Saturday, February 17, 2007

Заколих Иванка


Този с ножа съм аз. Това издъхващо прасе много време му се разминаваше ножа... понеже с баща ми (най вляво) бяхме решили да го колим като завали сняг (имаме подозрения че прасето се е молело ден и нощ цяла зима да не вали сняг). И след като стана средата на февруари и шансовете да завали сняг взеха да се изпаряват, и след като прасето взе да става доста дебеличко... решихме че тая събота е крайно време да го заколим. Аз преди месец-два присъствах на едно колене. На него само снимах. Тогава прасето квичеше ужасно, направо ми пронизваше мозъка. Клането ми се стори кръвожадничко, но в същото време реших че не е честно да похапвам прасешко пък да се правя на интелектуалец - реших че за да мога да ям с чиста съвест, то поне ще трябва да заколя едно собственоръчно. Не че изгарях от желание да заколя нещо, просто реших да пробвам дали ще мога. Все пак отдавна съм на принципа че от всичко трябва да се опита. Дори и от нещата които не харесваш... иначе как може да осъдиш нещо или някого ако лично не си се сбълсквал с него.
Та рано тая сутрин отидохме на село в къщата на овчаря Слави (втория от ляво на дясно). Той, по поръчка на баща ми, е отглеждал нашето прасе Иванка вече почти година. Хранил го е само с царевица както си му било реда (аз не съм много вещ в правилните прасешки диети). Така месото на прасето било по-вкусно. Изкараха прасето на двора. Квичеше. Събориха го. След това отидох до главата на прасето и ми обясниха как точно трябва да се заколи. Ножа се забива под ъгъл. Забиването става плавно... не е рязко мушкане. След като е забит ножа от едната страна на гръкляна, се завърта на другата страна така че да му се пререже гърлото. Справих се сравнително бързо. Което е добре. Щото имало случаи когато прасето след като било наръгано се изтръгвало и хуквало да бяга. След като му е прерязано гърлото, всички го държат за да му изтече кръвта. Докато стане това, то рита доста. Даже скъса едното въже с което бяхме вързали единия му крак. Но все пак всички го държаха здраво. След това го метнахме на една дървена табла и качихме на две крачета. Получи се нещо като маса на което после го пърлихме, стъргахме, поливахме с вода. И така 3 пъти. След това го загънахме с някакъв найлон (не помня точно какъв трябваше да е ефекта от това). Докато беше загънато, традиция било да се пие греяна ракия. Аз ракия не пия. Но ме принудиха... нали аз съм заколил прасето, трябвало да уважа традицията. Изпих точно една глътка и то с много голяма погнуса. След това почнахме да... разфасоваме прасето. Аз не вземах участие в рязането защото не му разбирам. Но все пак може да се каже че съм участвал в целия процес на колене на прасе. И ако не друго, то поне си беше интересно. Един път се живее, трябва да се опитва от всичко. Сигурно трябва да има някакви граници на това което трябва да опита човек, но все още не мога да ги формулирам точно. Супата със свински късчета беше готова съвсем скоро след приключването на разфасоването на прасето. Чалъма на тая супа ми казаха бил да се направи с половин доза вода и половин доза зелева чорба (вместо само с вода). Беше чудна. Второто ястие беше свинско със зеле. Имаше и съвсем прясно приготвено обезсолено сирене. И селски хляб, разбира се. И ракия за тия които употребяват (тоест за всички без мен). Хапвахме си около масата, приказвахме си и беше супер. Знам че след години ще си спомням за тоя ден прекаран със семейство и приятели.
Заколих прасе, мина ми мерака. Готов съм за ново предизвикателство... само трябва да го измисля.
ПП :) ще е добре от сега нататък никой да не ме ядосва.

20 Comments:

Anonymous Anonymous said...

завиждам ти. и на мен ми се иска да видя какво ще е да заколя прасе или поне едно пиле да убия.

пейо

2:54 AM  
Anonymous Anonymous said...

Ами какво... Всъщност не е хубаво усещането. Аз бях ученик, когато заклах прасе. После дълго време обсъждаха колко голям разрез съм направил вътре, а отвън дупката е била малка. Но това си зависи от държачите и от ножа. Онзи беше специален, като шило, само в долната част беше плосък и режеше от двете страни.
А сега даже избягвам да гледам как колят прасета...

3:24 PM  
Anonymous ladyvera said...

Ох, че и име сте му измислили!Как са ти разрешили майсторите да заколиш прасето, то това си е цяла наука! :)))
Иначе съгласна, че е добре човек да се пробва дали го може, но има хора със слаби нерви, които не издържат на гледката и на звуците. Колкото до хуманното отношение казват, че трябвало да ги приспиваме с инжекция, но ха накарай бай ти Ставри от Манолско конаре да се лиши от удоволствието да се омаже целия с кръв?!

