We could all use a little less
"We could all use a little less" (Всички ние можем да използваме малко по-малко" Това беше посланието от една реклама която видях преди години. Рекламата беше няколко откъса от малки актове на разхищение - оставен пуснат маркуч на двора, пуснат телевизор и заспал пред него човек, капеща чешма, и други подобни.
От тогава насам все по често се чувствам виновен за малките разхищения. Пускането на водата в тоалетната например... знам че трябва но ми е мъка за изхабената на празно вода. Сега има казанчета които имат опцията да пускат и 1/2 от капацитета на казанчето. Като го ползвам след като пикая, се чувствам по-малко виновен за изхабената вода. Наскоро без да искам разбрах че и по голяма нужда да ходя, копчето за 1/2 пуска достатъчно вода.
С миенето на зъбите е същата работа. Гледам да спирам водата докато си търкам зъбите. Не че ме притеснява сметката за водата. 2 лева повече къде не съм ги дал.
Друго нещо което ме дразни са боклуците.Толкова много боклуци произвеждаме. Найлоновите кесийки са навсякъде. От около година насам се старая да ползвам по-малко торбички. Във всеки магазин ти опаковат дават торбичка, ако ще и пакетче дъвки да си купиш. Когато си купувам само едно или две неща... да речем кисело мляко и хляб - нося си ги в ръце. Продавачките ги слагат в торбичка, аз си ги изваждам, и си ги вземам в ръка. Ако ме загледат учудено казвам че гледам да пестя торбичките. В повечето случаи продължават да ме гледат учудено. Един приятел преди месец каза че по време на комунизма си мечтаел за пластмасови кофички за киселото мляко, а сега казва че си мечтаел за стъклените. И аз така.
Ползването на пластмасови чинии и прибори също не ми харесва.
Грандоманията и лакомията ни карат да искаме все повече и повече. Да печелим повече, да имаме повече, да изразходваме повече. Колко ли време ще отнеме на хората да се научат да изразходват толкова колкото им трябва. Може би никога няма да стане... май така сме устроени.
Забелях че когато спя на малко по хладно, на сутринте се чувствам по отпочинал от колкото когато спя на много топло.
Също така имам и нещо против химическите препарати които карат нещата да лъщят. По скоро нещата трябва да се създават от материали, които се почистват лесно и екологично. Всички тия химикали се оттичат някъде и кой знае на какво вредят.
А преди малко гледах един документален филм който твърдеше че войни се водят главно заради това че компаниите които произвеждат оръжие им харесва да им цъфти търговията. Филма се казва Why We Fight. Гледах го без субтитри... чудя се дали мога да го преведа и да направя такъв файл. Моля ако някой е наясно с въпроса за създаването на субтитри, да остави един коментар :)
13 Comments:
Има разни програмки, но докато търсех, видях това -
http://www.peak-translations.co.uk/ChapterTwo-Subtitling.doc
Ако ще правиш субтитри, струва си да го видиш.
И ако никой, който се е занимавал със субтитри, не ти препоръча нещо, пробвай това:
http://www.free-codecs.com/download/Subtitle_Workshop.htm
@ skoklyo
Мерси много за 2-та линка.
"Продавачките ги слагат в торбичка, аз си ги изваждам, и си ги вземам в ръка." - И аз така, направо голяма битка пада с тия продавачки, ама те са като облъчени :)
Иначе и аз се старая да правя всичко, което ми е по силите, без да се вманиачавам, разбира се. Всъщност отнема съвсем малко усилия.
Аз съм превеждал "The Apprentice" на времето и имам някаква представа. Най-добре е да намериш субтитри на английски например и да ги преведеш така. Иначе ако трябва да правиш нов файл трябва да си играеш с това кога някой почва и спира да говори. Иначе ползвах subtitle workshop http://www.newcyberian.com/images/subtitleworkshopeditsubtitle.jpg
@ zhivko
Много полезен съвет беше това за английските субтитри. Вече си ги смъкнах. И скрийшота също излгежда че ще помогне доста. Сега само трябва да си смъкна subtitle workshop.
Zdraveite, mnogo mi haresa tozi blog i statiite v nego. Kanq vsi4ki vas koito pishete tezi interesni statii da stanete 4lenove v nai-noviqt sait za bulgarite v USA - www.KvoStava.us. Ste se radvam ako publikuvate nqkoi ot statiite si i tam.
Do skoro i uspeh
Manol
@Алекс, отдавна не бях чел твои неща. Радвам се, че си отново на линия. За много години!
Преди месец-два бях в София и на моста на влюбените имаше една изложба с това мото - да пестим ресурсите - да спираме водата, докато си мием зъбите, да гасим крушката в коридора и пр. И като се замислих - седия си в хотела, не хабя излишно вода (спирам я докати си мия зъбите, не хабя излишно електричество (изгасям двете крушки в коридора - 2х25W) и се радвам, че съм допринесъл с нещо за кампанията...
Но като изляза от хотела - цяла София свети, НДК-то свети, затворените магазини светят, лъскавите сгради са осветени и отдолу и отгоре, милиони ватове ... фонтаните струят кубици вода, от някоя уличка тече поточе от спукан водопровод... около кошчетата (и не само) се въргалят сумати хартии, които никога няма да влязат в контейнера "Paper"... знам, че казаните на хотелите и на казармите са тъпкани с храна, храна наистина, която в най-добрия случай ще я ядат прасетата.
И кого заблуждавам, че допринасям за економията на ресурси - себе си, света? Или слагаме една невидима значка "Аз съм природолюбител, и съм горд, че изпълнявам своя дълг" и се радваме на добро социално отношение?
Обществото ни е консуматорско, колкото и на някои от нас да не ни се иска. Не мисля че зависи от нас - хората, зависи от тях - корпорациите, те искат от нас да консумираме и ние консумираме. Сигурно говоря клишета вече, но е факт, че и ние българите се поамериканчваме и ще консумираме все повече и повече...
Все още си спирам водата, докато си мия зъбите.
@ manol
Благодаря за поканата за участие в www.KvoStava.us
Може и да се възползвам, но не знам кога ще бъде.
@ cybercrackerbg
За много години :)
@ another stranger
отговора на твоя коментар ще е малко дълъг така че по късно ще напиша един пост :)
И си прав за тобричките.. от известно време и аз имам някаква неприязън към тия шумолещи.. бля :)
Логика в думите ти има. И то не малка. Но проблемът е друг. Това, че почто всеки вижда проблемите, но нехае, защото си има своите малки трудности. Това, че вместо да се подпомага самостоятелното мислене и промяната, развитието, борбата с проблемите, се пречи. И то активно се пречи.
И докато никой не прави нищо и само си говри, без да си мръдне пръста... промените ще стават бавно, с цената на живота на света около нас.
:(
Post a Comment
<< Home