Новини
Като си вкарам адреса и паролата за Yahoo пощата, първата страничка която се появява ми казва колко нови съобщения имам и в коя папка. Точно под тая информация има едно малко квадратче с разни новинарски заглавия които са популярни в Yahoo в момента (въпреки че аз почти никога не им обръщам внимание). Вчера като влязох, заглавията бяха следните
Yahoo! News: Top Stories
# Bomb Kills 10 Marines, Wounds 11 in Iraq (AP)
# Military Explains News Propaganda in Iraq (AP)
# 9/11 Panel Gives Gov't Poor Marks on Reform (AP)
# FBI Plants Sham Candidate in W.Va. Race (AP)
# Even Preschoolers Plagued by Sleep Problems (HealthDay)
Не съм чел нито една от тия статии. Може би в миналото хората са следели новините за да знаят какво става по света. Да са информирани и интелигентни. Но вече нито времената са същите, нито новините. Има вече толкова политически интереси... как да предценя кое е вярно и кое не. Сега има някакъв скандал за това че Буш администрацията подкупвала иракските медии за да пишат хубави работи за него и правителството (чух го това някъде... даже и без да следя новините, неизвестно как пак разбирам за някои събития... сега дори не мога да се сетя как знам за тоя скандал... мамка им). От къде са сигурни всички че новините които следим са истински. Всички новини са предадени през погледа на институцията която ги предава. Институции големи. Институции с интереси. Единствените истински новини са тия за кой психопат кого убил, кое дете убило родителите си и прочие други шокиращи истории - неща които нямат никаква стойност освен да наранят психиката на хората... а някои хора са с крехка психика. Подценяваме силата на новините. Колко често срещате позитивни новини? Новини за развитието на науката примерно, или за някоя вдъхновяваща история. Защо се пише за лошото в хората само? А за доброто нищо не може да намериш... или евентуално на страница 19 в долното дясно ъгълче. Не знам дали вината е изцяло на медиите, че ни е свикнала да четем и да търсим лошите новини... или ни е заложено природно да изберем "Сериен убиец взе 18та жертва в Канзас" вместо "Училище за слепи построено със средства от благотворителен концерт". Аз лично предпочитам да слушам хубава музика със затворни очи от колкото да следя новините. Да живее фламенкото. Долу параноята.
PS Не че имам мания да се снимам... но просто като няма кой да ми служи като модел. А съвсем междудругото вчера гледах из нета разни осветителни средства за фотографството :) Ужас... не трябваше да се захващам с това скъпото хоби. Как да спестява пари човек. Потребител съм аз. Ама се успокоявам че поне съм потребител с мярка (което всъщност едва ли е вярно). Айде приятен ден
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 4:37 AM
12 Comments:
адски си прав за негативното, но очевидно то се продава... не че някой е опитал другоче. същото е и със сензациите. особено пък в България те се продават най-много. не случайно най-големия тираж е вестник "шок". някакво странно мазохистично има нещо у нас - знаем, че ни лъжат, но ни е кеф да го четем.
а добрата новина - сякаш никой не я иска. далеч по-интересно е кой се е хвърлил от блока си и кой кого е застрелял/изнасилил/ограбил...
Чети блогове...
