Friday, July 20, 2007

Бягането с бикове

Бягах с биковете. Нещо което беше решено почти на майтап, взе че стана. Супер. Защо не.
В момента съм в самолета връщайки се от Испания. Най известното бягане с биковете се намира в град Памплона. Бягането е част от "фиестата". Фиеста до колкото го разбирам е "празненство/веселба" и всеки район си има фиеста свързана с името на някой светец. В Памплона фиестата се казва Сан Фермин... и трае една седмица. Май повечето фиести траят по една седмица. В Памплона откриването на фиестата беше на 7ми юли - събота. Свърши на 14ти юли. Всъщност аз бях в Памплона само за 2 дена. Бяха ме предупредили че на 7ми ще има прекалено много хора които да бягат с биковете и ще бъде ужасна гъчканица - нямало смисъл. Така че бягах на 10ти юли. А после и на 11ти. Бягането е безплатно и се осъществява всяка сутрин докато трае фиестата. Става по една отсечка която е дълга около 2 километра в централната част на града. Края на тая отсечка е арената на която се осъществява следобедната корида. Всяка сутрин около 6 часа из центъра плъзват хора които чистят улиците от боклуци... фиестата е съпроводена с неимоверно количество боклуци които се хвърлят ей така на улицата.

На мен ми се стори много странно. Всеки пие, вика, радва се, яде, танцува, пее, хвърля и не му пука. Това е напълно нормално. всяка сутрин се почиства и почти не си личи какво е ставало предната вечер. Пристигнах на 9ти следобеда в Памплона. Сутринта на следващия ден аз и Гого станахме в 5:30 и около 6 вече бяхме на центъра. По отсечката освен че се чисти усилено, се слага и коридора по който ще става бягането. Става чрез едни големи дървени греди които веднага след бягането се махат. Бая труд си е. Та в 6 вече тъкмо се е развиделило. Гого си търси място на един завой от двукилометровата отсечка за да може да направи супер снимки :) Аз се разходих малко колкото да разбера къде точно трябва да седя. Хора вече почнаха да се събират около изграждащите се дървени прегради.
Докато си чаках някъде по средата на двукилометровата отсечка се заприказвах с двама американци. Болшинството хора които бягат като че ли са американци. Поприказвахме си половин час общи приказки. След това се появиха полицаи и сгъчкаха хората. На около всеки 50 метра по трасето бяха сгъчкали по една голяма група хора... не разбрах смисъла на това. Също така се оглеждаха за много пияни/дрогирани които не изглеждат в състояние да бягат. То такива хора могат да са опасност не само за себе си, но и за хората около тях. Около 5 минути преди да пуснат биковете полицаите се разотиват и хората се разстилат сравнително равномерно по трасето. По това време вече се усеща паника в хората. Предполагам в съзнанието на всеки изплуват картинки от даваните по телевизията инциденти - настъпан от бикове, случайно закачен с рог, подхвърлен във въздуха, и други такива. Като се чуе залпа, с който се известява че биковете са пуснати, вече е трудно да се мисли. Всякакъв вид тактика се изпарява от мозъка. Намерения като "аз ще бягам от лявата им страна че като стигнат завоя биковете и се подхлъзнат, да не ме затиснат" или "Аз ще пипна един бик докато минава покрай мен"... изчезват безследно. Повечето хора обзети от тая паника почват да бягат веднага след като чуят залпа.
Тия които не са обзети от пълна паника... си стоят на мястото и чакат всъщност да видят бикове преди да се юрнат да бягат. За повечето от тях... паниката всъщност настъпва когато се появи едно стадо рога. Малко е трудно да се устои да тръгнеш в мига в който ги мернеш в далечината. Аз се опитах да изчакам докато ме приближат малко... и колкото можах остисках :) ... след това и аз се юрнах да бягам с всички сили (аз съм с моряшката фланелка).
Първия ден бягах до завоя (който беше десен), но като стигнах до него осъзнах че съм от лявата страна на биковете. А те на тоя завой често се пързалят и се блъскат в стената. Аз бях изрично предупреден предния ден да не вземам завоя от лявата страна на биковете защото да не се нататрузят всичките бикове в мен :). И за това спрях точно преди завоя. Биковете естествено се... нататрузиха в стената точно пред мен.

На втория ден взех завоя по вдясно. Но веднага след завоя се натъкнах на такава навалица хора че просто не можах да пробия през тях и биковете ме подминаха.
Но все пак успях да побягам пред биковете макар и за малко. Ако имаше по-малко хора, сигурно щях да бягам пред биковете по-продължително. А можеше и да ми се отдаде шанс да пипна бик. Първия път съвсем изключих за това. Като се замисля, от толкова превъзбуденост, почти не си спомням какво стана след като видях биковете. Втория път... бях много по-спокоен и успях да запазя достатъчно самообладание за да си спомня че трябва да взема завоя от вътрешната дясна страна. Но пак не успях да пипна бик. Като че ли просто не ми се отдаде възможност след като се сбълсках с тълпата след завоя. И след като биковете ме подминаха, се отказах да бягам. То е установено че повече от 100-150 метра е доста трудно да се бяга... заради навалицата.
Та така де. Ако ми се отдаде възможност... ще бягам и другата година. Стискайте палци :)

4 Comments:

Anonymous ladyvera said...

Ще има какво да разправяш на внуците си! :)
Аз имам няколко въпроса,както винаги:
Защо повечето участници са в бяло? Това също ли е част от традицията?
Имаше ли жени на бягането с бикове? А крави? :)

8:25 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ ladyvera
Почти всички по време на тоя едноседмичен празник са облечени в бяло. Също така се носи и червена връзка (като пионерска) и червен пояс на кръста.
Жени имаше но бяха единици май. Крави... май нямаше :)

10:13 AM  
Blogger NedkoIvanov said...

ауч
http://cellar.org/showthread.php?t=14954

11:57 AM  
Blogger Minerva said...

Стискаме:)))
Щура работа...все съм се чудила колко луд трябва да си, за да направиш това:)

2:09 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.