Кеф с лодки

Вчера ходих white water rafting. Превода предполагам е спускане с надуваема лодка по планинска река. Моя приятел Симиън, сегашното му гадже - Моли, приятелят ни Трой, и аз. Тръгнахме с колата на Симиън към 6:30 (сутринта) към едно далечно градче в съседния щат. Три часа по-късно бяхме там. По пътя глобиха Симиън за превишена скорост ($144) - караше с 80 мили в час по магистралата. Лимита беше 65. Лош начин да почнеш един такъв ден, но какво да се прави.
Пристигнахме до въпросната рекичка и си взехме под наем 2 надуваеми лодки които побират по двама човека. Дадоха ни спасителни жилетки. Питаха ни дали искаме каски и да гледаме филмчето за безопасност. Ние казахме че сме идвали и друг път (въпреки че Моли не беше ходила никога). Питаха ни дали има бира в охладителните кутии които си бяхме взели за да сложим в лодките... "Глупости... как ще имаме... как е най-добре да ги завържем към лодката?". Обясниха ни как е най-добре. Но не провериха дали имаме бира. А ние имахме. И така... носейки гумените надуваеми лодки по склончето към реката, си умирахме от нетърпение. Моли и Трой ги беше страх малко защото Симиън ни наплаши колко страшно било и какви бързей имало. Аз бях ходил преди и не ми се струваше страшно. На мен ми харесват такива работи. Моли беше по бански, спасителна жилетка, каска, и някакви много леки гуменки специално за водни спортове. Останалите бяхме по къси гащи/плувки, спасителни жилетки, и гуменки. Накарахме някакъв да ни снима преди да влезем във водата. Симиън беше взел някакво водоустойчиво фотоапаратче за еднократна употреба. По време на цялото събитие го изщракахме цялото, но ще видим дали ще са излезли някакви снимки. След като прилежно завързахме the coolers (хладилните кутии) в които имаше сандвичи, чипс, безалкохолно и бира... тикнахме лодките във водата и скочихме вътре. Гребането е малко трудно до като не свикнеш с партньора си да сте чат пат в синхрон. Аз и Трой бяхме в една лодка. Симиън и гаджето му бяха в другата. И поемаме надолу към рекичката. Още при първото бързейче, Моли пада от лодката. Голяма паника голямо чудо. Симиън я издърпва в последсвтие. Идва второто мяст в което има малко камъни... и там се обърнаха. Аз и Трой също обърнахме нашата лодка. Голям кеф беше. Адреаналина е интересно нещо. След това видяхме че Моли и Симиън седят на един камък от едната страна на реката. Моли е с разревана физиономия и се кълнеше че не може повече и иска да се връща. То няма как защото нито има пътечки през гората да се върнеш нагоре, нито пък може един човек да управлява една лодка за двама. Порева малко, не можела да диша като паднала във водата, водата била студена, глътнала вода, ужас че ужас. Ние тримата си мислим по това време че повече няма да вземем момиче с нас никога защото миналия път стана същото (двете момичета които бяха с нас голям рев реваха). Аз оставих Симиън да си успокоява гаджето си защото той може да е убедителен когато иска. Пък и горката Моли нямаше голям избор. Ще не ще... единствения път беше с лодката надолу по реката. Тя неохотно влезе в лодката и продължихме надолу по реката. По принцип се стои от едната страна за да може да гребаш... но тя вече стоеше по средата на лодката от страх да не падне. Опитваше се да греба както е така по средата но не беше ефективно. Но Симиън се справяше някак със помощта на течението. Аз бях като един маниак. Постоянно исках по-големи и по-опасни бързейчета. Защото след първите ми два падания извън лодката, долу горе му хванах цаката. И исках още и още. И по-опасни и по-високи. По едно време направихме пак една почивка на един голям камък край реката. Хапнахме, пийнахме, посмяхме се. Моли вече не я беше толкова страх. Успокоила се беше. Показа ни как си беше ужулила гърба. :) Ще й мине. Пък и тя се държеше мъжки вече. Даже към края взе да й харесва цялото преживяване. Закачахме се с тяхната лодка. Симиън скочи един път от неговата лодка в нашата и ме събори във водата. Аз върнах жеста. Изпуснахме си греблата във водата на няколко пъти, но си ги намерихме. Глобата за изгубено гребло е $30. Като цяло на мен ми беше голям кеф. Голям е кеф пред теб да има разни камъни, и въртяща се вода, силен шум от разбиващата се вода в камъните пред теб. И ти с едно пластмасово гребло гребейки лудо напред назад. Единствената цел е да запазиш равновесието на лодката. Имаше животински викове на кеф. Трудно е да предаде усещането. Най-добре е да се опита. Горещо препоръчвам това забавление на всеки който има възможност да опита.
Имам голямо желание да отидем пак след 2 седмици. Но като ги знам колко са сериозни, не се надявам много. Днес кандардисвах гърците да отидем. Но и с тях не е много сигурно дали ще стане.