Сашо, и аз мисля, че голяма част от американските и българските медии са тенденциозни, подкупни, та дори и некадърни. Но има и сравнително обективни източници на информация (освен блоговете :-)). Аз лично чета BBC -- там има доста новини с екологична, научна, културна насоченост. Да, има ги и традиционните военни и криминални истории, но тях никой не ме кара насила да гледам, нали? Бтв следя изкъсо новинарските емисии на българските телевизии, за да се "карам" с водещите. Всяка издънка при поднасянето на определена информация е репликирана от мен, все едно ще ме чуят. Но поне съм изразила гласно отношението си към некадърността им. И съм разсмяла семейството, разбира се :-)
Саше, засягаш една тема, дето аз отдавна много си я мисля. Спрях да гледам телевизия и да чета вестници именно заради това - топ новините са винаги за убити, пребити, ограбени, изгорели, изнасилени, отвлечени. Струва ми се, че медиите усещат, че обществото е изпростяло и така го изпростяват още повече като му поднасят само криминални хроники, а истинските му проблеми остават на заден план. Хората не мислят с главите си, те не искат да мислят трезво и да оценяват собствените си действия или бездействия, еле пък ние българите. Много по-лесно е да цъкаш с език, да ръкомахаш, но не и да вършиш нещо. Онази вечер като се бяхме събрали цитирах една притча, която чух от Атанас Славов и много ми хареса: "начертал един мъдрец линия в пясъка и казал на своя ученик да промени линията, но без да я докосва. Той начертал в пясъка една по-дълга линия и така направил другата по-къса." Та основния извод беше, че българите все знаем само да философстваме по чужд адрес, да критикуваме и да даваме акъл, но малко от нас са способни да направят с дела, а не само на думи, нещо по-добро. Най-интересното беше, че аз като завърших преразказа и казах извода за българите, един човек до мен се възпротиви яростно на това и започна да ни убеждава, че не е вярно. И същият този човек ми даваше акъл как не е правилно това, което правя със сиренето в чинията си, как не трябвало да го режа така или как иначе, и как това било майтап, а онова за българите - не. Ядосах се, майтап, не майтап - в чужда чиния не се гледа и на чужда манджа сметка не се прави, дали ще я изям, раздам или изхвърля - си е моя работа. Та да се върна на темата.
Напротив, аз чаках с удоволствие добрата новина по БТВ, защото това ме разведряваше и ми даваше надежда, че измежду черното е останало и по нещо бяло. Понякога си мисля, че това е световен заговор срещу съзнанието на хората - мрак, страх и подтискане, за да няма вдигнати глави. Така мравчиците по-лесно се контролират. Не ми беше лесно, но спрях да гледам телевизия, няма значение, коя програма, защото не е истинско преживяване. Колкото и красиво е това, което можеш да видиш по телевизията, то не може да се сравнява с личното преживяване и това, което сам можеш да видиш, чуеш и да усетиш от човека до теб.
Не е случайно и това, че всички се чувстваме доста често самотни. Защо - защото всеки си има телевизор, който замества нещо. Защо - защото са ни наплашили със заразни болести. Защо - защото някой ни казва, какво да правим, кое е добро и кое е лошо за нас.
А, да не забравя и това за снимките - не ти трябва модел, ти си ни достатъчен :-) и достатъчно ни радваш очите, слънце :-).
Всеки сам избира какви новини да чете, и какви да разпространява, обсъжда и хвали.
И така променя не само себе си, но и околните.
Сашо, предлагам ти моите 7005 RSS Feeds:)
http://divedi.blogspot.com/2005/12/7000-feeds.html
http://www.bloglines.com/public/divedi
@ Григор
Да речем погледна онлайн вестник (Стандарт например)... трябва да прочета заглавията за да определя кое искам да прочета и кое не. В повечето случай е достатъчно само заглавието да прочетеш за да си информиран за някое събитие... примерно "Сериен убиец взема 20та жертва в Охайо". Дори и да не я прочета тази статия, а само да мярна заглавието с периферното си зрение - това все пак оставя накаква следа в моето съзнание. Докато разглеждам заглавията в търсене на положителн новини... без да искам обръщам внимание и на негативните (може да е по-малко но все пак достатъчно за да ми направи впечатление).
А лошото за новините по телевизията е че... не може да си изключиш телевизора всеки път като се появи новина която не искащ да гледаш (или да сменяш канала... пък и кой знае на какво ще попаднеш).
С всичко това просто искам да кажа че моето лично мнение е че (за мен) не си струва труда да избягвам и измислям начини за заобикаляне на негативните новини. И не си струва труда да изследвам кое е вярно и кое не в новините. не искам някой друг (медиите) да ми създава мнението за някое събитие без аз да имам преценка направена по собствени стандарти. Както викат тук "there is 2 sides to every story"... ако не и повече. Да ти кажа предпочитам да не съм информиран за нещо отколкото да съм погрешно информиран за него. И както казах това си е мой извод/логика която не важи за другите хора. Пък и някои новини натоварват психиката излишно. Аз мразя параноята, а според мен новините понякога са в основата на нейното раждане. Не може човек да се радва на живота ако постоянно го е страх от нещо.
