по-пат напоследък. Мисля че това което има на този блог - Американската Мечта - е повече от стойностно. Това което е направил Сашо заслужава адмирации а не глупаво заяждане. Само той знае през какво е преминал и само той има право да дава оценки на това което му се случа.Свобода на словото - та нали затова е първата поправка в Ам. Конституция.

Също не мисля че става вапрос за митове защото съм попадал на много ситуации,сходни с тези на Сашо. Дори се смея, когато прочета нещо, тъй болезнено познато - например за pbj :)

Сашо: моля смени си heading-a със стария!

4:23 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ алекс
човек не може да общува само с хора на неговото мнение. добре че е авелина... по-интересно е. Черпя бира някъде средата на октомври... навита ли си?
@ xio
ами прати й една картичка да й благодариш :)
@ delocator
ще ми дигнеш самочувствието :)

11:47 PM  
Blogger Пенко Гаджев said...

Сашо, не мога да разбера защо си губиш времето да и отговаряш, а не отидеш да изкараш още някой $ за биричка в Русе:)
А в САЩ не трябва да се извиняваш на абсолютно никой, защото тази държава взема много повече отколкото дава, и само който е бил тук може да го разбере.
Аз пък, за разлика от теб, не съм платил и един цент за образованието си. Всяка година ми струваше по $35,000 и всичко ми беше покрито от стипендии и grants. За какво да се извинявам, парите са си там, на разположението и на американци и на чужденци. Виновен ли съм, че са им празни кратунките и не могат да ги вземат? Който имал, дал. Аз излишни пари нямам. И изобщо не се срамувам от този факт...

За работата е същото. Бъди сигурен, че ако американец на твоето ниво е искал да я работи, е щял да бъде предпочетен пред теб. Извода е, че си бил най-подходящ за тази работа, каквато и да е тя.

Бъди щастлив в България, аз засега се насочвам към ЕС пък след 2-3 години, ако е рекъл Господ, Пловдив ще се възрадва на завръщането на блудния си син:)
Успех!

1:34 AM  
Anonymous алекс said...

Мненията могат да са различни, но адекватността пак да е налице - точно с теб добре го знаем :-)

Иначе съм "за" по повод бирата когато кажеш. Колкото по-в средата, толкова по-добре ;-) Пък и разни кулинарни оргии бяхме замисляли, ако помниш :-)

8:41 AM  
Blogger ave said...

This comment has been removed by a blog administrator.

10:59 AM  
Blogger ave said...

This comment has been removed by a blog administrator.

12:26 PM  
Blogger ave said...

Sashe, niamam vreme. Ste ti pisha malko po- kasno. Moze bi otniakade s dobra vrazka, hich ne obicham internet i bes drugo. Az se zamsilih vsastnost, dali vsichki, koito te hvalait tuk i ti aplodirat, sa naistina tvoi istinski priateli? Ne visdat li niakoi ot tiah v teb samo edin uspail za godinite si chovek? Ne vseki ima tabela do nego , na koiato da pishe "Ne govorete s neposnati, a i s men.." i ne vseki e "negyr",koito da te podvede negativno s tsveta na svoiata koza.. istisnkite ti pakostnistsi v zivota ne "buchat " sled teb, a ste ti se usmihvat... Moze pak vscihki tuk beskoristno da te podkrepiat.I da badat do teb i v trudni momenti. Togava blagodari..na sadbata.

7:45 PM  
Anonymous itilien said...

Хи-хи! С риск да подразня Сашо искам да отбележа, какво е "успял" да направи той, според мен:
- да оцелее в чужда и непозната среда
- да запази детското светоусещане и душичка
- да пише интересно и да привлече вниманието на доста хора (колко сме всъщност, Саше?)
- да е отворен към хората, което пък привлича хората към него.

Какво НЕ е успял да направи, пак според мен:
- да живее в страната, която обича - те България
- да е обграден от живи, а не он-лайн приятели и близки, които да подслаждат живота му
- да има перспективи на работното място
- да си намери половинката

Сигурно има и други успял/не успял, и ако на някого му се занимава - нека ги изрежда. Единственото "успял", за което искрено ти завиждам, Сашо, е спокойният ти и искрен поглед към света! А това не е нещо, което си придобил в Америка.

3:28 AM  
Anonymous Anonymous said...

Само да добавя към поста на Итилиен: това, че Сашо има толкова читатели, които го подкрепят, го дължи на себе си, а не на съдбата. Може и да е било чиста случайност как някои от нас са попаднали на този блог, но това че Сашо е успял да ни задържи тук и да ни е интересен си е изцяло негова заслуга или по-точно - дължи се на неговите лични качества, а не на обстоятелствата.
И между другото, Авелина, вече не си ми симпатична и не изпитвам съчувствие към теб. Тезата ти че Сашо е пиявица, впила се в гърба на родителите си и на американците не издържа и сега ти реши да се прехвърлиш на неговите читатели, така ли? Какво те кара да мислиш, че ние всички тук сме неискрени, че се мазним на Сашо с идеята да извлечем някаква полза от него, че размишленията му никак не ни интересуват, а само банковата му сметка?
Какво те кара да обиждаш хора, на които не знаеш дори имената?
Много жалко за теб, ако си мислиш че светът е пълен с лоши, измамни хора, които усмихнато лицемерят, само за да могат след това да ти забият нож в гърба.

