Отговор на Авелина 2

Здравей пак Аве,
ами... да почваме пак едно по едно :)
Първо да кажа че всеки коментар оставен в блога автоматично се праща до мейла ми. Ти голямо писане и триене на един коментар :) ... дано поне тоя да оставиш. Също така наистина благодаря че си се опитала да пишеш по четливо. Разликата наистина е приятна.
"Pod socilana nechustvitelnost rabziram tova che pravish nesastoaitelni zakluchenia ot vida na koe bilo "po-lesno" i "po-trudno". Naprimer- trudno e imalo i po vreme na socialisma v Balgariq- no koito go znae- go znae. A koito ne -twardi obatnoto. Za men lichno, obache, towa ne e factor(lesno/trudno ). Pod socilana nechustvitelnost(v tvoq sluchai)- razbiram tova, che smiatash, che v Balgaria bilo "po- trudno" da se "vrazvat dvata kraia", obache pak v usa moselo da se ostane na ulitsata."
Все още не ми е ясно дали искаш да кажеш че в България е по-лесно от финансова гледна точка? Средностатистическия българин живее със същия стандарт и същите удобства както средностатистическия американец? Колко процента е безработицата в България и колко в Америка? И, най-вече, защо в Америка емигрират хиляди всяка година? Не съм казал че в Америка няма бедни, няма безработни, и прочие. Освен това знам че дори и малко доза лош късмет може да ти провали живота - счупиш си крака, нямаш застраховка, не можеш да си платиш болничната сметка, вземат ти каквото имаш, затъваш в дълг. Ясно ми е че от такава ситуация (и много други) се излиза страшно трудно. Тук здравеопазването е под всякаква критика (дано не утръвждавам погрешно и тук някакъв мит). И аз нямам здравна застраховка. Защо... защото не ми се плащат по $80 на месец за здравно осигуряване от работата ми. Разчитам на това че живея чат пат здравословно, че избягвам доколкото мога лоша храна, че спортувам малко, че не седя пред телевизора постоянно. Един път ми падна една пломба и трябваше да ми направят нова. Струваше ми $180. Това беше когато бях тук първата година (сега предполагам е по-скъпо). Рисковано е да живееш без здравна застраховка. Ти знаеш. И съм късметлия че не съм боледувал през последните 9 години. Дълго време не можех да си позволя да боледувам. Отсъстването от работа и училище би имало много лоши последици. И за това внимавам до колкото мога. Ясно ми е че не всички могат да бъдат като мен. Ясно ми е че да живееш здравословно се оказва доста скъпо понякога. А и някои хора са предразположени към заболявания или пък недай си боже имат вродени болести. При тоя живот на кредит в Америка, не може да си позволиш никакви непредвидени разходи. Само една грешка и затъваш в дълг. Знам го. Все пак не съм общувал с много бедни или безработни хора в Америка. Не мога да дам обективна гледна точка за тях. А смятам че и не се опитвам. И за да дадем и твоята гледна точка, напиши някой пример (историята на конкретен човек) който е безработен и/или бездомен.

"Tova vsatnost e i neadekvatnost vmisleneto . Socialna nechustvitelnost e sasto taka da polsvash edno obstestvo za da si stastliv v drugo. Sasto taka e kogato si zabravil che se blagodari prosto, zastoto go dalzish , a ne samo na komplimenti i haresvane."
:) може и да си права. Може и да имам неадекватност в мисленето. Все пак не съм виждал америка през твоите очи. Това до колко ползвам американското общество за да съм щастлив в българското... е малко спорно според мен. Може и да греша, но единственото което Америка ми е дала е богат житейски опит; повод за размисъл и самоосъзнаване и подобряване; шанс да видя и науча много неща. Това не е на което се надявах отначало, но сега смятам че така е много по добре. А ти ако смяташ че аз неискрено благодаря за това на Америка - грешиш. Благодарен съм на Америка за това на което ме научила. Честно.

"Predi da si zaminesh ot Statite mi napravi edna usluga: (stom si sklonen) Otpravi (pone misleno) pone edno BLAGODARIA pone na edin amerikanets, koito zaradi teb e stoaial bezraboten, a ne e imal vazmonst da "NE HARCHI" kakto neprekasnato istkavash sebe si), zastoto primerno e imal malko dete, ili bolna zena bes meditsinka zastarhovka;"
Нямаш проблем... бих благодарил не на един само, а на 5. Не познавам безработни с малки деца или болни жени. Единствения безработен който познавам е съквартиранта ми (вече бивш съквартирант). Ако искаш мога да благодаря на него. Ако не, мога да благодаря лично... в мейл, по телефона, по поща... на колкото искаш американци които заради мен са останали без работа. Ти щом имаш по голям опит с безработни и бездомни хора, тогава знаеш повече за тях от мен. И ти се доверявам че би трябвало да им благодаря. Хм, дали изтъквам за себе си че "не харча"... интересно - май е така.

"ili pak za razlika ot teb e ispalstal dalg za obucheniteo, koeto ti si vzel ochevidno besplatno tuk."
Не знам до колко ти убягват очевидните неща, но в тоя случай много са ти убягнали. Обучението не ми е било безплатно. Плащал съм средно $5500 на семестър (приблизително двойно над таксата която плащат американците). Това не включва общежитие или учебници или каквото и да е друго. И съответно ще ме питаш от къде са дошли тия пари. Ще ти кажа. Майка ми тогава работеше в Гърция. Гледаше баби. Работа която не пожелавам на никой. Дори и на теб. Аз знам че нямаше да се справя с това. Може и да греша но предполагам и ти нямаше да се справиш. Майка ми е спестявала абсолютно всички пари които е имала за да може да ме прати в Америка. Майка ми и баща ми са разведени от както бях 8 годишен. Баща ми ми даде пари също въпреки че нямаше. Доколкото помня продаде апартамента в който живееше и даде половината пари от него за да мога да уча в Америка. Аз след като дойдох работех 2 работи. Почасови бяха... общо около 35 часа на седмица. С заплащане средно $5,5 на час. Можех само толкова часове да работя защото ходех и на училище. И добре че бяха тогава тия гърци (в които от живея пак от 1 седмица) които са роднини на бабата която майка ми гледаше в Гърция. Приютиха ме в тях. Без да плащам наем, храна, сметки. И всички пари които искаравах, отиваха за това да си платя таксата за университета. Всеки семестър беше зор да се изкарат тия пари. След първия семестър се отказах да си купувам учебници защото бяха много скъпи (средно $70 на учебник). Вземах учебниците на съученици и ги фотокопирах. Работех в училище и използвах копирната машина вечер (те би трябвало да се ползват само за училищни цели). Може да сметнеш колко пари ми е струвало обучението. Четири години и половина по два семестъра на година. Пари изкарани с много труд, зор, и притеснения. А сега парите които съм спестил, представляват една много малка част от това което е похарчено за моето обучение. Така че в Америка остават много повече пари от колкото ще взема. Освен това си плащам таксите... включително social security. А тия пари няма никога да ги видя. Може би трябва да пиша едно писмо на Буш да му кажа да прати парите от моето social security и да ги даде на безработните хора които ти познаваш.

"Blagodari na sadbata si, a ne misli che ti si postignal nesto."
В съдбата не вярвам. Така че няма да й благодаря. Ако има някого който заслужава благодарности, това са моите себеотрицателни родители. А това дали съм постигнал нещо. Постигнал съм нещо в моите очи. Не е много. Много е малко дори. А това колко съм постигнал в твоите очи...
Айде стига толкова :) Тоя пост стана малко по-драматичен от колкото исках.
Очаквам с нетърпение следващият ти коментар.