Wednesday, October 11, 2006

В самолета


Това го писах преди около седмица на път за България...
Умирам от скука на тоя самолет. А остават още 4 часа и 15 минути докато кацнем във Виена. Вчера не успях да заспя до 2:30, а станах в 5. По летищата и в самолета се спи трудно. Уморен съм, а не мога да заспя. Ще си наваксам на сън но сигурно ще е края на седмицата... нямам нищо конкретно за писане... просто ми е скучно. Бих могъл да пиша за доста работи. За това колко професионални са австрийските авиолинии - най-добрите с които съм летял до сега. Има си вградени екранчета в седалките пред теб и освен това може да си избереш кой филм да гледаш с едно дистанционно. Освен това храната на самолета беше супер (което рядко се случва). На мен по принцип не ми пука с какъв самолет пътувам, до кого седя, каква е храната на самолета, и прочие. Важното е да стигна в София... заедно с багажа си. Преди 5 години на идване за България ми загубиха багажа и никога не се намери. Дано да не се случи тоя път. Багажа ми може да не е много ценен за други хора, но за мен си е. Едната ми чанта не е чанта а един продълговат кашон в който има сноуборд и 3 чифта обувки. В куфара има фотосветкавици, фоточадъри, фотостойки, и фотообективи. Освен тия неща има баскетболна и волейболна топка, и ей тия фланелки. Всичкото това прави 50 паунда. А ако куфара тежи повече от това... се плаща доста отгоре. Майка ми ще ме убие... не си взех костюма, панталоните, дори чорапи и бельо не съм си взел. Като казах на майка ми по телефона че ще вземам сноуборда и няма да имам много място за дрехите, тя вика "ТИ акъл имаш ли бе? какво ще го правиш тоя сноуборд? ти в България работа идваш да вършиш... няма да имаш време за каране на сноуборд. Малко по-сериозно я карай. Стресни се." Милото майче :) ... ще трябва да завладея света за да е щастлива. Да могат хората да шушукат колко съм успял в живота и тя да е горда. Ама си е права жената... и аз ще искам това за моите деца. Може малко да я разочаровам жената, ама ще се страрая да е малко. Тя горката бере срам че сина й се връща от Америка - мястото от където сериозните и стреснатите хора не се връщат. Ама ще се реванширам някакси. Пък и моята майчица ме смята за малко шашав. Което е добре всъщност. Препоръчвам на всеки майка му да го смята за луд. По тоя начин си имам оправдание да върша глупости защото си имам оправдание. Следващия път като ми каже че съм луд, ще почна да лая като куче. Може и да не правилно от моя стана да се държа така, но пък за сметка на това си я обичам. То по принчип човек се разбира повече с родителите си като живее надалече. Сега след като ще живеем заедно за известно време, ще видим какви ще ги свършим. Стига толкова за майчето.
В момента не се сещам какво друго да пиша. Освен това тоя лаптоп взе да ми загрява краката. Ако се сетя нещо, ще пиша после пак.
ПП Снимката е от самолета... това на долу на снимката са облаците.
ПП2 Мерси на всички които са ми оставили пожелания в миналия пост :))

10 Comments:

Blogger Vennie said...

това фейлетон ли е?така ми звучи.

Кое те притеснява: това че си се върнал или това което мислят хората и шушукат?Много хора в България от бездействие ли или просто заради
вродена черта на характера си уплътняват времето като си "чешат
езиците"!

днес например взех да попълня формуляри за стаж в Пакистан! представяш ли си как ще го сервирам на майка си!
защото всичко опира до какво ще кажат хората... who cares what they say!

5:03 AM  
Anonymous Anonymous said...

Какво ще кажат хората?

Добре дошъл обратно в страната, където най-важното е по-горния цитат. Няма по-важно нещо за теб, и няма да има вече. Във всяка стъпка ще се питаш това, докато не стане един чудовищен комплекс, превърнал те в друг човек.

Сега сериозно! Надявам се полетът ти да е минал ОК и всичко да си е на мястото. И най-важното: да не ти пука за "другите" - за непознатите, които със странна животинска страст ще им се ще да покажат "колко са напред". Да говорят каквото си искат хората, и след това да си гледат работата. Фрикинг фрикърс по американски, или тъпи животни, по български. Да си преживят и приказват каквото си щат!

Успех!

7:09 AM  
Blogger Nedko said...

Добре дошъл!

и не оставай много време при майка си докато не сте си развалили отношенията ;)

аз (а си мисля че всеки е така) не мога да стоя повече от 3 дена при майка ми, на първия ден се радваме, но на 4тия вече се дразним, а повече не ми се и мисли

8:37 AM  
Anonymous Anonymous said...

Добре дошъл на родна земя ... междодругото във всички големи самолети за презокеански полети, и във всички компании има
"малки екранчета, на които се гелдат филми, телевизия, играят се игри и т.н.", много им се кефя :)

3:43 PM  
Blogger Бобан said...

"Тя горката бере срам че сина й се връща от Америка - мястото от където сериозните и стреснатите хора не се връщат."

Много от хората заради тоя факт още седат в Щатите.

9:23 PM  
Blogger Unknown said...

Ахаха, тя затова ли Америка е пълна със сериозни и среснати хора:)

2:13 AM  
Blogger PG said...

ivostill, аз съм летял 25-30 пъти между САЩ и Европа, и единствените самолети в които има екранчета на всяка седалка на гърба са Airbus-ите на Австрийските и Немските авиолинии.

11:27 AM  
Anonymous Anonymous said...

Пенко Гаджев, eкарнчета имат всички Airbus 340 и новия 380, ползвани също от Френските, италианските и почти всички авиолинии в Европа. За съжаление не съм летял на боинг747 ... които явно няма подобна екстра.

3:44 PM  
Blogger PG said...

ivostill, в грешка си, брато. Преди 2 месеца летях с Италианските линии с Airbus и екранчета нямаше. Миналата година съм летял 3 пъти, с Френските, Испанските и Холандските, и трите пъти беше с Airbus (не помня кой модел) и екранчета нямаше. А при Боинг такава екстра не съществува, независимо от модела.

5:01 PM  
Anonymous Anonymous said...

British Airways също са с екранчета, на презокеанските :)

8:45 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.