12:17 PM  
Anonymous алекс said...

Авелина, ти май нещо... А? Как успя да се метнеш от едната крайност в другата? Сега прочетох и помията, излята зад гърба на Сашо в блога на Вени Гюрова. Значи, там той е едно нищо, а тук е... "Саше"?

Там той е неуспял и неудачник, кух и материален, а сега изведнъж е успял за годините си и социално привлекателен, та затова се увъртаме?

Авелина... ти съобразяваш ли изобщо какво говориш и правиш? И че никой от нас, който го уважаваме и харесваме, и си знаем защо, не го е погнал като влюбен сталкер из блози и блогосфери като теб? Ти се държиш като зарязана и пренебрегната любовница. Или като безкрайно завистлив човек, който не е успял, просто защото не може, и умира от завист към всеки, който е успял малко повече от него, което явно не е трудно.

Е, щом за теб 150$ са били феноменална сума (и наистина смешна за фотоапарат), нека ти кажа аз нещо - и аз съм живяла в Америка. Да, няколко месеца, нямам невероятния опит на Сашо, но все пак - за половин година се върнах с цифров фотоапарат, който за тогава беше доста приличен, с МП3 плейър, с над 100 оригинални диска с музика, с пари, които да върна заема (към банка, от кредит), с който заминах и въпреки това със спестени пари. Не много, но пак си беше съвсем, съвсем прилична цифра.

Вземи потърси грешката в себе си. И, понеже си високоморална личност, нека наведа вниманието ти на факта, че презряният, материален, нищо непостигнал и какъв ли още не Сашо има не само търпението и толерантността да ти пусне коментарите, не само да ти отговори лично, а и да го направи ПУБЛИЧНО, пред всички, така че да е сигурно, че ще го прочетеш. А ти, с високия морал и грижата за редовия трудов американец и високите постижения, използваш чужди блогове, за да клеветиш зад гърба му! А аргументът, че го правиш "защото искам да видя дали той чете блога ти", извини директността ми, е толкова тъп, че ако беше тъп ъгъл, щеше да е окръжност.

3:31 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Аве,
Тъкмо прочетох едни неща в блога на Вени... и да ти кажа... аз се уморих от нашия конфликт. Предлагам следващия мирен вариант... прибираме се в България. Аз ще дам каквото съм спестил на бездомните. Двамата с тебе ще се оженим. След това ще си купим по един спален чувал... или още по добре - спален чувал за двама. И ще отидем да живеем на най-красивия връх в Рила.

10:41 PM  
Anonymous Dream said...

This comment has been removed by a blog administrator.

3:52 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ dream
извинявай че ти изтрих коментара. Знам че всеки си има право на мнение. Аз с обиди към мен мога да се справя, но ми е кофти когато се разменят лоши думи на моя "почва".
Пак извинявай... а ако искаш да поговорим - кажи едно здрасти в icq. Ще ми е приятно.

1:01 PM  
Blogger ave said...

az misla che postignah towa, koeto iskah ...(kolko pogreshno si me rasbral, kogato govoreh za postizenia(koeto ne e sastoto kato "uspeh",no si znaeh che taka ste stane). Towa za kuchkata mnogo mi haresa, zasto go istri? Dosega ne biaha me narichali taka. Da, ot postinga v bloga na Veny trygna vsichko, ti posle mi pisa tseli 2 otgovora, no chak sega si prochel nachaloto.... nali kaza che ne te ineteresuvashe tova nachalo? .seag predpolagam vse poveche razbirash za bonboneirata ? А аз наистинa нямах апарат, защото все намирам по някой крайно нуждаещ се...That makes me happy.. I also do not provide labor where i believe i should not. Sasto i po moi isbor niamam i internet, a polsvam ot godini beszsichen stalbisten interentt...Imah predwid da blagdoarish na naikoi chovek- amerikanec,isberi si niakoi tam...a ne da blagodarsih na amerika....i mnogo drugi nesta... - Тук за да не бъда лицeмернa, ще посоча, че вчера си купих апарат. На старо. A za raslika ot teb, nikoga ne sam mrazila Bylgaria, a tia sega te priema, bez da pita, mrasil li si ia ili ne. I men ste prieme taka. Towa da ne bi da ne e oste edin primer za Bonbonierata?

2:32 PM  
Anonymous Ники said...

