Nobody

какъв е проблема на чужбина. защо се връщат хората от чужбина. защо по дяволите се връщат в тая гадна, мръсна, корумпирана, бедна държава България. защо въпреки че изкарват сносни пари, идват да живеят в българия и да изкарват 5 пъти по малко. защото в чуждата държава си никой. първо си никой като се събудиш в квартирата си, след това си никой на работа, след това си никой в супермаркета, след това си никой у вас пред телевизора докато ядеш боклуците на промоция от магазина. след това си никой в стаята си (ако си късметлия да си сам в стая). вземаш заплата, търпиш. имаш приятели, но те са по скоро хора които да помолиш да ти помогнат в емигрантския живот. И хора на които ти ще помогнеш когато се наложи защото знаеш колко е гадно да няма кой да ти помогне в чужбина. Добре че е телевизията която да те зомбира до такава степен че да не мислиш за това че си никой. Да ти даде емоциите които са нужни за да се чувстваш човек. Търпиш и събираш пари, пращаш в България. Търпиш и събираш пари, пращаш. Връщаш се в България за малко. Кеф. Хубава храна, внимание, семейство, приятели, пиене. Обръща ти се внимание. Нямаш време да се видиш с всички. Пак в чужбината. пак в матрицата. Опитваш се да си го направиш все едно си в България. Събиранията, ракийката, цигарите. Не е същото. И ако продължаваш да търпиш години наред има опасност приятелите ти в България да те забравят. И като се върнеш в България пак да си никой. И тогава навсякъде си никой. Ти си се променил, приятелите ти се променили. Осъзнал си доста неща в чужбина. В България не разбират защо се радваш на малките неща. На естествените неща.
Има и по-лошо обаче. Да си чужденец. Да си чужденец и да си никой в собствената си държава. Работа. Вкъщи. Работа. Вкъщи. Има и такива нещастници. Знае че му липсва нещо, но не може да го коригира. Само се усмихват тъпо и вежливо правейки се че всичко разбират.
Аз бях никой много години. Не искам повече. Но е много трудно да си някой. Не е невъзможно. Има хора на които им се отдава да са някой... и да стават някой бързо на чуждо място. Ама... не съм от тях.
Или е много късно или всяко начало е трудно или разговорите по-рано тази вечер са ме депресирали.