Пак на стоп
Тая вечер се връщах от Несебър към Русе. Ходих по работа но бях взел и Гого за да може да скачаме с него с бънджи от Аспаруховия мост във Варна. На около 50км преди Русе, в тъмното се видяха 2ма стопаджии. С раници. След като ги подминах... спрях. Върнах се и ги взехме. 2ма младежи, единия каза със силен акцент че са за Русе. Сложиха си големите раници в багажника и потеглихме. И почнах да ги разпитвам... това си е най-интересната част от това да вземеш стопаджии. Те някакси са задължени да отговарят на всички въпроси зададени от шофьора след като той е бил така добър да ги вземе. Оказа се че младежите са от Чехия. Говорихме си на английски. Направо ме изумиха. Решили да отидат до Гърция и да поработят малко там. Да си нямерят някакъв готски плаж и да си прекарат добре. Купили си автобусни билети от Прага до Русе. От там до Гърция отишли на стоп. Имали много малко пари. Ядяли само спагети, ориз и хляб. Лошо няма. Евала за това че са решили да тръгнат да пътешестват без да имат пари. Единия се контузил в Гърция. Това което ме изуми е че хората спали където намерят. Хапвали възможно най-евтино. И се предвижват на стоп. Ебаси системата. То по-хаотично и несигурно от това не знам дали може. Според мен си трябва смелост да се юрнеш ей така. Обикаляли из Гърция и България цял месец. Ходили тук таме. Включително София, Бургас, Витоша и други. В Гърция също видяли разни интересни места. И така. Който накъдето ги хвърли. Казаха че никога не са чакали повече от половин час някой да ги вземе на стоп. Питах ги имат ли някакви съвети за това как точно да бъдеш добър стопаджия. Единия каза (той само той говореше... другия май не знаеше английски много добре) че винаги били с табелки на които пишело къде искат да отидат. Каза че било добре ако единия бил с раница на гърба, а другия се правел че чете карта на България. Каза също че било практика да вземат автобус до края на града и там да чакат някой да ги вземе на стоп. Май имаше още някой добър съвет, но не се сещам в момента. Приказвахме си и за други работи. Разпитваха ме за Щатите щото единия щял да ходи да учи там. Разказах му каквото искаше да знае. :)
Абе като цяло... ебаси пичовете. Евала. Жалко че не можах да им направя една снимка.
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 10:14 AM
9 Comments:
Олеле, супер.
Баси и пичовете казвам и аз.
Сигурно човек поне веднъж в живота си трябва да направи такова нещо.
Евала на пичовете. Много им се кефя и аз :) Това е една от мечтите ми :) Винаги съм искал и аз е така да си хвана шапката с още някой приятел или приятелка, за компания и да пообикаляме европа точно по същия начин. Все пак да видим свят, това че няма да изкараме пари изобщо не е важно. Опитът в някои случаи е много по-ценен.
П.С. Аз да добавя още един трик за стопиране:) Шофьорите много повече спират ако стопаджиите са момче и момиче, само на момче или 2 момчета, много по трудно :)
@ s blyahoff
еми вземай една мацка и тръгвайте :)
На времето, този номер го направихме с Бубо и Гурела. До Краков и обратно. Тогава не пускаха да се ходи отвъд желязната завеса...Спахме по разни места, включително на остров Маргарита, срещу унгарския парламент.
Имаше и други, като нас, източноевропейци. Беше доста забавно.
Хесапов
@ Хесапов
Ами аз освен да те поздравя... смятам че на ония времена за да направиш нещо такова... значи си куражлия. Или малко луд. Неща които всички харесват според мен :)
това нищо не е, 2005-та година срещнах двама чехи, които бяха тръгнали на стоп от Чехия за Казакстан. Аз ги хванах в Испания при връщане от изотната им дестинация :). Може да се окаже че са същите пичове, въпреки че ми говореха, че отиват да пообиколят Австралия.
Историята ми напомня на две полякини, които срещнах това лято в западна Франция. Едната каза, че цяло лято ще е из източна Европа на стоп и ще минават и през България. Разбрахме се да се обадят, ако стигнат София, да ги подслоним някъде. Другата пък като се разделяхме там във Франция, тъкмо тръгваше за Лондон. Имаше общо 300 евро и смяташе с тях да стигне до Лондон, къде на стоп, къде с влак (или както се минава Тунела), и после ще търси работа. Отначало като street art, тя е актриса, певица и свири на китара.
Не знам какво е станало с тях, но се надявам да са добре, където са стигнали. :)
И аз взех двама поляци-момче и момиче от шуменско до Русе. Идваха от Констанца-Варна и заминаваха за Брашов, Будапеща и обратно към Полша. Поне имаха палатка, ентусиазъм и малко английски. Стоперството е като скок с бънджи, ама по-протяжно и хоризонтално. Идеята и на двете е да провериш дали си още жив. И да стъпиш отново на земята. По възможност.
Преспаха в Русе, но вероятно не са видяли нищо от него. Дано поне са стигнали по-живи.
За съжаление аз не си се представям така, не съм авантюристка, признавам си...
Но... мислу, че е доста опасно да тръгнеш на стоп да обикаляш други държави.
Дани
Post a Comment
<< Home