Сашо, историята с коментарите на Авелина сигурно вече е остаряла, но искам да ти изкажа подкрепата си за блога ти. Струва ми се, че всичко, за което пишеш, е само твоята гледна точка. Това е ясно за почти всички, които четат. Мен ме радва. Като чета блога ти, ми харесва да чета точно твоето мнение за нещата. Не искам сухарски обективни данни, които да ме предпазят от погрешни впечатления за Щатите. Не знам какво е докарало това момиче до такова желание да ... коментира. В най-добрият случай ми звучи нездраво, и ако смяташ, че с това по някакъв начин я обиждам, просто го махни от коментара. Обаче малко се засегнах, когато тя постави под въпрос искреността на тези, които те четат и подкрепят. Мисля, че тук има хора, на чиято помощ можеш да разчиташ при нужда (и ако могат да помогнат).

6:49 PM  
Anonymous Illi said...

Ave, въпрос! Сашо кога и къде е казвал, че мрази България?
Имам странното усещане, че някои просто си нямат работа и за да им обърнат внимание другите ръсят подобни бълвочи из блог-пространството ^^

3:35 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Последните ми постове за Авелина бяха една драма едно чудо. Малко на сапунена опера заприлича. За което съжалявам.
Интересно е колко хора решиха да се обадят и да заявят позиция... което да си призная приятно ме шашка. Сякаш ми се иска да се запозная с всички оставили коментари тук :)

2:27 AM  
Anonymous Anonymous said...

До всички заблудени душици. Радвам се, че не съм като Сашо и никога няма да бъда! Девет години в страната с най-върл капитализъм и изнасяне на всякакви възможни производства от северна Aмерика в Китай, Индия и къде ли не, и в резултат мизерия, и милиони безработни сред американците,
а Сашо не чете вестници, не гледа телевизия, и даже не познава нито един безработен :)))))))) Оше на първата ми година в Америка се запознах с
много безработни - трима от които бяха уволнени от тогавашния ми шеф пред очите ми. Слуучи се така, че не само познавах достатъчно безработни, но и
видях КАК става уволнението в Aмерика - това става без възможност на уволнения да се защити. Хм, казваш значи,
минали девет години без да познаваш нито един безработен, интересно, в каква изолация си живял, наистина!

5:53 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ последния anonymous
Не всички може да сме пичове :)

10:58 PM  
Anonymous Anonymous said...

Не пиша за пичове, а за безработните с които се запознах през първата ми година в Амеерика:

1. уволнена (съкратена) босненка
2. увелнена (съкратена) филипинка
3. уволнен (съкратен) американец
4. друг съкратен американец.

Четири човека, които познавам лично - двама американци и двама емигранти.

Последния американец за който пиша шашна едни работодатели на едно интервю по телефона и беше нает, защото е много добър програмист.
За НАИСТИНА добрите американски професионалисти работа обикновено има, защото най-добрите програмисти са БЕЛИТЕ АМЕРИКАНЦИ,
а не източноевропейците със самочуствие изсмукано от пръстите им, моля samo не ми говорete за математическите олимпиади,
защото тоява са шепа умни момчета, на чиито гръб много други не толкова умни българи трупат самочуствие на най-умните на света.
Sorry man, най-можещите и талантливи програмисти са БЕЛИТЕ АМЕРИКАНЦИ.
Източно ЕВРОПЕЙСКИТЕ медиокри събират за половин панелка и се връщат там където им е мястото.
А надарените български момчетата от олимпиадите, истински умните българи са тук в Америка - работещи, печелещи, успяващи, отценени, богати, космополити.

10:12 AM  
Anonymous Anonymous said...

Не пиша за пичове, а за безработните с които се запознах през първата ми година в Амеерика:

1. уволнена (съкратена) босненка
2. увелнена (съкратена) филипинка
3. уволнен (съкратен) американец
4. друг съкратен американец.

Четири човека, които познавам лично - двама американци и двама емигранти.

Последния американец за който пиша шашна едни работодатели на едно интервю по телефона и беше нает, защото е много добър програмист.
За НАИСТИНА добрите американски професионалисти работа обикновено има, защото най-добрите програмисти са БЕЛИТЕ АМЕРИКАНЦИ,
а не източноевропейците със самочуствие изсмукано от пръстите им, моля samo не ми говорete за математическите олимпиади,
защото тоява са шепа умни момчета, на чиито гръб много други не толкова умни българи трупат самочуствие на най-умните на света.
Sorry man, най-можещите и талантливи програмисти са БЕЛИТЕ АМЕРИКАНЦИ.
Източно ЕВРОПЕЙСКИТЕ медиокри събират за половин панелка и се връщат там където им е мястото.
А надарените български момчетата от олимпиадите, истински умните българи са тук в Америка - работещи, печелещи, успяващи, отценени, богати, космополити.

11:09 AM  
Anonymous Anonymous said...

Горките американци, а? Да вземем да им пращаме помощи щом са толкова зле, какво ще кажеш?

4:35 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.