Saturday, October 06, 2007

Червената кутийка


Тази кутийка знае повече за живота ми от колкото аз самия. В нея е наблъскано толкова много от моя живот че чак ми се насълзяват очите. Не мога да преценя доколко живота ми е бил щастлив досега, но като се съберат интересните случки от живота и се извади пропиляното напразно време... става ми мъчно и си казвам "брей, какво нещо е живота". Невероятно е че в такава малка кутийка е натъпкан целия ми живот в Америка. Като я отворя, чувството е все едно разгръщам албум със стари снимки... само че доста по-силно. Историята на самата кутийка е следната:
Когато се преместих в Охайо, след първата година и половина в ужасната за мен Калифорния, си отворих банкова сметка в Second National Bank. Седмица след това ми пратиха тази червена кутийка с 50 чека. На всеки чек имаше моето име и адреса ми. Беше ме страх да ги ползвам и струва ми се че минаха години преди писането на чекове да стане нещо нормално за мен. Цифричката от 280 всъщност са били доларите които по някое време съм имал по банковата си сметка.
Не знам кога точно съм почнал да слагам в нея неща които означават нещо за мен. Вътре съм събрал над 90% от всички билети за кино които съм си купувал. Там е билета ми за концерта на ББ Кинг, билета за баскетболната среща на Cleveland Cavaliers vs. Milwaukee Bucks, билетчето за пропуск да се кача на Empire State Building, монетка за Ню Йоркското метро (то вече май не е с монетки), свидетелството ми за спасител... и много други неща. Малко ме е страх да не забравя всичко което ми се е случвало. Иска ми се да ги запиша и да си направя едно албумче с тия неща, но все още не съм измислил как точно да го направя.
Всъщност преди 2 дена се навършва 1 година от както съм се върнал в България. Струва ми се че трябва да го отпразнувам. Ще взема да поканя хора вкъщи.

9 Comments:

Anonymous Anonymous said...

Саше, почти ме разплака. Не почти, ами направо. И аз си имам една торбичка от една конференция пълна с толкова неша, билети, карти, бележки, писма, снимки, вече прелива ... и още и още такива торбички почвам да събирам. И всеки път като посегна да хвърля нещо си казвам "а не, не мога да си хвърля така живота." Не знам дали заради кутийаката понеже имам сметка и аз в тази банка или заради билетчетата, или заради жетончетата или заради това, че твоята първа годишнина в България ми напомня за моята поредна годишнина в не-България, но много ми домиля, много. Поздрави от Пенн Стейт.

4:00 AM  
Anonymous Anonymous said...

попаднах случайно и ми беше приятно да почета. Хващам се за “пропиляното напразно време” – и аз често се стряскам, че пропускам нещо, нещо не правя, което после няма да има кога, че като правя някакъв избор, от друго се отказвам и ще го пропусна безвъзвратно ... ама така е то J. Както е с избора БГ-чужбина. Липсва ли ти нещо от Щатите? Сигурно...
За спомените като тези в кутийката – аз така събирах до преди няколко години, и тия билетчета ми създаваха много силни емоции, и изведнъж поизхвърлих повечето и спрях! И сега някак си взех да гледам настоящето и близкото бъдеще, и съвсем спрях да се обръщам назад. Не знам как стана. Но искам нови емоции, отминалите преживявания така или иначе се отпечатват в/у теб и те променят, теса част от личността ти. Но понеже са минали завинаги, на мен и от хубавите, и от лошите спомени ми става тъжно. И някак си престанах да се обръщам назад изобщо J

4:15 AM  
Blogger Сашо skype: akartchinski79 said...

@ елена
Събирай си ги. Важно нещо са. Опредялат кой си. Аз моите се чудя няма ли някакъв арт начин да ги накачуля из къщи.
@ зори
Това което ми липсва от щатите е пицата и мексиканската храна.
Аз в близката година нищо не съм си събирал, а може би трябваше.
Това за гледането към бъдещето и новите емоции - много правилно... напълно съм съгласен с теб :)

7:24 AM  
Anonymous Anonymous said...

май те хапи тебе щъркела, а?

7:57 AM  
Blogger Сашо skype: akartchinski79 said...

@ anonymous
тебе не те ли хапи?

8:00 AM  
Anonymous Anonymous said...

още ли те хапи щьркела бе ей каун

8:04 AM  
Blogger vlad said...

Аз вече препълвам втората - кутия.
И двете - от обувки, обаче.
---
Стойност: безценни!
"Най-личното пространство, там където си дават среща спомените и артефактите, рефлекцията на миналото в биомеханичната лаборатория на Джекил и Хайд ~ двете лица на всяко дневно и нощно брождение, монументи от вчера, днес и утре. Хартиено безвремие, стъкълца прежулена забрава, думички накриво и наопаки, невъзможно мои, подарено светотатство - ферментирало и отлежало с богата комбинация от сладостта на свежите тонове и наситеност. "

7:07 AM  
Blogger new start said...

Очевидно много си видял. И това е добре. Ще има още много да споделяш....Може би по-голямата част само с по-близки приятели.

2:43 PM  
Anonymous Anonymous said...

Е и аз имам моята кутия , самоче е пълна с моя живот в България...Стари телефони в един бележник от ерата на първите бизнес стъпки през 90те години,сигурно повече от хората отговарящи на тези номера не са живи или тези номера вече са променени...И аз честно да ви кажа не знам какво да ги правя,не ми се иска да ги изхвърля а и не ми трябват ,защото не са полезни...Сигурно няма да ги превърна в изкувство като теб...нека си стоят в куфара ми от България....

10:29 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.