Sunday, May 06, 2012

В Джайпур и слонове


В Джайпур - бях пуснал в Couchsurfing.org че възнамерявам да отида до Джайпур. Едно момче ми писа че има приятелка (Джо), която си търси някой с който да пътува из Индия временно. Зачудих се защо така ама пък добре дошло. Говорихме по фейсбука и тя каза, че е уредила домакин при който да спим в Джайпур. Супер... няма да плащаме за нощувки. Че се бях притеснил че няма да ми стигнат парите. Та с нея се разбрахме да се срещнем в Джайпур. Аз пристигнах предния ден и си намерих хотел в който да спя. На следващия ден поседях доста време в централния парк на града. Исках малко спокойствие. Защото постоянно някакви хора те заговарят, постоянно трябва някакви решения да вземаш, всеки иска да те излъже (или поне като си чужденец така ти изглежда). Посрещнах я на гарата и се запознахме. Джо е филипинка на 26 години. Интересува се главно от дрехи, бижута, и пазаруване. Една такава притенциозна. Има се за голяма красавица ама се е объркала. Като цяло става за компания. Та... взехме си една авторикша към мястото където ще ни чака нашия домакин Шубам. Докато се возехме в авторикшата, тя ми разказа как в Делхи, човека в който отседнала от Couchsurfing-a искал да спи с нея. Тя се страхувала да не я изнасили. Каза ми че си ударил една чикия пред нея и тя била в потрес. И сега иска компания за да се чувства по-сигурна. Не знам защо е решила, че аз не съм изнасилвач след като мен също не ме познава. Във всеки случай не се е излъгала. Пристигнахме на едно кръстовище където ни посрещна Шубам. Младеж на 17 години с доста лош английски. И ни заведе при братовчед си Рики, чието семейство ни било поканило за вечеря. От улицата се отбихме в един коридор с няколко крави. Миришеше доста на кравешки лайна. След това се качихме по едни стълби на втория етаж. Събухме се и влязохме в доста мизерната кухня. Там една жана в индийски дрехи месеше тесто за чапати питки. Ние влязохме в следващата стая която беше голяма колко да побере 2те легла и хладилника. Маса нямаше. Приказвахме си известно време и след това дойде храната. Чапати питките прясно опечени, ориз с някакви неща и подправки и някакъв сос/манджа. Имаше и кисело мляко, което бяха направили от кравите на долния етаж. Питах как се прави това кисело мляко и ми разказаха. Оказа се че е като в България. Не разбрах точно колко човека живеят в тая къща - 4 или 5. Излязохме на терасата. По едно време майката, която ни готви, дойде и си легна на една рогозка. Рогозката беше постелена върху една решекта която гледаше към долния етаж. До решетката имаше много голяма купчина изсушени кравешки лайна. Нямаше да разбера ако не ми бяха казали. Те като са сухи и не миришат. Също така ни показаха едно нещо от глина (май) което имаше функцията на скара. В него палиш кравешките лайна и печеш на огъня въпросния хляб чапати. Тая вечер обаче чапатитата не били правени на него ами на газовия котлон. Но ме увериха че чапатитата ставали по-вкусни когато са направени на въпросното нещо. На следващата вечер пак ядохме там и докато хапвахме добре ни съобщиха че тоя път чапатитата са направени на глинената скара. Наистина бяха по-вкусни. 
Стана късно. Взехме си пак една авторикша и отидохме да спим в Шубам. Всъщност се оказа че отиваме не у тях а в къщата на чичо му. Къщата не беше чак толкова мизерна. На следващата сутрин разбрах че в банята (за останалата част от къщата не знам) няма течаща вода. От един голям бидон си наливаш вода в една кофа, отиваш в банята и с едно канче се обливаш. Водата не беше топла, но не беше и студена. Следващите два дена обикаляхме разни туристически забележителности, което смятам спестя като информация. Поне за мен тези неща не представляват кой знае какъв интерес.

Слоновете - Заведоха ме в Elephant City. Това е нещо като слонов парк. Там можеш да яздиш слон. Срещу скромната сума от 600 рупии ($12). Пристигнах като къпеха слоновете в едно езерце. Не знам защо такова зверско търкане търкаха слончетата, но на определени места кожата на слона беше избеляла от търкане. Поне на мен така ми изглеждаше. Слоновете като цяло кротуваха. Ако някой вземеше да шава много... почваше едно викане и едно ръчкане по тия слонове. Жал ми стана. Слоновете не изглеждаха толкова големи. Питах дали имат по-големи, но не. Аз поисках да се кача на най-големия. Закараха слона до един висок парапет от където се метна водача и после се метнах и аз. Водача имаше един железен шиш с който да ръчка слона, но слава богу не го използва. Слона се размина само с викане когато нещо объркаше посоката. И така... направихме една обиколка из този така наречен парк. Аз бях с къси панталони, а кожата на слоновете си боде доста. Доста повече от родопските одеяла. Освен това слона махаше с уши назад и ме удряше по краката. Може би не му беше приятно да ме вози. Опитах се да го помилвам по гърба ама ме съмнява да е усетил нещо :)
Може би 15 мин ме разхожда слона. Ама... някак си по друг начин си ги представях нещата... голям, щастлив и горд слон. Който го водят или по някакъв начин аз мога да управлявам и да ме повози бавно. А то така прегърнал водача пред мен, а и слона малък и нещастен - някакси не останах впечатлен. Но определено са интересни животни. Само като видиш колко му е голяма главата от близо и не може да не си респектиран. Та запътихме се пак към парапета за да слезем. Водача слезе. Слона след това нещо се заинати и реши да ходим някъде само двамата... настана лека паника. Развикаха се там всички и то животното се стресна и се кротна. Слязох. Дадох обещаните 600 рупии. Обаче обикновено не можеш да се оттървеш без да дадеш бакшиш на този който те вози. Сърдят се, обясняват, усмихват се... няма как без бакшиш освен ако не искаш с лошо да се разделите. Така че $1 бакшиш.  Качихме с Шубам на мотора и айде обратно към къщата. 

0 Comments:

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.