4:45 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ пейо
нямаш си село ли?
@ anonymous
е важното е че си опитал и знаеш че не те кефи... а не да приказваш наизуст.
@ ladyvera
той баща ми го е кръстил Иванка и да ти кажа, не съм сигурен защо.
аз смятам че не трябва да се забранява на хората да си колят прасетата, да си варят ракия и други. Все пак човека е месоядно същество... натуралния начин да ядеш месо е след като някой е заклал нещо.
ти някога колила ли си нещо?

1:32 PM  
Blogger Elena said...

Сашо, човеко, за пореден път ми доказваш, че от теб може да се очакват даже и най-неочакваните неща. Ти си един такъв миловиден, с едни такива сини-зелени очи и с толкова нежна усмивка - приличаш много на някой чувствителен инди-китарист, от тези с които обикновено си говоря за мода и ранните албуми на Боб Дилън. И да заколиш прасе? ...

2:18 PM  
Anonymous itilien said...

Аха, стана мъж, значи? ;-)
Гадна работа си е коленето на прасе, не съм гледала никога, но мъжът ми, като млад зет, дядо ми го хвана да коли овца. И наистина няма какво да се прави човек на ущипана мома - месоядни сме - така се получава месото.
Казвали са ми, че месото от прясно заклано животно е много по-вкусно от престоялото и замразяваното. Май и твоите впечатления са такива, а?
Хм, на приятелите не е ли позволено поне малко да те закачат, преди да посегнеш към ножа? ;-)

6:04 AM  
Anonymous ladyvera said...

Баща ми е риболовец и навремето често се връщаше с богат улов. Рибата, разбира се, трябваше да се чисти, а той все беше уморен и караше мен да върша тази неприятна работа. Почиствах я от люспите и изкормвах вътрешностите и, после я измивах на течаща вода. След това цял ден ръцете ми воняха на риба, колкото и да ги миех. Така че да, колила съм.

7:40 AM  
Anonymous Anonymous said...

Тази година, участвах(пърлене и разфасоване)в убийствата на 5 прасета, на 5-тото вече можех да правя цялата процедура със затворени очи :)

7:41 PM  
Anonymous Anonymous said...

Интересно, какво биха казала хамериканските ти приятели по въпроса ... този път може и да ти повярват ако им кажеш, че танцувате около него с копия и пеете песни :)))))

7:45 PM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

@ elena
пълен съм с изненади :)
@ itilien
станах мъж, да... крайно време беше :).
А приятелите могат да ме закачат, ама съвсем малко, преди да посягам към ножа.
@ ladyvera
значи си колила риба. все е нещо :)
@ аnonymous 1
"убийствата на 5 прасета" звучи някак като престъпление :)
@ аnonymous 2
интересно, не знам какво биха казали. ще трябва да им пратя някоя снимка и да видя какъв ще е отговора.

1:52 AM  
Blogger ethrees said...

WORD

11:25 AM  
Anonymous Anonymous said...

Похвално дело.

4:25 AM  
Anonymous venera said...

непознатото е голяма тръпка:-)

10:07 AM  
Anonymous Мишо said...

Погнусен съм. Повече няма да чета блога ти. Сериозно.

5:28 PM  
Anonymous Anonymous said...

... пърлихме, стъргахме, поливахме с вода ... садисти ;)

9:53 AM  
Anonymous Anonymous said...

Убиец.

7:37 PM  
Anonymous Anonymous said...

Дришняр, ако ми паднеш пукам ти тъпата глава с тупаници преди да си се сетил за какъвто и да било нож. Станал си мъж на баба ти вулвата заспала................

11:01 AM  
Anonymous Anonymous said...

Повръща ми се от такива като тебе... Ето затова трябва да се чете блога ти! Четете братя българи и дано някой ден мъничко се отвратите от нашия селски бит и психология. Да заколиш прасе не те прави мъж, а изрод! Съжалявам те!

7:10 AM  
Anonymous Aнгел said...

Явно някой хора са открили прасето в себе си и се страхуват Сашо да не ги почне. Аз друго обяснение за погнусата от тази "нехуманна" постъпка не виждам :)

3:38 PM  
Blogger Danakoplatec said...

Няма нищо чак толкова страшно в клането на прасе или което и да е друго животно,просто като го преживееш за първи път ти се струва че не е много хуманно,но пък хуманен начин да убиеш животно не съм чувал да има . Това си е традиция и всеки трябва да го преживее поне веднъж в живота си за да осъзнае кой е и как идва месото на трапезата.За дрисльовците дето са се отвратили от това което си публикувал мога да кажа ,че минаването им на растителна храна е най-доброто което ще направят,иначе са лицемерни шибани позьори !

4:01 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.