PS Аз мога да променям себе си и околните без помощта на новините. Тоест не че мога, но със или без новини ефекта ще е един и същ.
Надявам се не съм разбрал погрешно твоя коментар.
Всъщност обяснението е доста прозаично. Страхът е основната емоция, която води до консуматорски тип поведение.
Честно казано, досега не ми се е случвало да присъствам на някое събитие, което пресата отразява и после от статията или репортажа да позная, че става въпрос за същото. Така че - на медии не може да се вярва. Преди време бях попаднала на някакъв цитат от виден американец, думите му бяха казани през хиляда осемстотин и някоя година и съдържаха абсолютно същото, което всички споделяме тук - че новините от медиите никога не са верни и точни, че са опит за манипулация на масите, че се разпространява само лошото и т.н. Не знам за вас, но от новините следя само прогнозата за времето, та дори и нея я гледам повече в интернет. И, разбира се, новинарите, които успяват да стигнат до мен, са хората, които като тебе, Сашо, пишат редовно за нещата от живота и за съвсем нормалното си и човешко отношение към тях. Това са новините. Това са нещата, които искам да чувам и които ме вълнуват.
Лошите новини се старая да избягвам, доколкото е възможно, защото отначало си казвам "Господи, как е възможно такова нещастие/насилие/жестокост!", а после претръпвам, спира да ми прави впечатление и това пък ме отвращава от самата мен. Така че - без такива новини, моля! За мен лошата новина е , когато приятелите ми се чувстват зле. Тогава поне мога да си остана човек - да реагирам, да помогна или поне да съчувствам.
Недейте така с ескейпизма, не е правилно. Дори и да преобладават гадните новини -- ако спрете да четете вестници и да гледате телевизия как ще научавате добрите новости? Или пък как ще разберете за инициатива, която не одобрявате, и на която бихте се противопоставили? Ще чакате някой, който се интересува, да ви каже ли, що ли?
Колкото и да не съм фен на медиите, не мога да отрека, че те трябва дамса абсолютно задължителен елемент от всекидневието на мислещия човек. Дори и да не сте съгласни с формата им, със съдържанието им. Дори и да ви става гадно. Защото трябва да получавате информацията. Колко от вас са посетили сайта на Народното събрание да прочетат какъв е дневния им ред? Никой май не си е дал този труд. Е, тогава как ще научите какви ги плетат законотворците, ако не гледате новините? Кой е посещавал сайта на Делегацията на Европейската комисия в България? И съответно -- как ще научите за развитието по последните Phare проекти ако не от вестниците и телевизиите?
Животът ни трябва да е отговорен. Не сме стадо, та да не се интересуваме какво става около нас. Напротив, все мислещи хора сме, нали? И за да оказваме някакво влияние на света около нас -- трябва да знаем какъв е този свят. А друг начин за известяване освен медийния не знам.
Новостите можем да научаваме и от специализираните сайтове. Ако искам да разбера какъв е дневният ред на Народното събрание, и аз бих отишла на техния сайт, а не бих отворила вестник "Труд" или пуснала Канал 1, където едва ли ще ме уведомят за тази новина. Освен това на сайта на Народното събрание няма шанс да видя поредната новина за поредния сериен убиец някъде в Западна Европа, например. А ако науча за него, с какво това ще ми помогне и с какво аз ще мога да помогна? И в двата случая отговорът ми е един и същ: "Нищо". Но ще ми попречи със сигурност - ще ми развали настроението, а ако редовно "поемам" такива новини, ще ми съсипе психиката и ще ме превърне в наплашен човек. Затова - никакви вестници и телевизия за мен. :)
Някъде бях чел, че когато човек чете лоши новини се чуства по-добре, защото това не се е случило с него. Въпреки това страха от лошото си остава и това го прави по-лесно манипулируем
Post a Comment
<< Home