Бирата и ревността

Аман от Budweiser. От известно време насам реших да пробвам различни видове бира. Все пак това е единствения алкохол който пия и който ми харесва. В Америка за моя голяма изненада... намерих Стела Артоа (белгийска била). Вярно че беше най-скъпата която продаваха ($8.50 за 6 бутилки + tax (ддс)). Но помня че беше страшна като я опитвах в България. Още си е страшна. След това опитах Beck's. Също много ми хареса. След това опитах и други видове. Red Stripe - то Ямайка (не ми хареса). След това Някаква неизвестна американска. Но се оказва че повечето американски бири... имат някакъв подобен вкус. Както и европейските имат някаква сходност. Опитах вчера Кроненбърг - френска. Не беше никак лоша. Опитах една друга немска - Bitburger. Ставаше. Намерих и Tuborg Gold. Също беше хубава. Опитах и една чешка - Pislner Urquell. Много хубава. Опитах Гролш... не ми хареса чак толкова.
Оня ден попаднах на едно магазинче в което продават бира на бутилка. Тоест може да си вземеш една Стела, една Бекс, една Туборг. Та аз и Алекси (гърка с който живея в момента) си купихме различни видове и се отдадохме на биропробвания.
Седнахме на масата в задния двор, цуцахме бирички, и си приказвахме за живота. Явление което рядко ми се случва с американец. Та с Алекси си приказвахме за ревността. ОбЯснявах му че съм възможно най-малко ревнивия човек който ще срещне. Той не може да го разбере това. Не че не му е ясна логиката... ама човека просто го е страх когато жена му излиза. Каза че му минават мисли като "ами какво прави тя сега; дали не я сваля някой; тя ако пие едно две дали няма да му пусне". Аз съм на теорията ча ако наистина обичам някоя, и тя иска да излезе да се забавлява без мен - пускам я. Няма въпроси, няма съмнения, няма подозрения. Той ми каза че ако не съм ревнувал, то не съм обичал истиснки. И ако открия по-късно че била спала с някой, как щял съм да се чувствам.
Говорихме си за ревността:
Аз - Аз не ревнувам. Не мога да ревнувам.
Алекси - Как така не можеш. Ако си имаш жена и тя излезе без теб някъде не ти ли минават мисли като "ами какво прави тя сега; дали не я сваля някой; тя ако пие едно две дали няма да му пусне" ?
Аз - Не. Може да ми мине за секунда такава мисъл през главата. Но няма да се замислям за това. Ако наистина обичам жена си, ще искам да прави това което я прави щастлива. Не искам да я контролирам.
Алекси - и ако ти изневери?
Аз - ами кофти ще ми е предполагам. Но няма смисъл да се тревожа за това какво ще стане в бъдещето. Няма да хабя време и енергия в това да се чувствам гадно и да ревнувам.
Алекси - ти си луд... не може да не изпитваш ревност.
Такива работи си говорихме и беше интересно и забавно. Касандра (жена му... тя е на снимката с малкото им детенце Стефанос) беше по-скоро на моето мнение.
А оня ден се видях с моите американски приятели. Бяхме се събрали около десетина човека. Пихме бира (аз си донесох европейска и почти никой не прояви интерес към нея... харесват си Bud Light-а и това е). Интересното е че американците не са такива дървени философи като нас българите (и гърците). Играхме една странна игра да двора - хвърлят се някакви малки възглавнички в едни дървени куттии. Бъзикаха се за глупости. Говорихме си малко за фотоапарати. Питаха ме за България но колкото да ме питат. След това палихме някакви домашни фойерверки (4-ти юли беше скоро и имаха разни фойерверки останали). След това се юрнахме да гледаме UFC мач (нещо като бокс но доста по брутално). И това беше. Аз после си тръгнах. Все още не мога да опиша каква точно е съществената разлика между това как българи се веселят/пият и това как американците го правят.